РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Враца, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20221400900190 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 7569 от
22.12.2022г., подадена от Б. Т. Н., ЕГН ********** от с.***, обл. Враца, чрез
адв. Ж. Д. от АК-Хасково, с която е предявил срещу ответника ЗД „Бул Инс”
АД, ЕИК: ***, адрес: гр. София, ***, кумулативно обективно съединени
искове за заплащане на сумата 50 000 лв. (увеличена в съдебно заседание на
100 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени страдания, вследствие
смъртта на Б. С. Б., ЕГН: **********, настъпила при ПТП на 26.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 08.04.2022г. – датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното й
изплащане, както и претенция за деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Б. Т. Н., ЕГН ********** от с.***, обл. Враца,
чрез адв. Ж. Д. от АК-Хасково, твърди, че на 26.12.2021г., около 17:10 ч. по
път II - 15 /Враца - *** - Мизия - п.к. Сараево - Оряхово/ в районна на км. 16 +
000, е настъпило ПТП, при което л.а марка “Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР
*** ВВ, управляван от виновния водач И. Н. Л., ЕГН: **********, в резултат
на движение със скорост, несъобразена с пътните условия, самокатастрофира,
в резултат на което загива возещият се на предна дясна седалка в автомобила
пътник Б. С. Б., ЕГН: ********** - негов брат. Поддържа, че вследствие
загубата на близък човек, е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания. Посочва, че с пострадалия са били в изключително близки
отношения, чували се всеки ден, виждали се редовно, грижели се един за
1
друг, подкрепяли се; фактът, че са израснали заедно допринесъл за
изграждането на много силна емоционална и духовна връзка помежду им.
Изтъква, че винаги е възприемал брат си като негов закрилник, че огромната
мъка от загубата на майка им ги направили още по-близки и сплотени.
Твърди също, че смъртта на неговия брат прекъснала тяхната силна и здрава
връзка, причинила изключителни емоционални страдания и довела до
дълбока и отрицателна промяна в живота му. Посочва, че и до този момент
изпитва негативните последици от загубата на брат си, мисълта за липсата му
в живота му го кара да изпитва душевни болки и страдания. Поддържа също,
че виновната за настъпилото пътно-транспортно произшествие И. Н. Л., ЕГН
********** от ***, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност" - полица № BG/02/ 121002687150,
валидна от 14.09.2021 год. до 13.09.2021 год., издадена от ответното
застрахователно дружество ЗД "Бул Инс" АД за лек автомобил „Ауди 80" с
per. № ВР *** ВВ, т.е. валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Изтъква също, че са спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, като е подадена претенция за извънсъдебно
изплащане на обезщетението, но в законоустановения срок е постъпил отказ
на застрахователя да заплати дължимото обезщетение и до подаване на
исковата молба не е извършено плащане от страна на застрахователя. Моли
съда, да осъди ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: ***, да му заплати, в
качеството му на наследник на брат му Б. С. Б., сумата 50 000,00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, както
и за тези, които ще търпи за цял живот, ведно със законната лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция - 08.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и сторените
съдебни разноски.
В съдебно заседание на 20.06.2023г. по искане на ищцовата страна, на
основание чл.214 ГПК, съдът допусна изменение на предявеният иск за
главница, като същият вместо за сумата от 50 000 лева, се счита предявен за
100 000 лева.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: ***, гр. София, чрез адв. Ал. И.,
преупълномощен от адв. М. Г., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с
който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Оспорва да
е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Ауди” с peг. № ВР *** ВВ И.
Л., оспорва същата да е действала противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП, като твърди, че до
подаването на отговора няма влязла в сила присъда, която да е задължителна
по реда на чл. 300 ГПК. Оспорва също и механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Ответникът оспорва също
наличието на особено близка връзка на ищеца с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди, оспорва да е налице „изключение”, което е
2
създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия Б.
Б.. Твърди, че от доказателствата по търг.д. № 169/22 година по описа на ОС
Враца, става ясно, че покойният Б. Б. е отглеждан от професионално приемно
семейство, което е вършело това по трудов договор с „ДСП - Бяла Слатина”.
Поддържа, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, от които
привързаността между ищеца и покойния му брат да е станала толкова силна,
че смъртта на единия родственик да е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, както и че няма житейски обстоятелства, които
да обуславят създаването на връзка с по-дълбок характер и наличие на
страдания, надхвърлящи по интензитет нормалните за съответната степен на
родство, както и че се касае за лична оценка на духовно изживяване, което не
се покрива с визираното в тълкувателната практика на ВКС. Оспорва иска и
по размер с твърдения, че претенцията е прекомерно завишена и не отговаря
на закона, ППВС № 4/68 година, на икономическата конюнктура в страната и
вредата, като се позовава на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ и твърди, че по случая има
образувани претенции и от други наследници на починалия, което изключва
наличие на основание за присъждане на обезщетение за правоимащи от
разширения кръг. Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на пострадалия Б. Б. с твърдение, че е бил без поставен
предпазен колан, като пътник в л.а. „Ауди” с peг. ВР *** ВВ, управляван от
И. Л., и че е могъл да избегне или ограничи травмите, причинили смъртта му,
ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП;
евентуално, че се е качил в автомобил, управляван от алкохолно и/или
наркотично повлиян водач, като така се е поставил в превишен спрямо
нормалния риск. Оспорва като неоснователна и претенцията за лихви като
несъобразена с чл. 497 КЗ, тъй като не е бил в забава. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Препис от отговора е връчен на ищеца, но по делото в срок не е
постъпила допълнителна искова молба от същия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещите лица по изготвената
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, намери за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 26.12.2021г., около 17:10 ч. по път II - 15 /Враца - *** - Мизия - п.к.
Сараево - Оряхово/ в районна на км. 16 + 000, е настъпило ПТП, при което
лек автомобил марка “Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР *** ВВ, управляван от
водача И. Н. Л., ЕГН: **********, в резултат на движение със скорост,
несъобразена с пътните условия, самокатастрофира, в резултат на което
загива возещият се на предна дясна седалка в автомобила пътник Б. С. Б.,
ЕГН: **********.
3
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с peг. № 967000-1160/07.02.2022г. от дежурни служители
ПТП от сектор ПП при ОДМВР - Враца, в който е посочено, че в резултат на
настъпилото на 26.12.2021г. ПТП е убит пътника на предна дясна седалка на
лек автомобил “Ауди-80“ с peг. № ВР *** ВВ Б. С. Б.. В протокола е отразено
също, че за произшествието е образувано ДП № 1376/2021г. по описа на РУ
на МВР - гр. Враца.
Видно е от писмо вх. № 2846/26.04.2023г. на РУ на МВР - гр. Враца, че
към посочената дата разследването по ДП № 1376/2021г. е във фазата на
досъдебното производство и няма привлечени обвиняеми лица. От
приложеното към това писмо уведомление от 29.12.2021г. на РУ на МВР - гр.
Враца се установява, че ДП № 1376/2021г. по описа на РУ на МВР - гр. Враца
е образувано при условията на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 НК.
От представеният препис – извлечение от акт за смърт № 19/27.12.2021
г., издаден от кметство с.***, община Враца /л. 5/, се установява, че Б. С. Б. е
починал на 26.12.2021 г. в с.***, община Враца.
За установяване причините за настъпване на процесното ПТП, неговият
механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и смъртта на Б. Б., както и за установяване на получените от
последния телесни увреждания и причините за смъртта му, по делото е
назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. На
база на приложените по делото доказателства и тези по ДП № 1376/2021г. по
описа на РУ на МВР - гр. Враца, вещото лице, изготвило автотехническата
част на експертизата, е дало заключение, че от техническа гледна точка ПТП
е настъпило при следния вероятен механизъм: На 26.12.2021 г. около 18,05
часа в тъмната част на денонощието, при ясно време и нормална видимост в
дясната лента на платното за движение на път II-15 в посока от гр. Враца към
с. *** се движил лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № ВР***ВВ, управляван от
И. Н. Л. със скорост около 136 км/ч.; в определен момент на км 16+000 пред
лекият автомобил безстопанствено животно (куче) е предприело пресичане на
платното за движение от ляво на дясно по посока на движението на
автомобила; поради движение с превишена скорост лекият автомобил,
достигайки мястото на удара, е блъснал с предната част тялото на животното;
след удара лекият автомобил е продължил движението си напред с
отклонение в дясно, като е напуснал платното за движение и се блъснал и се
установил до крайпътни дървета. Според заключението при ПТП водачът на
лекия автомобил „Ауди 80“ с per. № ВР***ВВ е получил нараняванията,
описани в медицинските документи, а пътникът на предната дясна седалка Б.
С. Б. е починал на място. От заключението се установява също, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективни
действия с органите за управление от водача на лекия автомобил „Ауди 80”,
което е довело до движение с превишена скорост от 136 км/ч, поради което
след удар в животно (куче) се отклонил в дясно, напуснал платното за
4
движение и се блъснал в крайпътни дървета. Вещото лице, изготвило
медицинската част на експертизата, е дало заключение, че Б. Б. е получил
съчетана травма изразяваща се в: 1. закрита черепно мозъчна травма,
изразяваща се в кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки; розов
ликвор, мозъчен оток с вклиняване; кръвонасядане на меките тъкани на
черепа и разкъсно контузна рана в дясно теменно; лицева травма -
кръвонасядания на долен десен клепач и носа в дясно със счупване на носни
кости и кръвотечение от носа; 2. гръдна травма - счупвания на ребра
двустранно; счупване на гръдната кост; белодробна контузия и разкъсвания
на гръдната аорта и кръвоизлив в двете гръдни кухини и сърдечната
торбичка; контузия на средностението; 3. охлузвания в основата на тила, лява
китка и на двете подбедрици. Причината за настъпилата смърт на Б., според
заключението, е съчетаната травма, довела до състояние несъвместимо с
живота. Налице е пряка и непосредствена причинно -следствена връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на Б. Б.. От заключението се установява също, че
лекият автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР***ВВ е бил оборудван с предпазни
колани за водача и пътниците в него, че пътникът Б. Б. по време на станалото
ПТП на 26.12.2021 г. е седял на предната дясна седалка на лекия автомобил и
е бил без поставен предпазен колан; няма медицински данни починалият Б. Б.
да е бил с поставен обезопасителен колан. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети,
както и от сътресението на тялото. Според заключението с оглед високата
скорост на движение на лекия автомобил „Ауди 80” около 126 км/ч в момента
на удара и механизма на ПТП, в това число и степента на деформациите на
лекия автомобил, ефективността на обезопасителния колан е била
незначителна, поради което употребата на такъв не е могла да предотврати
фаталния изход.
Заключението по изпълнената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза не е оспорено от страните и съдът приема същото
като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на
делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на валидност от 14.09.2021 г. до
13.09.2022г., сключена при ответното застрахователно дружество ЗД „Бул
Инс” АД, с която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача
на лек автомобил с марка “Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР *** ВВ - И. Н. Л.;
настъпването на процесното ПТП на 26.12.2021г. и предявена пред
застрахователя извънсъдебна претенция на 08.04.2022г. за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 26.12.2021г. и образувана застрахователна преписка №
**********; неизплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
5
застрахователя към момента на подаване на исковата молба, поради което
тези обстоятелства са обявени от съда за безспорни и ненуждаещи се от
доказване на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК с постановено по реда на чл.
374 ГПК определение.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение към момента на приключване на
устните състезания.
От приложените по делото удостоверение за наследници изх. №
69/08.02.2022 г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
68/08.02.2022г., и двете издадени от Община ***, се установи, че ищецът Б. Т.
Н. е наследник на Б. С. Б. – негов едноутробен брат.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и
причинените му морални неудобства от смъртта на неговия едноутробен брат
Б. С. Б., по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П. С. Б. - негова сестра, К. Ц. И. - негов първи братовчед, И. Й. Н.
и Ц. В. Н..
Разпитаната по делото свидетелка П. С. Б. твърди в показанията си, че
пострадалият Б. Б. и ищецът Б. Н. са нейни братя, че са били общо 6 деца,
които първоначално са отглеждани заедно от родителите си в село Бели
извор, но поради финансови и други затруднения през 2008-2009 г. майка им
заминала за чужбина и грижата за тях паднала изцяло върху баща им, който
много трудно се справял с толкова деца и за това през 2009 година ги дал за
отглеждане в Център за настаняване от семеен тип в с.***. Свидетелката
установи също, че и двамата й братя били настанени за отглеждане в приемни
семейства в същото село - Б. Б.- в семейството на И. и Ц. Н., а Б. Н. – в друго
семейство, както и че поддържали контакти помежду си и не се разделяли; на
училище ходили заедно докато завършили. Според свидетелката Б. Б. всеки
ден идвал в центъра, за да ги вижда, защото им било мъчно за него, а после се
прибирал с жената - приемен родител, която работила в центъра. Б. много
помагал на Б. и дори му съдействал при разрешаването на конфликт с
приемните родители; след като Б.навършил пълнолетие и започнал работа
помагал и финансово на Б.; двамата братя излизали заедно в селото; дори
когато Б. работил в чужбина около 6 месеца, се обаждал на Б. по телефона и
два или три пъти му изпратил пари по "Уестърн Юнион". След като Б. се
завърнал от чужбина, продължил да поддържа контактите си с Б.; отворил
6
заведение в селото и всяка вечер били заедно в него. Свидетелката установи
също, че в началото на 2021г. Б. се преместил да живее във Враца заедно със
своята приятелка, а Б. се преместил да живее при нея във Враца и Б. ги
посещавал често; двамата продължили да се виждат и в с.Бели извор; на
Коледа преди произшествието заедно празнували с първи братовчеди и други
приятели. Свидетелката твърди, че тя и Б. платили погребението на Б. и
паметника на гроба му.
Свидетелят К. Ц. И. твърди в показанията си, че е в много добри
отношения с ищеца Б. Н., в такива отношения е бил и с починалия Б. Б..
Същият установи, че семейството на двамата живеело в с. Бели извор, но
понеже родителите им имали проблем, дали децата в ЦНСТ в село ***; по
същото време свидетелят заживял в съседното село Три кладенци и ходил да
ги вижда - затова знае как е протичал живота на Б. и Б.. И този свидетел
установява, че известно време след настаняването им в центъра Б. и Б. били
настанени в приемни семейства, които живеели на една улица; отношенията
помежду им продължили да са братски, виждали се постоянно; Б. съдействал
на Б. при разрешаването на конфликт с приемните му родители, помагал му и
финансово. Според свидетеля след като Б. излязъл от приемното семейство се
прибрал да живее в с.Бели извор и Б. идвал доста често при него; във Враца
също идвал често. Свидетелят установи също, че двамата братя заедно с
братовчеди празнували Коледа 2021г. в с.Бели извор, че Б. приел тежко
новината за смъртта на брат си, както и че Б. и П. платили погребението на Б.
и паметника на гроба му.
Свидетелката И. Й. Н. твърди в показанията си, че е работила в Център
за настаняване от семеен тип в с. ***, където са били настанени като деца Б. и
неговите братя и сестри - Б., П., А. и Л.; от 2013 г. до навършване на
пълнолетие е била приемна майка на Б. Б., а след това той е останал в нейния
дом до смъртта си. Свидетелката познава и ищеца Б. Н. - той също
първоначално бил настанен в центъра, а след това бил настанен в приемно
семейство в същото село. Свидетелката твърди, че Б. и Б. явно са се виждали
през този период, като са излизали на центъра на селото и са се срещали с
младежи, но не си спомня дали Б. е идвал в техния дом по покана на Б. - може
би, когато са се събирали младежи у дома им, Б. да е идвал заедно с другите;
по принцип двамата братя си контактували, но Б. избягвал да говори за своето
семейство пред приемните си родители. От показанията на свидетелката се
7
установява, че с П. и Б. са говорили за погребението на Б. и че през цялото
време са имали контакт с тях двамата, че П. е платила погребението на Б.
(така знае) и че на гроба му има паметник, поставен от близките му.
От показанията на свидетеля Ц. В. Н. се установява, че през 2013г. Б. С.
Б. е бил настанен в тяхното семейство като приемно семейство и от тогава
той е живял в техния дом. Братята и сестрите на Б. – Б., П., Л. и А., също били
настанени в центъра в с.***, като Б. впоследствие го взели в приемно
семейство. Свидетелят не знае какви са били отношенията между Б. и Б.;
според него Б. не е искал много да комуникира с братята и сестрите си, както
и с баща си; същият не е споделял с приемните си родители за отношенията
си с биологичното си семейство, нито пък свидетелят се е интересувал от
неговите близки. Свидетелят твърди, че след като са взели Б. в тях е идвал Б.,
че Б. и Б. са поддържали контакти докато са били малки, но след това не знае.
Същият установи, че са водили разговор с Б. и П. за погребението на Б. и че Б.
е бил на погребението.
Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им
връзки с ищеца, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ за заплащане на мораторна
лихва за забава върху претендираните обезщетения.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
8
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки
са налице – писмено заявление от ищеца от 08.04.2022г. и отказ на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорно е по делото, че на 26.12.2021г., около 17:10 ч. по път II - 15
/Враца - *** - Мизия - п.к. Сараево - Оряхово/ в районна на км. 16 + 000, е
настъпило твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие,
предизвикано от водача на лек автомобил “Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР
***ВВ - И. Н. Л., както и че към датата на настъпването му за този автомобил
е била валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към
ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: ***, гр. София. Безспорно
водачът на този лек автомобил е лице от кръга на изрично посочените в чл.
477, ал. 2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС
за причинените от него неимуществени вреди на ищеца е покрита от
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения
застрахователен договор.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 967000-
1160/07.02.2022г. и заключението по комплексната съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, по безпротиворечив начин се установи както
9
механизма на ПТП, така и че пряк резултат от произшествието е смъртта на
Б. С. Б., за която няма друга непосредствена причина.
В уведомление от 29.12.2021г. на РУ на МВР - гр. Враца се установява,
че ДП № 1376/2021г. по описа на РУ на МВР - гр. Враца е образувано при
условията на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр.
чл.342, ал.1 НК.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпилото ПТП са
субективни действия с органите за управление от водача на лекия автомобил
„Ауди 80”, което е довело до движение с превишена скорост от 136 км/ч,
поради което след удар в животно (куче) се отклонил в дясно, напуснал
платното за движение и се блъснал в крайпътни дървета. Според
заключението причината за настъпилата смърт на Б. Б. е съчетаната травма,
довела до състояние несъвместимо с живота; налице е пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Б. Б..
Изложеното налага извода, че причина за настъпване на ПТП и леталният
изход на пътника в лекият автомобил “Ауди - 80“ с peг. № ВР *** ВВ Б. Б. са
субективни действия на водача на този автомобил с органите му за
управление. А съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига до
извод, че пътно-транспортното произшествие, пряк резултат от което е
настъпила смъртта на Б. Б., е виновно и противоправно причинено от водача
на лек автомобил “Ауди - 80“ с peг. № ВР *** ВВ И. Н. Л..
По въпроса за материалноправната легитимация на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на Б. Б. съдът
намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е
даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
10
В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, е посочено, че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Изтъкнато е, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Развити са мотиви,
че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Посочено е също, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
11
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1/
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Посочените предпоставки следва да са осъществени за
всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън
кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците.
В конкретния случай в посочения кръг близки лица е ищецът Б. Т. Н. –
едноутробен брат на починалия Б. Б..
Съдът намира, че в производството не се установи материалноправната
легитимация на ищеца на увредено лице по смисъла на чл. 432, ал. 1 от КЗ с
право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
неговия брат.
Към настъпване на произшествието Б. Н. е бил на 20 години, а
пострадалият Б. Б. – на 25 години.
При анализа и преценката на неимуществените вреди, претендирани от
ищеца, съдът намира, че гласните доказателства не съдържат конкретни
данни за характера и съдържанието на връзката му с починалия, нито за
начина на приемане на неговата смърт от него и изживените от него
страдания.
Разпитаните по делото свидетели П. Б. и К. И. установяват в
показанията си, че пострадалият Б. Б. и ищецът Б. Н. са поддържали контакти
помежду си и не се разделяли, че отношенията помежду им са били братски,
че ходили заедно на училище докато завършили, че излизали заедно в селото,
че Б. много помагал на Б., дори и финансово, че когато Б. работил в чужбина
12
се обаждал на Б. по телефона и му изпращал пари, че и след като двамата
завършили училище продължили да поддържат контакти помежду си, че на
Коледа преди произшествието заедно празнували, че Б. приел тежко новината
за смъртта на брат си (показания на свидетеля К. И.) и че Б. заедно със сестра
си П. платили погребението на Б. и паметника на гроба му.
Лаконични са показанията на свидетелите И. Н. и Ц. Н. относно
отношенията между двамата братя. Същите само установяват, че Б. и Б. са се
виждали в периода, когато били настанени в приемни семейства в с. ***, че
двамата братя си контактували, но Б. не е искал много да комуникира с
братята и сестрите си и избягвал да говори за своето семейство пред
приемните си родители.
Традиционно в българското общество връзките между двама братя се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, каквато е установена по делото от показанията на свидетелите. По
делото обаче липсват конкретни факти от живота на двамата братя, от които
да се направи извод, че връзката им е била особено близка и различна от
нормалните взаимоотношения на обич и привързаност, характерни за
традиционните за българското общество семейни отношения. Загубата на
близък родственик е събитие, което неминуемо има за последица душевна
болка и тъга в близките хора, но в случая липсват доказателства ищецът да е
търпял от смъртта на брат си Б. Б. морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената им връзка,
каквото е изискването в споменатото ТР. Установеното от показанията на
свидетеля К. И., че ищецът приел тежко новината за смъртта на брат си, са
нормалните страдания, изпитвани от загубата на близък за него човек.
Присъждането на обезщетение в този случай е само по изключение, когато е
установено, че лицата имат не само формално родство, не само привързаност
и близост, но когато специфични житейски ситуации са преформулирали
традиционната връзка. Показанията на свидетелите по делото установяват
отношения между ищеца и починалия му брат, които с нищо не са били по-
различни от отношенията между родственици от същата степен и линия,
обичайно сложили се в обществото; същите не установяват наличие на
изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка между двамата братя и
не доказват житейски обстоятелства или ситуации, довели до трайна промяна
в обичайните отношения между едноутробните братя и обусловили тяхната
13
изключителна близост.
В заключение, съдът приема, че по делото не е установена при
условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, както и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания за него, различни от нормално възприетите в
обществото, каквото е разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК; не е установено
основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на
ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат
най-близките на починалия.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
условията на пълно и главно доказване, не е доказана материално - правната
легитимация на ищеца, поради което и предявеният от ищеца Б. Н. иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на неимуществени вреди,
причинени от смъртта на неговия брат Б. Б., не е недоказан и следва да бъде
изцяло отхвърлен, като неоснователен. С оглед акцесорния характер на
претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение от
08.04.2022г. – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до
окончателното й изплащане, същата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответното дружество ЗД "Бул Инс" АД следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция в размер 514,00 лева за възнаграждение на вещите
лица по изпълнената съдебна експертиза, 140,00 лева за възнаграждение и
разноски на свидетели и 5640,00 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 08.03.2023г. (л.61-62 по делото).
На ищеца Б. Т. Н. разноски не се дължат и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Т. Н., ЕГН ********** от с.***, обл.
14
Враца, ***, срещу ЗД "Бул Инс" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени страдания, вследствие смъртта на Б. С. Б., ЕГН: **********,
настъпила при ПТП от 26.12.2021 г., и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.409 от КЗ за заплащане на мораторна лихва за забава върху тази сума
от 08.04.2022г. – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя,
до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б. Т. Н., ЕГН ********** от с.***, обл. Враца, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, разноски за настоящата инстанция в размер 514,00 лева за
възнаграждение на вещите лица по изпълнената съдебна експертиза, 140,00
лева за възнаграждение и разноски на свидетели и 5640,00 лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15