№ 93
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604752 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 10.11.2021 г., постановено по НЧХД № 12090/2021 г.
по описа на СРС, НО, 111 с-в е прекратил на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т.
5 и т. ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по делото, водено от А.Н.К. срещу В. Т.
Т. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК поради неявяване на тъжителя по делото и поради
наличие на висящо наказателно производство от общ характер пред СРС, НО, 17 с-в срещу
същия подсъдим, за същото деяние, но с по-тежка правна квалификация – такава по чл. 129
от НК.
Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила частна жалба от
частния тъжител А.Н.К., в която твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, като заявява, че призовката до него макар и да е отбелязано, че е била
връчена на съпругата му, тя не е приемала същата и прилага към жалбата си и декларация от
нея в този смисъл.
Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС ои да върне делото за
продължаване на разглеждането му по същество.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти,
както и събирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Т.,
счита, че неправилно районният съд е приел, че тъжителят е редовно призован за съдебното
заседание, тъй като от представеното удостоверение за раждане и съпровождащата жалбата
декларация се установява, че неговата съпруга Н. К. е била с тежка бременност, предстоящо
раждане и не е живяла на адреса. Моли съда да приеме, че няма налице редовно призоваване
1
и да отмени атакуваното определение, с което е прекратено съдебното производство.
Частният тъжител, редовно призован, не се явява.
Подсъдимият Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:
Производството пред СРС е образувано по депозирана на 23.08.2021 г. тъжба от
А.Н.К. срещу В. Т. Т. за извършено на 23.02.2021 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 25.08.2021 г. на СРС, НО, 111 с-в по НЧХД № 12090/2021 г. е
даден ход на тъжбата и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
когато били призовани страните. Първото съдебно заседание по делото било проведено на
06.10.2021 г. В 15.00 ч. председателят на съдебният състав проверил дали призованите лица
са се явили в откритото съдебно заседание, като констатирал, че тъжителят К. е редовно
призован рез своята съпруга и не се явява, нито се представлява. Първостепенният съд
констатирал, че за неявяването си пред съда частният тъжител не сочи уважителни причини,
нито такива изобщо, поради което приел, че е налице основанието по чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК
за прекратяване на наказателното производство.
В същото съдебно заседание се явил подсъдимият Т. заедно със защитника си – адв.
М., който представил копие от ОА срещу подсъдимия за причинена на тъжителя средна
телесна повреда със същото деяние, внесен за разглеждане в съда преди подаването на
тъжбата. Поради това съдът приел, че са налице и предпоставките на чл. чл. 24, ал. 1, т. 6
НПК и прекратил наказателното производство по делото.
Тези изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни, постановени
изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства.
Неявяването на частния тъжител в съдебното заседание на първоинстанционния съд
без уважителни причини съставлява процесуално основание за прекратяване на
наказателното производство, което е последица от недобросъвестно поведение от страна на
лицето, по чиято воля е образуван наказателния процес. Видно от върнатия в съда отрязък
от изпратената до частния тъжител призовка, в него е е отбелязано, че същата е връчена на
16.09.2021 г. от призовкаря А.Л.К. на трето лице „Н. К. – съпруга“ със задължение да я
предаде. Оформената по предвидения в закона ред призовка, изготвена от длъжностното
лице по призоваването, е официален документ с обвързваща доказателствена сила относно
удостоверените в нея факти. От друга страна приложената към жалбата декларация има
характера на писмени свидетелски показания, каквито са недопустими в наказателния
процес, а представеното удостоверение за раждане доказва единствено факта на раждането
на дете от двамата родители на посочената в него дата, но не и за начина на протичане на
бременността (предвид липсата на медицинска документация), нито за отсъствието на Н. К.
от адреса на връчване на посочената дата. По тези съображения правилно районният съд е
приел, че е налице надлежно уведомяване на тъжителя за датата и часа на съдебното
заседание, а въззивният състав намира възраженията на тъжителя за неоснователни.
Проверката на твърденията в жалбата, че подписът на призовката не е положен от лицето, от
което се твърди, че изхожда, би могла да бъде осъществена чрез назначаване на съдебно-
графическа експертиза, но този съдебен състав е на мнение, че в случая това не е
необходимо, тъй като е налице още едно основание за прекратяване на наказателното
производство.
От събраните от първата инстанция писмени доказателства се установи, че към
момента на депозиране на частната тъжба в съда, по случая вече е било образувано
наказателно производство от общ характер, по което е бил внесен обвинителен акт срещу
подсъдимия и делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание, при
провеждането на което частният тъжител е бил надлежно конституиран като страна. Видно
2
от представения обвинителен акт, между описаните в него и в тъжбата фактически
обстоятелства: време, място, участници и механизъм на деянието, има пълно съвпадение, а
различията се отнасят единствено до причинените травматични увреждания. При това
следва да бъде съобразена т. 18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС,
според която когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид
телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. Върховният съд изрично е посочил, че в тези
случаи не е налице идеална съвкупност, защото обектът на посегателството е един и същ и
по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Поради това СРС
резонно е приел, че се касае за едно и също деяние – обстоятелство, констатирано и от
съдебния състав, разглеждащ делото по внесения обвинителен акт. Въззивната инстанция
споделя изводите на първата, че за инкриминираното с тъжбата деяние спрямо същото лице
и за същото престъпление има незавършено наказателно производство – това по НОХД №
10118/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 с-в, а продължаването на наказателното производство
от частен характер ще доведе до нарушение на принципа "ne bis in idem". В тази хипотеза
правилният и законосъобразен подход налага прекратяването на наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното разпореждане, въззивната инстанция не констатира наличието
на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл. 24, ал. 5, т. 5 и
ал. 1, т. 6 от НПК, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.11.2021 г., постановено по НЧХД
№ 12090/2021 г. по описа на СРС, НО, 111 с-в, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 5 и т. ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3