Номер 310009.09.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Топалова
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно частно гражданско дело №
20201200501046 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна
жалба на Д. К. Д. ,подадена чрез пълномощника му адв.П.Н. против
определение №1395/16.06.2020г. на РС-П. по гр.д.№66/2020г. за връщане на
исковата молба и за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е бланкетна .Изложено е само обстоятелството,че
жалбоподателят е подал уточняваща молба,с която е отстранил
нередовностите на исковата молба след оставянето й без движение ,поради
което неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „П.К.Б.“ЕООД
чрез упълномощен процесуален представител,в който частната жалба е
оспорена като неоснователна.Излагат се подробно съображения за
правилността на обжалваното определение и се иска да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за производството по частната жалба в
размер на 300лв за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8
ГПК.
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК
от ищец по образувано пред РС-П. гр.д.,при наличие на нправен интерес и е
насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционния съд,с който
се прегражда развитието на делото.
1
Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
РС-П. е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.4 ГПК
за установяване неистинността на договор за револвиращ заем №**********
/19.12.2008г. ,сключен между ответника „П.К.Б.“ ЕООД и от друга страна -
П.А.К. като заемополучател и ищеца Д. К. Д. като солидарен съдлъжник
,поради неавтентичност на подписите им.В уточняващата молба от
13.02.2020г. ищецът чрез пълномощника си –адв.Н. е уточнил,че петитумът
на иска е да се установи неавтентичността на подписите ,положени в
договора за заем за ищеца като солидарен съдлъжник и за неговата майка и
наследодателка П.А.К. като заемополучател.В посочената уточнителна молба
ищецът е обосновал правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск с това,че ако бъде уважен,ще е налице новооткрито
обстоятелство ,чието значение тепърва може да се ползва в друго
производство ,без да се сочи какво би могло да бъде това друго
производство.Установява се от материалите по делото,че с арбитражно
решение ,постановено от арбитър ad hoc Бисерка Газдова по арб.д.
№1271/2011г. ,образувано въз основа на арбитражна клауза в Общите
условия към договора за заем,ищецът е осъден да заплати на ответника
„П.К.Б.“ ЕООД парични суми за непогасени задължения по процесния
договор за заем.Въз основа на арбитражното решение ответникът „П.К.Б.“
ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист и срещу ищеца е образувано
изпълнително дело ,видно от поканата за доброволно изпълнение по изп.д.
№.... на ЧСИ Б.Б. с район на действие СГС,приложена по т.д.№930/2015г. по
описа на ВКС-ТК –Второ отделение.С искова молба вх.№2908/05.03.2015г.,
по която е образувано посоченото т.д.№ 930/2015г. по описа на ВКС-ТК –
Второ отделение ,настоящият жалбоподател е поискал отмяна на
арбитражното решение по арб.д.№1271/2011г. на арбитър ad hoc Бисерка
Газдова на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА.С влязло в сила определение
№153/04.02.2016г. на ВКС-ТК-Второ отд. по т.д.№930/2015г. исковата молба
на Д. К. Д. за отмяна на арбитражното решение по посоченото арб.д. е
оставена без разглеждане като просрочена. С определение №172/14.04.2016г.
ва ВКС-ТК-Първо т.о. по ч.т.д.№768/2016г. е потвърдено посоченото –горе
определение на ВКС-ТК-Второ т.о. за прекратяване на т.д.№930/2015г.
2
поради недопустимост на исковата молба на Д. К. Д. за отмяна на
арбитражното решение.Съставът на ВКС-ТК-Първо т.о. е приел,че ищецът е
бил уведомен лично за арбитражното решение на 04.09.2014г. с връчването
на поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№.... на ЧСИ Б.Б. с район на
действие СГС,към която то е било приложено.
От изложеното се налагат фактическите изводи,че жалбоподателят Д. К. Д. е
пропуснал възможността да иска отмяна на арбитражното решение по
посоченото по-горе арб.дело на основанията,посочени в ЗМТА и че срещу
него като длъжник се провежда изпълнение по изп.д.№.... на ЧСИ Б.Б. с
район на действие СГС,образувано въз основа на изп.лист издаден по
влязлото в сила арбитражно решение.При тези данни законосъобразно
първоинстанционният съд е приел ,че предявеният отрицателен
установителен иск за неистинност /неавтентичност/ на частния документ-
договор за заем е недопустим поради липса на правен интерес и е прекратил
производството по него.Искът по чл.124 ал.4 пр.1 ГПК,какъвто е
предявеният- за установяване неистинност на документ има за предмет факт,а
не право- определение №25/17.01.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 2393/2019г. С т.3
от ТР №5/14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№5/2012г. е разяснено ,че
иск за установяване на неистинност на документ по чл.124 ал.4 изр.първо
ГПК е недопустим ,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността
да ползва съдебното решение по този иск като основание за отмяна по чл.303
ал.1 т.2 ГПК на влязло в сила решение по делото,по което документът е бил
представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ал.1
ГПК. В уточнителната молба вх.№619/13.02.2020г. подадена пред РС-
П.,ищецът е посочил,че извежда правния си интерес от обстоятелството,че
ако искът бъде уважен,това ще бъде „новооткрито обстоятелство ,чието
процесуално значение тепърва ще се оценява в друго производство.“Макар
да не се е позовал изрично на отмяна на арбитражното решение,очевидно
ищецът е имал предвид точно това,но правото му да иска отмяна на влязлото
в сила арбитражно решение е преклудирано.Недопустимо е занапред да води
иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС за отмяна на влязлото в сила решение по
арбитражното дело ,тъй като с изтичане на прекратителния тримесечен срок
по чл.48 ал.1 пр.1ЗМТА е преклудирано самото субективно потестативно
публично процесуално правомощие на отмяна по реда на чл.47 ЗМТА ,както е
3
посочено във влязлото в сила определение №153/04.02.2016г. на ВКС-ТК-
Второ т.о. по т.д.№930/2015г. А процесуална възможност за отмяна на
арбитражното решение по общия ред- по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ищецът
няма ,тъй като този ред е неприложим за решения и определения на ВКС по
чл.47 ЗМТА .Това е така поради обстоятелството,че производството по чл.47
ЗМТА съставлява извънреден способ за отмяна на необжалваеми арбитражни
решения .По отношение на тях втора възможност за отмяна по общия
процесуален по чл.303 и сл ГПК не е предвидена.Редът за отмяна на
арбитражни решения по ЗМТА е специален по отношение на реда за отмяна
на съдебни решения по чл.303 и сл ГПК и е единствен способ ,който
изключва общия ред по ГПК. / така в определение №263/08.07.2014г. на ВКС
,ТК,Първо отд. по т.д.№1857/2014г.;определение №797/07.11.2014г. на ВКС-
ТК-Първо отд. по ч.т.д.№2917/2014г. ;определение №310/17.06.2015г. на
ВКС-ТК,Второ отд. по ч.т.д.№1363/2015г. и др./ По изложените съображения
въззивният съд намира,че ищецът няма правен интерес от отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.4 пр. ГПК ,поради което предявеният е
недопустим.Обжалваното определение на РС-П. ,с което производството по
гр.д.№66/2020г. е прекратено,е правилно и следва да се потвърди.
С оглед резултата от обжалването е основателно искането на ответника за
присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.На
основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и Наредбата за заплащане на
правната помощ на ответника следва да се присъди сумата от 100лв –за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред БлОС.
Водим от изложеното и на основание чл.278 ал.1 ГПК и чл.78 ал.8
ГПК,Благоевградският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1395/16.06.2020г. на РС-П. по гр.д.
№66/2020г.
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН ********** ,с адрес:гр.П. ,ул.“Д.Г.“ №2 ет.8
ап.38 да заплати на „П.К.Б.“ЕООД ,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление:гр.София ,бул.“България“№49 бл.53Е,вх.В сумата от 100лв/сто
лева/ за деловодни разноски за производството пред ОС-Благоевград.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
4
едноседмичен срок от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5