№ 328
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20252100500291 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2736 от 17.12.2024г. по гр.д.№ 4364/24г. на РС Бургас, „ТАГ
СЪРВИСИЗ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул.
„Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев, е осъдено да заплати
на М. В. Й. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № 24, ет.1, сумата от 883, 89 лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2024 – 30.05.2024 г., ведно със законната лихва от
28.06.2024 г. до окончателното изплащане, като предявения иск е отхвърлен като
неоснователен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 933 лв., като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ТАГ СЪРВИСИЗ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес
гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул.„Крайезерна“ №121, представлявано от Валентин
Дамянов Каравълчев, е осъдено да заплати на М. В. Й. с ЕГН **********, сумата от 473, 68
лв., представляваща направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Ответното дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на РС – Бургас сумата от 450 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
иска, както и заплатено възнаграждение на вещо лице по приетата съдебно – почеркова
експертиза.
Против осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба вх.№
1
1321/14.01.2025г. по описа на РС Бургас, подадена от „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Радост Сребрева.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението
в обжалваната част.
Изразява се несъгласие с твърденията, изложени в исковата молба. Акцентира се, че
във връзка с оспорванията на представените от ищеца писмени доказателства е приета
съдебно- почеркова експертиза, според чието заключение подписите за работодател в
процесния трудов договор и останалите писмени документи, оспорени от страната не са
положени от управителя Каравълчев, а са пренесени, поради и което трудов договор между
страните не е „сключен“. Подчертава се, че не е налице валидно трудово правоотношение
между страните, тъй като съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, която е условие за неговата валидност и е със задължително съдържание. По делото
било доказано, че оспорените документи не са подписани от стана на управителя на
ответното дружество, поради което изводът на районния съд, че между страните има
валидно сключен договор бил неправилен.
На следващо място са изложени съображения, че по делото не е доказано ищецът да е
полагал труд през процесния период и стриктно да е изпълнявал задълженията си от
01.05.2024г. до 31.05.2024г., поради което въззивникът намира, че съдът неправилно е
уважил исковата претенция. Намира за неотносима представената осигурителна
информация, тъй като не съдържала данни за м. май 2024г., за който период е процесния
спор. Затова намира, че исковете са неоснователни.
Иска от съда решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и
необосновано.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от М. В. Й., ЕГН
**********, чрез адв. Кирил Киров, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Св. Св. К. и Методий“ №
37, ет.1, офис 7.
С него жалбата се оспорва като неоснователна, като се излагат доводи, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване
на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на становището на въззиваемия за несъстоятелност на възраженията в жалбата.
Въззиваемият счита, че от представените по делото доказателства, включително
справките от масивите на ТД- НАП и НОИ, по безспорен начин се установява, че между
страните е възникнал и е изпълняван трудов договор, като редица месеци, респективно-
години преди датата на възникване на правния спор работодателят доброволно и с ясно
съзнание е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци. Предвид
разпоредбата на чл. 75 КТ намира за несъстоятелни възраженията на въззивника относно
обвързващата сила на представения по делото трудов договор, касаещи авторството на
положения подпис от страна на работодателя. Счита, че искът е доказан по основание и
размер.
Сочи, че с оглед доказателствата по делото е установено съществуването на трудовия
договор, определен е размерът на дължимото трудово възнаграждение и е установено
2
реалното полагане на труд от страна на ищеца. Изтъква, че работодателят не е успял да
проведе насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на
ищеца. Акцентира, че разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ ясно сочи как се извършва плащане
на трудово възнаграждение в брой- чрез подпис на работника във ведомостта, т.е. с писмен
акт. В случая по делото не са събрани годни доказателства или дори начало на писмени
доказателства за извършено плащане.
Иска се от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата е редовна и
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите правни норми, Бургаският окръжен съд приема следното.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от М. В. Й. от
гр. Бургас, ул. „Шейново“ №69, ет.1, ап.2 срещу „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 933 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024
г.-31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил трудов договор с
дружеството- ответник на 1.12.2020 г., по силата на който е бил назначен на длъжност
„Главен механик на кораб“, като основните му задължения били описани в длъжностната
характеристика. За възникването на ТПО били предприети изискуемите правни действия от
работодателя, като според Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ
Националната агенция по приходите била информирана, считано от 3.12.2020г.
Страните се договорили за извършената работа работодателят да заплаща на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 789 лв., платими до 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и допълнително
възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% от трудовото възнаграждение за всяка
прослужена година. Размерът на трудовото възнаграждение бил увеличен на 933 лв. с
допълнително споразумение между страните от 29.12.2023г.
В периода от 1.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът полагал труд, като изпълнявал
стриктно възложената му работа. Не били констатирани нарушения на трудовия процес от
страна на работодателя, нито били налагани наказания на служителя.
Тъй като работодателят не заплатил на ищеца дължимото му трудово
възнаграждение, същият е предявил настоящата претенция.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете като
неоснователни с твърдения, че към настоящия момент не разполага с трудовите досиета на
работниците си, тъй като дейностите по оформянето на трудовите договори, декларирането
им в НАП, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводно-
административни функции били възложени на счетоводна кантора, в чийто офиси били
проведени процесуално- следствени действия по досъдебно производство, при което от
нейните офиси били иззети счетоводни документи и компютърни системи, включително
трудовите досиета на ответното дружество. Заявява, че е в обективна невъзможност да
провери дали ищецът действително е бил назначен в дружеството, на каква длъжност и с
каква заплата. Твърди, че ищецът никога не е бил назначаван в ответното дружество,
евентуално- не е полагал труд за същото в процесния период. Оспорил е като неистински
приложените към исковата молба писмени доказателства- трудов договор, длъжностна
характеристика, допълнителни споразумения. Твърди, че същите са неавтентични, тъй като
подписите, положени под тях не са положени от посочените лица. Направил е искане
същите да бъдат представени в оригинал от ищеца, както и да се открие производство по
3
чл.193 ГПК спрямо тези документи. При условията на евентуалност е направил
правопогасяващо възражение за извършено плащане на претендираната сума, като са
изложени твърдения, че това е станало в брой. На трето място са изложени възражения, че
се претендира брутно трудово възнаграждение, докато работодателят дължи на работника
нетното, след удържане на личните здравно- осигурителни вноски и ДОД. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между страните е
налице валидно сключен трудов договор, като през процесния период ищецът е изпълнявал
трудовите си функции за времето от 1.05.2024г. до 30.05.2024г., а работодателят не е
ангажирал годни доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, поради което
искът се явява основателен до размер от 883,89 лв.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното
решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл според търсената от ищеца защита.
В решението е допусната очевидна фактическа грешка в изписване на последната
буква от фирмата на ответното дружество, която следва да бъде отстранена служебно от
районния съд по реда на чл.247 ГПК.
По същество, обжалваният съдебен акт е правилен- постановен при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, като настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи,
съдържащи се в мотивите на първостепенния съд, към които препраща на основание чл. 272
от ГПК. В съответствие с установената практика на ВКС въззивната инстанция следва да
изложи и собствени констатации по предмета на делото.
Видно от представения трудов договор №19/1.12.2020г. и длъжностна характеристика
за длъжността „Главен механик на кораб/влекач/катер“, ищецът е бил назначен на
длъжността „Главен механик на кораб/влекач/катер“ в „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД на пълно
работно време с основно месечно възнаграждение от 789 лв., платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд. Уговорено е и допълнително възнаграждение в
зависимост от трудовия стаж на служителя- 0,6% за всяка прослужена година. В договора
изрично е посочено, че лицето е постъпило на работа на 3.12.2020г.
От представената справка от НАП се установява, че на 3.12.2020 г. до органа по
приходите е изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 5 КТ. Работодателят е изпратил до
НАП и уведомление за прекратяване на трудовия договор, считано от 30.05.2024г.
Пред първата инстанция ищецът е ангажирал писмени доказателства, включително
намиращите се у него екземпляри от писмените доказателства, оспорени от ответника, а
освен това е разпитан свидетел- очевидец, който е колега на ищеца, който също е работил за
ответното дружество в процесния период. От свидетелските показания се установява, че за
процесния период двамата ежедневно са престирали труд в ответното дружество, като
свидетелят е бил механик на кораб, а ищецът- механик на влекач, като правел маневри и се
занимавал със смяна на масла. И двамата не са получавали заплати за месец май.
Понастоящем свидетелят започнал работа на същия кораб, но при друго дружество.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, въпреки наличието на данни за
евентуална заинтересованост на свидетеля предвид обстоятелството, че също не е получил
заплащане от ответното дружество за процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.172
ГПК показанията на такъв свидетел следва да се ценят наред с останалите доказателства, а
не могат да бъдат игнорирани от съда. Освен това, същите кореспондират с останалите
писмени доказателства /справки от НАП, съставени по данни на ответното дружество/.
По искане на ответното дружество по делото е приета съдебно- почеркова експертиза,
изпълнена от в.л. Николов. От неговото заключение се установява, че подписите за
управителя на ответното дружество са положени от Валентин Дамянов Каравълчев, като
същите представляват отпечатъци от предварително изработен печат /матрица/ с подписа на
Каравълчев и с помощта на тампонно синьо мастило нанесен върху документа. В съдебно
4
заседание експертът е посочил, че подписите на управителя са изпълнени от него, но не са
положени от него, а са пренесени чрез печат. Посочил, че също, че документите , с които е
работил представляват оригинали, а не копия. Заключението на експерта се кредитира от
съда като компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
За уважаване на иска по чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение,
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, размера на
уговореното възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. Съответно, в
доказателствена тежест на ответника е да установи твърденията си за извършено от него
плащане на претендираната сума.
В отговора на исковата молба липсват твърдения, че ищецът е бил наясно, че формата
на трудовия договор е възможно да е опорочена поради неполагането на саморъчен подпис
от страна на управителя на ответното дружество /т.е. възражения за недобросъвестност на
ищеца по смисъла на чл.75 от КТ/. След самостоятелна преценка на доказателствата и
съвкупния им анализ, и най- вече с оглед извършените уведомления от страна на ответното
дружество пред НАП за сключване и прекратяване на трудовия договор, които следва да се
ценят като извънсъдебно- признание на отразените в тях факти, въззивният съд намира за
доказан факта за съществуване на валидно трудово правоотношение между страните в
процесния период. Доказан е и размерът на дължимото трудово възнаграждение, доколкото
същият е посочен в трудовия договор и допълнителното споразумение към него.
Обстоятелството, че работникът е изправна страна по договора, като е престирал труда си за
процесния период /с изключение на 31.05.2024г./ се установява от свидетелските показания,
които не са опровергани от ответната страна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Ответникът- сега въззивник, не е ангажирал писмени доказателства за извършено плащане
преди или в хода на процеса, поради което искът за главницата се явява основателен.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва, същата също следва
да бъде уважена.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2736 от 17.12.2024г. по гр.д.№ 4364/2024г. на РС
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5