Р
Е Ш Е
Н И Е № 98
гр.Кюстендил, 16.04.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на втори април две
хиляди и деветнадесета година от
първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря МАЯ СТОЙНЕВА ,като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 96 по описа на
Кюстендилския окръжен съд за
Производството пред въззивната инстанция е
по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г..То е образувано по редовната и допустима въззивна жалба с вх.№ с вх.№ 1972/07.02.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е
постъпил отговор вх.№ 2645/20.02.2019 г.от процесуалния представител по пълномощие адв.Ю.Д. от КАК на
ответното „****“ ООД, с който оспорва
основателността на въззивната жалба на ищцата с искане за потвърждаване на
правилното първоинстанционно решение с
присъждане на сторените му разноски пред въззивната инстанция ,по съображения
за обосноваността му с данните от доказателствата за недоказаност на иска й
и срещу него.
Въззивната инстанция
действувайки при условията на чл.269 ГПК след служебната проверка на
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и
правилността му съобразно посочените в жалбата основания го потвърди на
осн.чл.271,ал.1,пр.І-во ГПК във вр. с чл.272 ГПК ,по следните съображения:
Обжалваното от ищцата А.Н.В. РЕШЕНИЕ от 31.01.2019
година по гр.дело № 20127 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница е валидно и допустимо, тъй като е постановено в правораздавателната му компетентност
от негов законен съдебен състав по редовно предявения й и допустим иск с правно основание чл. 286, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното„****“
ООД, ЕИК: ****** да й заплати сумата от *** лева,
представляваща сбора от неплатените месечни възнаграждения по сключен между
страните Договор за текуща правна помощ.Разгледана по същество в рамките
на посочените в нея отменителни основания жалбата на ищцата е неоснователна.
Въззивната инстанция споделя напълно решаващите изводи на районния съд за
неоснователността и отхвърлянето на иска й.
Неоснователни са доводите на въззивницата в
жалбата й,че необосновано с показанията на св. С. Л. Н. районният съд приел,че тя
не е доказала обстоятелствата, от които основава исковата си претенция за сключен на 01.06.1015г., в кантората й,
находяща се в гр. ***, бул. „***“ № ***, при среща със собствениците и
управители на ответното дружество с него
на неформален-устен Договор за
текуща правна помощ с месечно
възнаграждение в размер на *** лева
на основание чл. 6, т. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за срок от една година между нея в
качеството й на адвокат при КАК с личен №****, от една страна и "**"
ООД, от друга страна и уговорка ,че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела, за изготвяне на
книжа по чл. 6, т. 3 - т. 5, т. 8 и т. 9 по възлагане от ответното дружество, то ще
й дължи отделно възнаграждение. Съкокупната преценка на доводите и
възраженията на страните, на събраните
по делото доказателства – свидетелски показания и разпечатки
от имейлите,които ищцата,в качеството си на адвокат е изпращала в процесния период до ответното"***" ООД обосновава правилността на изводите на районния съд,че между страните не е бил
сключен твърдяния от ищцата договор за обонаментно обслужване, а тя е
извършвала епизодично правни услуги на ответното ООД, за които св. Я. К. Ц. е виждала няколко пъти да й се дават от шефката й от по *** лева. В
отговора си на исковата молба
представителят на ответното ООД
отрича твърденията й за сключен
договор на 01.06.2015 г. между тях устен договор за абонаментно правно обслужване срещу
месечно възнаграждение от *** лева, поради което районният съд с изслушването
на показанията на св.Ц. в частта им за даваните от работодателите й суми от по ***
лева на адв.В. с предположение,че са
били възнаграждение за извършени от нея услуги ,респ.ресто за закупувани от нея
стоки,тъй като била с тях семейна
приятелка, не е допуснал твърдяното от въззивницата в
жалбата й нарушение на процесуалната забрана по чл.164, ал.1, т.3 пр.І-во ГПК. Обосновано
с оглед противоречието с твърденията на
ищцата на показанията на св.Н. районният съд не е ги е кредитирал в частта им ,че между ищцата и ответното ООД в средата на
2015 година е бил сключен договор за абонаментно
правно обслужване,тъй като този свидетел заявява,че й помагал в много от
възлаганите й случаи за правното му обслужване ,
а няма спомени в кантората им да е имало срещи между адв.В. и
управителя на ООД-то.Освен
горепосочените съображения въззивната инстанция отбелязва,че търговецът -ответното ООД би отразил в счетоводството си месечния разход
в размер от *** лева за
възнаграждението на въззивницата по процесния договор за абонаментното правно
обслужване ,за да се намалят данъците му. С оглед неоснователността на
жалбата й и потвърждаването на първоинстанционното
решение въззивницата
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК бе осъдена да заплати на въззиваемото
дружество сторените му разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на ***лева.Окръжният съд счита за
неоснователно предвид забраната по чл.36, ал.2 ЗА възражението на въззивницата по чл.78,ал.5 ГПК
за намаляване,поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемото дружество,тъй като най-ниският му размер съобразно цената на иска
й съгласно чл.7, ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е ***
лева, а то е заплатило ***
лева за адвокатската си защита пред втората инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ от 31.01.2019
година по гр.дело № 20127 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, А.Н.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „***“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. ****, ул. „***“
№ ***, представлявано от управителя В. С. М., сторените разноски по делото в размер на *** лв. (***).
Решението не подлежи на касационно обжалване-арг.чл.280,ал.3,пр.І-во ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: