№ 258
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503397 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Н. К.,
действащ чрез особен представител адв.А.Б., срещу решение
№260245/28.09.20г., постановено по гр.д. №4840/19г. на ВРС, В ЧАСТТА, в
която е осъден Т. Н. К. от **** да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 21221,94лв., представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 17.11.2015г., сключен между
БАНКА ДСК ЕАД и Т.К., задължението по който е цедирано на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с договор за цесия от 07.08.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до
окончателното плащане; сумата от 775,54лв., представляваща наказ.лихва за
периода от 10.03.16г. до 10.03.19г. и сумата от 1159,15лв., представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 10.07.16г. до 10.11.16г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Оспорва да е доказана активната
процес.легитимация на ищеца, тъй като ответникът не бил узнал за
1
прехвърлянето на вземането, предвид това, че се представлява от особен
представител. Оспорва да е доказана предст.власт на лицето, отправило
потест.изявление за обявяване на предср.изискуемост от страна на банката.
Оспорва банката да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за
предср.изискуем преди извършването на цесията. Моли да бъде отменено
решението, като бъдат отхвърлени исковете.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Княз А.Дондуков №19, ет.2, е постъпил отговор,
с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, срещу Т. Н. К. от ****
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, както следва: сумата от 21221,94лв,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
17.11.2015г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.К.; сумата от
3898,24лв., представляваща договорна лихва за периода 10.04.16г.-10.03.19г.
и сумата от 775,54лв., представляваща наказ.надбавка за периода 10.03.16г.-
10.03.19г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са цедирани на 07.08.2017г. с Договор за покупко-продажба на
вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД.
В исковата молба поддържа, че по силата на Договор за кредит за
текущо потребление от 17.11.15г. БАНКА ДСК ЕАД е предоставила на Т. Н.
К. кредит в размер на 22000лв, със срок на издължаване 120 месеца. Сочи, че
кредита се олихвявал с променлив лихвен процент от 6,7% при ГПР от 8,13%.
Излага, че кредита е усвоен изцяло, като поради допусната забава съгласно
чл.19.2 от ОУ, банката обявила кредита за предсрочно изискуем с
нотар.покана , изпратена до кредитополучателя и връчена на майката на
2
ответника на 11.11.16г. Излага, че по силата на договор за покупко-продажба
на вземания от 07.08.17г., БАНКА ДСК ЕАД е цедирала на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД вземането на първия срещу
кредитополучателя, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и
др.принадлежности. Сочи, че ответникът е уведомен за настъпилото
правоприемство с връчването на препис от исковата молба. Евентуално счита,
че ответникът е уведомен за предср.изискуемост с връчване на препис от
исковата молба.
В отговор на исковата молба ответникът Т. Н. К. от ****,
действащ чрез особен представител адв.А.Б., е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Оспорва легитимацията на ищеца, тъй като
ответникът не бил узнал за прехвърляне на вземането, съобщението за
цесията не било връчено лично, нито лично му е връчен препис от исковата
молба. Оспорва твърденията за получаване на сумата по договора, както и
факта на настъпване на предср.изискуемост, като твърди липсата на
предст.власт у лицето, направило изявлението до ответника. Оспорва банката
да е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди цесията. Счита за недействителни клаузите за заплащане на
неустойки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
3
Между страните по делото не е налице спор, а и се установява от
представения договор за кредит за текущо потребление от 17.11.15г., че
между БАНКА ДСК ЕАД и Т. Н. К. в качеството му на кредитополучател е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на последния е
предоставен кредит в размер на 22000лв, със срок на издължаване 120 месеца
от неговото усвояване. В чл.8 е договорено, че кредита се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 6,7% годишно при изпълнение на
условията по програма ДСК Престиж Плюс, формиран от стойността на 6-
месеч.Sofibor /0,986%/ и фиксирана преференц.надбавка от 5,714%. В чл.9 е
посочен ГПР - 8,13. В чл.19.2 от ОУ към договора е предвидено, че при
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем.
С оглед оплакванията във въззивната жалба на първо място
спорно се явява обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия, съответно надлежно активно
материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните
вземания от длъжника.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като
кредитор ищецът е посочил и представил договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 07.08.2017г., ведно с Приемо-предавателен протокол към него,
по силата на който продавачът БАНКА ДСК ЕАД му е прехвърлил вземания
към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за кредит,
индивидуализирани в съответния протокол , срещу определено в договора
възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника Т. Н. К.. Представено
е още и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.
По делото е приложено и нарочно пълномощно от БАНКА ДСК
ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, от което е видно, че е налице
изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на
цесионера от негово име да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото
доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника
за извършената цесия преди предявяването на иска, доколкото липсват
доказателства както за изпращането, така и за получаването на приложеното
4
уведомление.
Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са
надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред
които договора за цесия от 07.08.2017г., ведно с Приемо-предавателен
протокол към него; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на
цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за
това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което
правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява
в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5
вр. с ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата
по делото, на осн. чл.47, ал.6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Защитата, която се осъществява
от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява
защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е
Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/. Ето защо съдът намира
за неоснователни възраженията на особения представител на ответника,
свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената
цесия. Следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и
тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то
ищецът - цесионер се явява носител на тези вземания.
Следващият спорен въпрос , въведен с въззивната жалба,
очертаваща и предмета на въззивната проверка, се свежда до това налице ли е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. От събраната пред ВРС
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане по
5
кредита е извършено на 17.08.16г., като с него са погасени само лихви, а
просрочените задължения са с падежи от 10.03.16г. Ответната страна нито
твърди, нито ангажира доказателства за извършени редовни плащания на
дължимите месечни вноски. С оглед на това неизпълнение, представляващо
основание по чл.19.2 от ОУ, следва да се приеме, че в полза на банката се е
породило правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразно
разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника–кредитополучател.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки – обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Или за да е настъпила предсрочна изискуемост на
целия размер на дълга следва да е налице и упражнено от страна на банката
потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът трябва да е уведомен. Волеизявлението на ищеца за обявяване на
цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо е обективирано в
покана, връчена надлежно на ответника по реда на чл.46, ал.2 ГПК на
11.11.2016г., който факт не се оспорва от последния. Предвид констатираното
редовно връчване на поканата към 11.11.16г. и установеното неизпълнение
на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че считано
от 11.11.16г. вземанията на банката по договора следва да се считат за
предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за това
предпоставки. Възражението за липсата на предст.власт на лицето, подписало
от името на банката отправеното уведомление, съдът намира за
неоснователно, доколкото такова възражение може да бъде направено само от
представлявания, не и от насрещната страна.
Като е изложил сходни мотиви и е достигнал до същия краен
извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен
6
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат
възложени сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното
производство в размер на 900лв, включващи ю.к.възнаграждение, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25 от НЗПП в размер на 200лв и депозит
за особен представител от 700лв, на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК.
Във връзка с факта, че въззивната жалба е подадена от особен
представител, респективно, че не е внесена дължимата ДТ за производството,
то с оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложи
дължимата държ.такса, възлизаща на общо 463,13лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260245/28.09.2020г., постановено
по гр.д. №4840/2019г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е
осъден Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес ****, ****, да заплати на “ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №19, ет.2, сумата от
21221,94лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 17.11.2015г., сключен между БАНКА ДСК ЕАД и Т.К.,
задължението по който е цедирано на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с
договор за цесия от 07.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба– 28.03.2019г. до окончателното плащане;
сумата от 775,54лв., представляваща наказ.лихва за периода от 10.03.16г. до
10.03.19г. и сумата от 1159,15лв., представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 10.07.16г. до 10.11.16г.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН **********, с пост.адрес гр. ***, ******
, ДА ЗАПЛАТИ на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище”, бул. "Княз
Александър Дондуков" № 19, етаж 2, СУМАТА от 900лв, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
7
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН **********, с пост.адрес гр. ***, *****,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 463,13лв,
представляваща дължимата по делото държавна такса.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8