Р Е Ш Е Н И Е
№ 740 20.05.2021 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 695 по
описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Т.И.–
ст.юрисконсулт в ТД-Южна Морска към Агенция Митници против Решение №
260080/03.02.2021 г., постановено по НАХД № 4864/2020 год. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 510/2020г. от 27.10.2020 г., издадено от Директора на ТД Южна Морска
към Агенция Митници, с което на „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК: *********, гр.Бургас, ул. “Цар Симеон
I“ № 83, ет.1 за нарушение по чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове,
на основание чл.126,
ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложена имуществена санкция в
размер на 3153,86 лв. /три хиляди сто петдесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки/, на основание чл.124,
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, са отнети в полза на държавата
1686 литра дизелово гориво и 687 литра бензин и на основание чл.124а,
ал.1, във връзка с чл.126, ал.1 от ЗАДС „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********
гр.Бургас, ул. “Цар Симеон I“ № 83, ет.1 е лишен от право да упражнява
стопанска дейност с акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец в обект:
автоцистерна, марка „Scania“, с per. № А5375МТ, собственост на "ЗАНИ
ГРУП" ЕООД, находища се на адрес: гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, ул.
„Кооператор“ № 1.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като са налице допуснати
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а също така е
немотивирано и непълно. Оспорва се становището на съда, че наказанието не е
било индивидуализирано, както и твърдението, че автоцистерната не представлява
обект по смисъла на закона. Твърди се, че решението е непълно, тъй като
първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично относно предмета на
нарушението. Иска се от съдът
да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото наказателно
постановление. Моли се за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Я., който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи, като алтернативно иска да се потвърди
издаденото НП в т.1 и т.2, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация – „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД,
чрез процесуален представител депозира писмен отговор по касационната жалба. В
съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Н., която оспорват
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и
счита, че НП следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление № 510/2020г. от 27.10.2020
г., издадено от Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници, на „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД с
ЕИК: *********, гр.Бургас, ул. “Цар Симеон I“ № 83, ет.1 за нарушение по
чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на основание чл.126,
ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложена имуществена санкция в
размер на 3153,86 лв. /три хиляди сто петдесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки/, на основание чл.124,
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, са отнети в полза на държавата
1686 литра дизелово гориво и 687 литра бензин и на основание чл.124а,
ал.1, във връзка с чл.126, ал.1 от ЗАДС „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********
гр.Бургас, ул. “Цар Симеон I“ № 83, ет.1 е лишен от право да упражнява
стопанска дейност с акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец в обект:
автоцистерна, марка „Scania“, с per. № А5375МТ, собственост на "ЗАНИ
ГРУП" ЕООД, находища се на адрес: гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, ул.
„Кооператор“ № 1.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок. Съдът е посочил, че вмененото във вина на дружеството-жалбоподател
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава и е приел за неоснователен доводът за
непосочване на дата на нарушението в АУАН, тъй като в същият е записано, че при
проверката на 11.02.2020 г. е установено държането на съответните стоки, т.е.
от АУАН става ясно, че именно това е датата, на която се твърди да е извършено
нарушението. Независимо от горното, съдът е намерил, че е допуснато процесуално
нарушение, тъй като макар да са посочени нарушените материалноправни норми,
наказанието за нарушението не е индивидуализирано правилно. Посочил е, че
имуществената санкция е надлежно изчислена, съгласно разпоредбата на чл.126,
ал.1, т.2 от ЗАДС, а също така, на основание чл.124, ал.1 от закона стоките, предмет на нарушението, се отнемат в полза на
държавата, но е приел, че разпоредбата на чл.124а, ал.1 от закона, която
предвижда, че в случаите по чл.126 лицето се лишава и от право да упражнява
определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено
нарушението, за срок от един месец, е неправилно приложена. В тази връзка съдът
е посочил, че АНО е лишил жалбоподателя от това право, като е записал обект - автоцистерна, марка „Scania“, с per. № А5375МТ,
собственост на "ЗАНИ ГРУП" ЕООД, находища се на адрес: гр. Бургас,
ж.к.“Меден Рудник“, ул. „Кооператор“ № 1, но тъй като автоцистерната не
представлява обект по смисъла на закона, в който да се извършва дейност, респ.
субектът не може да бъде лишен от правото да упражнява дейност в нея. Този
извод е изведен от разпоредбата на чл.124, ал.2 от закона, която предвижда, че
средствата и/или съоръженията - собственост на нарушителя, послужили за
извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен
ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението. В случая
автоцистерната би се явявала средство за извършване на твърдяното нарушение и
спрямо нея е неприложима разпоредбата на чл.124а, ал.1 от ЗАДС, поради което на
практика, по този начин се стигнало до неналагане на санкцията лишаване от
право да се упражнява търговска дейност, чието налагане обаче е задължително
съгласно закона. Цитирана е съдебна практика, съгласно която налагането на
по-нисък размер на санкцията от предвиденото в закона, представлява нарушение
на принципа на законоустановеност на наказанието, залегнал в чл.27, ал.5 ЗАНН и
представлява самостоятелно основание за отмяна. Съдът е заключил, че случаите,
когато законът предвижда задължителното кумулативно налагане на две или повече
наказания/санкции и те не са били наложени от наказващия орган, следва да се
приравнят на хипотезата на нарушение на чл.27, ал.5 от ЗАНН. С оглед
изложеното, съдът е приел, че след като на практика АНО не е наложил
задължителната санкция по чл.124а, ал.1 от ЗАДС (чрез посочването на ненадлежен
обект), то същият е допуснал нарушение на чл.27, ал.5 от ЗАНН, което е формално
основание за отмяна на постановлението, без да е необходимо обсъждане на спора
по същество.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства.
Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални
нарушения. Съдебното решение е съобразено с материалния
закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
като изложените в същия аргументи не следва да бъдат преповтаряни. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
районния съд, че АНО е
допуснал нарушение на чл.27, ал.5 от ЗАНН,
както и че автоцистерната не представлява обект по смисъла на закона,
и на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящата инстанция
препраща към тези мотиви.
В допълнение съдът следва да посочи, че съгласно чл.124а
от ЗАДС „В случаите по чл.108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност
или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от
един месец.
Съгласно
разпоредбата на чл.124б, ал.1 от ЗАДС, в случаите на налагане на административно наказание по чл.
124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или
обектите, където е установено нарушението.
Съгласно чл.124в ал.1 от ЗАДС, при налагане на принудителната административна мярка по
чл.124б, ал.1 се забранява и достъпът до обекта на нарушителя.
При съвкупен
анализ на горепосочените три разпоредби, безспорно следва да се заключи, че
използваното от законодателя в чл.124а от ЗАДС понятие обекта или обектите, където
е установено нарушението, касае търговски обект, както правилно е посочил и
РС-Бургас, спрямо който административният орган, в условията на обвързана
компетентност, е длъжен да издаде и заповед за налагане на принудителна
административна мярка.
Законодателят в чл.124а от ЗАДС е предвидил,
наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности в
обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец, да
се прилага кумулативно, поради което не налагането
му от АНО съставлява нарушение, а искането, направено при условията на
алтернативност от процесуалния представител на касатора за отмяната на НП само
в тази част и потвърждаване на НП в останалата част, не следва да бъде
уважавано.
Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно
и възражението, касаещо немотивираност на съдения акт, тъй като видно от
съдържанието на същия, съдебният състав е изпълнил своето
задължение да събере всички относими към съществото на правния спор
доказателства – писмени и гласни, да ги разгледа и обсъди по отделно и в
съвкупност, след което да постанови правен резултат по делото.
Неоснователно е и възражението за
непълнота на оспорения
съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд отменяйки издаденото наказателно
постановление на процесуално основание, го е отменил във всички негови части,
вкл. и относно предмета на нарушението.
Предвид горното, настоящата инстанция намира
касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен
съд - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани
и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260080/03.02.2021 г., постановено по НАХД № 4864/2020 год. по описа на Районен
съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.