Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
Гр. Перник, 28.02.2022 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ивайло
И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И.
административно дело № 629 по
описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.И.М., с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-3796-000062 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 01.11.2021 година на Е.В.П.-Г.
– командир на отделение към ОДМВР Перник, РУ 02 Перник, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 1 година. Жалбоподателя твърди, че в оспорената
заповед е неизяснена изложената фактическа обстановка. Моли съда да я отмени,
като незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията за
съдържание, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с целта на закона.
В проведеното съдебно заседание на 21.02.2022
година жалбоподателя Б.И.М. редовно призован не се явява, представлява се от
адвокат И.М. ***, която моли съда да отмени заповедта за налагане на
принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага
подробни мотиви. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 21.02.2022 година ответникът
по жалбата редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В.,
която излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.11.2021
година, в 05:39 часа, Е.В.П.-Г. –
командир на отделение към ОДМВР Перник, РУ 02 Перник в присъствието
на свидетеля /очевидец/ Р.К.Ч.съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 331718 от 01.11.2021 година на Д.П.В.с ЕГН **********, от гр. Б., ул. ****, за това, че в община Перник, на път ІІ-18
управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. ****, който му е предоставен
от настоящ жалбоподател и собственик на
лекия автомобил. Водачът е управлявал МПС без да е правоспособен водач, представляващо
нарушение на разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/.
Съставеният АУАН не е подписан от нарушителя, който отказ е удостоверен с
подписа на свидетеля Д.С.С..
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС ****и 2 /два/ броя
регистрационни табели с номер ****.
По делото е
представена Заповед № 313з-328 от 18.02.2020 година на директора на ОДМВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.8.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-3796-000062 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
01.11.2021 година, издадена от Е.В.П.-Г. – командир на отделение към ОДМВР
Перник, РУ 02 Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година,
тъй като собственото ППС на настоящия жалбоподател е било предоставено за управление
на лицето Д.П.В., което не е правоспособен водач, съставляващо нарушение на чл.
150 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-3796-000062 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
01.11.2021 година на Е.В.П.-Г. – командир на отделение към ОДМВР Перник, РУ 02
Перник.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-328 от 18.02.2020 година директора на
ОДМВР Перник е оправомощил командира на отделение при ОДМВР Перник,
който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване
на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон
и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 1 година, за това, че е предоставил управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.
В конкретния случай,
видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената
заповед, административният орган е приел, че е налице предоставяне управлението
на МПС на лице – водач, без да е правоспособен водач, като нарушението е
квалифицирано по чл. 150 от
ЗДвП.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и
разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна
мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз
основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС от лице което не е правоспособен водач, което в случая е установено по
безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният
орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не е
правоспособен водач. АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване
на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за
което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година
императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на
предпоставките в разпоредбата, в случая управление от
лице, което не е правоспособен водач, като е ирелевантно обстоятелство
дали е със съгласието на собственика или не на притежаваното МПС, тьй като
законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането
на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на
собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението
на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от
лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното настоящия
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с Акт за
установяване на административно нарушение от 01.11.2021 година. Безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закона, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона
за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без
оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната
норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на
която е предвиден и друг процесуален ред. Административната принуда, наложена с
оспорената заповед както се посочи по – горе е предвидена в специален закон, с
оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се
прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно
административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова
уредба административният орган е действал при условията на обвързана
компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания
индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за прилагане
на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи.
В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния
представител на жалбоподателя в подадената жалба.
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно
нарушение.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения максимален размер
от 1 година. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на
административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.М., с ЕГН **********,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-3796-000062 по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 01.11.2021 година, издадена от Е.В.П.-Г. –
командир на отделение към ОДМВР Перник, РУ 02 Перник, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 1 година, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/