Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 11,12,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15955 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от И.Н.Н. срещу „ДЗИ – О.З.“
ЕАД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 47500,00 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 31,05,2018год. до окончателното изплащане
на вземането, сума в размер на 4031,62
лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод
настъпило на 31,05,2018год. ПТП.
Навеждат се
доводи, че на 31,05,2018г., в гр. София, на бул. „Никола Петков“, в района на
кръстовището с ул. „Бойчо Бойчев“, В.Л.П., водач на лек автомобил „Мазда РХ5“,
рег. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което
е предизвикал ПТП с ищеца, управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, с ДКН
СВ3450 КС. Вследствие на произшествието за ищеца са настъпили телесни
увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на делинквента В.Л.П. е застрахована при ответното дружество. По
молба на ищеца за извънсъдебно уреждане на спора е определеното от ответника
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500лв., което счита за недостатъчно.
Поддържа по причина на процесното произшествие за ищеца да са възникнали и имуществени вреди в
претендирания размер и уточнени по молба от 16,01,2019год., съставляващи
разходи за лекарства, медицински услуги и изделия.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-„ДЗИ-О.З.“ЕАД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва механизмът на процесното произшествие,
във връзка с който е образувана щета №43072951800165, но сочи ищецът да е
обезщетен за претърпените неимуществени вреди с изплатената извънсъдебно сума в
размер на 2500,00лв. Счита размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за силно завишен, като несъответстващ на претърпените
увреждания. Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Оспорва
началния момент на законната лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от Констативен
протокол за ПТП №1710519 от 31,05,2018год./ настъпването на процесното ПТП на 31,05,2018год., в гр.София,
на бул.Н.Петков, около 9.30часа, между МПС- лек автомобил, с марка „Фолксваген“,
модел Голф, с д.к.№ *******, управляван от И.Н. и лек автомобил, с марка Мазда
РХ 5, с рег.№*******, управляван от В.Л.П.. Не е спорно произшествието да е
предизвикано от виновното поведение на водача на лек автомобил МПС 1-Виктор П..
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, за релевирания период-постановено
определение по реда на чл.146 от ГПК от 31,07,2018год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: постконтузионен синдром, който се счита като усложнение
на мозъчно сътресение, при което симптомите следва да отшумят в продължение на
2 седмици. Характеристиката на постконузионен синдром е свързана със субективни оплаквания от
главоболие, замаяност, проблеми със зрението, отпадналост, раздразнителност от
шумове и светлина, проблеми със съня, паметта и концентрацията, които са израз
на нарушената мозъчна функция след травмата –обмяната на информация между
различните мозъчни структури и
тяхната скорост. Не е налице нарушение
на физическото здраве, а е свързана със засягане на невротрансмитерни системи
на мозъчните клетки. Прогнозите за възстановяване са добри в рамките на от 2месеца
до 1 година или средно 3-6 месеца. За ищеца са
налични данни за предписани
медикаменти за овладяване на симптомите, както и кинезитерапия като
възстановителния период е около 5месеца предвид издадените медицински документи, удостоверяващи временна
неработоспособност.
СМЕ сочи от представените разходни документи да приема извършени такива
за сума от 58,62лв. –разходи за медикаменти и медицински изделия. За сумите от
90лв. за КТ и 33,00лв.-преглед при специалист- сочи да се поемат от НЗОК, както
и разходите за кинезитерапия, във връзка с която са представени разходни
документи.
От показанията на св.М.Н., ценени по реда на
чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди за ищеца.
Представени са касови бонове за извършени медицински разходи стр.42 от
делото. Приложена е фактура
№2038/12,07,2018год. за сума в размер на 1650,00лв.-с основание кинезитерапия и
приложен фискален бон за плащане на сумата на 12,07,2018год. Приложени са и
фактура №2073/11,09,2018год. за сума 1375,00лв. и фактура №2107/18,10,2018год.
за сума 825,00лв., за които липсват данни за
плащане.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Предвид постановено по делото определение по реда на чл.146 от ГПК, в съдебно заседание проведено на 04,11,2019год., съдът приема да не е
спорно наличието на осъществено противоправно деяние от страна на застрахован
при ответника водач на МПС. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние, с оглед
съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства-СМЕ и свидетелски
показания, от които се установи, че симптоматичните прояви на постконтузионен
синдром, характеризиращ се само със субективни оплаквания при ищеца са били
налице. В този смисъл са изложените показания на св.Н., от които се установи състоянието
на ищеца след произшествието, респективно вредите са в причинно –следствена
връзка със същото. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 7500,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените неимуществени
вреди –посткомоционен синдром, проявяващ се със субективни оплаквания от типа
на главоболие, замаяност, световъртеж, гадене, болки в шията; Видно от свидетелските показания ищецът преимуществено
е изпитвал болки в шията и кръстната област. Възстановителния период от около 3 месеца
съобразно ангажираните гласни доказателства като следва да се отчете
обстоятелството, че около 1 месец ищецът се е нуждаел от грижи в ежедневието
си. Липсват данни за усложнения, а прогнозата за възстановяване съгласно СМЕ е
благоприятна. Съдът съобрази възрастта на пострадалият 51 години към датата на инцидента/активна
работоспособна възраст, препятствана по причина на ПТП/, психичното отражение от реализирания деликт върху
пострадалия. При всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно
психоемоционално отражение върху пострадалия, а гласните доказателства сочат на
страх от преживяното и ограничение на социалните контакти.
От друга
страна по делото не се установи ищецът
да е изпитвал срам, безсъние поради финансови затруднения по причина на
произшествието. Не се установи към момента да
изпитва болки при промяна на времето или преумора, необходимостта от
употреба на болкоуспокояващи.
Предвид платеното извънсъдебно обезщетение на сума
в размер на 2500,00лв., което следва да бъде
съобразено съобразно чл.235 от ГПК, то ответникът следва да заплати сума
в размер на 5000,00лв., в който размер исковата претенция е основателна и следва
да бъде отхвърлена за разликата до предявения размер от 47500,00лв.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Претенцията за имуществени вреди:
От приложените по делото доказателства се установява
за ищеца да са реализирани имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, медикаменти, медицински изделия и рехабилитация на обща стойност 1831,62лв. В този смисъл съдът не кредитира
заключението на СМЕ, което приема разноски в размер на 58,62лв. Разходите за
мед.изследване в размер на 90,00лв. и 33,00лв. не се сочи да нямат връзка с
получените симптоматични оплаквания,
както и да не са били необходими. Фактът, че
същите са поети от НЗОК не обуславя извод за недължимост на
същите, доколкото са необходими за провеждане на адекватно, навременно и
качествено диагностициране на лицето. Разходите за кинезитерапия по фактура
№2038/12,07,2018год. за сума в размер на 1650,00лв., съставляват имуществена
вреда за ищеца, подлежаща на обезщетение-същите са извършени за мед.дейност,
която е била необходима и адекватна за
овладяване на симптомите при
пострадалия. Не се установи заплатената
стойност да е в размер извън обичайните. От друга страна не следва да бъдат
приети като разход суми по фактура №2073/11,09,2018год. и фактура №2107/18,10,2018год. за сума в размер
на 825,00лв., доколкото липсват доказателства за извършено плащане в този
смисъл.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 18,07,2018год. е дължима върху обезщетението
за неимуществени вреди от 19,10,2018год.
до изплащане на вземането, а върху
обезщетението за имуществени вреди от
датата на исковата молба-27,11,2018год.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 173,26лв.-д.т./общо
дължимата е 273,26лв., от които ищецът
е внесъл 100,00лв./
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски в размер на 32,50лв. от
общо 250,00лв., от които 100,00лв.-д.т. и 150,00лв.-в.л.
На основание
чл.38 от ЗАдв. и с оглед изхода от спора
на адв. Т. Б. се присъжда
адв.хонорар, определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 269,87лв. от общо 2075,94лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 215,00лв. от общо 250,00лв., от които 150,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на И.Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 5000,00лв., представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 31.05.2018г. пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума от 19.10.2018г. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000,00лв. до пълния
предявен размер от 47500,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на И.Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 1831,62лв., представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 31.05.2018г. пътнотранспортно произшествие имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума от 27.11.2018г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1831,62лв. до пълния
предявен размер от 4031,62лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 173,26лв. – разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на И.Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 32,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА И.Н. Н., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ-О.З.“ЕАД, с ЕИК ******* на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 215,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на адв. Т. Б. на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 269,87лв.-адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: