РЕШЕНИЕ
№ 1056
гр. Добрич, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230103902 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Община
град Добрич с ЕИК *********, град Добрич, ул. „България” № 12, с която
против „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 10, е предявен по реда на чл. 415 от ГПК иск за
установяване на вземане по заповед ***/13.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2874 по описа на Районен
съд - Добрич за 2021г. за сумата от 22 172.94 лева, представляваща дължима
неустойка за периода от 01.01.2020г. до 01.09.2020г.вкл.по договор за наем
*** за ползване на общински недвижим имот, находящ се в землището на
град Д., представляващ поземлен имот с идентификатор ***- земеделска земя
с площ 100 002.00 кв. м., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.09.2021г., до
окончателното плащане.
Претендират се разноските в заповедното и по настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
Община гр. Добрич е собственик на недвижим имот, представляващ
земеделска земя с площ 100 002.00 кв. м. в землището на град Д. - ПИ с
идентификатор ***.
Съставен е Акт *** от 09.12.2008г. за общинска частна собственост. С
договор за отдаване под наем на земеделска земя *** Община гр. Добрич е
отдала под наем собствения си имот на „А-Грийн Тех“ ЕООД за срок от 4
стопански години - 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г.
Съгласно чл. 4 от договора дължимият годишен наем е в размер на 18 100.36
1
лева. В в изпълнение на чл. 5 е извършено авансово плащане за стопанската
2018/2019 година. В чл. 6 е предвидено заплащане на наемите за следващите
години да бъде извършвано в срок до 30 ноември за стопанската година
(според чл. 21 - времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата календарна година). За стопанската 2019/2020г. наемът е следвало
да бъде заплатен до 30.11.2019г. Съгласно чл. 8 от договора, при
неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена в уговорения
срок, наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден.
Към настоящия момент „А-Грийн Тех“ ЕООД дължи наем за стопанската
2019/2020г. и неустойка. С писмо ***/10.09.2020г. длъжникът е уведомен за
дължимия наем и размера на дължимата неустойка по договора, изчислена
към датата 31.12.2019г.
За периода от 01.01.2020г. до 01.09.2020г. /вкл./ наемателят дължи
неустойка в размер на 22 172.94 лева.
В чл. 20 от договора е предвидено едностранно прекратяване при
закъснение плащане на дължимия годишен наем за срок повече от три месеца.
С изтичане на стопанската 2019/2020г. със съобщение за едностранно
прекратяване ***/06.10.2020г. договорът е прекратен едностранно и
длъжникът е поканен за съставяне на приемо -предавателен протокол.
С писмо ***/20.11.2020г. е подадена информация за прекратяването на
договора за наем в Общинска служба по земеделие.
Със заповед ***/10.02.2021г. на кмета на Община град Добрич е
наредено изземването на общинския имот. На 05.05.2021г. е извършено
изземване на общинския имот, за което е съставен протокол.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като излага следните
възражения:
Неустоечната клауза на т.2, изр.2 от раздел III в договора за наем *** от
03.12.2018г., съгласно която при росрочие на плащането, наемателят дължи
неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, противоречи на
правилата на добрите нрави и закона, поради което на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД е нищожна и като такава на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
следва да бъде заместена от повелителните разпоредби на закона - чл. 86, ал.
1 от ЗЗД - при забава в плащанията си длъжникът дължи законната лихва,
чийто размер се определя от Министерския съвет.
Неустойката е нищожна поради накърнавяне на добрите нрави, защото
е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Процесната мораторна неустойка е договорена към момента на
сключване на договор за наем - 0.5% за всеки ден забава на наемното
плащане, без краен предел на срока и размера, до който може да нараства.
Сам по себе си този начин на уговаряне не обуславя нищожността й, тъй като
е поставен в зависимост от волята и отговорността на страните и е в съгласие
с призната на съконтрахентите договорна свобода по чл. 9 от ЗЗД 1 , но
поведението на наемодателя води до извода, че в този си размер, уговорената
между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели - да
обезпечи изпълнението на поетото от наемателя задължение и да обезщети
2
кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на
придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на
процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и липсата на
уговорена в подобен смисъл неустойка при забава изпълнение задълженията
на наемодателя. Претендираната договорна неустойка по договора за наем
надхвърля значително законната лихва, с която би могла да се съизмерява
евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на
длъжника. Процесната договорна мораторна неустойка в уговорения размер,
надвишаващ значително размера на очакваните вреди при забавено
изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва за
забава, излиза извън присъщите й обезщетителни, обезпечителни и
санкционни функции, като още към момента на сключване на процесния
договор за наем създава възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност на
неустоечната клауза на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Ответникът
счита, че следва да се постанови решение, с което процесната неустойка да
бъде заместена от повелителните разпоредби на закона - чл. 86, ал. от 1 ЗЗД -
при забава в плащанията си длъжникът дължи законната лихва, чийто размер
се определя от Министерския съвет.
Искът е с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Възраженията на ответника почиват на разпоредбите на чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД /нищожност на клаузата за неустойка поради
накърняване на добрите нрави/ и чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният установителен иск, след успешно проведено заповедно
производство и депозирано от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК в
установения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 2 от ГПК, е процесуално
допустим.
От представен договор за наем ***/03.12.2018 г. се установява, че на
03.12.2018 г. между Община град Добрич и „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД - гр.
Добрич е бил сключен договор за наем на общински поземлен имот с
идентификатор №*** по кадастралната карта на град Д. с площ от 100002
кв.м.; договорът е бил сключен за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г. и 2021/2022 г.; уговорената годишна наемна цена е в размер на
18100.36 лева, платима съгласно чл.6 в срок до 30.11. на съответната
стопанска година; наемното плащане за стопанската 2018/2019 г. е заплатено
при сключването на договора.
За стопанската 2019/2020г. наемът е следвало да бъде заплатен до
30.11.2019 г.и същият възлиза на 18100.36 лева .
Не се оспорва от ответника ,че не е заплатил дължимото наемно
възнаграждение за стопанската 2019/2020г. Съгласно чл. 8 от договора, при
неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена в уговорения
3
срок, наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден.
Вещото лице Е. Й. установява в заключението си по делото следното:
Неустойката за забава за периода 01.01.2020 г. -01.09.2020 г. , изчислена по
реда на чл. 8 от сключения договор за наем в размер на 0.5% за всеки
просрочен ден възлиза на сумата 22 172.94 лева .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от
лице, притежаващо необходимата квалификация и знания.
Правоизключващото възражение на ответника се свежда до нищожност
на неустойката на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, обосновано с твърдения за несъответствие
между неустойката и действителните вреди, уговорена е извън присъщите на
института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Неустойката представлява договорно предварително определяне на
отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението – забавено,
лошо или частично. Предпоставки за възникване на неустойката са
съществуването на валиден договор и валидна неустоечна клауза,
неизпълнение на задължението по причина, за която длъжникът отговаря.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна /да стимулира и
гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и
обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната
й функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и
когато не са настъпили вреди в предвидения размер. В този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, но длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Тази
функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от
размера на претърпените от кредитора вреди. Средство за защита на
длъжника е както предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за
намаляване на неустойката поради прекомерност/изкл.хипотезата на чл.309 от
ТЗ/, така и възможността за прогласяването й за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Принципно накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на
основен правен принцип - на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения, на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. Договорната клауза за неустойка би
могла да е нищожна, като нарушаваща добрите нрави и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
4
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави на плоскостта
на кредиторовия интерес от изпълнението в случая следва да се търси като се
държи сметка за характера и предмета на договора.
Касае се за имот, частна общинска собственост, който общината е
длъжна да стопанисва и управлява в интерес на гражданите, избора на
наемател е в резултат на тръжна процедура. Неустойката е уговорена при
неизпълнение на задължение на наемателя да заплаща годишно наемно
възнаграждение, което задължение е поето в резултат именно на участието му
в законово регламентирана тръжна процедура, предоставяща възможност за
запознаване на участниците с условията, която процедура имплицитно
предпоставя предварителното му съгласие да изпълнява добросъвестно, в
духа на добрите нрави поетите по договора задължения. Прогласената от
закона договорна свобода на страните допуска дължимата парична неустойка
да бъде опредЕ. като абсолютна цифрова величина, както и да бъде
определяема според зададени от страните показатели, какъвто е настоящия
случай. Няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение
на парични задължения над размера на законната лихва, респ. неустойката не
трябва да се свежда до размера на вредите, които кредиторът търпи от
неизпълнението, тъй като това би обезсмислило съществуването на самата
неустойка - вредите могат да бъдат реализирани и без клауза за неустойка.
Сам по себе си фактът на превишение на неустойката спрямо вредата, респ. че
размерът на неустойка надхвърля размера на очакваните от кредитора вреди
не може да се разглежда и като нарушение на добрите нрави. Приемането на
обратното би довело до игнориране на присъщи на неустойката функции,
надхвърлящи целта и да обезщети кредитора за претърпени от
неизпълнението вреди. Неустойката в случая освен обезщетяването на
кредитора за вреди от забавата цели да обезпечи точното изпълнение и
стимулира наемателя да изпълни в уговореното време под страх от
настъпването на отговорността за заплащане на неустойката и като санкция.
Безспорно е налице настъпила забава за изпълнение на задължението за
плащане на наемното възнаграждение за стопанската 2019/2020г.
Направеното възражение ,че неустойката надвишава размера на
законната лихва, с която се съизмеряват очакваните вреди по съществото си е
за прекомерността и, с каквото ответникът като търговец не разполага
съгласно чл. 309 от ТЗ, а и сама по себе си прекомерността на неустойката,
която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави
нищожна поради накърняване на добрите нрави, респ. съпоставката с
действителните вреди в размер на законната лихва за същия период, които
ищецът търпи като кредитор, не е аргумент за нищожност , ако към момента
на сключване на договора не са налице обстоятелства, от които да може да се
направи извод, че единствената цел, заради която е договорена е извън
присъщите й функции.
Освен обезщетителна, неустойката има обезпечителна/гаранционна/ и
санкционна функции, каквито са изключени при определянето и само в
рамките на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При преценка
5
характера на договора, чието сключване е предпоставено от законово
регламентирана тръжна процедурата, предмета на договора предоставяне под
наем на общински недвижим имот и във връзка с това необходимостта от
защита на обществения интерес, които характер и предмет оправдават по-
високият интензитет на обезпечителната и санкционната функция на
неустойката, начина, по който е уговорена неустойката за забава - 0,5 % на
ден за всеки просрочен ден , при което освобождаването от отговорност на
наемателя му е предоставено изцяло на волята му при полагане грижата на
добрия търговец да осигури точно и своевременно изпълнение, не може да се
приеме, че единствената цел, заради която е договорена неустойката е извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Изложеното обосновава извода за основателност на исковата претенция
за сумата от 22 172.94 лева.
В полза на кредитора следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от 22172.94 лева , начиная датата на подаване на заявлението
09.09.2021 г. до окончателното изплащане.
На заявителя в заповедното производство се следват сторените
разноски в размер на 443.46 лева държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на ищеца в исковото производство се
следват разноски в размер на 443.46 лева държавна такса , 150.00 лева
възнаграждение вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Община град
Добрич с ЕИК ********* и „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК *********, град
Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10 ,че „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК
********* дължи на Община град Добрич с ЕИК ********* по заповед
***/13.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2874 / 2021г. на Добрички районен съд сумата от 22 172.94 лева,
представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2020г. до
01.09.2020г.вкл.по договор за наем *** за ползване на общински недвижим
имот, находящ се в землището на град Д., представляващ поземлен имот с
идентификатор ***- земеделска земя с площ 100 002.00 кв. м., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
09.09.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Община град Добрич с ЕИК ********* разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 2874 / 2021г. на Добрички районен съд в размер на 443.46 лева
държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Община град Добрич с ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. №
6
3902/2021 г. на Добрички районен съд в размер на 443.46 лева държавна
такса, 150.00 лева възнаграждение вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7