Р Е
Ш Е Н
И Е № 53
гр.Кюстендил, 28.04.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове: ПЕНКА БРАТАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ
при секретаря Р.С. и с
участието на прокурора Б.Любенов, като разгледа докладваното от съдия Начев
внохд 436 по описа за 2015г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.Н.Г.Н. ***, защитник на подсъдимия И.Г.И., гражданин
на ***, обжалва присъда №74 от 17.06.2015г., постановена по нохд 1582/2013г. по
описа на Районен съд Дупница, с която И. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от 3 години и е осъден да заплати на
гражданския ищец Е.Б. от гр.Б. сума от 2 000 лв, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.09.2012г. и сторени
деловодни разноски в размер на 200 лв. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата с искане за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, алтернативно – отмяна и постановяване на
нова, оправдателна такава, или намаляване размера на наложеното наказание и на
уважената част от гражданския иск.
Представителят на
Окръжна прокуратура Кюстендил изразява
становище за потвърждаване на обжалваната присъда.
Адв.Н. поддържа подадената жалба.
Адв.Д., повереник на
гражданския ищец, пледира за потвърждаване на присъдата.
Кюстендилският окръжен
съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал,
след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, приема за
установено следното:
Фактическата обстановка
е подробно изяснена от страна на районния съд. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия
обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран
от първоинстанционния съд с оглед изясняване на фактите по делото задълбочено и
в съвкупност.
На
базата на възприетите фактически обстоятелства
и въз основа на логичния и
непротиворечив анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд съобразно обвинението правилно и обосновано е приел, че от обективна и
субективна страна подсъдимият И.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК.
Окръжният съд споделя напълно извода на първоинстанционния такъв, че
обвинението срещу подсъдимия С. е доказано по несъмнен и безспорен начин. От
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява накратко следното:
Подсъдимият
И.И. е гражданин на ** и към 2012г. живеел постоянно в гр.Б.. С указ на
Президента на Република България от 1993г. същият бил освободен от българско
гражданство. Когато посещавал страната, отсядал
във фамилната къща на св.А. С., собственост на неговата майка и находяща
се в гр.Б., ул.”***” **.
През
м.септември 2012г. И. отново се намирал в гр.Б. и пребивавал в къщата на С..
На
20.09.2012г. около 22.30ч. вечерта пострадалият Е.Б. бил отведен в РУ МВР
гр.Бобов дол, доколкото управлявал без документи лек автомобил „Фолксваген”,
притежаван от С.. За да бъде освободен автомобила, полицейските служили
настояли за присъствието на собственика. Б. се обадил на своята приятелка –
св.М. С. – дъщеря на С., и й обяснил за проблема. След малко в управлението
отишли С., собственика С. и И.. Автомобилът
бил освободен, а тримата отишли в жилището. Подсъдимият започнал да се разправя
с племенницата си относно
предоставянето на лекия автомобил от нейна страна на Б..
Слез малко в къщата дошъл Б. и предложил на С. да се прибират в жилището, в
което двамата от няколко месеца живеели на семейни начала.
Отношенията
между И. и Б. по начало били влошени. Подсъдимият се подразнил от предложението
на пострадалия към С. да се прибират, както и на уточнението му че скоро може
да стане негова жена. Извадил пистолет, насочил го отблизо в главата на Б. и
заявил „Ей сега те гръмнах!”. Пострадалият знаел, че подсъдимия разполага с
газов пистолет, както и с друг такъв, преработен да стреля с боеприпаси.
Притеснил се силно, тъй като не знаел кой от двата пистолета държи И.. С. и С.
се намесили, но подсъдимият продължил да заплашва Б. с думите „Сега ще те
застрелям!” и да насочва към него пистолета.
С.
застанал между насоченото оръжие и пострадалия, а Б. и С. напуснали къщата.
Двамата веднага се насочили към полицейското управление, където Б. уведомил за
случилото се. На следващия ден от полицейски служители била извършена проверка
по случая. Снети били писмени обяснения от четиримата, като И. доброволно
предал оръжието – газов пистолет м.”Екол”.
Така изложената накратко фактическа обстановка не се различава от
приетата от страна на районния съд. Същата се установява по безспорен и
несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства
и доказателствени средства, най – вече от показанията на С., С. и Б.. Същите са
логични, последователни и взаимно подкрепящи се.
С оглед на това, въззивният съд приема че ДРС е постановил присъда,
която следва да бъде потвърдена. Изложените в жалбата доводи и съображения са
неоснователни – извършването на деянието и неговият автор са установени по
несъмнен начин. И. се е заканил на Б. с убийство и това заканване на само е
могло обективно да възбуди основателен страх за осъществяването му, но и реално
го е сторило.
От друга страна, на предварителното
производство и при разглеждане на делото от страна на ДРС не са допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване
правата на страните. Досъдебното производство, както и разглеждането на делото
пред първоинстанционния съд са протекли при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.а НПК по отношение на подсъдимия. От страна на органите на ДП са предприети
необходимите действия за призоваване на И. по делегация, но изпратените
документи са върнати надлежно оформени от съответните органи на ФРГ / л.49 от
ДП/ с отбелязване, че лицето е напуснало адреса / гр.Б., ***,
„***”**/ и местоживеенето му е неизвестно.
Определеното с присъдата наказание е съобразено с обществената опасност
на подсъдимия и с тежестта на извършеното. Съответно правилно е приложена и
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК с
оглед изпълнение в пълна степен на целите по чл.36 НК.
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №74 от
17.06.2015г., постановена по нохд 1582/2013г. по описа на Районен съд Дупница.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК
да се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.