Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 85
гр.Пловдив 24.01.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2122/2017г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвани са решения №965/28.03.2017г. и №2311/10.07.2017г. по гр.д.№6448/2016г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в,с които са отхвърлени обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.357 и сл. от ЗЗД за заплащане на сумата от 8003,47лв. и 5885лв.,представляващи половината от недоизплатената печалба по сключен между страните договор за съвместна дейност от 18.05.2011г. против ответника „КЛАС 3000“ ЕООД,както и против ответника А.Ф. за заплащане на сумата от 8500лв.,представляваща половината от заплатената от страна на ищеца сума в общ размер на 17 000лв. по сключен между страните договор за съвместна дейност от 18.05.2011г.Във въззивните жалби се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение,като се навеждат доводи,че процесният договор,сключен на 18.05.2011г. е договор за дистрибуция,а не договор за съвместна дейност,поради което процесните суми се дължат от ответниците.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли същите да се отменят и да се постанови ново решение,с което исковите претенции да се уважат.
По отношение на двете въззивни жалби са постъпили отговори от ответника А.Ф.,като същия счита жалбите за неоснователни и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В срока не са постъпили отговори на въззивните жалби от ответника „КЛАС 3000“ ЕООД.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид становищата на страните с оглед събраната фактическа и правна обстановка,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор,че между ищеца и ответниците е бил сключен договор за съвместна дейност от 18.05.2011г.,с който същите са насочили усилията си към производството и продажбата на хляб и хлебни изделия за верига магазини „Европа“.Същият договор представлява договор за гражданско дружество по смисъла на чл.357-364 от ЗЗД.Това е така,защото усилията и на тримата са били насочени към една обща стопанска цел,а именно производството и продажбата на хляб и хлебни изделия.Правата и задълженията и на тримата са били еднопосочни.Следва да се посочи,че във въззивните жалби е наведен довода,че процесният договор представлява договор за дистрибуция,а не договор за съвместна дейност,тъй като дружеството „КЛАС 3000“ ЕООД ще произвежда продукцията,а останалите двама членове на дружеството ще извършват търговската дейност и пласмента във верига магазини „Европа“.Този довод не се споделя от настоящата инстанция,тъй като дистрибуторския договор се различава от договора за съвместна дейност,тъй като дистрибутора има изключителното право да продава стоките на определена територия,както и същия следва да има склад за съхранение на тези стоки,а така също следва да има обща ценова и рекламна политика със съответния търговец/производител или вносител/.В настоящия случай е посочено,че страните обединяват своите усилия в производството на хляб и хлебни изделия,като стоката ще се произвежда от „КЛАС 3000“ ЕООД,а ищецът и другия ответник ще доставят стоката на вериги магазини „Европа“.Следователно не може да се приеме,че е налице договор за дистрибуция.
Съобразно така сключения договор от 18.05.2011г. срокът на действие е шест месеца,а освен това е посочен и начина на участието с финанси от всеки от съдружниците.Задължението на физическите лица К.Б. и А.Ф. се е изразявало в заплащане на стоките,произведени от търговеца „КЛАС 3000“ ЕООД по договорени цени,а реализацията им в магазини „Европа“ е ставало по договорени цени за доставка.Договорено е и разпределението на печалбата да става между К.Б. и А.Ф.,като крайната печалба представлява разликата между договорената продажна цена от „КЛАС 3000“ ЕООД и цената,заплатена от магазини „Европа“ при доставката.
Видно от представените доказателства по делото става ясно,че ищецът е внесъл в дружеството три вноски на обща стойност 17 000лв.Не се установява ответникът А.Ф. да е извършил вноски в пари в дружеството,като в първоинстанционното производство са разпитани св.П. и З.,като от показанията им не може да се установи да са предоставяни пари от Ф..Към момента на образуване на дружеството е била създадена и специална сметка в банката,по която да постъпват парите,като се установява,че от тази сметка са били изтеглени 8930лв.
По делото са приложени доказателства,че дружеството „КЛАС 3000“ ЕООД е завело дело против „Интеркомерс груп плюс“ЕООД,което е стопанисвало веригата магазини „Европа“ и в полза на „КЛАС 3000“ ЕООД има издаден изпълнителен лист за сумата 16 006,94лв.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира въззивните жалби за неоснователни,а решенията на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни поради следното:
Договорът за съвместна дейност предвижда обединяване усилията на страните за постигане на обща стопанска цел.В случая „Клас 3000“ ЕООД е следвало да произвежда хляб и хлебни изделия за верига магазини „Европа“,а задължението на К.Б. и А.Ф. е било да финансират производството на хляб и хлебни изделия и да ги продават на магазини „Европа“.За тази цел са били внесени от К.Б. сумата от 17 000лв.
При договорът за съвместна дейност извършените вноски в пари от страните по него стават обща собственост на дружеството и то разполага с тези финанси,като внесените пари в дружеството,ако не е уговорено друго,се счита,че са равни вноски за всички съдружници.Всеки от съдружниците може да претендира да му бъдат изплатени като дял суми от дружеството,но това може да стане едва след прекратяване на дружеството или при излизане от него.В настоящия случай няма нито напускане на съдружника,нито прекратяване на дружеството,тъй като би следвало да има извършени изчисления за дела на всеки един от съдружниците,а данни по делото няма да е извършвана такава рекапитулация.По делото не се и установява каква е печалбата на дружеството за времетраенето му.Това не може да се установи и от назначената в първоинстанционния съд ССчЕ,тъй като там са посочени данните за издадени фактури от „КЛАС 3000“ ЕООД но спрямо „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД,поради което не може да се установи точния размер и дали има реализирана печалба от страна на дружеството.
Следователно исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и поради тази причина решенията на ПРС следва да се потвърдят.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемия А.Ф.,като е представен и списък по реда на чл.80 от ГПК в размер на 1400лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решения №965/28.03.2017г. и №2311/10.07.2017г. по гр.д.№6448/2016г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.
ОСЪЖДА К.Г.Б. с ЕГН-********** *** чрез пълномощника му адв.Е.К. да заплати на А.П.Ф. с ЕГН-********** *** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1400лв./хиляда и четиристотин лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: