Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Светла Радойкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 5240/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК предявен от С.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***
против *** със седалище и адрес на управление *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 2177,95лева, представляваща
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 05.12.2016г.-
04.12.2017г. за обект на потребление, находящ се в
гр. *** с абонатен № *** и клиентски № ***, за което
вземане е издадена фактура № **********/26.03.2019г.
В сезиралата съда искова молба, ищецът излага твърдения,
че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес ***. При проверка на текущите си
задължения установил наличието на процесното
задължение по партидата му. Разяснено му било в Център за обслужване на
клиенти, че сумата е дължима и начислена на основание извършена от *** АД проверка и изготвен
констативен протокол за нея. Оспорва това количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на
неговата цена. Твърди, че при проверката
не е присъствал, нито се е запознал с протокола, нито пък е имало представител
на Полицията. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, а корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните
са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 04.12.2017г. е извършена, в присъствието на
свидетели, проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен
констативен протокол с № 1104163. При проверката е извършено замерване с
еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 002064кВтч, 1.8.2- 000681кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 013188кВтч. Потребената ел. енергия в третия регистър не е била
визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил
демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и
е изготвен протокол № 802/22.03.2019г., в който е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Процесното СТИ е тип Carat digitron
M02 от две тарифи, но е констатирано наличие на преминала ел. енергия от
013188кВтч по невизуализирана тарифа Т3. На 22.03.2019г. е изготвено становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития
регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата
остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже
фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост
на процесната сума, а именно, че с ищеца са в
договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период,
и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това- наличие на
софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена
съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията
на сметката.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните
е обявено обстоятелство, че са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект и период.
От констативен протокол № 1104163/04.12.2017г. се установява,
че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в
обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 002064, 1.8.2- 000681, 1.8.3- 013188, 1.8.4-
000000. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като е извършена
подмяната му с ново при нулеви показания за дневна и нощна тарифи. Протоколът е
бил подписан от служителите извършили проверката
и двама
свидетели.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол № *** В него е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 1.8.3-
013188,9кВтч., докато типът електромер трябва да се състои от две тарифи.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за
точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с
грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 22.03.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 13188квтч. за периода
05.12.2016-04.12.2017г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество ел. енергия за периода 05.12.2016-04.12.2017г. в размер на 13188квтч за остойностяване, на
която е издадена фактура с № **********/26.03.2019г. за сумата от
2177,95лева.
По делото е представена процесната
фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел.
енергия е с посочено основание- служебно.
От изискания по реда на чл. 192 ГПК протокол за монтаж на
процесното СТИ е видно, че същото е монтирано на
15.12.2015г. в обекта на ищеца при записани нулеви показания по дневна и нощна
тарифи.
От заключението на в.л. инж. Д.Д.
по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването му се
установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип CARATM02. Не е установена видима външна намеса в схемата на електромера, а е
установена в тарифната схема, като за типа елекромер
отчитането е двутарифно. По този начин част от натрупването на
количество ел.енергия не се отчита, но не може да се установи по коя тарифа
дневна или нощна е консумираната ел.енергия.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има
качество на потребител, бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. *** и публикувани в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за
доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена
ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието
на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само
за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало
да докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание
становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и
касае минал период 05.12.2016-04.12.2017г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано и според експерта, изготвил СТЕ. Последният
извод обаче е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и
техническите познания на в.лице, т.е без да е изследвано от него самото СТИ и
без по делото да е налице обективна констатация в изготвения констативен
протокол или експертиза на БИМ, че действително е налице такава намеса. Ако и
да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно
момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя. Неясно е и за какъв период и в
кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е
сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година
и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по-
нисък от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ.
Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е
на ответника, а не на ищцата- потребител. При липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. В
чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата
на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ
проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените.
Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от
правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г.
Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след
нейната отмяна, на 04.12.2017г. Предвид отмяната на тези правила, приложение
следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура
по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел.
енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
Изложеното обосновава
извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което
е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 13188квтч. за периода
05.12.2016-04.12.2017г. А това налага съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума
от 2177,95лева не се дължи.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена в ДТ в размер
на 92,20лева за завеждане на делото и адв.
възнаграждение от 500лева. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения е в размер на 382,46лева. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора, провеждане на единствено по делото открито съдебно
заседание, възражението за прекомерност се явява основателно и адв. възнаграждение следва да бъде определено в размер на
390лева. Така в полза на ищеца се присъдят разноски от общо 482,20лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.П.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2177,95лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 05.12.2016-04.12.2017г. за обект на потребление, находящ се в *** **, с абонатен № *** и клиентски № ***, за което
вземане е издадена фактура *** на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Д., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 482,20лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: