№ 49
гр. Варна , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500205 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Въззивницата Н. ИВ. Ч., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивницата Д. СТ. М. , редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивницата ЕВ. СТ. Ч. , редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна М. В. Г. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Г.Л., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР
1
Производството по в.гр.д. № 205/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Н. ИВ. Ч., Д.С. С. и ЕВ.
СТ. Ч., подадена чрез адв. Б.Ж., против решение № 260015/15.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1722/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което са отхвърлени исковете им срещу М. В. Г., за осъждането му да заплати
на всеки от ищците сума в размер на по 15053,33 евро, представляваща
дължима част от главница по договор за заем сключен между наследодателя
на ищците С.Т.Ч. и ответника М.Г. на 13.04.2011г. с падеж на 31.12.2011г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.09.2019г. до окончателното изплащане, както и
сума в размер на по 4582,90 евро, представляваща лихва за забава начислена
върху дължимата главница за периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г., на
основание чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и ищците са осъдени да заплатят на
ответника сумата от 4500 лева– адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и въз
основа на необосновани изводи, като са молили за отмяната му и за
постановяване на друго решение за уважаване на исковете с присъждане на
сторените по делото разноски. Навели са оплаквания, че съдът е възприел
превратно смисъла на уточненията в първото съдебно заседание, че
задължението от 450 000 евро, което с оглед поредните сделки се явявало
неизплатен остатък от предходен заем по договор за заем от 2009 г.,
обезпечаван след това със записи на заповед на падежа в полза лично на
наследодателя, е новирано с договора за заем от 13.04.2011 г. и не обсъдил
изявлението на ответника върху записа на заповед за дължима точно към
наследодателя сума в размер точно на заетата по договора за заем от същата
дата – 13.04.2011 г., представляващо пряко доказателство за новацията и така
достигнал до необосновани изводи във връзка с предаване на сумата по
договора за заем от 2011 г. Изводът на съда, че разходните касови ордери не
удостоверявали по кое правоотношение ответникът е плащал общо над
400 000 евро бил необоснован, предвид твърдението на ищеца за наличието
на едно единствено правоотношение между страните и липсата на твърдение
от насрещната страна за друго такова. Сочили са, че решението противоречи
2
и на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, предвид липсата на извършена преценка от
съда на съдържанието му с оглед всички обстоятелства по делото,
осъществили се в дълъг период от 2009 г., от които следвал извода за
предаване на заетата сума още 2009 г. и за новиране на задължението на всеки
падеж на предходното. Клаузата от договора за заем, с която ответникът поел
задължение да върне на наследодателя сумата в размер на 450 000 евро не
била преценена от съда ведно с признанието на ответника от същата дата
(13.04.2011 г.) за дължимост на същата сума. Неправилен, с оглед
предходните правоотношения и задължения при новирането в нов заем, бил и
извода на съда, че и в такъв случай пари следва да се предават. Позовано на
процесуално нарушение на първата инстанция, която в разрез с разпоредбата
на чл. 147 от ГПК не допуснала разпита на свидетеля К.И. за установяване на
обстоятелството за получени от ищцата Н.Ч. плащания на 04.09.2015 г. и през
лятото на 2016 г., са заявили искания за допускане на свидетеля до разпит и за
приемане на осн. чл. 266, ал.2, т.1 ГПК на писмено доказателство – разходен
касов ордер за платена сума от 1 538 евро от ответника на 04.09.2015 г.,
предаден от свидетеля - на адвоката след края на делото в първата инстанция.
Ответникът М. Г., чрез адв. Г.Л., е подал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко
от оплакванията и за правилността на обжалваното решение е молил за
неговото потвърждаване и за присъждане на разноските. Възразил е срещу
исканията по доказателствата с доводи за недопустимост и настъпила
преклузия.
Съдът с определението си от РЗ е допуснал в качеството на свидетел на
въззивниците, при условията на водене, К.И. за установяване на
обстоятелствата по получаване от ищцата Н.Ч. на разходен касов ордер от
04.09.2015 г. и плащания на 04.09.2015 г. и през лятото на 2016 г., както и за
обстоятелствата по чл. 147, ал.1, т.1 ГПК във връзка с искането за приемане
на РКО като новоузнато доказателство.
АДВ.Ж.: Поддържам въззивната жалба.
АДВ.Л.: Оспорвам въззивната жалба. Според мен е налице
противоречие, на мен лично не ми е ясно в каква връзка е допуснат свидетеля
и какви обстоятелства ще установява. В диспозитива на определението е
3
отразено, че той ще установява плащания от 04.09.2015 г. и през лятото на
2016 г., както и обстоятелства по чл.147 от ГПК. В мотивите на
определението е изложено, че страната не се домогва да установява плащане.
Съществува и разпоредбата на чл.159 от ГПК, която забранява допускането
на изслушването на гласни доказателства за установяване на договори над 5
000 лв., а в случая става въпрос за договор за паричен заем за 450 000 евро.
Считам, че е недопустимо установяването на тези обстоятелства, за което е
допуснат свидетеля.
Съществува според мен още едно противоречие. Изложено е, че
свидетелят ще установява получаването на РКО през 2015 г. от Н.Ч.. След
като този РКО е получен от Н.Ч. това означава, че тя знае за този РКО и кое е
новото на това обстоятелство и това доказателство. Това са възраженията ми.
АДВ.Ж.: Само с две думи по въпроса за недопустимост на свидетелски
показания. В определението се съдържа основанието за тази допустимост и
това е, че всъщност тука не претендираме моите доверители да са погасили
дълг, т.е. те да са извършили плащане по отношение на дълг, а претендират да
докажат, че са получили плащане, нещо което твърдят и признават. Смятам,
че нормата е ограничителна по отношение на длъжниците, които погасяват
вземане, когато имаш интерес да докажеш погасяването на вземането като
платец, а не като кредитор, който получава вземането. Смисъла на закона е
този.
На второ място - поначало свидетелските показания бяха допуснати и
във връзка с установяване на факта при какви обстоятелства са получавани
тези касови приходни ордери, а не самото плащане, въз основа на какъв
договор е направено. Защото и предните свидетели бяха допуснати за
установяване на тези обстоятелства. А тези обстоятелства и тези
доказателства са от значение за преценката им, заедно с всичко останало,
защото ние имаме всъщност тука налице писмен договор, ние не се стремим
да докажем договор на стойност над 5 000 лв., за който няма писмено
доказателство, имаме и множество такива плащания, които са извършвани. И
между другото за дълг 450 000 евро в приблизителен размер на 400 000 евро
от тях се признава, че са платени с тези касови ордери в течение на времето.
АДВ.Л.: След становището на адв. Ж. той изрази мнение, че и на
4
предната инстанция свидетелските показания бяха допуснати, изслушани, във
връзка с обстоятелства, при които са получавани тези касови ордери. Според
мен няма как да се тълкува нормата, че ограничението на разпоредбата се
отнася само, когато се дават пари, имаме ограничение и ако определението
бъде ревизирано и бъдат допуснати гласни доказателства, единствено за
обстоятелства, при които са получавани РКО, няма никакъв проблем. Но в
определението е записано, че става въпрос за плащания от 04.09.2015 г. и през
лятото на 2016 г.
Съдът намира, че е изложил ясни мотиви в определението си от РЗ
защо намира, че е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение с неуважаване на своевременно заявеното искане на ищците да
бъде допуснат до разпит още един свидетел, а освен това е изложил мотиви и
относно допустимостта на гласни доказателства за установяване на
посочените факти и в диспозитива на определението си, а именно за
получаване от ищците на посочен РКО, както и плащания въз основа на него
и през лятото на следващата 2016 г. Поради тази причина не са налице
основания за промяна на становището на съда относно допуснатото
доказателство.
АДВ.Ж.: Водим свидетеля К.В.И..
Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на водения от
въззивниците свидетел.
СВИД.К.В.И.: роден на 14.04.1966 г., български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Същият обещава да говори истината.
Въпрос на съда: Да кажете Вие по какъв повод знаете за отношенията
между С.Ч., респективно неговата съпруга и двете му дъщери и М. В. Г., за
някакви парични отношения. Знаете ли кой на кого е плащал някакви
средства и по-скоро за РКО от 04.09.2015 г. как и къде Вие сте узнали за
наличието на такъв документ?
СВИД.И.: Знам от Н.Ч. за тези отношения, тъй като на два пъти тя ме е
5
молила да бъда с нея, когато е ходила да взема тези пари, защото мисля, че
съпруга й е дал някакъв заем и този заем се изплащал всеки месец на етапи.
През 2015 г., помня добре деня, защото септември месец беше, аз имах работа
до площада, който е на гарата, трябваше да отида в една фирма да взема едни
билети, едни неща, които бяха важни и тя ме помоли да я взема и да отидем
до банката - Д банк, всъщност там, който е директор на банката, някакъв М.,
който аз не го познавам й дължи пари. Минах и взех Н. с дъщеря й. Паркирах
близо до банката. Тя слезе. След малко излезе, носеше плик и разписка. Влезе
в колата. Даже аз понечих да тръгна, тя каза „Чакай, чакай, трябват ми
български пари“, защото погледна, в този плик имаше евро. След това слезе
да смени в банката пари, тъй като й трябвали за някакви работници, на които
трябвало да им плаща. Влезе в Дбанк първия път и бързо излезе, след това
бързо излезе, някъде десетина минути да се е бавила. После пак влезе в
банката да обмени пари. В ръцете й имаше плик и разписка, отделно бяха. Тя
най-вероятно, когато е слязла да смени парите, най-вероятно тя е оставила
тази разписка в жабката на колата. След това и тя и аз сме забравили за тази
разписка. По-късно аз през 2019 г., януари-февруари месец продадох колата.
Всички документи, просто в един голям найлонов плик - в жабката ми имаше
граждански застраховки, винетки, които съм плащал, всякакви такива неща
държа там, дискове от колата, и всичко това събрах в един пластмасов сак.
Миналата година декември месец бях започнал да разчиствам нещата и да
видя, което не е нужно да го отстранявам и тогава всъщност намерих тази
разписка. Тогава й се обадих. Тя каза да изчакам, че иска да говори с адвоката
си, защото разбрах, че вече се водят дела за тези пари. След това ми звънна и
ми каза, че е важно това. Разбрахме се да се видим в офиса на адв.Ж. и там
предох разписката.
Въпрос на съда: Вие какви отношения имахте с Н., от къде я
познавате?
СВИД.И.: Н. я познавам от 30 години, от 2001 г., имаме чисто
приятелски отношения.
Въпрос на съда: Какъв автомобил карахте по него време 2015 г.
СВИД.И.: По него време карах „Нисан патфайндер“, даже номера мога
Ви да кажа ако искате.
6
Въпрос на съда: Кога я дадохте на адв. Ж. в кантората тази разписка?
СВИД.И.: Точно след нова година, в началото на 2021 г. дадох
разписката в офиса на адв.Ж..
АДВ. Ж.: Случвало ли се е друг път да ходите с Н. до банката?
СВИД.И.: Два пъти ходихме с Н. до банката. Вторият път беше
следващата година, може би да е било юли или август.
АДВ.Ж.: Имали ли сте някакви разговори по въпроса за този дълг?
СВИД.И.: Тя беше тогава доста изнервена, защото сподели, че той не
плащал редовно тези суми, които трябвало да изплати и беше просто в не
добра кондиция от това нещо.
АДВ.Ж.: А Вие с какви впечатления сте останали, има ли нещо, което
да е оставило у вас впечатление какви са отношенията между Н. и М..
СВИД.И.: Преди това беше ми казала, че с М. са в приятелски
отношения, но след това явно се бяха нещо изопнали от това, че имат някакви
финансови проблеми, т.е., че не връща тези суми по този заем.
АДВ.Ж.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ.Л.: Вие, когато придружавахте Н.Ч. чакахте отпред пред банката
ли?
СВИД.И.: Бях в колата с дъщеря й, тя беше седнала в колата отзад. Не
съм влизал с Н. в банката.
АДВ.Л.: А С.Ч. познавахте ли го?
СВИД.И.: С.Ч. не го познавах.
АДВ.Л.: Казахте, че с Н. сте близки и се познавате от 30 години. Нещо
друго Н. да Ви е говорила за С. и М., какви са те, какви отношения са имали,
дали са съществували и други правоотношения. Случайно да Ви е казвала, че
и към настоящия момент М. живее в апартамент, който е купен от С..
СВИД.И.: Н. не ми е говорила какви са отношенията между С. и М.. Не
7
зная М. да живее в апартамент купен от С..
АДВ.Л.: Тези пари, които тя е вземала казвала ли е конкретно и тази
разписка точно за какво се отнася?
СВИД.И.: Каза, че парите се отнасят за някакъв заем, които съпруга й
е дал на този въпросния М..
АДВ.Л.: Те са имали множество сделки, тя уточнявала ли е нещо?
СВИД.И.: Не, не е уточнявала, това не го знам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
АДВ.Ж.: Моля въз основа на така изслушаните свидетелски показания,
които намирам и твърдя, че доказват точно обстоятелствата по чл.147 от ГПК,
при които беше поискано събирането на писменото доказателство, приложено
и към въззивната жалба, а именно приходния ордер от 04.09.2015 г., моля да
бъде приет като доказателство по делото.
АДВ.Л.: Аз възразявам, не се касае за обстоятелства визирани в
разпоредбата на чл.147 от ГПК. Самият свидетелят установи тука и каза, че Н.
е вземала РКО през 2015 г., очевидно е, че тя е знаела и това не се явява ново
доказателство.
Съдът намира, че с оглед изслушаните свидетелски показания,
представения с въззивната жалба документ следва да бъде приет като
доказателство по делото, поради липсата на настъпила преклузия за това,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото РКО от 04.09.2015 г.,
представен с въззивната жалба, за сумата от 1538 евро.
АДВ.Ж.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
8
АДВ.Л.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските. Не правя възражения за прекомерност.
АДВ.Ж.: Не правя възражения за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представените списъци на разноските и
доказателства за извършването на разноски от всяка от страните по
настоящото дело.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля за постановяване на
решение, с което постановеното обжалвано решение от първоинстанционния
съд да бъде отменено изцяло и вместо него да постановите друго, с което да
уважите предявените искове, с присъждане на разноските на доверителите ми
за производството до тук, съобразно представените списъци пред първата и
втората инстанция. Във въззивната жалба съм изложил подробни доводи по
неправилността на първоинстанционното решение. Подробни доводи съм
изложил по основателността на иска и в хода на производството. Моля, с
оглед на това, че бяха събрани и нови доказателства пред въззивния съд да ми
дадете възможност в кратък срок да изложа в писмени бележки допълнителни
доводи към това, което вече съм изложил.
АДВ.Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите в сила
първоинстанционното решение, считам, че е правилно и законосъобразно.
Моля също така да ми дадете подходящ срок за писмени бележки, в които да
развия подробно тезата си.
Съдът дава възможност на процесуалните представители на страните, в
срок до 23.06.2021 г. включително, да депозират в писмен вид съображенията
си по съществото на спора, след което обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
9
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10