Р Е
Ш Е Н
И Е
№2007
гр.
Бургас, 16.12.2021 година
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от
съдия Русева административно дело № 1300/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.203
и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, с
допълнителни уточнения в молба вх.№ 8211/26.07.2021 г. и молба вх.№
8609/09.08.2021 г., подадени от ищеца И.М.С. /към датата на подаване на
исковата молба - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в з.о. Дебелт към
Затвора Бургас/, против ГД „Изпълнение на наказанията“- София. Претенцията на
ищеца е за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2 000
лева, причинени му вследствие унизително отнасяне по време на
конвоирането му съгласно Заповед № 260/27.05.2021 г. на началника на Затвора
Бургас по маршрут от з.о. Дебелт до Затвора Бургас и обратно.
Ищецът твърди, че е изтърпявал
присъда в з.о. Дебелт към Затвора Бургас, както и че на 27.05.2021 г. е
претърпял неимуществени вреди по време на конвоирането му от з.о. Дебелт до
Затвора Бургас и обратно, тъй като автомобилът, с който се извършвало
конвоирането, не отговарял на изискванията на чл.6 от Инструкция № 1/22.03.2019
г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от
служителите на ГД „ИН“, доколкото имало недостатъчна площ в превозното средство
за всички конвоирани лица, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух,
което не било съобразено с неговото здравословно състояние, отразено в Епикриза
№ 2/28.04.2020 г. Ищецът бил и без
предпазен колан; липсвала и извършена дезинфекция на автомобила, което ищецът
счита, че представлява унизително отношение спрямо него. Сочи също, че
вследствие на това, че е бил без предпазен колан, а с белезници, е ударил
главата си в решетката на автомобила. С оглед на това, ищецът претендира
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2
000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът не се явява, редовно уведомен. Представлява се от назначен по реда на Закона за правната помощ
адвокат Т. ***, който поддържа исковата молба и моли за уважаването й, не
ангажира доказателства.
Правното основание на предявения иск
е чл.284, ал.1 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
В писмен отговор, депозиран на
02.11.2021 г., ответникът ГД „ИН“ – София оспорва иска като неоснователен, като
сочи, че на посочената дата лицето е конвоирано по маршрут з.о. Дебелт до
Затвора Бургас и обратно за посещение на зъболекар със специализиран автомобил
с рег.№ СА 5216 ВТ съгласно Заповед № 260/27.05.2021 г. на началника на Затвора
Бургас, като същото не е подавало жалби или сигнали във връзка с причинени
контузии или травми, получени от придвижването му със специализирания
автомобил. Сочи се, че конвойният автомобил е бил оборудван за конвоиране на лишени от
свобода и е отговарял на всички законови изисквания.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от упълномощения ю.к. Георгиев, който ангажира доказателства,
претендира отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Представителят на контролиращата
страна - Прокуратура на РБ, чрез Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище
за неоснователност на претенцията, не ангажира доказателства.
Бургаският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява
от събраните писмени доказателства, че ищецът И.М.С. е бил лишен от свобода и е
изтърпявал своето наказание в з.о. Дебелт до 23.09.2021 г., на която дата е бил
освободен от затвора поради изтърпяване на наложеното му наказание. Не е спорно
също, че на процесната дата 27.05.2021 г. ищецът е бил конвоиран съгласно
Заповед № 260/27.05.2021 г. на началника на Затвора Бургас /л.46/, заедно с още
9 лица, по маршрут „Дебелт“ до „Затвора“ – Бургас и обратно със специален
автомобил „Дейли“ с Рег.№ СА 5216 ВТ. Не се спори по делото, че ищецът е бил
конвоиран на процесната датат във връзка с посещение на зъболекар.
Въпреки предоставената му правна
помощ и назначения му адвокат по Закона за правната помощ, ищецът не е
ангажирал никакви доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава претенцията си, във връзка с разпределената и указана му
доказателствена тежест съгласно съобщеното му Определение № 1922/29.09.2021 г.
Не са събрани никакви доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения, че в
специализираното МПС са липсвали предпазни колани, отопление, предпазна
облицовка на купето, че именно поради липсата на предпазни средства ищецът е
претърпял инцидент при рязко спиране на автомобила, че вследствие на този
инцидент е претърпял и болки и увреждания, както и че длъжностните лица, извършвали
конвоирането, са се отнасяли унизително към него.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. По смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а според
ал.2 за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Предвид така дадената законова
дефиниция и описаните в исковата молба факти, съдът преценя, че предявеният иск
е с правна квалификация чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.3 ЗИНЗС, като същият е
процесуално допустим и се разглежда съгласно ч.285, ал.1 ЗИНЗС по
реда на глава ХІ от АПК
/чл.203 и сл. АПК/. За неуредените въпроси относно отговорността се прилагат
субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ и ЗИНЗС /чл.203, ал.2 АПК/. Искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите /чл.205, ал.1 АПК/. С оглед фактическите твърдения,
съдът намира, че пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск е ГД
„ИН“ – София – юридическо лице към Министерство на правосъдието, чиито
действия/бездействия се твърдят в случая.
Разгледан по същество, предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Според чл. 285, ал.1 ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Предполага се, обаче, само настъпването на вредите, но
не се предполага настъпването на самите факти, от които ищецът извлича правните
последици и ги свързва с настъпилите вреди. В тежест на ищеца е да докаже тези
факти /че в автомобила е бил без предпазен колан, че същият не е бил
обезопасен, че служителите на ГДИН са се държали неуважително към него/, и едва
тогава като последица от тези установени по делото факти, настъпилите във
връзка с тях вреди могат да се презумират. Т.е. ищецът носи главна, макар и
непълна, доказателствена тежест относно установяването на тези факти, а не е
изпълнил това свое задължение по делото. Същевременно, от приложената от страна
на ответника справка рег.№ 5976/22.10.2021 г. на инсп.Ванков – инспектор „СДВР“
в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас /л.65/ се установява, че след като е бил
конвоиран на преглед при зъболекар на 27.05.2021 г., С. не е подавал оплаквания
за получени контузии или травми по време на придвижването му със специализирания
автомобил.
С оглед на изложеното, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед крайния изход на делото и претенцията на ответника за присъждане на
разноски, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.203 АПК
вр.чл.143, ал.4 АПК вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното,
Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.С.
с ЕГН ********** с адрес ***, против ГД „Изпълнение на наказанията“- София иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2 000 лева, причинени
му вследствие унизително отнасяне по време на конвоирането му на 27.05.2021 г.
му съгласно Заповед № 260/27.05.2021 г. на началника на Затвора Бургас по
маршрут от з.о. Дебелт до Затвора Бургас и обратно, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 14.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
И.М.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София разноски за юрисдконсулт в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред
тричленен състав на Административен съд Бургас.
СЪДИЯ: