Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1199 27.07.2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тридесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 966 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от Д.К.К., с адрес: ***, против Заповед № 21–0769–000693 от 01.04.2021г.,
издадена от началник група към ОД МВР –гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със
заповедта, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на собствения й автомобил „Мерцедес
Ц 180 Компресор“, с рег.№ А 1989 НТ, за срок от една година. Според оспорващата
страна заповедта е неправилна и необоснована досежно определения максимален
срок за прекратяване на регистрацията. Не се оспорва фактическата обстановка,
описана в заповедта, но според жалбоподателя деянието не е с висока степен на
обществена опасност, поради което така определения срок е необоснован и се иска
изменение на заповедта за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата. Моли, да бъде изменена заповедта, по изложените съображения. Не
сочи нови доказателства.
Ответникът- началник група към ОД МВР –гр.Бургас, сектор „ПП“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката по делото изразява
становище за неоснователност на оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.9), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 12.04.2021г. Заповедта била оспорена в
законоустановения преклузивен срок за обжалване на административния акт /14
дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на този
неблагоприятен за него акт, съответно има правен интерес от оспорването, по
смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 31.03.2021г.,
около 16.10 ч. в гр.Бургас, жалбоподателя К. управлявала собственото си МПС, а
именно лек автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресор“, с рег.№ А 1989 НТ след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. При извършената проверка с
техническо средство е било установено, че водачът Д.К. е употребила метамфетамин. Съставен е акт за
установяване на нарушение на същата дата от мл.автоконтрольор при ОД МВР Бургас,
приложен на л.13 от делото. Видно от съдържанието на акта, на описаната дата и
място, водачът К. извършила нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В актът въз
основа на който е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ е вписано
обстоятелството, че два броя регистрационни табели на автомобила и Свидетелство
за регистрация на МПС- Част 2-ра са иззети като доказателство. Така
установените факти са безспорни по делото, нито са налице доказателства, които
да оборят обективираните в материали по преписката констатации.
Впоследствие,
с влязло в сила Определение № 49 от 14.04.2021г. по НОХД № 1897 по описа за
2021г. на Бургаския районен съд Д.К. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на същата дата- 31.03.2021г. в
гр.Бургас, на същото място описано и в АУАН, изразяващо се в управление на
собственото на дееца МПС след употреба на високорисково наркотично вещество-
метам-фетамин, установено с техническо средство, за което й са наложени
предвидени в закона наказания.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Заповедта е издадена от компетентен орган- началник
група към ОД МВР Бургас, сектор „ПП“. Съгласно Заповед № 251з – 209/18.01.2017
г. (л.23) на Директора на ОД МВР –гр.Бургас, началниците на групи при ОД МВР –гр.Бургас,
сектор „ПП“ са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП, каквато е процесната,
съгласно т.1.4 от заповедта. Същата е издадена в предписаната от закона форма и
съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на
административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода
на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, конкретно за това, че автомобилът, собственост
на жалбоподателя, е управляван от нея след употреба на описаното наркотично
вещество- метамфетамин.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на
предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв административен
акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена регистрацията е определен
в закона на 6 месеца, а максималният – 1 година.
При индивидуализиране на срока органът действа в
условието на оперативна самостоятелност. Действително, в случаят органа–издател
е определил този срок в максималния диапазон от една година, но за тази
преценка са изложени изрични мотиви в заповедта.
Посочено е, че процесното деяние е с висока степен
на обществена опасност. Като се вземе предвид факта, че с влязла в сила осъдителна
присъда, на каквото се приравнява одобреното от съда споразумение за
прекратяване на наказателното производство, по аргумент от чл.383, ал.1 от НПК,
водачът и собственик на автомобила е призната за виновна в извършване на
описаното умишлено престъпление /при пряк умисъл/- управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, определено са налице обстоятелства, които
обосновават този извод и преценката на ответника е напълно обективна и
съразмерна на тежестта на нарушението.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в
условията на обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо
се в управляване на автомобил от лице употребило наркотични вещества. Актът
следва да бъде съобразен и с целите на закона и с основополагащият принцип в
административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на
съразмерност. С други думи, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Законът цели
преустановяване нарушения на правилата за движение, включително преустановяване
управлението на моторни превозни средства от лица употребили такива вещества,
тъй като обществената опасност на водачи
употребили наркотични вещества несъмнено е висока.
При така направените констатации за осъщественото от
водача деяние и неговата обществена опасност, не могат да се споделят доводите
на жалбоподателя за несъразмерно налагане на процесната ПАМ.
Постановената заповед за налагане на ПАМ за срок от една
година е издадена при спазване изискванията на материалния закон и на
производствените правила, изцяло в съответствие с изискванията на закона, като
определеният максимален срок е надлежно обоснован.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и съобразяването
им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят извод за
неоснователност на оспорването, от което произтича отхвърляне на жалбата срещу оспорения
административен акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.К.К., с адрес: ***, против Заповед № 21–0769–000693
от 01.04.2021г., издадена от началник група към ОДМВР
–гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: