Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 14.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 38 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за връщане на получена без основание сума, платена като
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение по
чл.327, ал.1, т.7 от КТ, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, и съединен при условията на евентуалност с
него иск за връщане на получена сума, платена като обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1,
т.7 от КТ, поради отпадане на основанието, въз основа на което е получена, с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Д.И.Ц. *** твърди, че с ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца е имала договорни трудовоправни
отношения като изпълнявала длъжността “Лаборант" по срочен трудов договор
с краен срок на договора - 24.01.2020г. Поддържа, че трудовото правоотношение
било предсрочно прекратено с депозирана от нея молба до „ВиК" ООД,
гр.Враца, в която заявила желание за прекратяването му поради започването й на
постоянна работа на друго място. Посочва, че въз основа на молбата й за
прекратяване на трудовото правоотношение, управителят на „ВиК" ООД,
гр.Враца издал Заповед № (без номер) от 16.09.2019г., в която неправилно
посочил, че трудовият й договор се прекратява на основание чл.326, ал.1 от КТ по
нейна молба с писмено предизвестие, считано от същата дата - 16.09.2019г.,
което основание било вписано и в трудовата й книжка. Предвид неправилно
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
на основание чл.220, ал.1 от КТ /поради неспазено предизвестие от нейна
страна/, на същата дата - 16.09.2019г. била задължена и заплатила на „ВиК"
ООД, гр.Враца обезщетение в размер на 3 брутни работни заплати на обща стойност
2142 лева. Изтъква, че през месец март 2019г. оспорила пред Районен съд - Враца
погрешно вписаното в трудовата й книжка основание за прекратяване на трудовото
й правоотношение с „ВиК" ООД, гр.Враца, за което било образувано гр.д. №
802/2020г. по описа на РС-Враца, което приключило с влязло в сила решение, с
което съдът приел, че действителното правно основание, на което е прекратено
трудовото й правоотношение е чл.327, ал.1, т.7 от КТ, а не чл.326, ал.1 от КТ и
допуснал поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
вписано в трудовата й книжка, като вместо „чл.326, ал.1 от КТ“ да се чете
„чл.327, ал.1, т.7 от КТ“. С оглед нормите на чл. 297 от ГПК и чл.327, ал.1,
т.7 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ, счита че сумата 2142 лева, която е изплатила на
ответника като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3 брутни работни
заплати, е получена от него при начална липса на основание, тъй като
фактическият състав на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1
от КТ не се е осъществил. Твърди, че в случай, че съдът не приеме, че сумата
2142 лева, която е изплатила на ответника като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3 брутни работни заплати, е получена от дружеството при начална
липса на основание, то поддържа, че същата е получена от него на отпаднало
основание. Моли съда, като установи изложеното, да постанови
решение, с което, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да осъди „Водоснабдяване
и канализация" ООД, гр. Враца,
да му заплати сумата 2142 лв. - получена без основание като обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3 брутни работни заплати при прекратяване на
трудовото й правоотношение по чл.327, ал.1, т.7 от КТ; при условията на
евентуалност на основание чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД
да осъди „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца да му заплати
сумата 2142 лв. - изплатена като обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ в размер на
3 брутни работни заплати при прекратяване на трудовото й правоотношение, поради
отпадане на основанието, въз основа на което ги е изплатила. Претендира и направените по делото разноски.
Ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, в писмения отговор по
делото признава,
че дължи на ищцата Д.И.Ц. връщане на полученото с отпаднало основание
обезщетение в претендирания с иска размер и не оспорва по същество предявеният
иск. Твърди, че след получаването на препис от исковата молба в срока за
отговор е заплатило претендираната сума и счита, че е добросъвестна и коректна
страна в правоотношението.
В молба вх. № 262858 от 16.02.2021г. ищцата твърди, че
след като на 13.01.2021 г. ответникът е получил
препис от исковата молба, на 03.02.2021г. е получила по банковата си сметка
плащане от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца на претендираната от нея сума, поради което за нея вече е отпаднал
интереса от продължаване на съдебното производство. При това положение счита,
че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, поради което моли
съда да прекрати производството поради настъпване на обстоятелства, водещи до
отпадане на правния й интерес от делото - извършване на плащане след подаване
на исковата молба. Моли също съда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да й
присъди направените по делото разноски.
По искането на
ищцата за прекратяване на производството поради недопустимост съдът се е
произнесъл в определението по чл.140 от ГПК. Повторната проверка при
постановяване на решението не води до различен от направения в посоченото
определение извод за процесуална допустимост на иска, поради което не е
необходимо отново да се излагат мотиви и в съдебното решение.
С определението
по чл.140 от ГПК, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът е обявил на
страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответното
дружество
дължи на ищцата връщане на сумата 2142 лв., както и че след получаване на
препис от исковата молба ответникът е заплатил на ищцата сумата 2142 лв. на
03.02.2021г.
В съдебното заседание ищцата,
чрез пълномощника си,
моли съда да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение съобразно направеното от ответника признание
на иска, съгласно чл.237, ал.1 ГПК и в съдебното заседание съдът
с определение прекрати съдебното дирене.
Въз основа на изложеното, от
правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
За
да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае
иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както
и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда (чл.237, ал.1
и ал.3 ГПК). Съгласно чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да
се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В
случая, с отговора на исковата молба ответникът признава предявеният срещу него
иск и това признание не е голословно - налице е фактическо признание на
претенцията /чрез доброволното изплащане на исковата сума/. Признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави и с него страната може да се
разпорежда, което обуславя наличие на предпоставките на чл. 237 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да
отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене,
отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи
факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
С
оглед на изложеното, фактът на плащането на исковата сума от 2142 лв. след
предявяването на иска следва да бъде съобразено от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е от значение за спорното право, поради
което следва да се приеме, че процесното вземане е изцяло погасено чрез плащане
от ответната страна, което изключва постановяване на решение при признание на
иска по реда на чл. 237 ГПК. Поради това исковете следва да се отхвърлят, не
поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
С
оглед на изложеното, след като към датата на постановяване на решението
задължението на ответника за връщане на претендираната сума от 2142 лева
- получена
без основание като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3 брутни
работни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по
чл.327, ал.1, т.7 от КТ, не съществува, то предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и евентуално
съединения с него иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
за връщане на получената сума, се явяват неоснователни, като погасени чрез
плащане, и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
В отговора на
исковата молба ответното дружество „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца, твърди,
че със своето поведение не е дало повод за завеждане на делото. Посочва, че в
производствата по съдебните дела между страните ищцата не е предявявала
претенции за възстановяване на недължимо платеното от нея и в съдебните решения
този въпрос не се третира, че с извършената чрез тези решения промяна в
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не е възникнало
автоматично задължение за работодателя да възстанови получените суми, че искане
от ищцата за възстановяване на платената сума не е предявявано към него и след
влизането в сила на съдебните актове - ако е било направено такова искане,
сумата е щяла да бъде възстановена своевременно. Изтъква, че за първи път
искане за възстановяване на платената сума се предявява с настоящия иск, за
чието предявяване не е дало повод. Предвид изложеното счита, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което моли съда да възложи
разноските по делото на ищцата. Допълнителни доводи в подкрепа на искането си
излага в становище вх. № 263212 от 22.02.2021г., в което се позовава и на Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на
ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК, и в молба вх. № 266045 от 06.04.2021г.
В молба вх. №
262858 от 16.02.2021г. ищцата твърди, че не е налице хипотезата
на чл.78. ал.2 от ГПК, тъй като в конкретния случай не е налице първата
предпоставка - ответникът с поведението да не е дал повод за завеждане на
делото. Изтъква, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 802/2020г. на
РС-Враца на 19.11.2020г. „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца е било длъжно да й върне сумата по банковата й сметка, но
от тази дата до датата на подаване на исковата молба - 06.01.2021г. /повече от
месец и половина/ дружеството не й е възстановило платената сума. Поради това е
завела настоящото дело. Следователно, с поведението си ответникът е дал повод
за образуване на делото. Твърди, че искът е осъдителен за парично вземане и при
предявяването му изискуемостта на вземането й вече е била настъпила - вземането
е станало изискуемо с влизането в сила на решението по гр.д. № 802/20г. на
РС-Враца, поради което ответникът е бил в забава към датата на предявяване на
иска по настоящото дело. Именно това негово неправомерно поведение е повод за
завеждане на делото.
Моли съда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да й
присъди направените по делото разноски. Допълнителни доводи в подкрепа на
искането си излага в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства по отношение на разноските
намира за обосновани следните изводи:
Отговорността за
разноските като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски
от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК урежда правото на разноски на ищеца при уважаване на иска, а тази на чл.
78, ал. 2 от ГПК предвижда изключението от това правило, когато, независимо, че
иска е уважен, разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Извършеното
изпълнение от ответника, след получаване на преписа от исковата молба, се
отразява върху разпределението на разноските, тъй като от този факт,
независимо, че съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив, следва
произнасяне по искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване
на ответника от разноски предполага кумулативното наличие на две предпоставки:
1/ ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и 2/ да
признае иска. Само при кумулативното наличие на тези две предпоставки
разноските се възлагат върху ищеца.
В настоящия случай, макар ответното дружество да е признало иска, с
поведението си е дало повод за завеждане на делото - не е погасило дълга си
преди процеса, поради което извършеното в хода на процеса изпълнение не го
освобождава от задължението за разноски.
От фактическа страна липсва спор, че между страните е бил развит друг
процес (гр.д.
№ 802/2020г. по описа на РС-Враца), с решението по който съдът е допуснал поправка
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
вписано в трудовата книжка на ищцата, като вместо „чл.326, ал.1 от КТ“ да се
чете „чл.327, ал.1, т.7 от КТ“. Безспорно е също така, че предвид неправилно
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
на основание чл.220, ал.1 от КТ, на 16.09.2019г. ищцата е заплатила на
„ВиК" ООД, гр.Враца обезщетение в размер на 3 брутни работни заплати на
обща стойност 2142 лева. С оглед нормите на чл. 297 от ГПК и чл.327, ал.1, т.7
от КТ и чл.220, ал.1 от КТ, платената сума е получена от ответника при начална
липса на основание, тъй като фактическият състав на прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.326, ал.1 от КТ не се е осъществил. Следователно, на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ответникът е дължал връщането на получената
без основание сума на ищцата.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно, поради което
изпълнението му може да се иска от кредитора веднага (чл. 69, ал.1 от ЗЗД). То
възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от
ППВС № 1/1979 г. и в Тълкувателно
решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК. Следователно,
изискуемостта на вземането в случаите на чл. 55, ал.1, предл.1 (респ.
предл. 3) от ЗЗД не настъпва след покана по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД, в
какъвто смисъл са доводите изложени от пълномощника на ответника. Отправянето
на покана само поставя длъжника в забава.
С оглед на изложеното ответното дружество е следвало да върне на
ищцата платената от нея сума от датата на получаването й, която предхожда
подаването на исковата молба и без нарочна покана, тъй като такава не се
изисква. След като ответникът признава дълга си, чийто падеж е настъпил, той
дължи връщането му обратно в патримониума на кредитора без да чака
предприемането на други действия, покани или образуване на съдебни дела от ищцата.
Поканата тук би имала значение само за изпадането на длъжника в забава, т.е. за
присъждането в полза на ищцата на обезщетение в размер на законната лихва за
закъсняло плащане, но то в случая не се претендира от ищцата.
След като безспорно ответникът е знаел, че се е обогатил неоснователно с
исковата сума и че дължи връщането й от момента на получаването, но не е
предприел никакви действия да я върне на ищцата до завеждането на исковата
молба в съда, поведението му се възприема като даващо основание за воденето на
настоящото производство, целящо снабдяване на кредитора с изпълнителен титул.
По тази причина съдът счита, че не е налице предвиденото в чл. 78, ал. 2 от ГПК
първо условие - ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, поради което
не би могъл да се ползва от процесуалната привилегия на посочената норма.
Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените от ищцата
разноски в настоящото производство в общ размер 669, 68 лв., включващи 87, 53
лв. държавна такса, 580,00 лв. адвокатско възнаграждение и 2, 15 лв. пощенски
разходи, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.Ц. с ЕГН **********
и адрес ***, срещу ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Александър
Стамболийски" № 2, представлявано от управителя Ангел Цветков Престойски, осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и
съединен
при условията на евентуалност с него иск по
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на сумата 2142 лв.,
платена като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ при прекратяване на трудово
правоотношение по чл.327, ал.1, т.7 от КТ, като неоснователни -
погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. "Александър Стамболийски" № 2,
представлявано от управителя Ангел Цветков Престойски, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Ц. с
ЕГН ********** и адрес ***, направените по делото разноски в общ размер 669, 68
лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца
пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: