РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Сливен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230101126 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.12 ЗЗД и предмет на разглеждане молба с
правно основание чл.8 ЗЗДН.
Образувано е по молба на Г. П. Г., от с. **, общ. Сливен, с която иска
издаване на заповед за защита срещу М. Г. Г. от с. Крушаре, общ. Сливен.
Молителят твърди, че ответникът е негов син, който употребявал
системно алкохол и наркотични вещества. Сочи, че от три години започнал да
краде от дома на родителите си, да ги тормози, обиждал баща си, гонел го от
дома му и се заканвал да го убие. Молителят сочи, че многократно
сигнализирал полиция, но ответникът все бягал, за да не го задържат.
Твърди, че на 11.03.2022 г. ответникът изкарал от дома му молителя със
сила на улицата и се заканил да го убие, а на 19.03.2022 г. отишъл да пие в
дома му в негово отсъствие и натрошил прозорци в къщата, телевизор, скрин,
полял с някаква течност стаята на молителя, с цел да запали къщата. На
следващия ден – 20.03.2022 г., след като заварил това в дома си, молителят
повикал полиция и бил направен оглед. Сочи, че се страхува от последващ
физически и психически тормоз над него, тъй като синът му се държал
неадекватно, приемал наркотици и алкохол и непрекъснато го заплашвал с
1
убийство.
От съда се иска издаване на заповед за защита, като се задължи
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу
молителя, да му се забрани да приближава молителя, жилището му в с. **,
общ. Сливен, ул. "**" № **и местата му за социални контакти на разстояние
по-малко от 100 метра.
Ответникът по молбата оспорва твърденията за извършено домашно
насилие и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съдът след като изслуша доводите на страните и прецени събраната в
хода на производството доказателствена съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Макар да няма писмено доказателство за роднинска връзка между
страните, същите не спорят, че са баща и син, с оглед изричното изявление за
това на ответника по молбата в открито съдебно заседание на 26.04.2022г.
Представена е от молителя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са
описани действията на ответника, които се считат от молителя за домашно
насилие, а именно на 11.03.2022г. ответникът изкарал молителят със сила на
улицата и се заканил да го убие, а на 19.03.2022г. е пил в къщата на молителя,
докато последния отсъствал от дома си, потрошил прозорци в салона на
къщата, телевизор, скрин и полял покъщнината в стаята с течност, с цел да
запали къщата.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства.
Показанията на свидетеля Тенев установяват, че молителят притежавал
къща в с.***, общ.Сливен, но от около три години живеел в гр.Сливен в дома
на свидетеля, тъй като работел в града. Когато почивал си отивал на село и
после се връщал отново в града. Синът на молителя живеел в с.**, но при
майка си, която била разведена с молителя. Свидетелят никога не е
присъствал на скандал между баща и син, не е виждал ответника да се заканва
на баща си, да го заплашва с нож, да чупи прозорци на къщата. Тези
обстоятелства му били пресъздадени от самия молител.
От показанията на свидетелите К. и С. също се установява, че ответника
живеел при майка си в селото, а не в къщата на молителя, дори нямал ключ за
2
неговата къща и ходел там единствено, когато самия той го извикал за нещо.
Така за последен път ответникът отишъл при молителят в дома му в селото за
да заведе внучето да го види. Свидетелите никога не са чували или
присъствали на скандали между двамата, нито на закани или заплахи от
страна на ответника спрямо баща му.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като
последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи едни с
други.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена, въз основа на
събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл.8 ЗЗДН.
Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
визирано в чл.8, т.1 и чл.3, т.5 ЗЗДН – пострадало от домашно насилие лице,
извършено от низходящ. Съдът счита молбата за допустима, доколкото не се
спори между страните, че са баща и син.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради
недоказаност и бива отхвърлена.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него или негов близък от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки
за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави
защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо
поведение, което може да включва както физическо, емоционално-
психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване,
покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други
унизяващи достойнството актове.
Предмет на изследване в конкретния случай е има ли основание да се
приеме, че спрямо молителя са били извършени действия от страна на
ответника, които биха могли да се окачествят като физическо и психическо
3
насилие.
В конкретния казус твърденията в представената от молителя
декларация се обориха с насрещно доказване от ответника. Всички свидетели
в производството, включително и този на молителят категорично отрекоха да
са присъствали на скандали между тях или на действия на ответника спрямо
молителя, по описания от него в декларацията и молбата начин. Нещо повече
на молителят бе предоставена възможност в следващо съдебно заседание да
води двама свидетели или те да бъдат призовани по месторабота, с оглед
службата им в ОД МВР Сливен. Тази възможност не бе реализирана от
молителя и неговия пълномощник. По делото молителят депозирал молба за
прекратяване на процеса, поради постигнато споразумение между страните.
Такова не бе представено на съда, въпреки изричните указания за това към
молителя, получени от неговия пълномощник. Не се посочи и какво
процесуално действие се извършва с молбата за прекратяване на делото-
отказ или оттегляне на молбата. Споразумение не се представи и от страна на
ответника.
При това положение съдът счита, че твърденията на молителя за
извършени спрямо него актове на домашно насилие от сина му не само не се
доказаха, но и се опровергаха от гласните доказателствени средства.
Ето защо молбата бива отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Издадената по делото Заповед за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или отказ на съда да издаде такава, тоест до
влизане в сила на настоящото решение, поради което съдът не следва да
произнася отделен диспозитив за обезсилването й.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителят следва
да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото в
размер на 25 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС на РБ/, както и да заплати деловодни разноски, сторени
от ответника в размер на 400 лв., платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. П. Г., ЕГН: ********** от с.**, общ.Сливен,
ул.“**“ № **срещу М. Г. Г., роден на **********г. от с.**, общ.Сливен,
ул.“Г**“ № **за защита срещу упражнен спрямо него на 11.03.2022г. в
с.Крушаре, общ. Сливен от ответника акт на домашно насилие, изразил се в
„изкарване насила на улицата и закана за убийство“ и на 19.03.2022г. –
потрошаване на прозорци на салона на къщата, телевизор, скрин и поливане с
течност на покъщнина с цел да се запали къщата, заедно с молителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г. П. Г., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № **ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Сливен сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Г. П. Г., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Г., роден на
**********г. от с.**, общ.Сливен, ул.“**“ № **, сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в 7-
дневен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5