Решение по дело №588/2018 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 35
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20185550100588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        15.03.2019г.                                     Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 06.03.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №588 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен  е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Искът е предявен от Д.П.Х. *** срещу Д.К.Т., С.Р.Т. и З.Н. ***. С исковата молба се твърди, че ищцата, заедно със съпруга си К.З.Х. са сключили договор с дъщеря им – ответницата Д.К.Т., съпруга й – ответника С.Р.Т. и внука на ищцата – ответника З.Н. П. за прехвърляне на недвижим имот – дворно място с площ от 730 кв.м., ведно с постройките в него, находящо се в гр.Гълъбово, съставляващо УПИ І-1332, в квартал 46 по плана на гр.Гълъбово, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигурят нормален и спокоен живот, грижи и гледане, пълна издръжка до края на дните им, грижи при боледуване и немощ, лекарска помощ и лекарства. Имотът бил прехвърлен на тримата ответници, като ½ идеална част от имота е прехвърлена на ответниците Д.К.Т. и С.Р.Т., а другата ½ идеална част от имота била прехвърлена на третия ответник - З.Н. П.. Съпругът на ищцата починал. Ищцата твърди, че през последните няколко години ответниците не полагали грижи за нея по никакъв начин. Тя от много години вече живеела в друга къща при другата й дъщеря Р.. Ищцата била възрастна – на 88 години, и отдавна имала нужда от грижи и гледане, които се полагали от дъщеря й Р.. Ответниците не се интересували от нея и не й помагали с нищо. Много пъти ищцата молела ответниците за помощ и грижи, и искала да се разберат, но те казвали, че имало кой да я гледа. 

Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да развали сключения с ответниците договор поради пълно неизпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка. Претендира и  направените разноски по делото.

Ответникът С.Р.Т. в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта на сключения договор между страните. Твърди, че изцяло с лични средства е построил имота, като разноските по изграждането надхвърляли стойността на самия имот. Поради тази причина родителите на съпругата му предложили да прехвърлят имота, за да може ответникът да живее в него, тъй като го е построил. До смъртта на съпруга на ищцата – 2005г. прехвърлителите са живели в имота и са били изцяло обгрижвани от ответника. Той поемал всички разходи за храна и отопление. Поради тази причина счита, че по отношение на прехвърлителя К.З.Х. претенцията е неоснователна. След смъртта на съпруга на ищцата отношенията се запазили същите, като ответникът продължил да изпълнява задълженията си. Здравословното състояние на ищцата позволявало тя да се обгрижва сама и не е имала нужда от специални грижи. През последните 3-4 години съпругата на ответника – ответницата Д. започнала да настройва ищцата против ответника и я принудила да отиде да живее при другата си дъщеря. Ответницата Д. искала да изгони ответника от дома им, сменила ключалките на къщата и лишила ответника от достъп до имота. По този повод ответникът подал жалба с вх.№893/08.08.2018г. в полицията. Ответникът счита, че претенцията на ищцата е неясна и неточна. Не ставало ясно за какви периоди се твърди, че не е полагал грижи за ищцата, нито какво е заболяването й, за което ответникът е отказал помощ. Твърди, че изцяло е изпълнявал задължението си по договора, като със собствени средства е изпълнявал и задълженията на другите двама приобретатели. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Ответниците Д.К.Т. и З.Н. П. в срока за писмен отговор не подават такъв и не изразяват становище по иска. В съдебно заседание се явяват лично и признават иска. Заявяват, че действително не се грижат за ищцата.

 

С оглед на доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложения по делото копие от Нотариален акт №70, том ІІ, дело №120/1997г. на районен съдия при РС-Раднево е видно, че на 13.02.1997г. ищцата Д.П.Х., заедно със съпруга си К.З.Х. са сключили договор с дъщеря им – ответницата Д.К.Т., съпруга й – ответника С.Р.Т. и внука на ищцата – ответника З.Н. П. за прехвърляне на недвижим имот – дворно място с площ от 730 кв.м., ведно с постройките в него, находящо се в гр.Гълъбово, съставляващо УПИ І-1332, в квартал 46 по плана на гр.Гълъбово, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигурят нормален и спокоен живот, грижи и гледане, пълна издръжка до края на дните им, грижи при боледуване и немощ, лекарска помощ и лекарства. Имотът бил прехвърлен на тримата ответници, като ½ идеална част от имота е прехвърлена на ответниците Д.К.Т. и С.Р.Т., а другата ½ идеална част от имота била прехвърлена на третия ответник - З.Н. П..

Видно от приетото като писмено доказателство копие от Препис-извлечение от акт за смърт №0057/20.06.2005г. на гр.Гълъбово, съпругът на ищцата К.З.Х. е починал на 19.06.2005г.

При иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да бъдат доказани обстоятелствата, че страните имат валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение да издръжка и гледане, необходимостта от полагане на ежедневни обичайни грижи, следва да бъде доказано неизпълнение на това задължение от страна на ответниците, значителност на неизпълнението на договора във връзка с разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.

Относно валидността на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане не бяха направени възражения. Изложени бяха съображения от страна на ответника С.Р.Т., че мотив за сключването на договора е фактът, че ответникът със собствени средства е построил къщата в процесния имот, но същевременно ответникът не отрича задължението си за издръжка и гледане на ищцата и съпруга й.  

По делото бяха събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля В.Д.К. – внук на ищцата, син на ответницата Д.К.Т., брат на ответника З.Н. П., се установява, че знае за прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане от страна на баба си – ищцата Д.П.Х. и дядо си К.З.Х.. Никога баба му и дядо му не са живели заедно с ответниците в къщата, която са им прехвърлили. Те са живели в другата къща в съседство, при другата си дъщеря. Ищцата била много възрастна и имала нужда от грижи. Свидетелят счита, че тя не може да се обслужва сама и леля му и съпругът й се грижат за нея. Дядото на свидетеля бил овчар и се грижел за овцете, като почти през цялото време бил при тях. Всеки ден се прибирал вкъщи, но след това отново отивал при овцете. Той не е боледувал и никой не се е грижил за него. Дядото на свидетеля К.З.Х. починал внезапно от инфаркт.

От показанията на свидетеля Б.К.К.– съсед на страните, се установява, че баба Д. и дядо К. са живели винаги в старата къща, заедно с другата им дъщеря Р. и съпруга й Х.С.. Те се грижели за тях и продължавали да се грижат за ищцата. Свидетелят не е виждал ответниците да полагат някакви грижи за ищцата. Баба Д. била трудно подвижна, ходела с два бастуна. Ответниците живеели в другата къща, а Д. и С. имали и апартаменти. По едно време се чуло, че ответницата Д. е била баба Д., за да й взема пенсията.

От показанията на свидетеля Х.С.П. – зет на ищцата, се установява, че същият е съпруг на голямата дъщеря на ищцата – Р.. Къщата, която е прехвърлена на ответниците е строена по-късно и е строена от баба Д. и дядо К. за ответника З.. Свидетелят и съпругата му, заедно с ищцата и съпруга й преди да почине, живеели в старата къща в непосредствена близост. Свидетелят останал с впечатление, че ищцата и съпругът й прехвърлили къщата на ответниците, защото били изнудени, тъй като дядо К. и баба Д. никога не са живели с ответниците и последните никога не са се грижили за тях. Дядо К. се грижел за овцете на полето, но когато си идвал имал нужда от храна. Баба Д. постоянно имала нужда от грижи, особени в последните 5-6 години. Тя била почти неподвижна. Нуждаела се от храна, облекло, пране, лекарства, ток, вода, телевизия. Получавала около 300,00лв. пенсия, които били недостатъчни за покриване на нуждите й. Ответниците не само, че не се грижели за ищцата, но и дълги години й вземали пенсията. Ответницата Д.К.Т. от 3 години изобщо не е идвала в дома им. З. идвал когато го извикаш, но баба Д. не можела да го извика. Не е имало случаи, в които свидетелят да се е държал лошо с ищцата, но такъв случай е имало с ответницата Д.К.Т..

От показанията на свидетеля Е.С.П.се установява, че същият е приятел на ответника С.Р.Т. и му е помагал при дребни ремонти. Свидетелят не познавал съпруга на ищцата, а ищцата е виждал когато е ходил в дома на С.. Тя е минавала покрай тях и ги е поздравявала. Ответникът С.Р.Т. правил ремонти, като отзад на къщата правил една кухня и друга стаичка за зимнина. Правил и парник. Свидетелят знаел, че ищцата живее някъде отзад в друга къща и не живее заедно с Д. и С.. Последният път като видял ищцата, тя била трудно подвижна. Когато ответниците колели прасе, Д. носела на майка си ядене.

От показанията на свидетеля В.К.Д. се установява, че същият е приятел на ответника С.Р.Т.. Бегло е познавал дядо К. и познава баба Д.. Знае, че баба Д. живее при другата си дъщеря – сестрата на Д.. Свидетелят помагал на С. и Д. да правят отстрани на къщата лятна кухня и пристройки. Баба Д. била много възрастна и имала нужда от грижи. Свидетелят знаел, че тази къща, която е прехвърлена на ответниците е започната от дядо К., но е достроена от С.. Свидетелят е виждал ответницата Д. да носи ядене на майка си в другата къща. Това е ставало докато свидетелят е работил там за около 10 дни преди 7-8 години.   

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка съобразно чл.172 ГПК, тъй като същите са вътрешно логични и отразяват непосредствени впечатления на свидетелите. Самите страни не спорят относно обстоятелствата, че ищцата никога не е живяла с ответниците и те не са полагали грижи за нея.  

Безспорно бе установено по делото от свидетелските показания, че ищцата се нуждае от грижи и издръжка. Същата е на възраст от 88 години, страда от хипертонично сърце, без /застойна/ сърдечна недостатъчност, както и от първична двустранна коксартроза, видно от представеното по делото копие от Амбулаторен лист №414/10.01.2019г. на д-р С.С. От представеното и прието като писмено доказателство по делото копие на Удостоверение с изх.№1021-23-106#1/16.01.2019г. на НОИ ТП-Стара Загора се установява, че към настоящия момент ищцата получава месечна пенсия в размер на 381,95лв.

По делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Видно от заключението на вещото лице средностатистическата месечна издръжка на едно лице за последното тримесечие на 2018г. възлиза на 539,05лв., поради което получаваната от ищцата пенсия е недостатъчна за покриване на нуждите й. Освен това ищцата е трудно подвижна и се нуждае от физическа помощ при придвижване и самообслужване.

Предвид изложеното съдът намира, че от размера на доходите на ищцата, които са под средните за страната и предвид обстоятелството, че ищцата е възрастна и трудно подвижна, може да се направи извод, че ищцата има нужда от физическа помощ ежедневно и от финансова помощ ежемесечно.

По отношение на съпруга на ищцата, който е прехвърлител по процесния договор, се установи, че същият е починал внезапно, като не е боледувал и не е имал нужда от физически грижи. От друга страна обаче той също не е живял при ответниците и същите не са подпомагали по никакъв начин издръжката му, така, както са поели задължение по договора.

 С договора за гледане и издръжка едната страна-длъжник, поема задължението да  гледа и издържа другата страна - кредитор, до края на живота му, срещу една насрещна престация. Критерият за полаганите грижи и даваната издръжка е начинът на живот на семейството на длъжника. Задължението по договор за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер то не търпи забава. Длъжникът поема задължение, което изисква трайно и непрекъснато поведение - до смъртта на прехвърлителя. Характерно за този вид договори е, че това, което длъжникът следва да престира всеки ден е неотлагаемо във времето. Неизпълнението на задължението на длъжниците за известно време е достатъчно, за да се иска разваляне на договора, тъй като е равно на окончателно неизпълнение.

Ако страните по такъв договор не са уговорили изрично в кое жилище ще живеят, прехвърлителите са тези, които следва да определят мястото за живеене. Когато възникне нужда от постоянна чужда помощ за тях, тогава тя трябва да бъде осигурена било чрез трето лице, било чрез съвместно живеене с приобретателите.

В случая, живеенето в едно домакинство не е било уговорено по договора, нито изисквано от ищцата. Ответниците обаче, не са преценяли реално нуждите от издръжка и гледане на ищцата. Те са приели, че грижите, полагани от другата дъщеря на ищцата – Р., могат да заместят грижите, които ответниците са дължали по договора. Ответниците не са изпълнявали задължението си по отношение на съпруга на ищцата преди смъртта му. Закупуването на храна, грижите за домакинството и приживе на прехвърлителя К.З.Х. също са били поемани от другата дъщеря на ищцата – Р. и съпруга й, свидетелят Х.С.П.. Самите ответниците не оспорват тези факти.

Касае се за пълно неизпълнение на договорните задължения, което не може да бъде преценено като незначително за кредиторския интерес по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД предвид възрастта и здравословното състояние на прехвърлителката.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема, че ответниците не са давали пълно по обем и качество изпълнение по алеаторния договор. Съдът счита, че е налице неизпълнение на договора по отношение на ищцата. По отношение на съпруга на ищцата – прехвърлителя К.З.Х., също е налице пълно неизпълнение. Същият обаче е починал през 2005г. Правото му да развали процесния договор се наследява като част от общото му имущество, при квотите на наследяване съобразно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. Правото на ищцата да развали процесния договор е само за нейната ½ идеална част от имота, а по отношение на другата ½ идеална част, принадлежала на починалия й съпруг, ищцата има право да иска разваляне на договора само до размера на наследствената й квота от 1/3 идеална част, тъй като имуществото на наследодателя К.З.Х. следва да се наследи при равни квоти от съпругата му и двете му дъщери. Поради тази причина искът за разваляне на процесния договор се явява основателен само до размера на 4/6 идеални части, образувани от нейната половина и 1/3 от половината на съпруга й, която тя е наследила. По отношение на другите 2/6 идеални части от процесния имот, искът се явява неоснователен, тъй като правото да се иска развалянето на договора в тези му части не принадлежи на ищцата, а на другите наследници на К.З.Х..

По отношение на претенцията на ищцата за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска и да осъди ответниците да й заплатят разноски в размер на 588,92лв. за държавна такса, такса за вписване и адвокатско възнаграждение.

Ответникът С.Р.Т. е направил искане за присъждане на разноски, като съдът на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да осъди ищцата да му заплати направените разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 230,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

РАЗВАЛЯ до размера на 4/6 /четири шести/ идеални части на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения с Нотариален акт №70, том ІІ, дело №120/1997г. на районен съдия при РС-Раднево Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, по силата на който на 13.02.1997г. Д.П.Х., ЕГН ********** и съпруга й К.З.Х., ЕГН ********** са прехвърлили на Д.К.Т., ЕГН **********, С.Р.Т., ЕГН ********** и З.Н. П., ЕГН **********, правото на собственост върху недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с площ от 730 кв.м. /седемстотин и тридесет квадратни метра/ по нотариален акт, а по Скица №324/10.10.2018г. на Община Гълъбово – с площ 770 кв.м. /седемстотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с постройките в него – двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, находящо се в гр.Гълъбово, съставляващо по нотариален акт Урегулиран поземлен имот І-1332 /първи за планоснимачен номер хиляда триста тридесет и две/, в квартал 46 /четиридесет и шест/ по плана на гр.Гълъбово, а по Скица №324/10.10.2018г. на Община Гълъбово - Урегулиран поземлен имот І-2243 /първи за планоснимачен номер две хиляди двеста четиридесет и три/, в квартал 46 /четиридесет и шест/ по плана на гр.Гълъбово, като ½ идеална част от имота е прехвърлена на Д.К.Т. и С.Р.Т., а другата ½ идеална част от имота е прехвърлена на З.Н. П., срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигурят нормален и спокоен живот, грижи и гледане, пълна издръжка до края на дните им, грижи при боледуване и немощ, лекарска помощ и лекарства, поради виновно неизпълнение на договора от страна на приобретателите, като отхвърля предявения иск за останалата част до претендираното пълно разваляне на договора.

 

ОСЪЖДА Д.К.Т., ЕГН **********, С.Р.Т., ЕГН ********** и З.Н. П., ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Д.П.Х., ЕГН **********,***, направените съдебни и деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 588,92лв. /петстотин осемдесет и осем лева и 92 стотинки/ за държавна такса, такса за вписване и адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.П.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Т., ЕГН ********** всички с постоянен адрес ***, направените съдебни и деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 230,00лв. /двеста и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

 

На основание чл.115, ал.2 ЗС определя шестмесечен срок на ищцата да извърши отбелязване на решението в службата по вписванията при РС-Гълъбово, считано от влизане на решението в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: