Решение по дело №469/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 12
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20213600500469
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Шумен, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500469 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260049/9.08.2021г. по гр.д.№132/2018г. по описа на ВПРС , съдът е
осъдил на осн. чл. 60 от Закона за наследството вр. чл. 203, ал. 1, вр. чл. 206, ал. 1, вр. чл.
126, т. 8 от Кодекса на труда, Р. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.С., обл.Ш., ул.
№/наследник по закон на С. Г. К., б.ж. на гр. С./, Г. С.Г. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.
№, ап./наследник по закон на С. Г. К., б.ж. на гр. С./, Ж. С.Х. с ЕГН **********, с адрес
гр.В., ул.‘№/наследник по закон на С. Г. К., б.ж. на гр. С./, да заплатят на „БАРС” АД гр.
Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Ришки
проход“№66, представлявано по закон от инж. Д.С.Д. вреди по ограничена имуществена
отговорност, всеки от тях по 730.00 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника С. Г. К., за причинени имуществени вреди при
неизпълнение на задълженията, като работник по чл.126, т.8 от КТ- да пази грижливо
имуществото лек автомобил марка „УАЗ“, модел 31514, рег.№*, което му е поверено при
изпълнение на възложената му работа и което му е предоставено за изпълнение на
трудовите задължения, като „технически ръководител“ при ищеца, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 02.02.2018г. до
окончателното й изплащане, присъдил е на ищеца и направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от ответниците Р. Н. К. , Г. С.Г. и Ж. С.Х. и тримата
1
действащи ,чрез пълномощника си адв.А.Д. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят съдът да отмени решението
и вместо това да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове.
Въззиваемото дружество „Барс” АД гр. Шумен, действащо ,чрез пълномощника си
адв. И.И. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№340/15.09.2015г.
издадено от общ.С. тримата ответници са законни наследници на С. Г. К. ,починал на
12.09.2015г. , като Р. Н. К. е негова съпруга , а Г. С.Г. и Ж. С.Х. са негови деца.
Съгласно протокол за ПТП №1516995/12.09.2015г. на ОД на МВР Шумен С. Г. К. при
управлението на собственият на ищцовото дружество лек автомобил марка УАЗ модел
31514 ,рег.№ * е предизвикал ПТП по негова вина поради движение с несъобразена скорост
с пътните условия /мокър път/ метеорогичните условия /държд/ и интензивността на
движението ,из губил е контрол над управляваното от него МПС , завъртял се е , навлязъл е
в лентата за насрещно движение и се е блъснал с другият участник . В следствие от това
ПТП водачът на автомобила С. К. е починал , а на управляваният лек автомобил
собственост на ищцото дружество е причинена тотална щета. От представените по делото
писмени доказателства трудов договор №522/18.07.2008г. , заповед №269/30.12.2014г. ,
фиш за работната заплата на С. Г. К. съдът приема ,че към датата на процесното ПТП ,
между ищеца и С.К. е съществувало трудово правоотношение , като работникът се е
подписал като получател на трудовият договор ,поради което и след като е получил препис
от договора и е започнал да изпълнява трудовите си задължения и да получава следващото
се за това трудово възнаграждение то е налице такова правоотношение . Още повече по
влязлото в сила решение №345/5.06.2017г. по гр.д.№10/2017г. по описа на ШРС ,което е
било межди същите страни ,като настоящото дело на тримата ответници е присъдено
обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ за претърпени от тях неимуществени вреди в следствие
на смъртта на техният наследодател С. Г. К. , починал на 12.09.2015г. в следствие на
трудова злополука , именно поради наличието на трудово правоотношение между ищеца и
техният наследодател. Видно от представеното по делото свидетелство за регистрация
ищецът е собственик на лек автомобил марка УАЗ модел 31514 ,рег.№ *. С постановление
за прекратяване на наказателното производство от 4.08.2016г. на ШОП е било прекратено
на осн.чл.24 ал.1 т.4 от НПК , наказателното производство по ДП№112/2015г. по описа на
ОД на МВР –Шумен ,водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1
2
б.в от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От заключението на вещото лице по назначената от НПРС САТЕ ,възприето от съда ,
се установява ,че по лекият амтомобил на ищеца участвал в процесното ПТП са причинени
редица повреди и поради това е налице тотална щета и пазарната цена на автомобила е в
размер на 2615лв.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : От изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права - наличие на трудово правоотношение между него и ответника през
сочения период, имуществени вреди ,които са настъпили при действието на този договор
при изпълнение на трудовите задължения от работника, непредпазливото причиняване на
вредите и формулирания петитум , дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск за
търсене на ограничена имуществена отговорност от С. Г. К. , чрез предявяването на иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу тримата ответници за виновното поведение на
техният наследодател на основание чл.203, ал.1 от КТ вр. с чл.45 от ЗЗД. Имуществената
отговорност на работника за вредите, които е причинил на работодателя, е уредена в чл. 203
и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени по
небрежност при или по повод изпълнение на работата, в размер на вредата, но не повече от
уговореното месечно трудово възнаграждение.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото
дружество следва да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав на
сочената норма, а именно – наличие на трудово правоотношение със С. Г. К. към момента на
причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, размер на месечното трудово възнаграждение на работника или
служителя.
Установи се от събраните по делото доказателства ,че на 12.09.2015 г. С. Г. К. е
извършил деликт и е налице негово противоправно поведение изразяващо се в нарушение
на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 126, т.8 от КТ - да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му
работа и което му е предоставено за изпълнение на трудовите задължения. След като той е
имал задължението да управлява предоставеното му МПС, е бил длъжен да съобрази
поведението си и да изпълнява задълженията си така, че да не нарушава правилата за
движение по пътищата и да не предизвиква ПТП. Ето защо съдът приема, че е налице
небрежно поведение от страна на С. Г. К.при изпълнение трудовите му функции. Безспорно
е налице увреждане на имуществото на ищцовото дружество работодател и е налице
претърпяна загуба, която видно от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза се оценява в размер на 2615лв. Налице е причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на работника и приетата за причинена
имуществена вреда. Установи се също така ,че вредата, която е причинил С. Г. К. на
работодателя е по небрежност.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал.1 от КТ, за вреда, причинена на работодателя по
3
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или
служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение. В случая размерът на вредата е по-голям от месечното възнаграждение на
работника, което е било уговорено, видно от фиш за изплатено трудово възнаграждение за
месец август 2015 г. в размер на 2198.40 лв. Поради това всеки от ответниците следва да
отговаря до предявения размер от 730.00 лв. Ответниците са законни наследници на
работника С. К. и в това си качество отговарят до размера на наследствената си квота за
обезщетяване на вредите които той е причинил.
Възражението на жалбоподателите направено във въззивната им жалба относно
необходимостта от провеждане на процедура по чл.210 от КТ и в тази връзка за неспазване
на срока по чл.210 ал.2 от КТ, който бил преклузивен е неоснователно. В случаите в които
трудовото правоотношение е прекратено преди работодателя да е издал заповед по реда на
чл. 210, ал. 1 КТ, издаването на такава заповед след прекратяване на същото е безпредметно.
В тази хипотеза осъществяване на рекламационно производство не се провежда. Следва да
бъде посочено, че осъществяването на рекламационното производство предпоставя налично
трудово правоотношение, в който смисъл е Решение № 131/22.06.2011 г., постановено по гр.
дело № 587/2010 г. на ВКС, ІІІ, г. о. В тази си съдебна практика състав на ВКС изрично
посочва, че при прекратяване на ТПО става неизпълнимо рекламационното производство
като способ за събиране на вземането на работодателя, доколкото той вече не може да
извърши извънсъдебно прихващане на суми, с дължимото на работника или служителя
трудово възнаграждение. В тази хипотеза за увреденото лице остава единствено
възможността да предяви направо съдебно своята претенция срещу деликвента. Издаването
на заповед по чл. 210, ал. 1 от КТ след прекратяване на трудовото правоотношение не
обвързва работника или служителя поради това, че той вече няма това свое правно качество
спрямо работодателя. Издадената по този начин заповед не обвързва по никакъв начин и
съда, защото само надлежно издадената заповед по чл. 210, ал. 1 КТ, в рамките на трудовото
правоотношение между издателя й и адресата й, и неоспорена от последния в срока по чл.
210, ал. 3 от ГПК, може да послужи за снабдяване със заповед за изпълнение на парично
задължение. В настоящият случай ищецът имащ качество на бивш работодател на
ответника, предявява съдебно своята претенция за размера на вредите, които твърди, че са
причинени по време, в което страните са се намирали обвързани във валидно трудово
правоотношение. В тази хипотеза разпоредбите на чл. 210, ал. 1 – ал. 4 КТ, които уреждат
самото рекламационно производство не намират приложение, поради което и съдът не
изследва предварителното извършването на същото, за да прецени допустимостта на иска.
Възражението направено във въззивната жалба ,че вредите са били в резултат на извършено
от работника престъпление е несъстоятелно ,доколкото в случая няма влязла в сила присъда
,която да обвързва съда на осн.чл.300 от ГПК , като мотивите на постановлението на ШОП
нямат такова качество и направените там изводи не обвързват съда. При постановяване на
решението не са допуснати сочените във въззивната жалба процесуални нарушения относно
допускането на трудовият договор №552/18.07.2008г. Не са нарушени и правилата посочени
4
в ЗН относно размера на наследствените квоти на законните наследници на работника,
виновен за процесният деликт.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателите не се следват разноски по делото ,
като те следва да се осъдят да заплатят на въззиваемата страна разноските й по делото за
настоящата инстанция в размер на 900лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260049/9.08.2021г. по гр.д.№132/2018г. по описа на
ВПРС.
ОСЪЖДА Р. Н. К. с ЕГН **********, с адрес гр.С., обл.Ш., ул.№ , Г. С.Г. с ЕГН
**********, с адрес гр.В., ул.№, ап. , Ж. С.Х. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.‘№ , да
заплатят на „БАРС” АД гр. Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Ришки проход“№66, представлявано по закон от инж. Д.С.Д. разноски по
делото в размер на 900лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5