РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 23.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и трети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 140 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против
решение № 114 от 25.10.2022 година, постановено по административнонаказателно
дело № 281 по описа за 2022 година на Троянския районен съд, с което трети състав
е отменил Наказателно постановление № Р-000459 от 22.07.2022 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция - Русе към Комисията за защита на
потребителите, с което е наложено на „Ел - Ей Комерс“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.Троян, ул.“Опълченска“№1, представлявано от управителя П.Б.Д.,
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда /лева на
основание чл.206, ал.1 от ЗТ за нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ, като незаконосъобразно.
Със същото решение е осъдена Комисия за защита на потребителите гр. София да
заплати на управителя на дружеството П.Б.Д. сумата от 300 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалбата се твърди,
че Районният съд неправилно е
приложил материалния закон, в следствие на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за
незоконосъобразност на НП и го е отменил. Касационният жалбоподател твърди, че правилно районният съд
е достигнал до извода, че дружеството е осъществило по безспорен начин състава
на административното нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, за което
е ангажирана неговата отговорност, но неправилно е преценил, че случаят се
явява маловажен.
Излага, че извършеното административно нарушение е формално,
на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него няма
отношение към съставомерността на деянието. Според касатора, доколкото НП е издадено и на основание
чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН, то наказващият орган е направил преценка и за
обществената опасност на деянието и като е издал НП, АН е преценил, че
нарушението не е маловажен случай. В заключение, моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на РС и да потвърди НП като правилно и законосъобразно, прави
възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар от
насрещната старана и моли за присъждане на направените по делото разноски,
както и пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
В
съдебно заседание ответника „Ел - Ей
Комерс“ ЕООД се представлява от адв. Д. от ЛАК, която оспорва жалбата, поддържа
депозираният писмен отговор по касационната жалба и излага становище за потвърждаване
на решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава становище за потвърждаване
на постановения съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведеното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в
касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Троян е било
издаденото от касатора въз основа на АУАН № К – 000459 от 30.05.2022 г.,
Наказателно постановление № Р-000459 от 22.07.2022 година на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, с което е наложено на ответника в настоящото производство
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма за нарушение на чл. 114, т. 1 от
същия закон.
Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана с оглед установеното от контролните органи, че на
16.05.2022 г. при проверка на туристически обект – място за настаняване
хотел „Света гора“ в с.Орешак търговецът
предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, като на
видно място място на рецепцията в обекта е поставено невалидно удостоверение за
категоризация № 00439/10.02.2017г., валидно до 10.02.2022г. На 30.05.2022г.
управителят на дружеството е предоставил Временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране № 14, издадено на 17.05.2022 г. от Кмета на Община
Троян със срок на валидност 23.09.2021 г.
Първоинстанционният съд
е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по
предвидения в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел, че осъщественото
от „Ел - Ей Комерс“ ЕООД от обективна страна покрива признаците на
състава на нарушението по чл. 144, т. 1 от ЗТ и правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от
закона. Въпреки това обаче, първостепеният съд приел, че НП е
незаконосъобразно, защото случаят е маловажен, тъй като нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност доколкото е извършено за първи път, отчитайки незабавното
му отстраняване, след като е констатирано и продължителния период от време, в
който страната е била в извънредна епидемиологична обстановка, довело до пълно
спиранена дейността на много туристически обекти, вкл. на процесния са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, при което наказващият орган е следвало
да предупреди писмено наказаното дружество, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението
е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в
мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда, поради което настоящият
състав не кредитира оплакването в касационната жалба, че в конкретния случай
нарушението на ЗТ неправилно е прието за маловажно. Споделят се изцяло правните
изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, доколкото извършеното нарушение съставлява маловажен случай
съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН. Правилно РС е приел, че при тази фактическа установеност
визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, макар да осъществява признаците на административно
нарушение, се явява маловажно.
Настоящият касационен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд относно съставомерността на нарушението по чл.
144, т. 1 от Закона за туризма, като всички доказателства по делото са непротиворечиви,
правилно са кредитирани от РС, съответстват и на изложеното в обстоятелствената
част на НП.
Правилно РС е приел, че при тази фактическа
установеност визираното деяние в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално
признаците на административно нарушение се явява маловажно.
В случаят следва да се съобрази, че размерът
на наложената имуществена санкция, дори и в минималния такъв предвиден от
закона, би бил несъразмерен на извършеното предвид периода от време, в който е
функционирал обекта след изтичането на срока му за категоризация, наред с
факта, че дружеството е предприело действия и му е издадено временно
удостоверение на процесния обект още на следващият ден, след установяване на
нарушението и дадените в тази връзка указания, обуславящо извод, че се касае по
скоро за инцидентен пропуск на търговеца от непрецизност, а не за целенасочено
поведение, целящо да увреди интересите на потребителите. Освен, че е изолиран
случай в дейността на търговеца, не са констатирани и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като нарушението е извършено за първи път.
При тези обстоятелства наложеното наказание
макар и в минимален размер се явява несъразмерно тежко и не съответства на характера
и тежестта на нарушението, като наложената санкция е явно неоправдана за
нуждите на превенцията. Данните по делото сочат, че извършеното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С него не са засегнати в сериозна степен обществените
отношения, които са регулирани от ЗТ и Закона за защита на потребителите, доколкото
при фактическата установеност в настоящия случай, обективно от него не са
последвали някакви неблагоприятни вредни последици. В тази насока обосновано решаващият
съд е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, тъй като
и наказващия орган е наложил минималния размер на предвидената в закона
санкция. Както и това, че за един продължителен период от време страната се
намираше в извънредна епидемиологична обстановка, което ограничи пътуванията и
доведе до пълното спиране на дейността на много туристически обекти,
включително и на проверявания, каквито доводи са наведени пред решаващият съд.
Мотивите на районният съд
напълно се споделят от настоящя касационен състав, поради което и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
В чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е
предвидено, че за маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може
да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.
Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института
на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде
прилаган този институт по отношение на формалните нарушения. Изписването на
правните текстове в НП на чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН в НП не обосновава
извод, че АНО е извършил преценка за приложимост на сочените разпоредби, поради
което твърденията на касационният жалбоподател в този смисъл са неоснователни и
недоказани.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила,
като правилно.
При този изход на спора, основателно се явява направеното от ПП на ответника
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и ще следва да бъдат
присъдени в неговаполза направените разноски по делото в минимален размер, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, а именно 500 лева,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № 20/ 13.12.2022г. на лист 25 от делото. Доколкото договореното
съответства и на предвиденото в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възражението за прекомерност
на ПП на касаторът се явява неоснователно.
Мотивиран така и на основание чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 2,
предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 25.10.2022 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 281 по
описа за 2022 година на Районен съд-Троян.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите, представлявана от председателя, да заплати на „Ел - Ей Комерс“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.“Опълченска“№1,
представлявано от управителя П.Б.Д., сумата 500 /петстотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.