№ 4522
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106190 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова
молба на Р. С. А., с която срещу /ФИРМА/, е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 82, пред.1, вр. чл. 79,
ал.1, предл. 2-ро ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 245,58 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, под
формата на претърпяна загуба, изразяващи се в заплатени
в полза на /ФИРМА/ суми за такси и лихви, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба –
02.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество
на 25.05.2023 г. е сключен договор за наем на автомобил, със
срок – 27.05.2023 г., когато върнал автомобила. Твърди се,
че в изпълнение на договорните общи условия по
1
кредитната карта на ищеца е била блокирана сумата от
4000 лв., която имала характер на депозит, който трябвало
да бъде възстановен в срок от 20-30 работни дни след
връщането на автомобила – в случая не по-късно от
26.06.2023 г. Посочва, че след тази датата същият е
неоснователно задържан от ответника за по-дълъг период
от договорения и сумата е освободена на 02.08.2023 г.
Посочено е, че вследствие на това неизпълнение, ищецът е
следвало да плати на обслужващата кредитната му карта
банка процесната сума, съставляваща сбор от сумите за
такса блокиране/кредитен лимит, дължима лихва и лихва
за просрочие.
Ответникът в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Счита исковата
претенция за недоказана. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между забавата му и твърдените вреди.
В съдебно заседание ищецът Р. С. А., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат П., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от адвокат Т., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото писмени доказателства на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно в производството, че между /ФИРМА/, като
наемодател и ищецът Р. А., като наемател, на 25.05.2023г. е
сключен договор за наем на автомобил, със срок на
действие до 27.05.2023г., за обща наемна цена от 297,78 евро,
148,89 евро на ден. В деня на получаване на автомобила,
съгласно общите условия и договореностите между
страните, ищецът заплаща депозит в размер на 4000,00
лева, като съгласно чл. 6.2, раздел VII „Плащане на суми.
Блокиране и освобождаване на суми“, депозитът се
заплаща чрез кредитна карта, издадена на името на
клиента и той служи като гаранция за изпълнение на
задълженията му по договора. Съгласно чл. 6.4, раздел VII
„Плащане на суми.Блокиране и освобождаване на суми.“,
депозитът се освобождава, след пълна проверка на
върнатото ППС и неустановени нарушения в срок от 20
работни дни от връщане на автомобила. Уговорено е че ако
клиентът не представи авторизационна разписка или в
случай на загуба, наемодателят се задължава да подаде
искане до Банката за освобождаване на сумата, за което
клиентът дължи такса от 10 евро. Посочено е че депозитът
се освобождава съгласно условията и сроковете на
съответната банка, като минималният срок за обработване
на искането и освобождаване е не по-малък от 10 работни
3
дни. Видно е от приетия по делото индивидуален договор,
подписан между страните, че е уговорено, че депозита
следва да се възстанови в срок от 20-30 дни след връщане
на автомобила.
Не е спорно между страните, че на 25.05.2023г. е
блокирана сумата в размер на 4000,00 лева, като депозит,
съгласно уговорките между страните по договора, като
сумата е освободена на 02.08.2023г. Изслушаната ССчЕ
установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 245,58
лева, от които е погасена сума от 242,48 лева, от която
сумата в размер на 2,95 лева месечна такса, 15,00 лева,
представляваща такса блокиране на сметка, 17,50 лева,
представляваща лихва за просрочие, 137,07 лева,
представляваща дължима лихва, 2,95 лева за месечна такса
за обслужване, 10,65 лева, представляваща лихва за
просрочие, 18,40 лева, дължима лихва, 2,95 лева за месечна
такса за обслужване, 3,32 лева, представляваща дължима
лихва, 3,55 лева за месечна такса за обслужване, 1,01 лева,
представляваща лихва за просрочие, 3,26 лева за лихва,
3,55 лева за месечна такса за обслужване, 2,58 лева за лихва
за просрочие, 3,32 лева дължима лихва, 3,55 лева месечна
такса за обслужване, 2,61 лева за лихва за просрочие, 3,15
лева за дължима лихва, 3,55 лева за месечна такса за
обслужване, 0,44 лева лихва за просрочие към 02.01.2024г. и
сумата от 1,12 лева, представляваща дължима лихва към
02.01.2024г. При проверката е установено от вещото лице, че
от 25.05.2023г., когато е блокирана сумата до дата
4
02.01.2024г., когато ищецът е заплатил на Банката сума в
размер на 245,58 лева е нямало други блокирани суми от
други търговци по картата на ищеца с IBAN
BG53***********************, освен блокираната сума от
4000,00 лева.
Съгласно чл. 82 ЗЗД при предявен иск за обезщетяване
на вреди от договорно неизпълнение под формата на преки
имуществени вреди, в съответствие с правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже, че при точно
изпълнение на задължението си по договора, което се
установи по делото, е претърпял вреди под формата на
преки имуществени вреди в причинно-следствена връзка с
неизпълнение на договорно задължение на ответното
дружество. Прието е, че на обезщетяване подлежат не
всички вреди, а само тези, които са били предвидими за
страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от
неговото неизпълнение. Безспорно по делото се установи, че
ищецът е сключил на 25.05.2023г. с ответното дружество
договор за наем на автомобил, като е изпълнил всичките си
задължения по договора, включително и това да заплатил
депозит в размер на 4000,00 лева, като гаранция за
връщането на автомобила изправен, така както е предаден
и за заплащане на всички дължими суми по договора,
наемна цена, такси и др. Страните не спорят, че автомобила
е върнат на 27.05.2023г. При това положение депозита
5
съгласно договореното между страните е следвало да се
върне в срок до 20-30дни, тоест най-късно до 26.06.2023г.
Съдът приема, че страните са договорили индивидуална
уговорка в договора, че депозита ще бъде освободен в срок
от 20-30 дни от връщане на автомобила, която съгласно 16,
ал.2 от ЗЗД има превес пред уговореното в ОУ, като
последните също възпроизвеждат същите срокове, но
същите са обвързани и с условностите и сроковете на
банката. Не е спорно, а и се установява от така приетите
писмени доказателства /извлечение от банковата сметка на
ищеца за процесния период, вносна бележка от 02.01.2024г./,
съотносими на изслушаната по делото ССчЕ, че сумата е
отблокирана едва на 02.08.2023г. По изложеното съдът
приема, че ответното дружество не е изпълнило свое
основно задължение съгласно договора и ОУ към него да
отблокира срочно сумата от 4000,00 лева по сметката на
ищеца, като от експертизата се установи и че от 25.05.2023г.,
когато е блокирана сумата до дата 02.01.2024г., когато
ищецът е заплатил на Банката сума в размер на 245,58 лева
е нямало други блокирани суми от други търговци по
картата на ищеца с IBAN BG53***********************,
освен блокираната сума от 4000,00 лева, като в тази връзка
възраженията на ответника, че начислените суми не са
свързани с поведението на ответника по отношение
процесният договор, са неоснователни.
Установи се и че в следствие и в причинна връзка с
неизпълнението на договорното задължение на ответника
6
на ищеца е начислена сума в размер на 242,48 лева за лихви
и месечни такси за обслужване, такси блокиране на сумата.
Съгласно отношенията между ищеца и /ФИРМА/ за
използваните суми по кредитната линия на ищеца е
предоставен 45-дневен безлихвен гратисен период, който
респективно ищецът е предвидил и взел под внимание, че
ще бъде достатъчен за отблокиране на сумата, съобразно
договореностите с ответника във връзка с процесния
договор. В конкретния случай съдът приема, че е налице
предвидимост на вредите към момента на сключване на
договора. Предвидимо и за двете страни към датата на
сключване на договора е било обстоятелството, че
ненавременното отблокиране на сумата от 4000,00 лева,
представляваща депозит, би довело да допълнително
заплащане на такси и лихви от Банката.
По изложеното съдът намира така предявения иск за
доказан по основание а по размер съобразно установената
сума от 242,48 лева, до която сума следва да бъде уважен и
иска, а за сумата от 3,10 лева, разликата над уважената
сума от 242,48 лева да размера на пълно предявената от
245,58 лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза и на двете страни съобразно
уважената и отхвърлена част от иска. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 50,00 лева, депозит за
изслушване на експертиза в размер на 300,00 лева, като
7
претендира заплащане и на адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева, за реалното заплащане на което
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС са налице доказателства на л.16 от досието по
делото. В последно о.с.з. процесуалният представител на
ответника направи възражение за прекомерност. Съдът не
намира, че така претендираното за присъждане
възнаграждение е прекомерно, независимо от цената на
иска. Това е така, тъй като съдът преценява възражението
и с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Предмета на делото, участието на процесуалния
представител на ищеца, не обосновава извод за редуциране
на възнаграждението да размера на минималното по чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така на ищеца съобразно
уважената част на иска следва да му се присъдят разноски
в размер на 938,08 лева.
Ответникът също претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.80 от досието по делото. На ответника
съобразно отхвърлената част от иска следва да му се
присъдят разноски в размер на 7,57 лева.
Така мотивиран, съдът:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. А., ЕГН **********, сумата в размер на
242,48 лв. /двеста четиридесет и два лева и 48 стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, под формата на претърпяна загуба, изразяващи се в
заплатени в полза на /ФИРМА/ суми за такси и лихви,
вследствие неизпълнение на договорно задължение на
ответника, съгласно сключен между страните договор за
наем на автомобил от 25.05.2023г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 02.02.2024 г.
до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата в размер на 3,10 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 242,48 лева да размера на
пълно предявената от 245,58 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. А., ЕГН **********, сумата в размер на
938,08 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 7,57
лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10