Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
21.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седми
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в
присъствието на прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 161 по описа за 2020 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
„К.л.“ ЕООД, ЕИК е
предявил срещу „В. – 2003“
ЕООД, ЕИК обективно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3-то и чл.86, ал.1 от ЗЗД :
1. за заплащане на сумата от 36 950.16 лева,
съставляваща паричната равностойност на доставена на ответника дървесина като
част от
продажната цена на верижен булдозер марка KOMATSU D65EX12, с ДК № СО 03660, предмет на
развален предварителен договор
от 19.10.2016 год. за покупко-продажба на земеделска и горска техника, сключен между
страните, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 15.10.2020 год., до
окончателното й изплащане и
2. за заплащане на
мораторна лихва в общ размер на 14 713.28 лева за забава в плащането на
главницата от 36 950.16 лева за период, считано от датата на всяка отделна
доставка на дървесина до предявяване на иска, 15.10.2020
год., както следва :
- върху сумата от 6
076.08 лева, цената на доставена дървесина по фактура № **********/20.10.2016
год. – мораторна лихва в размер на 2 457.44 лева, дължима за периода от
20.10.2016 год. до 15.10.2020 год.;
- върху сумата от 7
251.12 лева, цената на доставена дървесина по фактура № **********/24.10.2016
год. – мораторна лихва в размер на 2 924.61 лева, дължима за периода от
24.10.2016 год. до 15.10.2020 год.;
- върху сумата от 7
415.28 лева, цената на доставена дървесина по фактура № **********/01.11.2016 год. – мораторна лихва
в размер на 2 974.33 лева, дължима за периода от 01.11.2016 год. до 15.10.2020 год.;
- върху сумата от 5
797.92 лева, цената на доставена дървесина по фактура № **********/07.11.2016
год. – мораторна лихва в размер на 2 315.97 лева, дължима за периода от
07.11.2016 год. до 15.10.2020 год.;
- върху сумата от 3 600
лева, цената на доставена дървесина по фактура № **********/09.12.2016 год. –
мораторна лихва в размер на 1 406 лева, дължима за периода от 09.12.2016 год.
до 15.10.2020 год. и
- върху сумата от 6
809.76 лева, цената на доставена дървесина по фактура № **********/22.12.2016
год. – мораторна лихва в размер на 2 634.93 лева, дължима за периода от
22.12.2016 год. до 15.10.2020 год.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 19.10.2016 год.
сключили с ответника предварителен договор за покупко-продажба на верижен
булдозер марка KOMATSU D65EX12, с ДК № СО 03660, с който продавачът „В. – 2003“ ЕООД се задължил да продаде
на купувача „К.л.“ ЕООД вещта срещу цена от 60 000 лева без ДДС. Договорено
било продажната цена да бъде заплатена под формата на дървесина, възлизаща на
същата стойност, като след изплащане на цялата сума продавачът се задължавал да
прехвърли собствеността върху булдозера на купувача в едномесечен срок от
последната доставка.
Твърди
се, че на 20.10.2016 год. булдозерът бил доставен на ищеца, който още на същия
ден извършил първата доставка на дървесина на ответника в изпълнение на
договорните си задължения за заплащане на продажната цена. За периода от
20.10.2016 год. до 22.12.2016 год. купувачът извършил общо шест доставки на
дървесина на обща стойност 36
950.16
лева с ДДС, за което издал шест фактури :
-
фактура № **********/20.10.2016 год. – за доставена дървесина с цена 6 076.08
лева;
-
фактура № **********/24.10.2016 год. –
за доставена дървесина с цена 7 251.12 лева;
-
фактура № **********/01.11.2016 год. – за доставена дървесина с цена 7 415.28
лева;
-
фактура № **********/07.11.2016 год. – за доставена дървесина с цена 5 797.92 лева;
-
фактура № **********/09.12.2016 год. – за доставена дървесина с цена 3 600 лева и
-
фактура № **********/22.12.2016 год. – за доставена дървесина с цена 6 809.76 лева.
Твърди
се, че за така доставените му стоки ответникът издал три насрещни фактури – № **********/31.10.2016
год., № **********/30.11.2016 год. и № **********/30.12.2016 год., съответстващи
като обща стойност на сумите на всички доставки, с вписано основание – авансово
плащане за верижен булдозер.
Твърди
се, че на 31.12.2016 год. страните сключили споразумение за прихващане, по
силата на което от задължението на „В. – 2003“ ЕООД, възлизащо на 36 950.16 лева, произтичащо от описаните
по-горе шест броя фактури за доставена дървесина, издадени от „К.л.“ ЕООД, се
прихваща задължението на купувача по сключения предварителен договор, възлизащо
на същата сума и произтичащо от описаните по-горе три броя насрещни фактури,
издадени от „В. – 2003“ ЕООД, в резултат на което
насрещните задължения на страните се погасяват.
Твърди
се, че на неконкретизирана дата през месец февруари 2017 год. страните се
договорили булдозерът, обект на предварителния договор за покупко-продажба, да
бъде временно зает за послужване от продавача, като от този /неконкретизиран с
дата/ момент и до момента на предявяване на исковете вещта е останала във
владение на продавача.
Твърди
се, че с оглед задържането на вещта от продавача купувачът развалил сключения
предварителен договор с писмено уведомление от 20.03.2017 год., връчено на
ответника на 21.03.2017 год., поради което даденото от купувача по разваления
договор подлежи на връщане като получено от продавача на отпаднало основание.
Преписи от исковата молба и приложенията към
същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като недопустими и
неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора и допълнението към него от
24.06.2021 год. се сочи, че между страните са водени две предходни дела пред РС
– С. – гр.д. № 1026/2017 год. и гр.д. № 1027/2017 год., и двете образувани по
предявени от „К.л.“ ЕООД срещу „В. –
2003“ ЕООД искове с правно основание чл.422 от ГПК – за установяване на
дължимостта на сумите, сочени в горните шест фактури за доставка на дървесина
на обща стойност 36 950.16 лева – цената и на настоящия иск. Сочи се, че предмет на първото
дело е била дължимостта на сумите по фактура № **********/20.10.2016 год., фактура № **********/24.10.2016 год. и фактура № **********/07.11.2016 год. /на обща стойност 19 125.12 лева/, а на второто – тези по фактура №
**********/01.11.2016 год., фактура №
**********/09.12.2016 год. и фактура №
**********/22.12.2016 год. /на
обща стойност 17 825.04 лева/. Сочи се, че исковете са били отхвърлени с влезли
в законна сила решения, с които съдът е приел, че не е установено, че
предварителният договор, сключен между страните, предмет и на настоящото дело,
е бил развален, поради което заради пълното припокриване на претенциите по тези
две дела и настоящото разрешеният от съда спор не може да бъде пререшаван с
оглед забраната на чл.299, ал.1 от ГПК и са налице основанията на ал.2 за
прекратяване на настоящото производство.
Съображения за неоснователност на така
направеното възражение, респ. за допустимостта на исковете, са изложени от съда
в определението по чл.374 от ГПК.
Извън доводите за недопустимост на исковете
ответникът излага такива и за тяхната неоснователност, като сочи, че не той, а
ищецът е неизправната страна по предварителния договор, който и понастоящем е
действащ, тъй като не е бил развален или прекратен. Сочи се, че след последната
от общо шестте доставки на дървесина по изброените фактури ищецът е прекратил плащането
по договора и до предявяване на настоящите искове не е престирал друго, поради
което той е неизправната страна и няма право да иска разваляне на договора.
Отделно се сочи, че изявлението, с което с и.м. се твърди, че купувачът е
развалил договора, не е достигнало до продавача, а и същото не е било такова за
разваляне, а за прекратяване на договора занапред – каквото основание обаче
купувачът е нямал.
Сочи се, че действително, както се твърди в
и.м., през месец март 2017 год. /в и.м. – м. февруари/ страните по инициатива
на ответника се споразумели „В. – 2003“ ЕООД да заеме за временно ползване
булдозера; специален камион го вдигнал и транспортирал до местността „Широки дол“
близо до гр. С., където ответникът го използвал около два дни. След приключване
на необходимостта от ползването ответникът поканил ищеца да си го вземе, което
той не сторил и до завеждане на настоящата искова молба.
С отговора се сочи, че
за времето от 20.10.2016 год. до 20.03.2017 год. ищецът е ползвал булдозера,
поради което – ако се приеме, че договорът е развален, то дължи обезщетение за
ползването му на продавача на осн. чл.335, ал.3 от ТЗ в размер на 54 000 лева
/изрично уточнение в сумата е направено с допълнението към отговора от
24.06.2021 год./. При условията на евентуалност – в случай, че съдът намери
иска на ищеца по чл.55, ал.1,
предл.3-то от ЗЗД за основателен, ответникът прави възражение за прихващане между
сумата от 36 950.16 лева, предмет на иска и
сумата от 54 000 лева, дължима му за ползването на вещта.
По отношение на
претенцията на ищеца за мораторна лихва се сочи, че ответникът не е бил канен
да върне сумите, сочени в шестте фактури за доставка, поради което не е
изпаднал в забава и не дължи лихва за забава. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане на ищеца за лихви.
Препис от отговора на исковата молба е
връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която
е пояснил и допълнил първоначалната.
С ДИМ се сочи, че тъй като предварителният договор между страните
не урежда краен срок за изплащане на вещта или определена периодичност на
вноските, купувачът е извършвал плащания, когато е имал възможност за това и в
нито един момент не е изпадал в забава, поради което не може да се твърди, че
той е неизправна страна по договора.
Твърди
се, че след като е предал булдозера за послужване на ответника ищецът не е
отказвал да го получи обратно, напротив – никога не е бил канен да го получи.
Сочи се, че през 2017 год. булдозерът е бил препродаден на трето лице – „Л.“
ЕООД, като от приложеното с ДИМ свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника се установява, че булдозерът е бил регистриран по партидата на
това трето лице на 06.07.2017 год., но на практика владението му е било
предадено в по-ранен момент. С оглед сочената продажба изпълнението на
предварителния договор от страна на продавача е станало невъзможно, поради
което на основание чл.87, ал.2 ЗЗД договорът е бил развален.
По
отношение на доводите в отговора на и.м., че уведомлението за разваляне на
договора не било достигнало до продавача, се сочи, че от материалите по
воденото между страните гр.д. № 1026/2017 год. на PC – С. се установява
обратното – уведомлението, заедно с известието за доставянето му, е било
представено в съдебно заседание на 13.02.2018 год. в присъствие на процесуалния
представител на ответника, а последният го е цитирал в писмените бележки по
това дело, което сочи, че е бил запознат със съдържанието му.
По отношение на
доводите в отговора на и.м. за предходни водени между страните съдебни дела с
идентичен предмет с настоящото, се сочи, че е налице единствено субективен, но
не и обективен идентитет – по настоящото дело не се претендира плащане по
фактури, а връщане на паричната равностойност на полученото без основание.
С ДИМ се излагат доводи
да неоснователност на направеното с отговора възражение за прихващане, като е
направено и възражение за изтекла погасителна давност за претендирано от
ответника вземане за обезщетение за ползването на вещта.
Препис от ДИМ
е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373,
ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на
допълнителната искова молба. С допълнителния отговор се оспорва твърдението по ДИМ, че ответникът не е канил ищеца да си получи
обратно булдозера.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски.
Всяка от страните е направила и искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане
на по-малък размер на претендираното от ответната страна заплатено прекомерно
възнаграждение за адвокатско представителство.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба предварителен
договор от 19.10.2016 год. за
покупко-продажба на земеделска и горска техника, със същия продавачът „В. – 2003“ ЕООД се
задължил да продаде на купувача „К.л.“ ЕООД верижен булдозер марка KOMATSU
D65EX12, с ДК № СО 03660, срещу цена от 60 000 лева без ДДС. Договорено било продажната цена да бъде заплатена
под формата на дървесина, възлизаща на същата стойност, като след изплащане на
цялата сума продавачът се задължавал да прехвърли собствеността върху МПС на
купувача в едномесечен срок от последната доставка.
Между страните не се
спори, че на 20.10.2016 год. булдозерът бил доставен на ищеца, който още на
същия ден извършил първата доставка на дървесина на ответника в изпълнение на
договорните си задължения за заплащане на продажната цена. За периода от
20.10.2016 год. до 22.12.2016 год. купувачът извършил общо шест доставки на
дървесина на обща стойност 36 950.16
лева с ДДС, за което издал шест фактури, представени в заверени преписи с и.м.
:
- фактура №
**********/20.10.2016 год. – за доставена дървесина с цена 6 076.08 лева;
- фактура №
**********/24.10.2016 год. – за
доставена дървесина с цена 7 251.12 лева;
- фактура №
**********/01.11.2016 год. – за доставена дървесина с цена 7 415.28 лева;
- фактура №
**********/07.11.2016 год. – за
доставена дървесина с цена 5 797.92 лева;
- фактура №
**********/09.12.2016 год. – за
доставена дървесина с цена 3 600 лева и
- фактура №
**********/22.12.2016 год. – за
доставена дървесина с цена 6 809.76 лева.
За така доставените му
стоки ответникът издал три насрещни фактури – № **********/31.10.2016 год., № **********/30.11.2016 год. и № **********/30.12.2016 год., съответстващи като обща стойност на сумите
на всички доставки, с вписано основание – авансово плащане за верижен булдозер.
Видно от представеното с
и.м. споразумение от 31.12.2016 год., страните са извършили прихващане, по
силата на което от задължението на „В. – 2003“ ЕООД, възлизащо на 36 950.16 лева, произтичащо от
описаните по-горе шест броя фактури за доставена дървесина, издадени от „К.л.“
ЕООД, се прихваща задължението на купувача по сключения предварителен договор,
възлизащо на същата сума и произтичащо от описаните по-горе три броя насрещни
фактури, издадени от „В. – 2003“ ЕООД, в резултат на което насрещните задължения на страните се погасяват.
Между
страните не се спори, като се установява и от показанията на водения от ищеца
свидетел В.В., служител в ищцовото дружество през 2017 год., че по време на
действие на предварителния договор булдозерът, предмет на същия, бил
предоставен временно за послужване от „К.л.“
ЕООД на „В. – 2003“ ЕООД, като според свидетеля това станало на
неустановена дата през месец февруари 2017 год. Горното се установява и от показанията на
водения от ответника свидетел В.С., който лично натоварил булдозера на транспортираща
машина от склада на „К.л.“ ЕООД за да
бъде превозен до обекта на „В. – 2003“ ЕООД, но свидетелят не си спомня годината, когато това
е станало. Между страните не се спори, че след предаване на булдозера от купувача на
продавача вещта повече не била върната на ищеца; спори се за единствено за
обстоятелството дали последният е бил канен да я получи.
Видно
от представеното с и.м. уведомление от „К.л.“ ЕООД до „В. – 2003“ ЕООД, със същото купувачът уведомил продавача, че поради неизпълнение на
задълженията му по договора – поради задържането на вещта, разваля договора със
7-дневно предизвестие от получаване на уведомлението и кани продавача да му
върне паричната равностойност на престираното по договора в размер на 36 950.16
лева. В уведомлението е използван погрешно израза „прекратявам договора“, но
съдържанието му не оставя съмнение, че волята е за развалянето му поради
неизпълнение.
Уведомлението
е изпратено с обратна разписка до адреса на управление на продавача, вписан в
ТРРЮЛНЦ /към този момент – с. Р., п.к. 2043, ул. „Маршал Жуков“ № 15/ и
получено на 21.03.2017 год. от служител на дружеството с отбелязване на фамилия
и положен подпис в известието за доставяне на куриерската пратка от Speedy.
Видно от представения с молба от 02.12.2021 год. на пълномощника на ищеца договор от 20.06.2017 год. за покупко-продажба на земеделска и горска техника, със същия „В. – 2003“ ЕООД е продал на „Л.“ ЕООД булдозера марка KOMATSU D65EX12, с ДК № СО 03660, предмет на предварителния договор от 19.10.2016 год., сключен между „В. – 2003“ ЕООД и „К.л.“ ЕООД. От представеното с ДИМ свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника – част I, е видно, че верижният булдозер е вписан в регистъра на 06.07.2017 год. като собствен на „Л.“ ЕООД.
От заключенията на назначените по делото основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи се установява, че среднодневният пазарен наем, заплащан за машиносмяна, при използването на верижен булдозер марка KOMATSU D65EX12, предмет на сключения между страните предварителен договор, възлиза на 414 лева, като в стойността не са калкулирани режийни разходи, разходи за гориво-смазочни материали и възнаграждението на работник – оператор на машината.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Между страните по делото не се спори, като бе установено и от представените с и.м. шест фактури за доставена дървесина от „К.л.“ ЕООД на „В. – 2003“ ЕООД, три насрещни фактури, издадени от „В. – 2003“ ЕООД и споразумение за прихващане от 31.12.2016 год., че купувачът по предварителния договор от 19.10.2016 год. престирал в изпълнение на договорното си задължение за заплащане на продажната цена част от същата под формата на доставена дървесина на стойност 36 950.16 лева. Не бе установено обаче, че към датата на уведомлението за развалянето на договора от негова страна същият е имал основанията по чл.87, ал.1 от ЗЗД да развали същия, доколкото не беше установено неизпълнение на договорни задължения на продавача към този момент. От събраните гласни доказателства бе установено, че на неустановена дата през месец февруари 2017 год. булдозерът е бил предаден от купувача на продавача за временно ползване, но не и че последният е задържал вещта и след изтичане на срока за ползването, доколкото не бе установено такъв да е бил договарян; не бе установено и купувачът да е канил надлежно продавача да му върне вещта.
От горното е видно, че с изтичане на срока на даденото предизвестие, седем дни след получаването му /на 28.03.2017 год./, не бе установено договорът да е бил развален по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД от купувача по вина на продавача; установено бе обаче, че същият е бил развален на осн. чл.89 от ЗЗД на 20.06.2017 год. – в момента, в който „В. – 2003“ ЕООД е продал на третото лице „Л.“ ЕООД булдозера, предмет на предварителния договор, сключен между „К.л.“ ЕООД и „В. – 2003“ ЕООД. Към този момент с продажбата на вещта на третото лице продавачът сам се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си да прехвърли собствеността на първоначалния купувач, поради което на осн. чл.89, изр.1-во от ЗЗД договорът е бил развален по право и за всяка от страните е възникнало задължението да върне получената насрещна престация, като за продавача е възникнало задължението да върне равностойността на получената дървесина или сумата от 36 950.16 лева. За купувача е възникнало задължението да заплати на продавача възнаграждение за ползването на вещта, което има характер на наем за периода, през който продавачът е бил лишен от тази облага до разваляне на договора, респ. до възстановяване на владението върху вещта – така в решение № 156/30.11.2010 год. по т.д. № 69/2010 год. на ВКС, II т.о., с което се приема, че размерът на възнаграждението за ползване на машината следва да се определи на база размера на средния пазарен наем за такъв вид машини съобразно търсенето и предлагането, за периода от момента на предаването й за експлоатация на купувача до връщане на владението на продавача.
По делото бе установен началният момент, в който продавачът е бил лишен от ползването на вещта – 20.10.2016 год., когато булдозерът бил доставен на ищеца, но не бе установен по несъмнен начин момента, в който същият е бил върнат на продавача, за което страните спорят – ищецът сочи, че това е неустановена дата на месец февруари 2017 год., а ответникът – на месец март 2017 год. /едва с писмената защита, депозирана на 20.06.2022 год. в срока по чл.375, ал.2 от ГПК пълномощникът му сочи датата 24.03.2017 год./; свидетелят В.С., воден от ответника, изобщо не сочи годината, в която булдозерът е бил предаден на „В. – 2003“ ЕООД, а свидетелят В.В., воден от ищеца, установява само, че горното е станало през месец февруари 2017 год., което налага да се приеме единствено, че най-ранната възможна дата, на която продавачът е получил обратно вещта, е 01.02.2017 год.
Във връзка с направеното от пълномощника на ответника изявление за прихващане с допълнението към отговора на и.м. от 24.06.2021 год. /л.120 от делото/ – между сумата от 36 950.16 лева, предмет на иска по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД и сумата от 54 000 лева, дължима на ответника за лишаването му от ползването на вещта за периода от 20.10.2016 год. до 20.03.2017 год., съдът намира следното :
На първо място, с горното изявление страната прави съдебно прихващане само с претенцията на ищеца за сумата по иска по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, не и с тази по иска за заплащане на мораторни лихви, т.е. изявлението за прихващане е направено при условията на евентуалност /уважаване на този иск/ само между претенцията на ищеца за 36 950.16 лева и насрещната претенция на ответника за 54 000 лева.
На следващо място, както бе посочено по-горе, за продавача по разваления предварителен договор е възникнало вземане за обезщетение за лишаването му от ползването на вещта за периода, през който е бил лишен от тази облага до възстановяване на владението върху вещта /момент, който предхожда момента на развалянето на договора/, като средният пазарен наем за такъв вид машини бе определен от вещото лице в заключението по назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно изготвено – 414 лева на ден. Съдът обаче може да приеме за безспорно установен единствено началният, но не и крайният момент, в който продавачът е получил обратно владението върху вещта, поради което следва да приеме за крайна дата на периода 01.02.2017 год. Тъй като със събраните гласни доказателства бе установено, а и за това страните не спорят, че булдозерът е бил върнат на ответника най-рано през месец февруари, горното налага да се приеме, че периодът, за който е дължимо обезщетението за ползване на вещта, е 20.10.2016 год. – 31.01.2017 год. включително или 104 дни. След като ответникът твърди, че е бил лишен от владението на вещта и след тази дата /до 24.03.2017 год./, то следваше да установи горното по несъмнен начин, което не бе сторено – съдът намира, че нито представените по делото пътни листове установяват транспортирането на булдозера на твърдяната дата, нито ищецът прави признание за държането на вещта и през м. март 2017 год. – противно на доводите в писмената защита на пълномощника на ответника. В обобщение на изложеното съдът приема, че дължимото на ответника обезщетение възлиза на 414 лева/ден х 104 дни или 43 056 лева. Сумата е по-голяма от претенцията на ищеца по първия обективно съединен иск, с която е извършено прихващането, 36 950.16 лева, поради което този иск следва да се отхвърли изцяло поради извършеното прихващане.
Във връзка с възражението на ищеца по ДИМ за изтекла погасителна давност за претендирано от ответника вземане за обезщетение следва да се посочи, че действително вземането на ответника се е погасило с изтичането на кратката 3-годишна давност по чл.111, б.„б“ от ЗЗД, като горното е станало на 20.06.2020 год., три години след продажбата на вещта и развалянето на договора по право, когато е станало изискуемо вземането на ответника за дължимото обезщетение за лишаването му от ползване на вещта – момент, който предхожда момента, в който е направено изявлението за съдебно прихващане. Независимо от горното, съгласно чл.103, ал.2 от ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността, какъвто е настоящия случай.
Вторият
обективно съединен иск по чл.86, ал.1
от ЗЗД също следва да се отхвърли изцяло, но на друго основание – с оглед
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“,
предл.2-во от ЗЗД, което съдът
намира за основателно. В случая съдът приема, че купувачът е отправил покана до
продавача за заплащане на сумата от 36 950.16 лева и седмодневният срок за плащане е изтекъл на 28.03.2017 год.,
доколкото уведомлението е било връчено надлежно на представител на ответника на 21.03.2017 год. чрез куриерска фирма. На 28.03.2017
год. обаче за ответникът още не е
съществувало задължение за връщане на даденото по договора, доколкото не бе
установено към тази дата същият да е бил развален, поради което следва да се
приеме, че изискуемостта е настъпила към момента на развалянето на договора по
реда на чл.89 от ЗЗД на 20.06.2017 год., поради което искът за лихви,
претендирани преди този момент, е неоснователен и поради тази причина, а
тригодишният давностен срок за заплащане на мораторни лихви за забава в
плащането на цялата сума от 36 950.16 лева
е изтекъл на 20.06.2020 год. или преди предявяване на иска.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника в цялост направените по делото разноски в общ размер на 3 300 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по СОЕ в размер на 300 лева и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 3 000 лева. Направеното от пълномощника на ищеца искане по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, доколкото минималното дължимо адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 51 663.44 лева възлиза на 2 079.90 лева, а заплатеното такова от ответника от 3 000 лева не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни заседания с участието на пълномощника и извършените с негово участие процесуални действия, вкл. разпити на свидетели, изслушване на заключения на две експертизи и др.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.л.“ ЕООД, ЕИК срещу „В. – 2003“ ЕООД, ЕИК иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД – за заплащане на сумата от 36 950.16 лева /тридесет и шест хиляди деветстотин и петдесет лв. и шестнадесет ст./, съставляваща паричната равностойност на доставена на „В. – 2003“ ЕООД дървесина като част от продажната цена на верижен булдозер марка KOMATSU D65EX12, с ДК № СО 03660, предмет на развален предварителен договор от 19.10.2016 год. за покупко-продажба на земеделска и горска техника, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2020 год. до окончателното й изплащане, поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на „В. – 2003“ ЕООД в размер на 43 056 лева /четиридесет и три хиляди и петдесет и шест лв./ за обезщетение за лишаването му от ползването на вещта, предмет на предварителния договор, за периода от 20.10.2016 год. до 31.01.2017 год. включително.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.л.“
ЕООД, ЕИК срещу „В. – 2003“
ЕООД, ЕИК иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на
мораторна лихва в общ размер на 14 713.28 лева за забава в плащането на сумата
от 36 950.16 лева за период, считано от датата на всяка отделна доставка на
дървесина по договора от 19.10.2016
год., до
15.10.2020 год., поради
направено възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“, предл.2-во от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „К.л.“ ЕООД, ЕИК да
заплати на „В. – 2003“ ЕООД,
ЕИК в цялост направените по делото разноски в размер на 3 300 лева /три хиляди и триста лв./.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :