Р Е
Ш Е Н
И Е № 566
гр. Сливен, 20.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6072 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което се предявяват исковете. Сочи се, че ответникът има открита партида за недвижим имот в гр. С., кв. К., бл. .., вх. ., ап. .. Имотът е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. За периода 01.02.2015 година до 31.01.2018 година не е заплатена съгласно „Общите условия" на ВиК оператора дължимата главница и мораторна лихва. За сумите е издадена по ЧГД № 2091 по описа на Районен съд Сливен за 2018 година заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответната страна дължи за периода от 01.02.2015 година до 31.01.2018 година, сумата 89.73 лева, представляваща главница за доставена, в имот, находящ се в гр.
С., кв. К., бл. .., вх. ., ап. ., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението на 11.05.2018 година до
окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 18.67 лева
начислена към 02.04.2018 година и
разноски по заповедното производство. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок от назначения процесуален
представител на ответника е депозиран отговор, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на исковите претенции. Прави се възражение за
погасяване на вземането по давност в частта касаеща задължението 4,91 лева за
месец февруари 2015 година, 6,12 лева за месец март 2015 година и 9,02 лева за
месец април 2015 година.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява
от представител или пълномощник, но е изразено писмено становище, с което се
поддържат исковите претенции и като счита същите за доказани по основание и
размер моли за уважаването им.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от назначеният му особен представител, които поддържа отговора на исковата
молба и изложените в него съображения и възражения и моли за постановяване на
решение при съобразяване с тях и събрания по делото доказателствен материал.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД, в качеството му на доставчик на питейна вода е подало на 11.05.2018
година пред РС - Сливен заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника З.Р. Райкова сега Х. /справка
л. 24 от делото/ за дължими суми за периода от 01.02.2015 година до 31.01.2018 година за доставена вода до
обект в гр. С., кв. К., бл. .., вх. ., ап. ..
Въз основа на заявлението е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 1109/15.05.2018 година по ч.гр.д. № 2091/2018
година на РС Сливен за главница в размер
на 89.73 лева, за доставена, но не заплатена питейна вода, ведно със законната
лихва върху нея, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, станало на 11.05.2018 година до окончателното
й изплащане, както и лихва в размер на 18,67 лева, изтекла към 02.04.2018
година и разноски по делото в размер на 26.00 лева.
За периода от 01.02.2015 година до 31.03.2015 година
включително, задълженията на ответната страна възлизат на 11.03 лева главница,
върху която размерът на мораторната лихва до 11.05.2018 година възлиза на 3.27
лева.
За периода от 01.04.2015 година до 31.01.2018
година включително, задълженията на ответната страна възлизат на 78.70 лева
главница, върху която размерът на мораторната лихва до 11.05.2018 година
възлиза на 15.40 лева. Сумите не са заплатени.
Заповедта
е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Заповедта за изпълнение е приета за
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Сумите
по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение не са заплатени.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Исковата молба е заведена пред РС -
Сливен на 11.05.2018 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са
допустими, а разгледани по същество са частично основателни. Безспорно ответникът има качеството на
потребител на питейна вода за имота в гр. С., кв. К.,
бл. .., вх. ., ап. .. От представените от ищцовата страна писмени
доказателства се установява, че за процесния период от 01.02.2015 година до
31.01.2018 година до имота е доставена питейна вода, чиято действителна
стойност като главница и мораторна лихва съответства на сумите, посочени в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1109/15.05.2018 година
по ч.гр.д. № 2091/2018 година на РС Сливен.
Не се установява ответникът да е
заплатил дължимите суми, но в случая се явява основателно възражението за погасяване по давност на
ищцовите вземания за периода от
01.02.2015 година до 31. 03. 2015 година. Тези вземания представляват
периодични платежи, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Същите се
погасяват с изтичането на тригодишна давност, която към момента на подаване на
заявлението на ищеца за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу ответника,
вече е била изтекла.
Предвид
изложеното исковете следва да се уважат частично до размер на главница 78.70
лева, представляваща цена на доставена питейна вода за периода от 01.04.2015 година
до 31.01.2018 година , както и мораторна лихва върху нея до 11.05.2018 година в
размер на 15.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане. В останалата част за разликата над уважените до
пълните претендирани размери исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.
Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело. Ищцовата страна е претендирала присъждане на разноски.
По правилата на процеса такива им се следват съобразно уважената, част от
исковите претенции, които се изчисляват на база включени държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит -
възнаграждение за особен представител, като възлизащи в размер на сумата 658.50
лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З.Р.Х. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул."Шести септември"
№27, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1109 от 15.05.2018 година по ч.гр.д. № 2091/2018 година на
РС Сливен, а именно: главница от 78.70 лева /седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща незаплатена цена на доставена питейна вода за периода от 01.04.2015
година до 31.01.2018 година, за обект в гр.С.,
кв. „К.” ..-.-., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2018
година до окончателното й изплащане и сумата 15.40 лева /петнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва, изтекла до 11.05.2018 година, като положителните установителни
искове по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, в останалата им част
за разликата над уважените до пълните претендирани размери се ОТХВЪРЛЯТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.Р.Х. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27 сумата
658.50 лева /шестстотин петдесет и осем лева и петдесет стотинки /, представляваща разноски
по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: