Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 11111
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 151726 от 16.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 58187/2019 г. на СРС, II ГО, 78 състав, е признато, че ответникът „Е.М.“ ЕООД
незаконно е уволнил ищеца Н.П.Г. от заеманата длъжност „пазач-портиер“ със
заповед № 629/29.08.2019 г. и е отменена заповед № 629/29.08.2019 г. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основания чл.225, ал.1 КТ, сумата от
3 984 лв. за пълен шестмесечен период, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 11.10.2019 г. до изплащане на сумата. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца, на основание чл.128, т.2 КТ, сумата от 587, 44 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за периода м.08.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 11.10.2019 г. до изплащане на
вземането, като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния предявен размер от 664 лв. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.224, ал.1 КТ, сумата от 180, 07 лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 11.10.2019 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 22, 96 лв. разноски по делото. Ответникът е осъден
да заплати на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 576, 56 лв. разноски
по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „Е.М.“
ЕООД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение
на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
съображения, че на 02.07.2020 г., за която дата е било насрочено открито
съдебно заседание по делото пред СРС от 11:15 часа, е депозирал молба по имейл
в 09:08 часа, подписана с КЕП, за отлагане на делото, като е изпратил и
напомнителен имейл в 10:28 часа. Искането за отлагане на делото не е било разгледано
и уважено от съда, с което счита, че е било нарушено правото му на защита. На
следващо място, навежда оплакване, че при извършване на разпита на допуснатите
на ответника свидетели пред СРС на последните не е била дадена възможност да
изложат свободно показанията си във връзка с предмета на спора, като въпросите
на процесуалния представител на ответника са били преформулирани от съда. Във
връзка със съдържанието на заповедта за уволнение излага съображения за
неправилност на изводите на съда относно значението на обстоятелството, че в
същата не са били посочени датите, на които ищецът е отсъствал от работа. Счита,
че посочването им не е условие, без което заповедта за уволнение да не може да
произведе правни последици. Поддържа, че по делото са ангажирани доказателства,
от които се установява, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за
което му е било наложено дисциплинарно наказание. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Н.П.Г., който
оспорва въззивната жалба. Счита, че правилно от страна на първоинстанционния
съд е прието, че заповедта за уволнение не отговаря на императивните изисквания
на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в същата не са посочени датите, за които се
твърди, че не е бил на работа. Счита, че заповедта за уволнение не е мотивирана,
доколкото в същата не са посочени фактическите основания за издаването й, не е
посочено кога и къде е извършено твърдяното нарушение. Излага доводи, че от
страна на работодателя от една страна се сочи, че е отсъствал два работни дни,
а при посочване на дължимото от работника обезщетение – че е отсъствал от
работа три последователни работни дни. Твърди, че от страна на работодателя не
са били изискани обяснения по повод твърдяното дисциплинарно нарушение, както и
че нито в заповедта за уволнение, нито в друг документ е била обсъдена тежестта
на нарушението. По отношение на твърдяното процесуално нарушение във връзка с
депозираната от ответника молба за отлагане на делото, поддържа, че същата е
била представена в последния момент, непосредствено преди провеждане на
заседанието. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл.128, т.2 КТ за сумата над 587, 44 лв. до пълния предявен размер от
664 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно и неговата отмяна; чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за сумата
от 3 984 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението за период от 6 месеца; чл.128, т.2 КТ –
за неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2019 г. в размер на сумата от 664
лв. и чл.224, ал.1 КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на сумата от 180, 07 лв.
С исковата молба и уточнението към нея, направено с
молба от 25.11.2019 г., ищецът твърди, че по силата на трудов договор №
1135/23.01.2019 г. е заемал длъжността „охранител“ при ответника „Е.М.“ ЕООД.
Със заповед № 629/29.08.2019 г. трудовото му правоотношение е било прекратено
поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ поради
неявяване на работа в два последователни работни дни. Твърди, че същевременно,
в самата заповед за уволнение е посочено, че му се дължи обезщетение за
неизползван отпуск, но тъй като не се е явил на работа три последователни дни,
дължи на работодателя обезщетение в размер на сумата от 756, 94 лв. Счита, че
заповедта за уволнение е издадена в противоречие с императивното изискване на
чл.195 КТ, тъй като не е мотивирана, не са посочени фактическите основания за
издаването й, без да се посочва кога и къде е извършено твърдяното
дисциплинарно нарушение. Излага доводи, че от страна на работодателя от една
страна се сочи, че е отсъствал два работни дни, а при посочване на дължимото от
работника обезщетение – че е отсъствал от работа три последователни работни
дни, което съставлява противоречие в самата заповед за уволнение. Твърди, че
работодателят не е спазил императивната норма на ч.193 КТ, съгласно която преди
налагане на дисциплинарното наказание същият е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. Твърди, че не е спазена и
нормата на чл.189, ал.1 КТ, тъй като нито в заповедта за уволнение, нито в друг
документ е била обсъдена тежестта на нарушението. Оспорва да е извършил
твърдяното дисциплинарно нарушение. Твърди, че по график е бил на работа на
20-21.08.2019 г., след което има два почивни дни, но управителят на магазина му
е казал, че тъй като колегата му иска да почива – да поеме дежурствата му на
22-23.08.2019 г. и след това да почива четири дни, тъй като колегата му ще
поеме неговите дежурства. Твърди, че на 26.08.2019 г. е получил обаждане от
управителя на магазина, с което е бил информиран, че е освободен и че след
оформяне на трудовата му книжка, ще му се обадят да си я вземе. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени заповедта за уволнение, да осъди ответника
да му заплати сумата от 3 984 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението за период от 6 месеца;
сумата от 664 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м.08.2019 г. и сумата от 180, 07 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, заедно със законната лихва до изплащането им.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е.М.“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не
оспорва, че между него и ищеца е възникнало трудово правоотношение по силата на
трудов договор № 1135/23.01.2019 г., като е заемал длъжността „охранител“ в
отдел ТЦ-София в гр. София. Със заповед № 629/29.08.2019 г. трудовото
правоотношение на ищеца е боло прекратено поради наложено дисциплинарно
наказание – дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ. Счита, че не е
налице посоченото от ищеца нарушение на нормата на чл.195 КТ, тъй като законът
не поставя изискване в заповедта за уволнение да бъдат посочени всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят и часът на
осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнение, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е извършеното
дисциплинарно нарушение според класификацията. Достатъчно е нарушението да бъде
посочено по разбираем за работника начин. Счита, че не е налице нарушение на
нормата на чл.195 КТ, тъй като в заповедта ясно е посочена причината за
прекратяване на трудовото правоотношение, конкретизиран е броят на дните, в
които работникът е отсъствал от работа, като не е необходимо посочване на конкретните
дни, нито на мястото на извършване на нарушението, тъй като се касае за
обстоятелства, известни на работника, който знае кои дни работи, които дни
почива и кои дни не се е явил безпричинно на работа. Счита, че съдържанието на
заповедта за уволнение позволява да се направи извод относно съществените
елементи от фактическата обстановка. Твърди, че на 26.08.2019 г. ищецът е бил
потърсен по телефона от управителя на магазина, за да даде обяснения защо на
25.08.2019 г. и 26.08.2019 г. не се е явил на работа, след като не е уведомил
никого и не е представил документи за причините за неявяването си. Дадена му е
възможност да даде обяснения както по телефона, така и писмено до следващия
работен ден. Такива обяснения не са постъпили при работодателя, тъй като
работникът не се е явил на работа. Оспорва твърденията на ищеца, че не е
извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно
наказание. В тази връзка твърди, че всеки месец управителят на магазина изготвя
предварителен график за смените, часовете и междудневните почивки на
работниците, който график се одобрява от изпълнителния директор. Според окончателния
график за м.08.2019 г. ищецът е следвало да полага труд от 08:30 часа до 20:30
часа, както следва: два дни работи, два дни почива. По график ищецът е следвало
да бъде на работа на 21.08 и 22.08.2019 г., да почива на 23.08 и 24.08.2019 г.,
след което отново да бъде на работа на 25.08 и 26.08.2019 г. и да почива на
27.08 и 28.08.2019 г. Ищецът не се е явил на работа на 25.08 и 26.08.2019 г. ,
след като на 21.08.2019 г. му е било поискано писмено обяснение за извършени
системни нарушения на установения ред и постоянно отсъствие от работното място.
На 29.08.2019 г. ищецът отново не се е явил на работа и след последвала
докладна записка от зам.-управителя на магазина до управителя на ответното
дружество, работникът е бил дисциплинарно уволнен за неявяване на работа в три
последователни дни. Оспорва твърденията на ищеца за размяна на смени с друг
работник. В тази връзка твърди, че на 12-часови смени, редувани с два дни
почивка, са били единствено ищецът и работникът З.З., който действително е бил
в отпуск на 23.08 и 24.08.2019 г., но същият е полагащият му се годишен такъв,
предварително разрешен по утвърдения ред, а не както твърди ищецът – че е поел
неговите дежурства, като тази размяна е била предложена от управителя, а З.З.е
поел дежурствата на 25.08 и 26.08.2019 г. Твърди, че ако двамата работници
действително са били разменили смените си, това е щяло да бъде отразено в
окончателния график. На следващо място, счита, че без правно значение е колко
дни е продължило нарушение. От значение е да е налице минимално изискуемият
брой дни неявяване на работа, а именно – 2 дни. Поддържа, че в съответствие с
нормата на чл.189, ал.1 КТ е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на ищеца. Твърди, че
освен процесното нарушение, ищецът е извършвал системни нарушения на трудовата
дисциплина, като постоянно е отсъствал от работа, за което многократно са му
отправяни забележки и предупреждения, имало е оплаквания от него от страна на
клиенти. По изложените съображения счита, че заповедта за уволнение е
законосъобразна, което обуславя неоснователност на предявения иск за отмяна на
уволнението. С оглед изложеното, счита за неоснователни и останалите, предявени
от ищеца искове.
Не е спорно между страните, че по силата на трудов
договор № 1135/23.01.2019 г., работодателят „Е.М.“ ЕООД възлага, а работникът Н.П.Г.
приема да изпълнява длъжността „охранител“, НКПД ****** в отдел ТЦ-София и
място на работа в гр. София. Видно от представения по делото трудов договор,
същият е безсрочен, като между страните е уговорен изпитателен срок в полза на
работодателя от 6 месеца, изтекъл на 23.07.2019 г. Уговорено е работникът да
полага труд при условията на 8 часа пълно работно време с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, както следва: 0,6% за всяка година
трудов стаж, 3,9% за стаж при настоящия работодател и 0,6% за всяка година
трудов стаж на същата длъжност или професия.
Със заповед № 629/29.08.2019 г., на основание
чл.330,ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение по договор №
1135/23.01.2019 г. с Н.П.Г. на длъжност „пазач-портиер“ в отдел ТЦ-София,
считано от 29.08.2019 г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е
посочен чл.188, т.3 „уволнение“ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 КТ „неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни“. В заповедта е посочено
също на лицето да се изплатят следните обезщетения: чл.224 КТ – 5 дни /2019 г./
180, 07 лв. Посочено е и че лицето дължи на работодателя 756, 94 лв. за
неявяване на работа в три поредни дни по чл.330, ал.2, т.6 КТ.
По делото е представен одобрен окончателен график за
м.08.2019 г., според който за м.08.2019 г. за ищеца Н.Г. е предвидено, както
следва: 01.08.2019 г. – работни, 02-03.08.2019 г. – почивни, 04-05.08.2019 г. –
работни, 06-07.08.2019 г. – почивни, 08-09.08.2019 г. – работни, 10-11.08.2019
г. – почивни, 12-17.08.2019 г. – платен отпуск, 18-19.08.2019 г. – почивни,
20-21.08.2019 г. – работни, 22-23.08.2019 г. – почивни, 24-25.08.2019 г. –
работни, 26-27.08.2019 г. – почивни, което съответства на твърденията на самите
страни, че по график ищецът редува два работни с два почивни дни.
С писмо изх. № 105/21.08.2019 г. е отправено искане за
писмени обяснения до М.Д.К.на длъжност – служител в „Е.М.“ ЕООД, Търговски
център – София, поради неспазване на вътрешния трудов ред на фирмата от
служителите.
От страна на М.Д.К.са депозирани писмени обяснения от
21.08.2019 г. до управителя на „Е.М.“ ЕООД за негова констатация, че на
21.08.2019 г. за около 20 минути Н.Г. не е бил на работното си място.
С писмо изх. № 105/21.08.2019 г., връчено на ищеца на
23.08.2019 г., са му поискани писмени обяснения поради системни нарушения на
установения ред и постоянно отсъствие от работното място, като е определен
седмодневен срок за депозиране на обясненията в писмен вид до управителя на „Е.М.“
ЕООД.
Представена е докладна записка от Н.Н., зам.-управител
на ТЦ-София до управителя на „Е.М.“ ЕООД от 29.08.2019 г., в която е посочено,
че служителят Н.Г. на длъжност „охрана“ не се е явил три последователни дни на
работа.
Със заповед № 318/15.04.2019 г. въз основа на докладна
записка с вх. № 63/10.04.2019 г. на Л.Р., управител в „Е.М.“ ЕООД, на Н.Г. в
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като в заповедта е посочено, че
същото се налага поради зачестилите оплаквания за лоша хигиена, застояла и
неподредена стока, етикети с подвеждащи цени и арогантно отношение към
клиентите, което е в противоречие с подписаните длъжностни характеристики и
добрата търговска практика.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
делото, изготвена от вещото лице А.Л., се установява, че за последния отработен
месец м.08.2019 г. е налице сума за получаване, след приспадане на законови
удръжки, в размер на 756, 94 лв., а след приспадане на дължимите удръжки – в
размер на сумата от 587, 44 лв. Обезщетението за времето, през което ищецът е
останал без работа, за периода от 6 месеца е изчислено в размер на сумата от
4 969, 80 лв., на база получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение.
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск (за 5 дни от 2019 г.) възлиза
на сумата от 188, 25 лв.
Пред СРС е разпитан свидетелят З.З.Д., който заявява,
че работи при ответника като охранител и в тази връзка познава ищеца, с когото
са били колеги. Депозира показания, че работят на смени; че не е имал уговорка
с ищеца да си сменят смените през м.08.2019 г., както и че са спазвали
графиците за полагане на труд.
Пред СРС е разпитан и свидетелят М.Д.К., който
заявява, че познава ищеца, тъй като са били колеги при ответника и му е бил
пряк началник; че ищецът е бил охранител. Депозира показания, че ищецът
системно е отсъствал от работното си място, след един случай на отсъствие от
работното си място е прибягнал към агресия и тогава са му поискали писмени
обяснения преди уволнението му; че впоследствие са били поискани и устни
обяснения; че не са изтъквани уважителни причини за отсъствието на ищеца от
работното му място; че обяснения са били искани нееднократно и непрекъснато от
ищеца; че доколкото знае от колегата си, на ищеца са искани устни обяснения на
26.08.2019 г.
По делото е постъпила по имейл от 02.07.2020 г., 08:44
часа молба от процесуалния представител на ответника – адв. Т., в която е отправено
искане за отлагане на делото, насрочено за 02.07.2020 г. от 11:15 часа, мотивирана
с обстоятелството, че същият е възпрепятстван да се яви поради неотложни
служебни ангажименти, несвързани с явяване по съдебни дела, като се сочи, че
същото се отнася и за преупълномощения по делото адв.К., а по отношение на
управителя на ответното дружество – че същият е препятстван да се яви поради
търговски ангажименти, свързани с управлението на ръководените от него
дружества, измежду които – и ответното дружество. В условията на евентуалност –
в случай че молбата не бъде уважена, е заявено становище по съществото на
спора. Не са заявени доказателствен искания. Молбата е получила вх. №
5086169/02.07.2020 г., като видно от разпореждането на съда за прилагането й
към делото от същата дата, същата е докладвана след приключване на съдебното
заседание.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което
следва да бъдат обсъдени релевираните оплаквания във връзка с неговата
правилност.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, задължението по чл.195, ал.1 КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с
оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване
на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита
в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който
препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя /решение
№ 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., IV ГО/. Изискването за
мотивиране на заповедта, въведено с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, е
насочено към постигане на посочените цели, поради което излагането на
обстоятелствата, формиращи фактическото основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност в друг документ, станал достояние на работника или
служителя или изходящ от него, са достатъчни за удовлетворяване на предвиденото
от законодателя изискване по чл. 195, ал. 1 КТ /решение № 232 от
20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2011 г., III ГО/.
В случая в процесната заповед № 629/29.08.2019 г. като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено: чл.188, т.3 „уволнение“ във връзка
с чл.190, ал.1, т.2 КТ „неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни“. В заповедта за уволнение са възпроизведени цифровото изражение на
нормата на чл.190, ал.1, т.2 КТ и текстовото й съдържание, без да е посочено
кои два дни работникът не се е явил на работа. В самата заповед за уволнение
работодателят не се е позовал на друг документ, станал достояние на работника,
от който да може да се направи обоснован извод, че на последния са бил известни
фактическите основание за налагане на дисциплинарното наказание.
По изложените съображение не може да се приеме, че работодателят е
изпълнил точно задължението си, установено в нормата на чл.195, ал.1 КТ, да
индивидуализира в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца.
Наред с посоченото, съгласно разясненията, дадени с решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент
на дисциплинарната процедура е задължението
на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.
Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство
и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато
работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Неизпълнението на
задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е
абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество.
Представеното по делото искане за писмени обяснения до ищеца изх. №
105/21.08.2019 г., връчено му на 23.08.2019 г., с което се искат обяснения за
системни нарушения на установения ред и постоянно отсъствие от работното място,
предхожда датите, на които ответникът в отговора на исковата молба твърди ищецът
да е отсъствал от работа – 25.08, 26.08 и 29.08.2019 г., което обуславя извод,
че са били поискани писмени обяснения за дисциплинарни нарушения, различни и
предхождащи процесните такива.
От страна на ответника са заявени фактически твърдения, че на 26.08.2019
г. са били поискани обяснения на ищеца по телефона. От страна на ищеца се
твърди на 26.08.2019 г. да е получил обаждане от управителя на магазина, но не
с оглед изискване на обяснения за негово отсъствие, а за да бъде информиран, че
е освободен от задълженията си и че след оформяне на трудовата му книжка ще бъде
потърсен за получаването й. В тази връзка следва да се има предвид, че
свидетелят М.К.е депозирал показания, че преди уволнението на ищеца са били
поискани писмени обяснения, а впоследствие и устни, както и че доколкото знае
от колегата си, на ищеца са искани устни обяснения на 26.08.2019 г. От
ангажираните писмени доказателства се установи, че с искане изх. №
105/21.08.2019 г., връчено на 23.08.2019 г., на ищеца са поискани писмени
обяснения, които не касаят нарушенията, за които му е наложено процесното
дисциплинарно наказание, който извод не се променя от показанията на свидетеля.
Показанията на свидетеля не обуславят извод на ищеца да са били поискани
обяснения във връзка с конкретното дисциплинарно нарушение, за което
впоследствие му е било наложено дисциплинарно наказание.
Така формираните от съда изводи, че не са били изпълнени изискванията на
нормата на чл.195, ал.1 КТ да бъде индивидуализирано в достатъчна степен
дисциплинарното нарушение, както и на чл.193 ГПК, изключват необходимостта от
обсъждане на доводите по съществото на спора.
Отделен е въпросът, че от страна на работодателя не са ангажирани
доказателства, въз основа на които да се приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване извършването на
твърдяното дисциплинарно нарушение – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. От представения от ответника график на смените за
м.08.2019 г. е видно, че според него ищецът е следвало да бъде на работа на
24.08 и 25.08.2019 г. и да почива на 26.08 и 27.08.2019 г., а не както се
твърди от ответника – че ищецът е следвало да бъде на работа на 25.08 и
26.08.2019 г., което твърдение не съответства на представения от самия ответник
работен график, който според показанията на свидетеля Д. работниците са
спазвали. Видно от представения график, на 26.08.2019 г. е било предвидено
ищецът да почива, което изключва евентуално неявяване на работа на 25.08.2019
г. и 26.08.2019 г. да е от естество да обуслови извод за дисциплинарно нарушение
по чл.190, т.2 КТ, съставляващо основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Този извод не се променя от наведеното с въззивната
жалба оплакване за процесуални нарушения при разпита на допуснатите на
ответника свидетели пред първата инстанция, изразяващи се в тяхното прекъсване
и преформулиране на зададени към свидетелите въпроси, което оплакване не е
конкретизирано посредством посочването на конкретните въпроси, за които се
отнася, нито е скрепено с доказателствено искане.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд във връзка с депозираната от
ответника молба за отлагане на делото. Депозираната в деня на откритото съдебно
заседание по имейл молба за отлагане на делото от страна на ответника, видно от
разпореждането на съда за прилагането й към делото от същата дата, е докладвана
след приключване на съдебното заседание. Молбата е
мотивирана
с обстоятелството, че процесуалният представител на ответника е възпрепятстван
да се яви поради неотложни служебни ангажименти, несвързани с явяване по
съдебни дела, като се сочи, че същото се отнася и за преупълномощения по делото
адв.К., а по отношение на управителя на ответното дружество – че същият е
препятстван да се яви поради търговски ангажименти, свързани с управлението на
ръководените от него дружества, измежду които – и ответното дружество. Към
молбата не са били представени доказателства, от които да се направи обоснован
извод за наличието на предпоставките на чл.142, ал.2 ГПК, кумулативно изискуеми
от процесуалния закон, с оглед на което своевременното й разглеждане не би
могло да обуслови отлагане на делото. С
оглед изложеното, обстоятелството, че същата не е била разгледана, не обуславя
неправилност на съдебния акт.
По изложените съображение и с оглед изчерпване на предмета на въззивна
проверка, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се
дължат разноски.
Ответникът по жалбата има право на разноски, но с оглед обстоятелството,
че не претендира такива и не ангажира доказателства за извършването им, разноски
не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
151726 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д. №
58187/2019 г. на СРС, II ГО, 78
състав, в ЧАСТТА, с която е
признато, че ответникът „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******** незаконно е уволнил ищеца Н.П.Г.,
ЕГН ********** от заеманата длъжност „пазач-портиер“ със заповед №
629/29.08.2019 г. и е отменена заповед № 629/29.08.2019 г. и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********
е осъден да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********, на основания чл.225, ал.1 КТ,
сумата от 3 984 лв. за пълен
шестмесечен период, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
11.10.2019 г. до изплащане на сумата; на основание чл.128, т.2 КТ – сумата от 587, 44 лв., представляваща трудово
възнаграждение за периода м.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 11.10.2019 г. до изплащане на вземането; на основание чл.224,
ал.1 КТ – сумата от 180, 07 лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 11.10.2019 г. до изплащане на
вземането.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът на Н.П.Г.
срещу „Е.М.“ ЕООД с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата над 587, 44 лв.
до пълния предявен размер от 664 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.