ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, ……………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 414 по
описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Лоджистик
сентър груп“ ЕООД, гр. Русе, срещу ревизионен акт (РА) №
Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г., издаден от С.С.А. и Р.М.С. – органи по
приходите при ТД на НАП – Варна.
С молба от 23.01.2023 г. жалбоподателят
оспорва валидността на издадените от ревизиращите органи електронни документи –
ЗВР, РД и РА. Иска се назначаване на съдебно-техническа експертиза с отговор на
поставени въпроси в молбата.
С определение от 13.02.2023 г. съдът е
допуснал съдебно-техническа експертиза и е определил за вещо лице Г.Х.А. – инженер по електроника и
автоматика, който след като се запознае с материалите по делото и при
необходимост извърши проверка в ТД на НАП – Варна и в „Борика“ АД, да направи
съответните проучвания и анализи да отговори на следните въпроси,
преформулирани и допълнени от съда:
1.
Оспорените от жалбоподателя електронни документи (в т.ч. заповеди за възлагане
на ревизия, заповеди за изменение на заповедите за възлагане на ревизия,
ревизионните доклади и ревизионните актове), подписани ли са с квалифицирани електронни
подписи (КЕП) по смисъла на ЗЕДЕУУ и на Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (наричан по-нататък за краткост
Регламента) и от кои лица са подписани, с посочване на три имена, длъжност и
месторабота?
2. Подписалите лица (органи по приходите)
притежавали ли са валидни удостоверения за КЕП към датата на издаване на
оспорените подписи и от къде е видно това?
3. Да посочи пълна информация относно всеки
от авторите, представена на доставчика на удостоверителни услуги за включване в
удостоверението.
4. С
какви средства са създадени КЕП, полагани на оспорените документи по т. 1, тези
средства под контрола единствено на автора ли са?
5. Да поясни кой е общоприетият стандарт за
преобразуване и след надлежното дешифриране, използвайки този стандарт, да
представят и да обяснят как е обозначено електронното подписване на намиращите
се в делото хартиени носители на оспорените документи.
6. Чрез чие (издадено на кой доставчик на
удостоверителни услуги) базово удостоверение са издадени оспорените електронни
подписи?
7. Хартиените носители, върху които
доставчикът на удостоверителни услуги е вписал първоначалният персонален
идентификационен номер (PIN) на електронните подписи, създадени ли са в т. нар.
private rooms, т. е. дали са били фабрично запечатани в оптично непропусклив
плик, в отсъствието на хора, или - не?
8. Налице ли са всички изискуеми специфични
данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на
електронните подписи? На какъв език са въведени тези данни, фигурира ли ЕГН,
свързани ли са по уникален начин с автора на подписа и възможно ли е
посредством тях да бъде еднозначно идентифициран техният автор? Тези данни
дават ли ниво на осигуреност по смисъла на чл. 24, nap. 1 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, равностойно на
физическото присъствие по отношение на надеждността и потвърдено от орган за оценяване
на съответствието?
9. Свързани ли са съответните електронни
подписи с електронните документи, за които се твърди, че са подписани с тях, и
по какъв начин се установява тази връзка?
10. В случай, че е налице такава връзка,
позволява ли същата да бъде открита всяка последваща промяна в тях по смисъла
на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година?
11.
Извършено ли е квалифицирано валидиране по смисъла на чл. чл. 32 и 33 от
Регламента, от издателя на електронните подписи, към датата на подписване на
всеки от процесиите електронни документи и какъв е резултатът от него? В
частност, изпълнени ли са изискванията на: (i) чл. 32, пap. 1, б. „а" вр.
с б. „б", „д", „е", „з" и „и" от Приложение I
„Изисквания към квалифицираните удостоверения за електронни подписи" към
Регламента, (н) чл. 32, пap. 1, б. „г" и (iii) чл. 32, nap. 1, б. „з"
вр. с чл. 26, б. „г" от Регламента?
12.
Установява ли се датата и часа на подписване за процесиите документи и
кои са те за всеки един от тях? Съдържа ли се квалифициран електронен времеви
печат - qualified time stamp, или генерираните за файловете в използвания
формат дата и час се извличат от локалната компютърна система, респ. от ИС
„Контрол", поддържана от НАП?
13.
Всеки един от титулярите на оспорените електронни подписи разполагал ли
е с едноличен контрол върху използването на данните, свързани със създаването
на електронния му подпис - от момента на изготвянето на фотокопието на
български документ за самоличност, до момента на изтичане на валидността на
съответното удостоверение за електронен подпис? Има ли индиции в обратна
посока?
14. Въз основа на отговорите по поставените
по-горе въпроси, да се даде заключение: Изпълнени ли са всички технически
изисквания, за да бъде направен обоснован фактически извод за наличие на
валидно електронно подписване с квалифицирани електронни подписи на процесиите
документи, по смисъла на Регламент № 910 / 2014 г., т.е. налице ли са
квалифицирано валидирани квалифицирани електронни подписи?
Определен е първоначален депозит, внесен от
жалбоподателя в размер на 650 лв.
Експертизата е депозирана в срока по чл. 199
от ГПК. Вещото лице е изслушано в съдебно заседание на 22.06.2023 г.
Експертизата е приета от съда.
Вещото лице е депозирало експертиза в обем
62 страници. В съдебно заседание е представен допълнителен анализ на
поставените по експертизата въпроси. Претендираното възнаграждение е в размер
7 872,60 (седем хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет
стотинки) лева, вносими от жалбоподателя. С оглед размера на исканото
възнаграждение съдът е дал тридневен срок на жалбоподателя да изрази становище
по размера на сумата.
Постъпило е становище вх. № 2726/26.06.2023
г.
Изложено е, че в брой 18-ти на Държавен
вестник от дата 24.02.2023 г. е обнародвана Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023
г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. В глава
4-та, членове 17 - 32, са установени правилата за определяне на
възнагражденията на вещите лица, но липсва конкретна методология, подобна на
тази в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и/или в уредбата на нотариалните такси.
Съответно дискрецията на съда и обичаите в
практиката са основата по която се ценообразува трудът на вещите лица при
спазване на правилата на чл. 23 и следващите на Наредба № Н-1 от 14 февруари
2023 г.
С оглед факта, че обичаите в практиката в
България налагат доста ниски възнаграждения на необходимите за съдебните
производства експерти и с цел да не се ощетява професионалния труд на вещо лице
Г.А., жалбоподателят моли за показаната от него висота на експертни знания да
се приложи чл. 6, ал. 1, т. 8, б. „в" от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (трудът на експерта,
независимо от професионалната област, би следвало да е равно платен и в своята
област) – или
да му се заплати сумата 783,85 лв. във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. (бидейки
професионалист с хуманитарна насоченост, страната приема експертизата за сложна
и отчита предоставения по собствена инициатива допълнителен анализ).
Така вещото лице би получило сума в размер
на 1 600 лв., което е двукратно над размера определен за адвокат, изготвящ
договор с материален интерес от 24 192,36 лв.
Категорично се възразява да се определи
по-висока сума от тази, защото това би било най-малко неморално, но и
противоречащо на практиката на СЕС по отношение на принципа на
пропорционалност.
Иска се съдът да има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № H-1 от 14 февруари 2023 г., за всеки
действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от
установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на
експертизата. Приложимата към последната дата МРЗ в сила за страната е 780 лв.
(съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г.), 3% от която дава часова ставка от 23,4 лв.,
изчислено съгласно чл. 24, ал. 1 от същата наредба. Претендираната от вещото
лице А. сума от 7 8оо лв. би означавала, че същият е работил по заключението в
продължение на над 333 часа (7 8оо лв. / 23,4 лв./час = 333>33 часа!), което
е очевидно нереалистично.
В случай, че съдът служебно прецени, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14
февруари 2023 г., моли да присъди сума в размер на 8оо лв. и относимите
транспортни разходи, ако има такива.
Относно работата на вещите лица по назначени
експертизи е приложима нормативната уредба на Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023
г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Вещото лице има право на възнаграждение за
извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали,
консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други
необходими разходи (чл. 18). При определяне на възнагражденията органът,
възложил експертизата, съобразява и преценява сложността и спецификата на поставените
задачи; компетентността и степента на квалификация на вещото лице; времето,
необходимо за извършване на експертизата; обема на извършената работа; необходимите
разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали,
консумативи, използвани пособия, съоръжения и други; други условия, оказващи
влияние върху заплащането за извършената работа, в т.ч. срочност на
изпълнението, работа в почивни дни и национални празници. Обстоятелствата по чл.
23, ал. 1 се установяват от органа, назначил експертизата, въз основа на
справка-декларация от вещото лице. При съобразяване и преценка на
обстоятелствата по ал. 1 справката-декларация не обвързва органа, назначил
експертизата (чл. 23, ал. 2, изр. второ от Наредбата). За всеки действително
отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената минимална
работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата (чл. 24,
ал. 1).
Ако прецени, че са налице основания за
намаляване на първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил
експертизата, определя окончателно възнаграждение. За намалението на възнаграждението
се посочват мотиви (чл. 29).
Видно от приложената справка-декларация
вещото лице е посочило, че е отработило 330 часа по приложимата действаща
ставка – 23,40 лева/час, респ. общата сума, претендирана за изплащане е 7872,60
лв.
За запознаване със задачите вещото лице е
отделило 8 часа; проучване на допълнителни писмени доказателства – 8 часа;
анализ на представените документи на оптичния носител – 8 часа; запознаване с
разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. – 74 часа (!!); анализ и извличане
на информация по валидиране на документите – 111 часа; оформяне на заключението
– 29 часа и др. – общо 330 часа, канцеларски материали и др. – 150 лева;
При окончателното си произнасяне по размера
на възнаграждението съдът съобразява броя на задачите – 18, както и високата
експертиза на вещото лице в областта на инженерните науки.
Следва да се съобрази обаче, че по
естеството си работата по задачите се състоеше в анализ на общо 11 бр.
еднотипни pdf файла,
анализ на 4 разпоредби от Регламент № 910/2014 г. (а не на целия регламент), по
част от задачите (№ 7 е проведен само телефонен разговор).
Съдът преценява задачата като такава, за
която се изискват специални знания, които по смисъла на новия ГПК дори и съдът
да притежава, е възпрепятстван да ги използа поради формираната в съдебната практика
забрана (а не в процесуалния закон).
За изготвяне на експертиза се назначава вещо
лице, което следва да разполага със специални знания – това означава, че при
равни други условия вещото лице следва да извърши дадената работа освен
компетентно, въз основа на квалификацията си, и в пъти по-бързо от
средностатистическия потребител, тъй като се очаква да е запознато с детайлите
на извършваната работа.
Работата по 11 бр. pdf файла, анализа на 4 разпоредби от
документ с обем от 42 страници, тест с автоматизиран софтуер, ръчни проверки и
оформяне на заключение не могат да обосноват обем работа в размер от 330 часа.
Не на последно място и с оглед етичната
практика на работа на вещите лица съдът съобрази и че експертиза със същите
въпроси (с 2 повече) е възлагана на троен състав по адм. д. № 310/2020 г. на АС
– Велико Търново при заплатено възнаграждение на вещо лице (като се отчитат и
измененията в работната ставка) в размер на 600 лева/експерт.
По изложените съображения и на осн. чл. 29 от Наредба № Н-1 от 14
февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица
ОПРЕДЕЛЯМ
окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвена експертиза с вх. №
2461/2023 г. по описа на АС – Русе както следва:
1.
Запознаване със задачите по делото – 2 ч. х
23.40 лв. = 46,80 лв.
2.
Анализ на обекта на изследване от оптичния
носител – 16 ч. х 23.40 лв. = 374,40 лв.
3.
Анализ на нормативната уредба, в т. ч. и
националната нормативна уредба – 8 ч. х 23.40 лв. = 187,20 лв.
4.
Извличане, валидиране, обработка на подписи
– 16 ч. х 23.40 лв. = 374,40 лв.
5.
Оформяне на заключението – 4 ч. х 23.40 лв.
= 93,60 лв.
6.Канцеларски материали –
150,60 лв.
7. Други – 4 ч. х. 23,40
лв. = 93,60 лв.
ОБЩО:
1 320,60
(хиляда триста и двадесет лева и шестдесет стотинки) лева
ЗАДЪЛЖАВАМ
жалбоподателя
в 3-дневен срок да внесе по сметка на АС – Русе разликата от:
1.
670,60 лева за изготвяне на
съдебно-техническа компютърна експертиза
2.
19,00 лева – постановен но недовнесен
депозит за изготвяне на назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
При
неизпълнение на определението на съда в дадения срок на жалбоподателя ще бъде
наложена глоба на осн. чл. 89, т. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Препис
от определението да се връчи на „Лоджистик сентър груп“ ЕООД чрез адв. Д. и на Г.Х.А.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: