О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 132
град Велико Търново, 26.04.2022
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 188/2022 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано след като с Определение № 154 от 04.04.2022 г. по адм. дело № 700/2021 г. на
Административен съд – Враца е изпратена по подсъдност на Административен съд –
Велико Търново жалбата на Г.В.В., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в
Затвора в гр. Плевен срещу отказ за предоставяне на информация, обективиран в
писмо изх. № СП-12178/17 г., PRB 202110648629O
от 29.06.2021 г. на прокурор във Върховна касационна прокуратура.
Установява се, че жалбата
на Г.В. е била адресирана и подадена в Административен съд – София град. С
Определение № 8611/04.11.2021 г. по адм. дело № 8084/2021 г. АССГ е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд –
Плевен, тъй като жалбоподателят изтърпява наказанието си в затвора в гр.
Плевен. След последвали отводи на всички съдии от Административен съд – Плевен,
на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК с Определение № 12806/15.12.2021 г. по
адм. дело № 11986/2021 г. на Върховен административен съд делото е изпратено за
разглеждане на Административен съд – Враца. Последният с горепосоченото определение
го е изпратил на Административен съд – Велико Търново, тъй като пост. адрес на
Г. В. ***. Търново.
Настоящият състав
намира, че делото не му е подсъдно по следните съображения:
Съгласно чл. 133, ал.
6, т. 2 от АПК когато компетентният съд не може да разгледа административно
дело, то се изпраща в равен по степен съседен съд, като ако компетентен е
административен съд, делото се изпраща от Върховния административен съд. В
настоящия случай е процедирано по този начин, като определението на Върховния
административен съд е задължително за съда, на който делото е изпратено. Дори и
да се приеме, че този съд има право на самостоятелна преценка относно
подсъдността, в случая неправилно Административен съд – Враца е приел, че
делото му е неподсъдно поради обстоятелството, че пост. адрес на жалбоподателя
е в с. Арбанаси, общ. В. Търново, респ. че е подсъдно на Административен съд –
Велико Търново. Това обстоятелство е било известно на ВАС, тъй като справка за
пост. адрес на Г. В. е била изготвена още по адм. дело № 8084/2021 г. по описа
на АССГ /л. 19/ и този адрес е изрично коментиран в определението на АССГ, но
нито последният, нито АС – Плевен, нито ВАС са приели, че делото е подсъдно на
Административен съд – Велико Търново. В тази връзка следва да се има предвид,
че от материалите по делото е видно, че понастоящем жалбоподателят Г.В.В.
изтърпява наказание доживотен затвор в затвора в гр. Плевен. Съгласно чл. 133,
ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се
разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на
посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая това е Административен
съд – Плевен, тъй като лицето изтърпява наказанието си в затвора в гр. Плевен /в
този смисъл напр. Определение № 11316 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8837/2020 г., III о./. Поради тази причина Г.В. принудително живее там,
доколкото е с трайно установено пребиваване там. Безспорно е, че получава
кореспонденцията си на същото място, което само по себе си е достатъчно
самостоятелно основание, за да се определи затвора в Плевен като негов адрес.
Изборът на „постоянен адрес“ по чл. 93 от Закона за гражданската регистрация
може да бъде направен единствено от лице, което може свободно да определя
своето местопребиваване, но в конкретния случай подобен избор е обективно
законово ограничен (доколкото съдържанието на наказанието доживотен затвор е
именно ограничаване на възможността лицето да се придвижва на място различно от
мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода). Характерът на
наложеното наказание изключва временния характер на престоя на ищеца в затвора
- т.е. същият се е установил да живее постоянно (или поне достатъчно трайно) в
гр. Плевен, независимо дали в регистъра на населението формално има вписан
различен постоянен адрес. Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че
изрично уредените в специалния закон ЗИНЗС съдебни производства са подсъдни
на административния/окръжния съд по
местоизпълнение на наказанието (единствено
в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със съда по задържането под
стража, но само за производства по Част шеста от закона, каквото не е
настоящото).
С оглед горното
изначално компетентен да се произнесе по предявената жалба е бил именно
Административен съд – Плевен и след като поради отводи на съдиите делото е
изпратено от ВАС на съседния Административен съд – Враца, не са налице
основания за разглеждането му от Административен съд – Велики Търново.
Предвид изложеното и тъй
като настоящето дело е изпратено по подсъдност на АСВТ от АС – Враца, на
основание чл. 135, ал. 6 от АПК настоящият съд следва да го изпрати за
определяне на подсъдността на Върховния административен съд, от чиято
компетентност е решаването на такива спорове между административните съдилища.
Воден от горното и на
основание чл. 135, ал. 6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОВДИГА
СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ
между Административен съд – Велико Търново и Административен съд – Враца на
делото, образувано по жалбата на Г.В.В., понастоящем в Затвора в гр. Плевен
срещу отказ за предоставяне на информация, обективиран в писмо изх. №
СП-12178/17 г., PRB 202110648629O
от 29.06.2021 г. на прокурор във Върховна касационна прокуратура.
ИЗПРАЩА делото за определяне на подсъдността
му на Върховния административен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 188/2022
г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от определението
да се изпрати за сведение на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: