РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Бургас, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120200273 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Д. Т. С., ЕГН
********** от ***.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление
№7557/29.12.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от същия закон във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален
представител, който отправя искане за отмяна на процесното НП, както и
1
алтернативно за намаляване размера на наложеното административно
наказание до минимума от 1 000.00 лева.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който отправя искане за потвърждаване на
процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на 06.01.2022 г., видно от приложеното към
него известие за доставяне, а жалбата е постъпила при наказващия орган на
11.01.2022 г. с вх.№94-00-108/11.01.2022 г. Ето защо съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
четиринадесетдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84
ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.12.2021 г. в 15:15 часа на път I-6 км 495+200 на 500 м преди
кръгово кръстовище в гр.Бургас в посока гр.Пловдив – гр.Бургас,
жалбоподателят бил спрян за проверка от А.А. (инспектор към АПИ), докато
управлявал съчленено ППС с пет оси - товарен автомобил марка „Волво“ с
две оси с рег.№ *** и полуремарке с три оси с рег.***. По време на
проверката било установено, че измерената височина на ППС е 4.35 м, при
максимално допустима 4.00 м, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата.
В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния
давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.А.А. съставил против
жалбоподателя Акт №0008320/08.12.2021 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН) със свидетел Николай Тодоров от
гр.Бургас. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис
от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата.
На 29.12.2021 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34,
2
ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София
издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-
горе, било връчено на жалбоподателя на 06.01.2022 г.
На 11.01.2022 г., в четиринадесетдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№94-00-
108/11.01.2022 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно
чл.56 ЗП.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. Съгласно §1., т.8, предл.1 "Специално ползване
на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари.
Поднормативният акт, с който са установени нормите за тежки и
извънгабаритни товари е НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. С наредбата се
определят допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите
пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за
движението по пътищата, наричани за краткост "ППС", които не
представляват опасност за участниците в движението, както и условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Според чл.2 от Наредбата извънгабаритни са тези ППС или състав от
ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от
стойностите по чл.5, ал.1, т.2 допустимите максимални размери на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за височина на
всички видове ППС – 4.00 m.
Именно посочената разпоредба (чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата) е следвало
да бъде посочена като нарушена, а не чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП във връзка с
3
чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата. Последната разпоредба не предписва правно
дължимо поведение, а изяснява компетентността на службите за контрол във
вътрешността на страната при установени случаи на движение на МПС, което
се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите
по чл. 14, ал. 3.
Съгласно последната посочена разпоредба извънгабаритните и/или
тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване
на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В настоящия случай
височината е била 4.35 м, т.е. с 5 см повече.
Очевидно е правната квалификация на вмененото на жалбоподателя
нарушение е сгрешена и фигурира като такава както в АУАН, така и в
процесното НП.
Според т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.
д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В мотивната част
на това тълкувателно решение е посочено, че в производството по реда на
раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
Ето защо посоченото по-горе нарушение в квалификацията не е такова
от категорията на неотстранимите, което да е достатъчно за постановяване на
отменително решение.
Същевременно е налице основание за намаляване размера на
наложеното административно наказание до предвидения минимум от 1 000.00
лева, като наказващия орган не е изложил мотиви защото следва наказанието
4
да е в размер от 2 000.00 лева. Не са налице данни за други подобни или
идентични нарушения, извършени от жалбоподателя. Тези особености на
деянието и дееца са основание за намаляване размера на административното
наказание до предвидения минимум. Същевременно деянието е с висока
обществена опасност, поради което не са налице основание за произнасяне по
реда на чл.28 ЗАНН.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.58д, т.1 ЗАНН
22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №7557/29.12.2021 г.,
издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр.София,
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр.
65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството,
на Д. Т. С., ЕГН ********** от *** е наложено административно
наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева, като НАМАЛЯВА
този размер на 1 000.00 лева,
а на основание т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на
ВАС по т.д.№ 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия ПРЕКВАЛИФИЦИРА
допуснатото административно нарушение като такова по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.5, ал.1, т.2 от Наредба
5
№11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
6