№ 1240
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110112585 по описа за 2023 година
А. Н. И. е предявила срещу „,,,”АД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
признаване за установено, че клаузата на чл.13 от договора за потребителски
кредит №192179/29.12.2022г. е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 70.20 лева,
недължимо платено въз основа на нищожната клауза, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба-09.03.2023 до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 29.12.2022 между страните е сключен договор за
потребителски кредит №192179, по силата на който на ищеца е отпуснат заем
в размер на 500 лева, платим в срок от 30 дни, при уговорен ГЛП-38.95% и
ГПР-49.65%.Счита, че гореописаният договор е нищожен.Навежда твърдения
за нищожност на уговорената в чл.13 от процесния договор неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която
неустойка е в размер на 13.80 лева плюс 0,8 % от усвоения размер на кредита
за първия ден на забава и 0.8% от усвоения размер на кредита за всеки
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.Намира, че същата
противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК и на добрите нрави.Излага твърдения за
1
наличие на неравноправни клаузи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,”АД оспорва предявените
искове.Не оспорва сключването на процесния договор, както и че заемните
средства са предоставени на ищеца.Оспорва твърденията за нищожност на
процесния договор, както и на неустоечната клауза.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №192179 от 29.12.2022
„,,,”АД е предоставил на А. Н. И. кредит в размер от 500 лева, със срок на
издължаване- 30 дни, при ГПР -49.65%.Към договора е представен и
погасителен план.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от „,,,”АД ,Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
оценка за кредитоспособност..
По делото е представена разписка за извършено плащане номер
2000000332739337 от 29.12.2022 за сумата от 500 лева-кредит 192179, с
наредител „,,,”АД и получател А. Н. И..
По делото е представена и информация за нареден превод през ePay.bg
от „,,,”АД в полза на А. Н. И. за сумата от 500 лева – кредит 192179.
Съгласно заключението на ССЕ на 29.12.2022 между „,,,”АД и А. Н. И.
е сключен договор за потребителски кредит №192179.Съгласно разписка от
29.12.2022 „Макродаванс”АД е превел по „Изипей”АД в полза на А. Н. И.
сума в размер на 500 лева .Съгласно уведомление от „Изипей”АД до „,,,”АД
сумата в размер на 500 лева е получена от А. И. на 29.12.2022 на каса в
„Изипей”АД.Съгласно заключението на ССЕ заплатената на 16.01.2023 сума
от А. Н. И. на „,,,”АД за погасяване на задълженията по процесния договор е
в размер на 579.94 лева, с която са погасени следните задължения: 500 лева –
главница, 9, 74 лева –договорна лихва и 70.20 лева –неустойка.Съгласно
заключението на ССЕ ако бъде включена неустойката при изчисляване на
ГПР, последният възлиза на 1630.51 %.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
2
Не е спорно по делото, че между ответникът в качеството на
кредитодател и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит №192179 от 29.12.2022 за сума в размер от 500
лева, със срок на издължаване- 30 дни.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е превел в
полза на ищцата сумата от 500 лева на 29.12.2022. Договорът за кредит е вид
договор за заем, който е реален договор и се сключва с предаването на
заемната сума.С оглед на което с превеждане на сумата по кредита от
ответника на ищцата е сключен договора за кредит.Освен това ответникът е
изпълнил задължението си за превеждане на сумата по договора.
Спорна по делото е действителността на договора за кредит, както и на
предвидената в него клауза за неустойка.
По отношение на неустойката
Съгласно чл.23, ал.1 от договора за кредит вземането по договора се
обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита.Съгласно чл.23, ал.2
от договора кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от
сключването на настоящия Договор да обезпечи кредита с поръчителство на
едно физическо лице, одобрено от кредитора.
Съгласно чл.13, ал.1 от договора кредитополучателят дължи неустойка
с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно
реда и условията, предвидени в чл.23 от договора.Неустойката е в размер на
13.80 лева плюс 0.800% от усвоения размер на кредита за първия ден на
забава и 0, 800% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за
който кредитът не е обезпечен.
Видно от представения погасителен план към договора в него е
посочена обща дължима сума в размер на 632.03 , включваща главница,
лихва и неустойка.Видно от представения погасителен план в него е
начислена и неустойка в общ размер от 115.80 лева.
Съдът намира, че уговорена неустойка в размер от 115.80 лева при
главница в размер от 500 лева по договора накърнява добрите нрави.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
налице, когато се нарушават принципите на справедливост и на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.Добрите
3
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е уговорена в размер повече от 1/5 от сумата на
главницата, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора.Уговорената по
договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка
за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната
полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената
неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора,
а води до неговото неоснователно обогатяване
От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди,
поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано
с настъпване на вреди.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.13 от договора е
нищожна поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 и поради
противоречие със закона чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
4
пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 29.12.2022, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.12.2022г. е 0.49 %, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49%.В
случая по договора ГПР е 49.65 % и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 52.45 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от
представения погасителен план към датата на сключване на договора, в който
е начислена сумата на неустойката към погасителните вноски.Видно от
погасителния план сумата на неустойката е включена и в общата сума,
подлежаща на връщане в размер от 632.03- главница, лихви и неустойки. В
погасителния план е посочен и размера на неустойката -115.80 лева.В този
смисъл още към датата на сключване на договора, а не 3 дни след
сключването му, неустойката е начислена като разход по договора. В този
смисъл тя не е обвързана от неизпълнението на задължението за осигуряване
на обезпечение, а представлява скрито възнаграждение по договора.
Съгласно заключението на ССЕ ако бъде включена неустойката при
изчисляване на ГПР, последният възлиза на 1630.51 %,, което многократно
надвишава ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на
5
закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от
ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на
потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР,
което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че заплатената на
16.01.2023 сума от ищцата А. Н. И. на „,,,”АД за погасяване на задълженията
по процесния договор е в размер на 579.94 лева, с която са погасени следните
задължения: 500 лева – главница, 9, 74 лева –договорна лихва и 70.20 лева –
неустойка.
Доколкото заплатената сума в размер от 70.20 лева –неустойка е
платена по нищожна клауза, същата е платена без основание.Освен това
същата е платена и по недействителен договор, по който се дължи само
чистата стойност на кредита.С оглед на което съдът намира, че по делото е
доказано имуществено разместване между патримониума на ищцата и
патримониума на ответника.
С оглед недействителността на договора за потребителски кредит,
както и на клаузата за неустойка, ответникът не е доказал основание за
задържане на сумата.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 70.20 лева.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
6
ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 350 лева, от които 100
лева – държавна такса и 250 лева –депозит за ССЕ.
Процесуалното представителство е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.
При определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е
приложима Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и
боря на предявените искове.Съгласно чл.7, ал.2 от посочената наредба,
определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния
интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл.7, ал.2 във вр. с чл.2, ал.5 от
Наредба №1, както и като се вземе в предвид вида на съединяване на
исковете, следва , че под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от
Наредба №1 законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно
кумулативно съединените искове, а не техния сбор.В този смисъл е
Определение №146/04.04.2022 по ч.т.д.№358/2022, ВКС, II ТО.С оглед на
което е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С оглед на което по всеки от исковете следва да бъде присъдена сумата
от 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 960
лева.Предвид изложеното в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 960 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.13 от Договор
№192179/29.12.2022г. за потребителски кредит поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по предявения от А. Н.
И., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,,,,, вх.В, ет.1, ап.1, със съдебен
адрес:гр,,,,,,25-2, ет.5, офис 5.3, чрез адв. Й., срещу „,,,”АД, ЕИ,,,,,5, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,,”№147, иск с правно основание чл.26,
7
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „,,,”АД, ЕИ,,,,,5, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,”№147, да заплати на А. Н. И., ЕГН**********, с
адрес:гр.,,,,,,,, вх.В, ет.1, ап.1, със съдебен адрес:гр,,,,,,25-2, ет.5, офис 5.3,
чрез адв. Й., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 70,20 лева,
недължимо платена въз основа на нищожната клауза на чл.13 от Договор
№192179/29.12.2022г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба-09.03.2023 до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „,,,”АД, ЕИ,,,,,5, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,”№147 да заплати на А. Н. И., ЕГН**********, с
адрес:гр.,,,,,,,, вх.В, ет.1, ап.1, със съдебен адрес:гр,,,,,,25-2, ет.5, офис 5.3, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 350 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „,,,”АД, ЕИ,,,,,5, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,”№147, да заплати на адв. Х. П. Й., процесуален
представител на А. Н. И., с адрес:гр.,,,,125-2, ет.5, офис 5.3, на основание
чл.38 от ЗА сумата от 960 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8