Решение по дело №102/2008 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 3
Дата: 23 януари 2009 г.
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20085550100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3                                                     23.01.2009г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                          Граждански състав

На 08.01.2009г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.М.

 

Секретар А.Д.,

 като разгледа докладваното от съдия М. Гр.дело №102 по описа за 2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот, като производството е във фаза след допускане на делбата.

 

С решение №447/10.09.2008г. на ГРС, постановено по настоящото гражданско дело е допусната делба между М.А.И. от гр.Г. и М.М..М. от гр.Г., върху следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Г., кв.”С.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, построен върху държавна земя по плана на същия град, състоящ се от: спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 57,64 кв.м. /петдесет и седем цяло и шестдесет и четири стотни квадратни метра/, с прилежащо избено помещение №**, с полезна площ 2,48 кв.м. /две цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/, с 0,987 /нула цяло и деветстотин осемдесет и седем хилядни/ идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: от изток – друга секция, от запад – апартамент и общи части, от север – двор, от юг – двор и при граници на избеното помещение: от изток – друга секция, от запад – коридор, от север – общи части, от юг – мазе №**, при квоти, както следва: 1/2 идеална част за ищцата М.А.И. и 1/2 идеална част за ответника М.М.М..

В съдебно заседание ищцата М.А.И., чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, предявява претенции по сметки, които са приети за разглеждане в производството, а именно: искане за заплащане на обезщетение в размер на 1 200 лв., за това, че ответникът я е лишил от ползването на процесното жилище за периода от 07.12.2005 г. до 07.12.2008 г. (по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС), ведно с мораторна лихва за забава в размер на 100лв. Впоследствие размерът на иска е увеличен като претендираното обезщетение е 1 847,90лв. с мораторна лихва в размер на 338,20лв. Ответникът оспорва този иск, като твърди, че не е лишил ищцата от ползването на съсобственото жилище и прави искане допуснатият до делба имот да му бъде възложен, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните и заключенията на вещото лице, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА

 

Видно от  решение №447/10.09.2008г. по гр. дело № 102 по описа за 2008 г. на ГРС, е допусната съдебна делба по отношение на гореописания недвижим имот, при квоти 1/2 идеална част за ищцата М.А.И. и 1/2 идеална част за ответника М.М.М.

 

На основание чл.349 от ГПК, по делото е приета за разглеждане претенция за поставяне в дял в случай на неподеляемост на процесния недвижим имот от съделителят М.М.М. против М.А.И.

 

С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на пазарната оценка на процесния недвижим имот, съдът назначи и изслуша съдебна експертиза.

 

Видно от заключението на вещото лице И.А., процесният недвижим имот, находящ се в гр.Г. е неподеляем с оглед разпоредбите на Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като не отговаря на минимално изискваните помещения, за да бъде поделено едно жилище. Средната пазарна оценка на имота възлиза на  29 514 лева, като стойността на дела на всеки от съделителите възлиза на 14 757 лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Предпоставка за уважаване на тази претенция е неподеляемият имот да е жилище, което е било съпружеска имуществена общност. Безспорно е установено по делото, че неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод. При развода обаче не е решаван въпроса за упражняването на родителските права, тъй като роденото от брака дете е било навършило пълнолетие. Освен това с решението за прекратяването на брака ползването на семейното жилище е било предоставено на ищцата М.А.И.. Поради тази причина, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК, независимо дали съделителят М.М.М. има друг недвижим имот или не.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли претенцията на М.М.М. за възлагане в дял, в случай на неподеляемост на процесния недвижим имот.

 

С оглед на обстоятелството, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и не са налице основания за поставянето му в дял на един от съделителите, делбата следва да бъде извършена като имотът бъде изнесен на публична продан, съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК.

 

ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:

 

Във връзка с претенциите по сметки, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот ведно с лихва за забава, съдът е приел като писмени доказателства две нотариални покани от ищцата до ответника, едната, получена от него на 07.12.2005г. за обезщетение в размер на 100лв. месечно, а другата, получена от сина на страните на 08.01.2008г. за обезщетение в размер на 150 евро месечно. От тези две нотариални покани се установява, че действително е било поискано заплащането на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, считано от 07.12.2005г.

За установяване на размера на обезщетението съдът е назначил и изслушал съдебна експертиза, според заключението на която средният пазарен наем за ½ идеална част от процесния апартамент за периода 07.12.2005г.-07.12.2008г. възлиза на общата сума от 1 847,90лв. Съгласно същото заключение общият размер на мораторната лихва, изчислена върху дължимия месечен наем, считано от датата на падежа на всяка вноска до датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.11.2008г. възлиза на 338,20лв.

За установяване на твърденията на страните бяха допуснати и гласни доказателства.

От показанията на всички разпитани свидетели – С.С., Ф.Ю., Н.И. и С.П., показанията на които съдът кредитира с доверие поради тяхната незаинтересованост от изхода на делото, се установява, че ищцата е заминала да работи в Г. още около 2000-2001година, като сама е напуснала жилището. В апартамента са останали да живеят ответникът и синът на страните. След около 3-4 години, след заминаването на ищцата и синът им е заминал при нея в Г., като в апартамента е останал да живее само ответникът. Свидетелските показания са противоречиви по отношение на обстоятелство дали ответникът живее сам или с друга жена в апартамента, но съдът намира, че този факт е неотносим към предмета на делото. Всички свидетели са категорични, че когато се връща от Г. ищцата отсяда при нейната майка и по никакъв начин не е предприемала мерки да ползва съсобственото жилище. Самата ищца при отговора на въпроси на ответника по реда на чл.176 ГПК твърди: “Излязох от жилището, за да отида да работя в Г.  ... не бях в състояние и нямах намерение да го /ответника/ карам да излиза от жилището. .... не съм се опитвала дори и сега не се опитвах да го изгоня от жилището.”

За да се уважи ищцовата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът. В тежест на ищеца, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да установи наличието на предпоставки за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл.31, ал.2 от ЗС. По делото е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че процесното жилище е съсобствено на страните. Фактът на самостоятелно ползване на жилището от страна на ответника в процесния период е безспорно установен. Законовото изискване за наличие на писмена покана се доказа с представените от ищцата нотариални покани до ответника. Нотариалната покана в частта й, съдържаща нотариалното удостоверяване, че е връчена на определено лице, представлява официален документ. До доказване на неверността на нотариалното удостоверяване, то задължава съдът да приеме, че обстоятелството (в случая - връчването) се е осъществило така, както свидетелства нотариалният орган. Ответникът не е оспорил получаването на поканите, макар втората покана да е получена от сина на страните.

Ищцата обаче не доказа, че ответникът й е създавал пречки да ползва имота през периода, за който се претендира обезщетението, съобразно правата й в съсобствеността. Съгласно съдебната практика ако ползващият съсобственик отговори, че предоставя ползуването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и последният откаже, обезщетение не се дължи (Реш. № 721 от 28.10.1992г. по гр. дело № 580/1992 г., І г.о.). В случая няма данни по делото ответникът да е отговарял на нотариалните покани, но в приетите като писмени доказателства нотариални покани се претендира само обезщетение, а не се претендира реално ползване на съсобствения имот. Писмената покана е необходима с оглед правилото на чл. 31, ал. 1 от ЗС, според което всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, като целта й е ползващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите да се ползват от имота, а не за желанието им да получат обезщетение. Не е налице “лишаване” по смисъла на закона и когато  единият съсобственик не е създавал пречки на другия съсобственик да ползва общата вещ: без значение е, дали вещта е ползвана реално, след като съсобственикът е имал възможност да упражни това си право (решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр. дело № 622/2001 г., І г. о.). Никакви данни не се събраха по делото ищцата да е имала намерение изобщо да ползва имота, както и за действия на ответника, с които той възпрепятства това ползване.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Отхвърлена ще бъде и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху задълженията за обезщетение, тъй като самото обезщетение не се дължи.

 

Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските в производството по делбата съобразно стойността на дяловете им. Поради тази причина съдът следва да определи държавна такса, която да бъде заплатена от страните съобразно дяловете им. Деловодните разноски, изразяващи се в заплатеното възнаграждение за вещо лице, също следва да бъде разпределено между страните съобразно на дяловете им. Тъй като възнаграждението за вещото лице за изготвяне на експертиза по делбеното производство възлиза на 160лв., то всяка от страните следва да заплати по 80 лв. Ищцата е заплатила 100лв., а ответникът 60лв., поради което ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 20лв. По отношение на присъединеният иск по реда на чл.346 ГПК разноските се определят съгласно чл.78 ГПК, поради което на ищцата не следва да се заплащат разноски, а ответникът не е направил искане за заплащане на разноски. Никоя от страните не е представила списък на разноските, въпреки изричните указания на съда, поради което и на основание чл.80 ГПК и двете страни нямат право да обжалват решението в частта му за разноските.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.348, чл.349, ал.1, чл.346 ГПК, във връзка с чл.31, ал.2 ЗС и чл.355 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

    

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:

 

АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Г., кв.”С.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, построен върху държавна земя по плана на същия град, състоящ се от: спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 57,64 кв.м. /петдесет и седем цяло и шестдесет и четири стотни квадратни метра/, с прилежащо избено помещение №**, с полезна площ 2,48 кв.м. /две цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/, с 0,987 /нула цяло и деветстотин осемдесет и седем хилядни/ идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: от изток – друга секция, от запад – апартамент и общи части, от север – двор, от юг – двор и при граници на избеното помещение: от изток – друга секция, от запад – коридор, от север – общи части, от юг – мазе №**, при квоти, както следва: 1/2 идеална част за ищцата М.А.И. от гр.Г., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за ответника М.М.М. от гр.Г., кв.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* с ЕГН **********.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.М.М. с п.а. и ЕГН за възлагане на процесния недвижим имот на основание чл.349, ал.1 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.А.И. от гр.Г., ЕГН ********** срещу М.М.М. от гр.Г., кв.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение в размер на 1 847,90лв. за лишаване от ползване на ½ идеална част от съсобствения недвижим имот за периода от 07.12.2005г. до 07.12.2008г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 338,20лв. за периода от датата на падежа на всяка вноска до датата на завеждане на исковата молба в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА М.А.И. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху стойността на своя дял от недвижимия имот в размер на 590,28лв. /петстотин и деветдесет лева и 28 стотинки/ по сметка на РС – Г.

 

ОСЪЖДА М.М.М. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху стойността на своя дял от недвижимия имот в размер на 590,28лв. /петстотин и деветдесет лева и 28 стотинки/ по сметка на РС– Г.

 

ОСЪЖДА М.М.М. с п.а. и ЕГН да заплати на М.А.И. с п.а. и ЕГН сумата от 20лв. /двадесет лева/, представляваща разликата до надвнесената от последната сума за възнаграждение на вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред С.о.с. в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта за присъдените разноски решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.80 от ГПК.

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/