Номер 87123.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Лазар К. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100502163 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Въззивникът С. Г. Г. , редовно уведомена, явява се лично и с адв. Б., редовно
упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззиваемата страна А. И. Д. , редовно уведомена, не се явява, за нея се явява адв. Д.,
редовно упълномощена и приета от първа инстанция.
Въззиваемата страна П. В. П. , редовно уведомена, се явява лично и с адв. Д.А.,
редовно упълномощена и приета от първа инстанция.
Въззиваемата страна А. С. С. , редовно уведомена, не се явява, за нея се явява адв.
Ив.Р., редовно упълномощен и приет от първа инстанция.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 2809/10.09.2020г., с което е извършен доклад на
1
въззивната жалба, както и на депозираните от тримата въззиваеми писмени отговори, чрез
процесуалните им представители.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. Р.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. Б.: Представям списък с разноски.
АДВ. Р.: Представям списъци с разноски.
АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на
процесуалния представител на въззивника.
АДВ.Р.: Правя възражение за прекомерност.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност. Представям договор.
АДВ. Б.: Не правя възражение за прекомерност.
Съдът намира, че следва да бъдат приети днес представените от въззиваемите Д., А.
С. и П. П. списъци с разноски, както и от въззивника С/в.Г., ведно с договор за правна
защита и съдействие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес представените от въззиваемите Д., С. и П.
списъци с разноски, както и от въззивника С/в.Г., ведно с договор за правна защита и
съдействие.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба и
2
отмените решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявените искове от
доверителката ми с правно основание чл.108 ЗС, както и искът за обявяване за
недействителен констативния нот.акт, представен по делото и изготвен от две от
въззиваемите страни, а именно П. П. и Анна Д., като уважите исковете изцяло.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски за двете инстанции.
Считам, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е обсъдил в своята съвкупност всички събрани по делото доказателства,
както писмени, така и гласни. На базата на този недобър фактически анализ, той е приложил
и неправилно материалния закон, като от една страна е приел, че доверителите ми не могат
да се легитимират като собственици на процесния имот, а от друга страна е приел, че
ответниците са придобили имота по давност. И двата извода на първоинстанционния съд от
една страна не кореспондират с писмените и гласни доказателства, от друга страна се явяват
несъстоятелни с оглед и на чисто материалноправните изисквания за придобиване по
давност на определен имот.
Няма спор, намират се писмени доказателства в кориците на делото, свързани с
документи за собственост, които от 1947г. до настоящия момент установяват правото на
собственост върху въпросния имот, находящ се във Варна, ул.“Зограф“ № 28. През 1958г.
праводателите на доверителката ми сключват предварителен договор, материализиран в
Договор за продажба на недвижим имот, който е от 15.09.1958г., продължаван като разписки
за получени суми за прехвърляне на описани в него части от притежавания от тях имот. А те
се свеждат до това, че се поема ангажимента по този договор, предварителен, защото с този
договор съобразно изискванията на закона няма как без нотариална форма и съответно без
изискуема от закона форма да се извършват сделки. И затова аз приемам, че това е един
предварителен договор и така би следвало да го приемете и вие, с който те са поели
ангажименти срещу определена сума да прехвърлят стая и кухня от първия етаж, една стая
от сутеренния етаж и лятна кухня, разположена в задната част на двора.
Едно от твърдението на страните, те са три реално различни страни по делото беше,
че това е договор за покупко- продажба и по този начин те са придобили дела на една от
двете наследнички на прабабата на моята доверителка, баба Добра и видите ли, с този
договор тя е прехвърлила своята част от имота, което от една страна пак казвам е
недействително заради това, че това не е формата, с която може да се прехвърля договор. От
друга страна двете сестри Ив., всъщност бабата на доверителката ми и нейната сестра няма
как да прехвърлят реални части от имота, без да има извършена съответната делба на него и
т.н. Те са били в идеална съсобственост като наследница на въпросния имот.
От друга страна първоинстанционният съд не е обърнал внимание, че всъщност този
договор не може да бъде договор за прехвърляне на имота само от страна на М.С., тъй като в
него фигурират подписите и имената на Ив.С., която е нейна сестра. Тоест, това е
предварителен договор, по силата на който всъщност те са обещали да прехвърлят
3
въпросния имот. И действително, в изпълнение на своите задължения през 1960г., защото
има няколко отсрочвания във връзка с плащане на сумата, те по съответния нотариален ред
прехвърлят точно тази част, която са обещали в този предварителен договор, а именно: стая
и кухня от първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня в западната част на
двора. Оттук нататък всъщност страните са в съсобственост по отношение на дворното
място по ½ ид.ч. Съобразно гласните доказателства по делото, моля да обърнете внимание
най- вече на обясненията на съседката, която всъщност живее там, познава имота още от
петдесетте години, тоест далеч преди сделката, това е свидетелката Г.Я. Г., която
свидетелства и даде изключително точни обяснения относно това, кой, кога, къде е живял в
имота, има ли разпределение за ползване на дворното място. Тоест, въззиваемите по
настоящото дело са ползвали въпросната стая и кухня от горния етаж и една стая от
приземния, като впоследствие на базата на едно разрешение за строеж са построили още
една стая, върху която никога не сме имали претенции и делото не е заведено по отношение
на нея. Така че, оттук нататък твърдението, че видите ли, те били оставили семейството на
Ив., която всъщност остава да живее там, в имота и това „оставане“ продължава от 1960г. до
смъртта на вуйчото на доверителката ми, който почива през месец август 2010 година. Те
обитават този имот и няма как едно такова твърдение да намери потвърждение. Напротив,
всички смъртни актове, издадени на роднините на доверителката ми, сочат като място на
смъртта именно въпросното място, където е постоянния им адрес, собствения си имот, който
те са обитавали. Спор има относно това, че една от двете страни се е отказала от своето
наследство и се приема, че тя след като е извършила конклудентни действия, тоест
въпросите с този предварителен договор и не е имала право, но така или иначе този отказ е
вписан и това дава основание на бабата на доверителката ми, баба Ив., да извърши това
прехвърляне през месец декември 1960г. Във всички документи за собственост, данъчните
служби, СГКК и т.н. и до настоящия момент, включително и когато използвайки
обстоятелството, че след 2010г. доверителката ми е ходила сравнително рядко там имотът е
бил неизползваем, не се отдавал вече под наем, бил е заключен, дори и в тези документи,
които са представени пред нотариуса за изваждане на КНА през 2017г. фигурират като
собственици бабата на доверителката ми и впоследствие самата тя, което подсказва, че във
всички регистри този имот, в тази му част, включително и ½ ид. част от дворното място, са
собственост на доверителките ми. В тази връзка неправилни са изводите на съда от една
страна за липсата на право на собственост, което се удостоверява от нот. акт от 1947г. със
всички последващи действия, които са върху имота, а именно плащане на данъци, обитаване
на имота в 2010г. и т.н. и т.н. и това се потвърждава освен от писмените доказателства и от
гласните доказателства- показанията на съсед, който помни кога са дошли, как са се
настанили, кога са продали едната част от мястото.
Що се отнася до давностното владение на въззиваемите, то техните праводатели не
живеят в този имот още от началото на 90-те години, тъй като са се изселили и са живели в
някакво село. Но дори и да е така, няма спор, че върху нашата част върху имота вуйчото на
доверителката ми е живял там до своята смърт през 2010г. и срокът за придобивната
4
давност, която те твърдят, че е била налице, няма как да се случи, защото липсват 10-те
години, които са необходими за да го придобият по давност. КНА е издаден 2017г., а спорът
е вече от 2019г. Отделно от това те са имали и спорове помежду си. Има свидетелски
показания относно това, че бащата на доверителката ми е ходил там, когато е разбрал, бил е
изгонен от имота, имали са разправии и това е поводът да бъде заведено настоящото дело с
оглед на действията, които са били извършвани в този имот.
Моля да приемете, че решението на първоинстанционния съд страда от тези пороци,
да обсъдите изцяло в своята съвкупност и своята последователност както писмените, така и
гласните доказателства по делото и да приемете, че доверителката ми като единствен
наследник на поредицата от свои роднини- от прабаба си, през баба си Ив., през своята
майка и след това през своя вуйчо е едноличен собственик на процесния имот.
Моля да отмените решението на ВРС и да уважите предявените от нас искове. Моля
да ни присъдите разноските за две инстанции.
АДВ. А.: Моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Твърденията на колегата, че в договора за покупко- продажба на недвижим имот от
1958г. изобщо не е вярно, че Ив.С. е участвала в сделката като продавач. Моля да обърнете
внимание в своя акт, тъй като ясно и категорично е записано, че продавач е само М.С. Н..
Да, Ив.С. се е подписала, но само и единствено в качеството си на свидетел. Твърдението на
колегата, че доверителката ми и нейните праводатели и наследодатели не са живели в
имота, не са верни. Напротив, майка ѝ почти до края на живота си е живяла в този имот. Не
е вярно и твърдението, че не са придобили по давност. Представени са достатъчно писмени
доказателства, от които е видно, че те са отдавали част от този имот под наем, декларирали
са получаваните доходи, тоест имотът е владян.
Твърдението на колегата остана изцяло недоказано за какво точно те претендират.
Даже няма изменение на иска в тази насока, защото претенцията им беше за сграда № 1,
която всъщност сграда № 1 включва и този имот, който е предмет на договора за продажба
на недвижим имот. Твърдението на колегата, че Ив.С. е изпълнила поето задължение и е
прехвърлила по нотариален ред тази част именно от имота изцяло остана недоказана в
районния съд.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Моля да присъдите на доверителката ми сторените по делото разноски.
АДВ. Д.: Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд и ни присъдите
сторените разноски.
Присъединявам се изцяло към становището на колегата А.. Моля при постановяване
5
на акта си да имате предвид доводите ми, изложени в писмената защита пред
първоинстанционния съд и в отговора на въззивната жалба, които са изключително
подробни. Считам, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените от
колегата пороци.
АДВ. Р.: Моля да оставите в сила решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. Твърденията на насрещната страна,които бяха наведени сега,
както и в жалбата, бяха наведени още в първата инстанция. Районният съд ги е разгледал по
същество, преценил е всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е
преценил, че тези възражения са неоснователни, както и самата претенция.
Моля да оставите без уважение въззивната жалба, да потвърдите решението на
първоинстанцинния съд и да присъдите на доверителката ми разноските по делото за
настоящата инстанция.
Ако евентуално приемете, че жалбата е основателна и отмените решението, то моля
да уважите нашия иск, който беше признат от въззивниците и да признаете право на
задържане до заплащане на сумата.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. А. да депозира писмени бележки в 5- дневен
срок от изготвяне на протокола.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6