Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Русе 31.3. 2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 18.3. през две хиляди и девета година в състав:

                                            Председател:   И.Б.

                                                  Членове:   

                                                                         

 

при секретаря П.Н. в присъствието на

прокурора К. К. като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 40 по описа за 2009 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и сл ГПК.

                             Р. о. п. твърди,че ответникът системно употребява алкохол,непрекъснато увеличава дозите на консумация и почти непрекъснато се намира в алкохолно опиянение.От много години това му било единственото занимание,бил напълно зависим от него и социалните му контакти се свеждали единствено до посещение на питейни заведения и упражняване на хазарт,където залагал големи суми,включително и такива,каквито не притежава и заемал суми срещу имотите си,за да плати дълговете си.Бил изцяло зависим от алкохола.Проявявал агресия в пияно състояние и бил осъден от РРС за хулиганство и нанасяне на средна телесна повреда.Прекомерната употреба на алкохол увредила здравето му и той страдал от „алкохолен хепатит”.Постъпил на лечение в Психодиспансер-Р. в отделение за лечение на зависимости.Иска от съда да го постави под пълно запрещение,защото в състояние на алкохолно опиянение и психическа нестабилност,поставял в опасност своите и на семейството си имуществени интереси и не можел да се грижи за своите работи и да формира воля да управлява имуществото си.

                             Ответникът не признава иска.

                             След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:

                             Според разпоредбата на чл.5 ЗЛС съдържаща материално-правните предпоставки едно пълнолетно лице може да бъде поставено под пълно запрещение,ако 1/ „страда от слабоумие или душевна болест” и 2/за това „не може да се грижи за своите работи”.От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и събрани лични впечатления съдът намира,че предпоставките на разпоредбата не са налице.Не са налице и предпоставките на ал.2 на същия текст предвид измененото искане на ищцовата прокуратура в хода на процеса-ответникът да бъда поставен под ограничено запрещение.

                             По делото не се събраха доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба фактически твърдения за увреждане здравето на ответника поради системна злоупотреба с алкохол,за промени в личността му следствие зависимост от алкохола,за прояви на агресия от негова страна спрямо близките му и трети лица,за прояви на психическа нестабилност.От разпита му в съдебно заседание,проведен на основание чл.337 ал.1 ГПК съдът придоби впечатления за един нормален мъж на средна възраст,който често употребява алкохол,но не злоупотребява с него.Ответникът е собственик на заведение за бързо хранене в центъра на града на главната улица,над което се намира и двуетажният му дом,обитаван от него,съпругата му и родения от брака им син,понастоящем абитуриент.Освен това заведение е получил след реституиране още един магазин/помещение/в близост до дома му на ***.За заведението за хранене получава по 2000 лв.наем месечно.Твърди,че през лятото получил примамлива оферта да продаде заведението за сумата 300000 лв.и други бъдещи имотни обезщетения,за което сключил предварителен договор.Узнаването на това от страна на съпругата му послужило като катализатор на всички следващи събития,включително и на инициирането на настоящия процес,защото тя не била съгласна с продажбата на заведението.Била 17 години по-млада от него и искала да наследи имуществото му,а дотогава-да получава пари в брой от наеми.Освен това през есента на 2008 г.завел дело за развод.Имал още две пълнолетни деца,които искал да подсигури и за това предприел действия по извършването на сделката със заведението за бързо хранене,защото му се сторила изгодна.Имал скандали със съпругата си,но не повече от обичайното в едно семейство.С приятели се черпели често,винаги плащал сметките си и винаги се прибирал сам в къщи.Притежавал транспортен микробус,с който извършвал транспортни услуги на приятели срещу заплащане.Не работи.Не е вземал пари в заем за да плаща сметките си,защото има такива достатъчно и дори напротив,на него му дължат пари.От 40 години е шофьор и не му е отнемано свидетелството за правоуправление поради употреба на алкохол,нито поради тази причина е претърпявал ПТП.Осъждан е условно през 2000 г.,но е реабилитиран-защитил е съпругата си при нападение/няма противни доказателства за какво е осъждането и при какви обстоятелства/.До 2008 г.не е лекуван в Психодиспансера-Р..По жалба на съпругата му през м.октомври полицаи нахлули в дома му и го отвели принудително.

                             Разпитаният по делото свидетел П. П.-приятел на ответника се установява твърди с категоричност,че последният не злоупотребява с алкохол и никога не го е виждал в състояние на безпомощност.Събирали се веднъж месечно в негово помещение с приятели.Освен това ответникът му е помагал при строежа на вилата му неколкократно и после се черпели,но никога не се напивал.Бил весел човек и когато пийнел,пеел и рецитирал стихове.

                             Най-показателни обаче са показанията на св.М.,която е лекар невролог по професия и е свидетел на прокуратурата.Макар и рядко да контактувала със семейството на ответника,ги познава от дълги години-от 1986 г.Лекувала е родителите им и е консултирала ответника преди три-четири години за проблеми с черния дроб.Според нея той не е алкохолик и не се напива до безпаметност-смята,че пие нормално.Съпругата му никога не и се е оплаквала за това.След като на свидетелката беше разяснено от съда какво представлява процесът за поставяне на едно лице под запрещение и последиците от това,категорично заяви,че „ответникът не следва да бъде поставян под запрещение”.

                             От задължителния личен разпит,както и от показанията на свидетелите П. и М. съдът приема,че ответникът не пие повече,отколкото е нормално за един мъж на неговата възраст,не пие ежедневно,не пие безразборно и обикновено се черпи с приятели и близки,има адекватно поведение и е психически уравновесен.Не е установен дори един единствен на безпаметно напиване,както се твърди в исковата молба,довело до невъзможност да се прибере сам в къщи или до някакви прояви на агресия от негова страна.След почерпване става весел,пее и рецитира стихове.

                             Единственият свидетел дал показания в обратна насока,е св.Г. Т.-съпруга на ответника и предвид останалите събрани по делото доказателства,на основание чл.172 ГПК съдът не кредитира нейните показания.Намира,че свидетелката е изцяло заинтересована от изхода на делото и опасенията на ответника съпругата му да наследи имущества не са безпочвени.На първо място именно тя е инциирала чрез подадената жалба в прокуратурата вкарването на съпруга си в Психодиспансера на лечение за алкохолизъм през октомври 2008 г.Това е станало по принудителен начин,без същият да е известен,останал е изненадан от нахлуването на полицаи в дома му и извеждането му пред очите на съседи.Според доказателствата по делото до този момент Т. не се е оплаквала никому за поведението на ответника и злоупотребата с алкохол и не е предприемала никакви действия за да му помогне-например като му съдейства да се лекува.Жалбата и съвпада с желанието на ответника да продаде собствените си недвижими имоти и с подаването на искова молба за развод.Действително при осъществяването на тези две обстоятелства,свидетелката би загубила качеството си на наследник,както и имущество за наследяване.Трогателна е грижата и за неговото здраве/което е влошено от много години/,съвпадаща с началото на бракоразводен процес.По отношение на агресивно поведение самата тя признава,че съпругът я ударил само веднаж и останала много изненадана.На синът им не е посягал.Твърди още,че непрекъснато играе в игралната зала на ***,където сервират и безплатен алкохол за участващите.Пред съда признава още,че поводът да се заеме през есента на 2008 г.направо с поставяне на съпруга си под запрещение,като е сезирала за това прокуратурата,е узнаването през лятото на същата година за намерението му да се разпореди с личните му имоти,тъй като е преценила,че замисляната сделка е неизгодна.

                             След обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът намира предявеният иск неоснователен и недоказан.Приема,че ответникът често употребява алкохол и че здравето му е влошено,но намира,че по тези причини св.Т. може да се разведе с него/която тя не желае/,а не да го поставя под запрещение.По делото безспорно се установи,че той не спада нито от слабоумие,нито от душевна болест и може да се грижи за своите работи,което доказва с намерението си да сключи сделка,която по преценка на съда с оглед на продажната и цена,не е неизгодна.Освен това по делото е представено пълномощно от негова близка в Германия за упълномощаването му да се грижи за нейните имоти в България-гласуване на доверие за неговите способности.Не е налице и основанието за поставянето на ответника под ограничено запрещение,каквото е измененото искане на Р. о. п.,защото според разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗЛС това може да се извърши,ако страданията по ал.1 не са толкова тежки,а както се изложи по-горе в мотивите-те не са налице.

                             Предвид изложеното съдът и на основание чл.338 ал.1 ГПК съдът

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. о. п. за поставяне на Т.П.Т. *** ЕГН ********** под ограничено запрещение.

                             ОСЪЖДА Р. о. п. да заплати на Т.П.Т. *** сумата 300 лв.,направени по делото разноски.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                   Окръжен съдия: