РЕШЕНИЕ
No………./………..07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Мария Манолова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 797 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№25820/08.04.2019г. от К.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу
решение №1261/26.03.2019г., постановено по гр.дело №13411/2018г. на Районен съд
- Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.К.Д., ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 20000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща незаплатена главница по запис на заповед
от 30.09.2017г., с падеж 15.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3223/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 6739/2018г. на ВРС.
В жалбата е изложено становище, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че представеният запис на
заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане, като длъжникът не е и изпълнил задължението на падежа. Релевират се
доводи, че неправилно в оспорваното решение е прието, че записът на заповед
обезпечава договор за посредничество между ищеца, като изпълнител и ответника
като възложител. Такива доказателства не са ангажирани от страна на ответника,
чиято тежест е да установи връзката между наведената кауза и записа на заповед.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата Д.К.Д., в който оспорва подадената въззивна жалба,
моли съдът да я отхвърли. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е
извършил проверка на въведеното каузално правоотношение. Ищецът, чиято тежест
е, не е ангажирал доказателства за установяване на вземането му по въведеното
каузално правоотношение. Поддържа се, че писмен договор за посредничество не е
съставян, като същият е сключен в устна форма. По делото е останало недоказано
и предаването на сумата, като записът на заповед не може да служи за разписка.
По изложените съображения моли съдът да постанови
решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител
поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от К.С.Н.
срещу Д.К.Д. с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 20000.00 лева,
представляваща незаплатена главница по запис на заповед от 30.09.2017г., с падеж 15.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
10.05.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3223/14.05.2018г. по ч.гр.д.
№ 6739/2018г. на ВРС.
Ищецът в исковата
молба е навел твърдения за наличие на вземане основано на запис на заповед,
поради което е формулиран петитум за установяване на същото при условията на
чл.422 от ГПК.
Ответникът е
допозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва
предявени иск по основание и размер. Твърди, че записът на заповед е
обезпечавал възнаграждението на бъдещ договор за посредричество, по силата на
който, ищецът е следало да посредничи за склюване на договор за СМР на
ответника. Поради несключване на окончателен договор и неизвършване на действия
по посредничеството не се дължи възнаграждение, съответно записът на заповед не
обезпечава реално вземане.
По изложените
съображения ответникът моли съдътъ да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол,
въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От анализа на
съдържанието на представения по делото запис на заповед се установява, че е
редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна
сделка. Документът съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно,
наименование запис на заповед, безусловното обещание на издателя Д.К.Д. да
заплати на поемателя К.Н. сумата от 20000.00лв., с падеж – 15.11.2017г., дата на
издаване – 30.09.2017г. и място на издаване – гр. Варна, подпис на издателя.
Падежът на
задължението към датата на подаване на заявлението е настъпил, поради което от
формална страна ответникът дължи сумата по записа на заповед.
Следователно
съдът пристъпва към изследване на въденото от ответника каузално правоотношение,
във връзка с което се твърди, че е издаден записа на заповед.
Съгласно дадените
разяснения в т.17 от Тълкувателно №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС, ОСГТК в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор, който се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато
ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането,
ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед
задължение и да доказва възникването на съществуването на каузалното
правоотношение между него и издателя по повод или във връзка, с което е издаден
записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като причина за
издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа
на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни
възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. По
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право
- за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на
заповед.
Следователно при
сочено от ответника и отричано от ищеца, наличие на каузално правоотношение и обвързаността
му със записа на заповед, на първия е тежестта да установи това обстоятелство,
ведно със всички свои правопогасяващи възражения за несъществуване на вземането.
В хода на
съдебното дирене не са ангажирани доказателства, които да установяват преддоговорни
отношения, както и наличието на договор за посредничество между страните, по
което да е уговорено възнаграждение в размер на сумата, посочена в процесния
запис на заповед. Представеният договор от 18.08.2017г., по силата, на който „ВТ
Екобилдинг“ ЕООД е възложило на изпълнителя „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД да
извърши СМР на обект в гр. Русе, ул. „Згориград“ №70, бл. „Крали Марко, не
установява твърдяната преддоговорна или договорна връзка между двете физически
лица – издател и поемател, както и неизвършването на посредничеството от страна
на издателя на записа на заповед, което да предпостави недължимост на вземането
по него.
Допълнително само
следва да се посочи, че от съдържанието на записа на заповед може да се изведе
друга кауза, която обаче и двете страни не застъпват, тъй като в него ищецът е
посочен като заемател.
Следователно не
са установени правоизключващите отговорността на ответника възражения, което
обуславя крайният извод за дължимост на сумата по менителничния ефект.
По изложените съображения съдът намира, че предявения установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като първоинстанционния акт следва да бъде
отменен.
По разноските:
Предвид изходът от спора на въззивника/ищец се следват разноски за
заповедно производство в размер от
1200.00лв., от които 400.00лв. държавна такса и 800.00лв. адвокатско
възнаграждение. За неоснователно съдът намира възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е под мимимума от
830.00лв., изчислено по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват и разноски в размер на
400.00лв., държавна такса за първа инстация, като не са ангажирани
доказателства за уговорен и платен адвокатски хонорар от 800.00лв. Разноски в
размер от 1110.00лв. се дължат на въззивника и за въззивна инстация, включващи
400.00лв., платена държавна такса и 700.00лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1261/26.03.2019г., постановено по гр.дело №13411/2018г. на Районен съд –
Варна, с което е отхвърлен предявения от К.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата 20000.00 лв./двадесет хиляди лева/,
представляваща незаплатена главница по запис на заповед от 30.09.2017г., с падеж 15.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
10.05.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3223/14.05.2018г. по ч.гр.д.
№ 6739/2018г. на ВРС
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основние чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, че Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ НА К.С.Н., ЕГН
**********, с адрес *** дължи сумата 20000.00
лв./двадесет хиляди лева/, представляваща незаплатена главница по запис на
заповед от 30.09.2017г., с падеж
15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3223/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 6739/2018г. на ВРС.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН
**********, със с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1200.00лв./хиляда и двеста лева/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за заповедно
производство по ч.гр. дело №6739/2018г. по описа на ВРС на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 400.00лв./четиристотин лева/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски за исковото производство за първа инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1100.00лв./хиляди и сто лева/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.