Решение по дело №673/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			31.10.2018
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о.II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25.10.		2018

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		673		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                 

           

            Производството е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Н.А.Т., ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление № 18-0348-000260 от 20.04.2018 г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200 лв. и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2018 г. Б.Д. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ гр. Дупница в присъствието на свидетеля В.П., съставил АУАН № 260 на жалбоподателя за това, че на 07.04.2018 г. в гр. Дупница по ул. ,,Калина“ в посока ж.к. ,,Бистрица“ Н.А.Т. управлява лек автомобил марка ,,Рено Меган Сценик“ с рег. №КН4882ВМ, като се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС - лек автомобил ,,Ситроен С3“ с рег. № КН8858ВА, че не може да избегне удара в него, когато то намалява скоростта си и водачът не остава на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са описани същите фактически обстоятелства по извършване на нарушенията, но като дата на извършване е посочена датата на издаване на АУАН, а именно - 12.04.2018 г.

Разпитан е актосъставителя Д., който е заявил, че вероятно са изпратени на мястото на произшествието по подаден сигнал, като поддържа констатациите отразени в акта. Свидетелят П. е заявил, че няма спомен за конкретния случай.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, същата е основателна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

От свидетелските показания на актосъставителя Д. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта, също не е очевидец на нарушението, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено въз основа на официални документи (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН). Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на акта е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетеля по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Видно от акта, това не е направено.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тук нарушението на процесуалните правила е допуснато директно в атакуваното наказателно постановление. Нарушаването на правото на защита, във всички случаи води до незаконосъобразност на издаденото НП. Процесуалните действия в административнонаказателното производство се извършват в императивно определена последователност и правото на защита е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие, поради което допуснатото нарушение не може да се отстрани във въззивното съдебно производство, което се развива пред районния съд във връзка с обжалването на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и не е разпоредил разследване на спорните обстоятелства. Същият не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН - ,,Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция”.

Освен горното, при извършената проверка на атакувания акт, съдът достигна до извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено и на друго самостоятелно основание, доколкото с него на Т. са вменени извършени нарушения на 12.04.2018 г. около 20:30 часа. Според настоящия съдебен състав подобна неточност в датата на нарушението не би могла да се приеме за техническа грешка, тъй като с нея е допуснато съществено разминаване между вменените на жалбоподателя нарушения с АУАН и тези, за които той е наказан. Очевидно е, че наказващият орган при определяне на датата на нарушенията в НП се е подвел от посочената дата на съставяне на акта, но е следвало да установи, че нарушението според акта и събраните по делото доказателства, е извършено на 07.04.2018 г., а АУАН е съставен на 12.04.2018 г. Като не е сторил това и неправилно за дата на нарушението е посочил 12.04.2018 г., наказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено. В НП като дата на нарушението е посочена 12.04.2018 г. (датата на съставяне на АУАН). Това е нарушение на процесуалните правила, довело до съществено накърняване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото на същия не е било предявено административното обвинение, за което е санкциониран в НП. Жалбоподателят в хода на административнонаказателното производство се е защитавал единствено срещу констатациите в АУАН, но недопустимо в НП са му наложени наказания за идентични нарушения, извършени на различна дата. Това своеобразно ,,изменение“ във фактите не попада в обхвата на правомощията на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и не е допустимо, доколкото по съществото си представлява ново ,,обвинение“, но без издаден АУАН за него. Това разминаване в датата на нарушението представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

 Дори да се приеме, че подобно нарушение не представлява основание за отмяна на НП, то същото следва да бъде отменено поради липса на каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушение на датата, посочена в НП – 12.04.2018 г. около 20:30 часа.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0348-000260 от 20.04.2018 г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Н.А.Т., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200 лв. и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: