№ 67
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212100600365 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по въззивен протест на
прокурор в Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър срещу Присъда №
260018 от 12.03.2021 г. по НОХД № 1162/2020 г. по описа на НРС. С
атакуваната присъда НРС е признал подсъдимия СТ. Т. АНГ., ЕГН
********** за невиновен в престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, а именно на
09.05.2019 г. в търговски обект – магазин № 9 в к.к. „Слънчев бряг“,
стопанисван от ЕТ „С.А.“, с ЕИК: *********, находящ се на алеята пред
хотел „Иберостар“, без съгласието на притежателите на изключителното
право, като предлагал за продажба стоки с изобразени върху тях знаци
/словни и фигурални/, сходни на търговската марка „Адидас“ – притежание на
ADIDAS AG, DE, без правно основание, от които 3 броя тениски с къс ръкав,
9 броя къси панталони, 25 броя клинове и 13 броя суитчъри, на обща
стойност 1096.00 лева по цени на реплики/имитации/ и 4245.80 лева по цени
за оригинални стоки, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
172б, ал. 1 от НК.
На основание чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, за
описаното деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 81, ал. 1
от ЗМГО (отм.)., му наложил административно наказание глоба в размер на
1500 лева .
1
Отнел, на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.) в полза на Държавата
вещите, предмет на административното нарушение, изброените спортни
артикули, всички носещи знаци, сходни на регистрирана търговска марка
„Adidas“, притежание на Adidas AG и постановил тяхното унищожаване ,
след влизане на присъдата в сила. Направените по делото разноски, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН е възложил в тежест на
подсъдимия.
С въззивния протест се настоява за отмяна на първоинстанционната
присъда като неправилна , незаконосъобразна и постановена в нарушение на
процесуалните правила за оценка и анализ на доказателствата. Поддържа
позицията, че деянието, извършено от подсъдимия А. е съставомерно по чл.
172б, ал. 1 от НК и следва да бъде наказан съобразно санкцията предвидена в
него. Неясен е останал за държавното обвинение пътят, по който съдът е
достигнал до извода, че стореното не е престъпно , а с него е допуснато само
административно нарушение. Моли, присъдата на НРС да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият С.А. бъде признат за виновен по
възведеното му обвинение и му бъде определено съответно наказание.
В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура
поддържа подадения протест и изложените в него съображения. Предлага
присъдата на Районен съд – Несебър да бъде отменена и постановена нова, с
която подсъдимият бъде признат за виновен и за извършеното престъпление
бъде наказан с лишаване от свобода за срок от 7 месеца, чието изпълнение се
отложи с изпитателен срок от 3 години. Да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лева.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. В.В. от БАК. Последната пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда. Според нея, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
извършеното деяние представлява единствено административно нарушение и
за него е отмерил наказание глоба в размер на 1500 лева. С оглед на това
счита, че въззивният протест следва да бъде оставен без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, бъде
потвърден.
В дадената му последна дума, подсъдимият А. моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
След като се запозна с подадения протест, изслуша доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от
наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в
законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледан по
същество се явява неоснователен.
Пред Районен съд – Несебър е било проведено съкратено съдебно
2
следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и защитникът му
са дали съгласие по делото да не се разпитват всички свидетели и вещи лица.
На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разяснил правата на подсъдимия,
като го уведомил, че за произнасяне с крайния си акт ще се ползва от
съответните доказателства, събрани в хода на разследването и писмените
доказателствени средства за тяхното документиране- заключенията по
изготвените експертизи и разпитите на свидетелите Милан Димитров и
Аспарух Томов, както и от приложените писмени доказателства.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по
фактите и правото.
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото
доказателства, въззивният съд намери за установена приетата и от първата
инстанция фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. Т. АНГ. е роден на 26.08.1966 г. в гр. Бургас, с адрес в
гр. Бургас, българин, български гражданин, неженен, управител на ЕТ „С.А.“.
По делото по безспорен начин е установено, че на 09.05.2019 г. е
извършена полицейска проверка на магазин № 9, пред хотел „Иберостар в
к.к.Слънчев бряг. В проверявания търговски обект се намирал подсъдимия А.,
който подреждал дрехи по закачалките и стелажите. На запитване отговорил,
че е собственик на ЕТ „С.А.“ и от името на своята фирма е наел помещението
от свид. Пенев, за да извършва търговската си дейност. Намиращите се на
закачалки и стелажи стоки – тениски, къси гащи, клинове, носещи марката
„Адидас“, не били в голямо количество. Подсъдимият оказал пълно
съдействие на проверяващите. За извършената проверка бил съставен
констативен протокол, след което с протокол за доброволно предаване от
09.05.2019 г. А. предал на свид. Киров 25 броя клинове „Адидас“, 9 бр. шорти
„Адидас“, 13 броя суитчъри „Адидас“ и 3 броя тениски „Адидас“. Извършен
впоследствие бил оглед на предадените от А. веществени доказателства.
Според заключението по приетата по делото авторско-правна
експертиза, съществува сходство между изобразените върху процесните стоки
знаци и регистрираните марки, както и идентичност между самите стоки и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. То можело да
доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за
свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с
регистрираните търговски марки.
Пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки , според вещото
лице по оценителната /икономическа/ експертиза е изчислена в размер на
1096,00 лева по цени на имитации/реплики/ и 4245,80 лева по цени за
оригинални стоки.
От представената по делото справка от Патентното ведомство става
ясно, че лицата СТ. Т. АНГ. и ЕТ С.А.“ не са вписани като
лицензополучатели на марки „Адидас“.
3
В мотивите към обжалваната присъда, НРС се е позовал на събраните
на съдебно следствие доказателства – показанията на свидетелите Генади
Киров, Атанас Ламбов, Петър Пенев и Мария Желева, събраните на
досъдебното производство доказателства, включително и прочетените по
реда на чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Милан Димитров
и Аспарух Томов, и заключенията на изготвените на ДП експертизи,
констативен протокол от 09.05.2019 г., протокол за доброволно предаване от
09.05.2019 г. протокол за оглед на веществени доказателства от 23.07.2019 г.,
ведно с албум към него, справка за съдимост .
Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от
въззивната инстанция. Процесуалната дейност на органите на досъдебното
производство и на първоинстанционния съд, не страда от допуснати
съществени процесуални нарушения. Районният съд надлежно и
изчерпателно е обосновал изводите си по отношение на фактите по делото.
Посочил е на основата на кои доказателства и доказателствени средства е
формирал вътрешното си убеждение относно релевантите за предмета на
делото обстоятелства. Анализирал е приетите за установени фактически
положения и е достигнал до законосъобразния и обоснован извод, че с
описаното деяние А. е извършил административно нарушение по смисъла на
чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.).
Настоящият въззивен състав не споделя тезата на прокурора, че след
като престъплението по чл. 172б, ал. 1 е на просто извършване, то с факта на
изпълнителното деяние, стореното безсъмнено следва да се квалифицира като
престъпление . Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСНК,
т. III.1, във всички случаи на изпълнително деяние визирано в състава на чл.
172б НК, в правно-защитената сфера на притежателя на изключителното
право върху търговската марка настъпват неблагоприятни изменения, които
имат имуществено измерение. Такива настъпват и при нарушението по чл.81
от ЗМГО. С оглед правилната преценка относно престъпния или съответно
непрестъпен характер на извършеното, като основен практически ориентир за
това отграничаване се явява установения размер на вредите .
Въз основа на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза,
обосновано НРС е приел, че размерът на вредите на ощетеното юридическо
лице, определен съобразно цените на дребно на стоки като иззетите, но
оригинални възлиза на 4245.80 лв., следователно по-малко от 8 минимални и
малко повече от 3 средни месечни работни заплати за страната към датата на
извършване на деянието. Освен това, действителната стойност на иззетите
стоки , които имат характера само на имитиращи възлиза на 1096лв., което е и
тяхната продажна цена и се равнява на по-малко от 2 МРЗ. Наред с това,
отчетено е и неголемия брой стоки / общо 50 артикула/ носещи неправомерно
защитената търговска марка, както и липсата на данни за извършена до
момента на проверката действителна продажба на такива стоки. Логично и
правилно е също съждението, че дори при евентуалното реализиране на
стоката, обществените отношения регламентиращи упражняването на правата
4
на интелектуална собственост не биха били увредени в достатъчна степен, да
ангажиран наказателната репресия спрямо дееца.
Всичко това, правилно е мотивирало районният съд да приеме, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна.
На следващо място, липсват данни за извършени от подсъдимия други
правонарушения от същия вид. От справката за съдимост на подсъдимия с
установява, че подсъдимият е осъждан, но за управление след употреба на
алкохол, с което се застрашават различни от настоящите обществени
отношения.
Всичко това, ведно с данните, сочещи на ниска степен на обществена
опасност на подсъдимия – трудова ангажираност, както и оказаното пълно
съдействие на органите на МВР в хода на разследването и цялостното му
процесуално поведение, налага извода, че с описаното в обвинителния акт
деяние, противоречащо на изричната забрана по чл.81 от ЗМГО, А. не е
осъществил престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Поради това и на
основание чл. 304 от НПК районният съд го е признал за невиновен по така
повдигнато му обвинение и го е оправдал по него.
Същевременно, приложима в случая се явява нормата на чл. 305, ал. 6 на
НПК, тъй като налице всички елементи от обективна и субективна страна от
състава на нарушението по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.).
В съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът е
констатирал, че по-благоприятен за дееца се явява действалия към датата на
деянието ЗМГО – чл. 81, ал. 1, който е изцяло отменен, тъй като санкцията,
предвидена в новия ЗМГО – чл. 127, ал. 1 е значително по-висока.
Цитираните от представителя на държавното обвинение съдебни
решения, извън посоченото тълкувателно такова, нямат задължителна сила за
настоящия съд. Приложим е общия принцип, че всяко дело се решава
съобразно конкретиката на случая и събраните по него доказателства.
Размерът на административното наказание глоба наложено на А.,
настоящият въззивен състав намира за правилно отмерен, при съобразяване
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Санкцията в размер на 1500 лева се явява
справедлива и съответна на извършеното и на дееца . С него в пълна степен
ще се реализират целите на административното наказание, заложени в чл. 12
от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият
да се превъзпита към спазване на установения в страната правен ред.
При преценката на съответното за извършеното по вид и размер
административно наказание, настоящият съдебен състав намира, че НРС не е
допуснал нарушение на материалния закон, поради което присъдата следва да
бъде потвърдена и в тази част.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възложил
направените по делото разноски в тежест на подсъдимия, а в полза на
5
Държавата отнел веществените доказателства – предмет на
административното нарушение, които след влизане в сила на присъдата, да
бъдат унищожени.
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал.
1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не
констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон
или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или
отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260018/12.03.2021 г., постановена по
НОХД № 1162/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6