№ 394
гр. Дупница, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510102252 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Д. П. Г. и И. Б. М..
Ищецът твърди, че между него и Д. П. Г. било налице облигационно отношение, възникнало
въз основа договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2018 г., по силата на който бил
отпуснат кредит в размер на 150000 лв., който следвало да бъде върнат в срок до 120 месеца
от усвояването му. За обезпечаване на задълженията на Д. П. Г. по договора имало сключен
договор за поръчителство с И. Б. М.. Кредитополучателката не изпълнила задълженията си
по договора, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
уведомила кредитополучателката на 18.07.2022г. Моли да бъде признато по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на ищеца следните суми, за които твърди, че имало
издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК: 13567,84 лв. –
непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
30.08.2022 г. до изплащане на вземането, 5027,04 лв. – договорна лихва за периода от
29.09.2019 г. до 17.07.2022 г., 326,08 лв. – лихва за забава за периода от 29.10.2019 г. до
17.07.2022г., 139,44 лв. - законна лихва за забава за периода от 18.07.2022 г.до 23.08.2022 г. и
120 лв. – разходи при изискуем кредит, дължими по чл. 17 от договора вр. т. 5 от
приложение № 3 към същия.
Ответницата Д. П. Г. е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор, с
който заявява, че признава процесните задължения.
Ответницата И. Б. М. е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност
на предявените срещу нея искове. Възразява, че предсрочната изискуемост е настъпила на
1
30.11.2019г. (90 дни след заплащане на последната вноска от 30.08.2019г.), поради което към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение намира за изтекъл
преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 143 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от приложения договор за кредит за текущо потребление от
15.05.2018г. е видно, че банката-ищец е отпуснала в полза на Д. П. Г. кредит в размер на
15000 лв. (чл. 1), който подлежи на връщане за срок от 120 месеца (чл. 2) съобразно
уговорения погасителен план (чл. 5).
Не се оспорва и обстоятелството, че с договор за поръчителство от 15.05.2018г. е уговорено
ответницата И. Б. М. да отговаря като поръчител за задълженията на Д. П. Г. по договора за
кредит.
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Следователно, в случая И. Б. М. следва да отговаря за всички задължения на Д. П. Г. по
процесния договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2018г.
В случая, относно задълженията по процесния договор за кредит, ищецът се позовава на
упражнено от него право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което следва да
бъде съобразена предвидената в чл. 18.2. от общите условия клауза, според която при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Не се спори и по отношение на това, че последната заплатена вноска по кредита е от
30.08.2019г., поради което в полза на банката е възникнало правото да упражни кредита за
предсрочно изискуем. Неоснователно е становището на ответницата И. М., че кредитът е
станал предсрочно изискуем на 30.11.2019г. В задължителната за настоящия състав на съда
съдебна практика се приема, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем
(т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), като не се изисква
предсрочната изискуемост на кредита задължително да се обяви и на поръчителя (Решение
№ 50126 от 08.12.2023г. на ВКС по т.д. № 1608/2022г., I т.о.). В случая не се твърди, а и не се
доказва банката-ищец да е отправила изявление до длъжника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем преди м.07.2022г., когато на Д. П. Г. е връчена приложената към
исковата молба покана-уведомление (л. 24-26).
2
Ето защо следва да се приеме, че с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита през
м. 07.2022г., в тежест на ответниците е възникнало задължение да заплатят непогасения
остатък от главницата в размер на 13567,84 лв., както и дължимата до обявяване на кредита
за предсрочно изискуем договорна лихва в размер на 5027,04 лв., дължима за периода от
29.09.2019г. до 17.07.2022г. Предвид акцесорния характер на претенцията, в тежест на
ответниците е възникнало и задължение да заплатят законната лихва за забава за периода от
18.07.2022г. до 23.08.2022г. в размер на 139,44 лв.
С оглед служебно дължимата преценка за спазване на императивните норми на материалния
закон (чл. 7, ал. 3 ГПК), съдът намира, че ответниците не дължат претендираните от тях
суми в размер на 120 лв. – разходи при изискуем кредит и в размер на 326,08 лв. – лихва за
забава за периода от 29.10.2019 г. до 17.07.2022г., дължима съгласно т.18.1. от договора за
кредит (вж. уточнителна молба от 12.01.2024г.). Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Събирането на вземането по кредита е проявление на управлението
на кредита, поради което уговарянето на отделна такса е в пряко противоречие с цитираната
императивна норма. Отделно от това, вземането има и характеристиката на неустойка, чието
възникване е обусловено от изпадането на длъжника в забава да заплати дължимите вноски
по кредита. По арг. от чл. 33 ЗПК кредиторът не може да претендира други вреди от
забавата извън предвидената в закона лихва. Уговарянето на каквито и да било други клаузи,
независимо от тяхното наименование („такси“, „разходи“, „обезщетение“ и пр.), които по
същество са предназначени да обезщетят кредитора за вредите от забавата, са нищожни
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат правно действие.
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат за следните суми:
13567,84 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 30.08.2022 г. до изплащане на вземането, 5027,04 лв. – договорна лихва за
периода от 29.09.2019 г. до 17.07.2022 г. и 139,44 лв. - законна лихва за забава за периода от
18.07.2022 г.до 23.08.2022 г., като се отхвърлят като неоснователни претенциите за лихва за
забава за периода от 29.10.2019 г. до 17.07.2022г. в размер на 326,08 лв. и за разходи за
изискуем кредит в размер на 120 лв.
За пълнота на изложението следва изрично да се посочи, че не се споделят възраженията на
ответницата И. Б. М., че отговорността й е отпаднала с оглед разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
Шестмесечният срок за процесните задължения започва да тече от настъпването на
изискуемостта на целия дълг (ТР № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г.,
ОСГТК), която в случая е настъпила през м.07.2022г., докато заявлението по чл. 417 ГПК е
депозирано в съда на 30.08.2022г.
Неоснователно е и искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска
по отношение на ответницата Д. П. Г., тъй като в закона не е предвидена възможност за
частично прекратяване на съдебното дирене по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК при субективно
съединени искове, а оттам и за постановяване на частично решение при признание на иска.
Отделно от това, от изложеното по-горе е видно, че част от претендираните вземания
3
противоречат на императивни правни норми, което съставлява самостоятелна пречка за
постановяване на решение при признание на иска (чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК).
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно ответниците следва да заплатят в полза на ищеца, следните разноски: 374,68
лв. - държавна такса в заповедното производство, 48,83 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 374,68 лв. - държавна такса в исковото
производство и 97,66 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, а
ответницата И. Б. М. следва да заплати и сумата от 1074,41 лв. – разноски за особен
представител. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се
присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** и И. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Благоевград, ж.к. *** дължАТ солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вр. чл.
143 ЗЗД следните суми: 13567,84 ЛЕВА – непогасена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 15.05.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Д. П. Г.
(кредитополучател), задълженията по който са обезпечени от И. Б. М. като поръчител въз
основа договор за поръчителство от 15.05.2018г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 30.08.2022 г. до изплащане на вземането, 5027,04 ЛЕВА
– договорна лихва за периода от 29.09.2019 г. до 17.07.2022 г. и 139,44 ЛЕВА - законна лихва
за забава за периода от 18.07.2022 г.до 23.08.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за сумите от 326,08 лв. – лихва за забава за периода от 29.10.2019 г. до 17.07.2022г. и 120 лв.
– разходи при изискуем кредит, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1639/2022г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** и И. Б. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** да заплатЯТ на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сторените
по делото разноски, както следва: 374,68 ЛЕВА - държавна такса в заповедното
производство, 48,83 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
374,68 ЛЕВА - държавна такса в исковото производство и 97,66 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
4
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** да заплатИ на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 сумата от 1074,41 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5