РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

РЕШЕНИЕ

 

№  213

 

гр. Пловдив,  09.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2977 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от „Д-р Д.  К.  - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к Тракия, ***, етаж – ателие № 5, представлявано от Д.  К.  К. , чрез адвокат К.Т., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности при Централно управление на Националната агенция по приходите.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че фактическите констатации на контролните органи не установяват безспорно предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Сочи се, че липата на издадено наказателно постановление лишава дружеството от възможността да се възползва от процедурата по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник отдел „Оперативни дейности при Централно управление на Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител  - юрисконсулт Ш. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. На 13.08.2021г. в 12:30 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС — стоматологичен кабинет, находящ се в гр. Пловдив, ***, стопанисван от „Д-р Д.  К.  - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ ЕООД, ЕИК ***, във връзка с констатирани факти и обстоятелства, документирани с Протокол сер. АА № 1471929/05.08.2021г., било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуга, заплатена в брой, чрез издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискалното устройство при извършване на плащането, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

При проверката било установено, че на 04.06.2021 г. не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта фискално устройство модел Дейзи Перфект с ИН на ФУ DY473686 и ИН на ФП 36631722, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, за извършено плащане от пациент на дентална услуга на обща стойност 200 лв. Извършената продажба била заплатена в брой /”лично”/ на д-р К. .

Извършеното нарушение било доказано от отпечатания периодичен отчет на ФП от наличното в обекта ФУ, КЛЕН /контролна лента на електронен носител/, с данни за периода 01.01.2021 г. до 13.08.2021 г., както и от справка в ИМ на НАП /ПП ФУДВ/ относно данните за документ от продажби от ФУ за периода от 01.01.2021 г. до 09.08.2021 г., от които било видно, че на дата - 04.06.2021 г. няма издаден нито един ФКБ.

За установените факти и обстоятелства бил съставени протоколи за извършена проверка сер. АА № 0005780/13.08.2021г. и Протокол сер, АА № 1471929/05.08.2021г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1, ведно със събраните доказателства.

Проверката била извършена по сигнал от В. П. К. , която представила декларация, че на 04.06.2021г. е получила и заплатила дентална услуга при др. Д.  К.  на стойност 200 лева. Сумата била заплатена лично и за същата не бил предоставен платежен документ.

При тази данни контролните органи констатирали, че „д-р Д.  К.  - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 от зддс, с което бил изпълнен състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. l, във връзка с чл. 25, ал. 6, изр. първо от Наредба № H-18/l3.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

За констатираното деяние спрямо дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № F623352/17.08.2021г., който дал основание за издавен на наказателно постановление № 615602 - F623352/02.12.2021г.

6. Въз основа на горната фактическа обстановка била издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., с която началникът отдел „Оперативни дейности при Централно управление на Националната агенция по приходите разпоредил запечатване на процесния търговски обект и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида, големината, предлагания асортимент, разположението на търговския обект в центъра на града и големият човекопоток. Също така е посочил, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

7. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представя заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на директорите на дирекции „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

8. По делото се събраха показанията на свидетеля Л.С.М. – служител на НАП. Същият заявява, че е участвал в проверката в зъболекарския кабинет на д-р К. , извършена през м. август, 2021 г. в гр. Пловдив, в ЖК „Тракия“. Същата била по повод подаден сигнал в ЦУ на НАП, че в обекта за приетите парични суми не се издават фискални касови бележки. Били извършени две посещения, тъй като при първото кабинетът не работил. При второто посещение имало пациент, който бил записан в регистъра и получавал дентална услуга. За датата 04.06.2021г. бил изкаран отчет от фискалното устройство в обекта, според който на тази дата нямало издадени касови бележки. До месец август 2021 г. били издадени само четири фискални касови бележки от касовия апарат. Лицето, което подало сигнала попълнило декларация, в която посочило на коя дата каква сума е заплатило. В личен разговор уточнило, че манипулацията е била за поставяне на фасетка, но това не било документирано и отразено в декларацията. Отново в разговор лицето заявило, че за останалите суми не може да каже точно на кои дати са платени, тъй като многократно е ходило за извършване на манипулации. При проверката се установило, че в регистъра на пациентите за дата 04.06.2021г. няма данни за лицето, подало сигнала. По принцип в регистъра записвали лицата, които са с плащания по здравна каса. За процесния ден нарушението било установено единствено по данните, че на тази дата няма издадена фискална касова бележка за сумата, която е посочена от лицето, подало сигнала. Лицето имало данни в телефона в колко часа са били прегледите, на коя дата, как са резервирани, но тази информация не била приложена като доказателство. Д-р К.  не била викана и разпитвана. При проверката в обекта бил установен ценоразпис за предлаганите услуги.

IV. От правна страна:

9. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК.

За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Цитираната нормативна уредба налага извода, че фактическият състав на визираната в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е установено по надлежния ред административно нарушение, чието изпълнително деяние е извършване на продажба на стока или услуга от търговецът, за която не е издал фискална касова бележка. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.

В случая, констатациите на контролните органи за извършена продажба на дентална услуга на дата 04.06.2021 г. се крепят единствено на представената декларация от лицето, подало сигнала, в която не се съдържат данни за конкретния вид на услуга. Не са извършени други процесуални действия и не са събрани доказателства, за да се установи по безспорен начин дали и каква точно услуга е извършена от търговеца на тази дата. Самата декларация като частен свидетелстващ документ няма обвързваща материална доказателствена сила нито за контролните органи, нито за съда. Отразеното в нея изявление следва да бъде ценено съвкупно с останалия доказателствен материал. Представения по делото регистър на пациенти не съдържа данни на дата 04.06.2021 г. в обекта на контрол да е била предоставена процесната услуга. При липсата на доказателства за продажба от страна на търговеца именно на посочената дата на конкретна услуга със съответна стойност, не се установява и наличие на задължение за издаване на фискална касова бележка.

Каза се, генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Тоест ако не се установява административно нарушение да е извършено, липсват и материалноправните основания за налагане на административна принуда. Налагането на принудителни административни мерки въз основа на предположения е недопустимо.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, но в противоречие с приложимите процесуални правила  и материалноправни разпоредби, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.

V. По съдебните разноските.

10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят заявените съдебни разноски за адвокатска защита, които се доказват в размер на 300 лева.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в заявения размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-309-0005780/18.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности при Централно управление на Националната агенция по приходите.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на “ Д-р Д.  К.  - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к Тракия, ***, етаж – ателие № 5, представлявано от Д.  К.  К. , сумата от 300 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

                       

Административен съдия: