РЕШЕНИЕ
№ 14174
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110128372 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че В. В. П. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1136,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от
26.10.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 149,94 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до
09.10.2020г., сумата от 21,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от
26.10.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,58 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.10.2017г. до
09.10.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 30, находящ се в
гр. София, жк. „Света Троица“, бл.303, вх.Б, ет.2, аб.№ 167402, и за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.11.2020г. по ч.гр.д. №
52095/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът В. В. П., е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва
1
наличието на облигационни отношения с ищеца при твърдения, че ищецът не е
ангажирал доказателства относно титуляра на правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съдът да
отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира
следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 52095/2020г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 16.11.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В. В. П. и Р. В. П. да заплатят при условията на разделна отговорност
следните суми:
За ответника В. В. П. сумата от 1136,28 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 26.10.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 149,94 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2018г. до 09.10.2020г., сумата от 21,23 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 26.10.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,58 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 31.10.2017г. до 09.10.2020г.
За ответника Р. В. П. сумата от 1136,28 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 26.10.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 149,94 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2018г. до 09.10.2020г., сумата от 21,23 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 26.10.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,58 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 31.10.2017г. до 09.10.2020г.,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 30, находящ се в гр.
София, жк. „Света Троица“, бл...., аб. № 167402.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р. В. П., който не е подал
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, съответно същата е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист срещу длъжника за претендираните от него вземания.
Заповедта за изпълнение по отношение на длъжника В. В. П. е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по
силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
2
уговорената цена в претендирания размер.
По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили
обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния
срок.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на задълженията.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик
на твърдяната идеална част от процесния имот. От приетия по делото нотариален акт за
дарение на недвижим и движим имот № 47, том I, дело № 64/1999г. /лист 16/ се
установява, че на 23.02.1999г. М.К. П. е придобила следния недвижим имот,
3
представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. София, жк. „Разсадника”,
понастоящем „Св. Троица” в блок ... В допълнение към горното, от страна на ищцовото
дружество е представено доказателство, че на името на наследодателят на ответника –
М. П., в качеството на собственик, е била открита партида за топлоснабдения имот и
то по нейно желание, видно от представената по делото молба-декларация с изх.№
5135/13.10.2000г. /лист 22/, подадена лично от нея до „Топлофикация София“ ЕАД
относно процесния апартамент № 30, находящ се в гр.София, жк. „Св. Троица” в блок
..., неоспорена от ответника. Видно от представено удостоверение за наследници изх.
№ 1236/16.03.2017г., издадено от Столична община, район „Красна поляна” се
установява, че М. К. П. е починала на 09.03.2017г., като е оставила за свои наследници
по закон - В. В. П. /син/ и Р. В. П. /син/. Следователно при съобразяване разпоредбата
на чл.5, ал.1 ЗН, В. П. и Р. П. са придобили по силата на наследствено правоприемство
собствеността по отношение на процесния недвижим имот при равни квоти, при
каквито се претендират и процесните вземания спрямо ответника в настоящото исково
производство – В. П.. С оглед на изложеното доколкото ответникът В. П. се явява
собственик на ид.ч. от имота, той има качеството на потребител на топлинна енергия,
съответно довoдите на същия в насока липса на облигационни отношения с
топлопреносното предприятие се явяват неоснователни.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява
от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и от
представения с исковата молба констативен протокол относно извършването на дялово
разпределение в сградата. От експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът при преценката си по реда на чл.202 ГПК кредитира като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота
е имало следните измервателни уреди: три броя отоплителни тела /в хол, стая и кухня/
и един водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление на имота е отчитана по
показанията на топломера в абонатната станция и е разпределяна въз основа на
коригиран отопляем обем на имота съгласно т. 9.3.2 от Приложението към Наредбата
за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
изчислена по реален отчет за периода 2017г./2018г. и на база от едно лице, поради
липса на достъп за отчет на водомера през 2018г./2019г. Отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от
приложението към НТ на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и
денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните
разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 20.10.2014г., на 28.09.2017г.
и на 23.04.2021г. и отговаря на одобрения тип. Относно стойността на топлинната
енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото
се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице
изчисления на денградусите през процесния имот, а не единствено на счетоводните
записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността
на реално доставената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. след
прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на
95,59 лева/ е 2272,56 лева.
На следващо място следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания. При действието на общите условия от 27.06.2016 г.
4
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок
за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до
20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.10.2020г./ са погасени по давност
вземанията за периода от м.05.2017г. до м.06.2017г. включително. Вземането за цена на
топлинна енергия по месечна фактура за м.06.2017 г. е станало изискуемо на
14.08.2017г. с изтичане на 45 дневния срок считано от 01.07.2017 г., и тригодишната
давност за него е следвало да изтече на 14.08.2020г. След удължаване на давностния
срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл.3, т.2
ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 21.10.2020г. – преди датата
на заявлението. Ето защо вземането за м.06.2017 г. и за предходния месец е погасено
по давност. Вземането за следващия месец – м.07. 2017 г. е станало изискуемо на
15.09.2017г. и давността за него е следвало да изтече на 15.09.2020г., като след
удължаване на давностния срок, същият изтича на 22.11.2020г. – след датата на
подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.07. 2017г. и за всички следващи
месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността
месеци се установява по размер едва след приключване на съответния отоплителен
период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45 дневния срок за плащане
на общата фактура от 31.07.2018г., следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Следователно за необхванатата от давността част от процесния период от
м.07.2017г. до м.04.2019г. цената на доставената топлинна енергия, при съобразяване
изводите на приетата и неоспорена СТЕ се равнява на 2263,61 лева. Ответникът В. В.
П. дължи половината от тази сума или 1131,81 лева, съответно предявеният
установителен иск следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата над него
до пълният предявен размер от 1136,28 лева следва да се отхвърли.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва
от 26.10.2020г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
5
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
ответника е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
приетата по делото справка по абонатен номер се установява, че начислената сума за
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. е в размер на
42,46 лева, поради което предявеният срещу В. В. П. иск за половината от тази сума
или 21,23 лева се явява изцяло доказан по основание и размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че за процесния период са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия на "Топлофикация София" ЕАД на битови
клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за
забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като
срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от
2014г. и 2016г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен
ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Наведеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането за законна лихва е
неоснователно, доколкото не е изтекъл период по-дълъг от три години от най-старата
дата /15.09.2018г./ до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал.
1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 26.10.2020г. Размерът на мораторната лихва за периода
15.09.2018г. – 09.10.2020г., изчислен върху задълженията за периода м.07.2017г. до
м.04.2019г. на основание чл.162 ГПК е в размер на 43,40 лева, до който размер
акцесорната претенция е основателна.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
6
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника В. В. П. да заплати на ищеца сумата от 4,58 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за дяловов разпределение за
периода от 31.10.2017г. до 09.10.2020г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни Ищецът доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 886,24 лева, от които 173,76 лева –
държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 312,48 лева депозит за назначаване на особен представител /реално
изплатен на назначения адв. Р., предвид депозирането на отговор на исковата молба/.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 806,48
лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 46,63 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 52095/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
Ответникът не е доказал да е сторил разноски, поради което такива не подлежат
на присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. В. П., ЕГН
******, с адрес гр. София, жк. „Света Троица“ бл...., ап.30 ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1131,81 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва за периода от 26.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от
43,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница
за периода от 15.09.2018г. до 09.10.2020 г., сумата от 21,23 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва за периода от 26.10.2020 г. до изплащане на вземането,
които вземания касаят топлоснабден имот, апартамент № 30, находящ се в гр. София,
жк. „Света Троица“, бл...., аб. № 167402, и за които е издадена Заповед за изпълнение
7
на парично задължение от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 52095/2020 г. по описа на СРС, 81
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
1131,81 лева до размера 1136,28 лева и за периода м.05 и м.06.2017 г., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над сумата 43,40 лева до
149,94 лева, както и за сумата 4,58 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на дължимата сума за главница за дялово разпределение, касаещо периода от
31.10.2017 г. до 09.10.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д В. В. П., ЕГН ****, с адрес гр.
София, жк. „Света Троица“ бл...., ап.30 ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, сума в размер на 886,24 лева, представляваща разноски в исковото производство и
сума в размер на 46,63 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8