Решение по дело №2373/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2002/13.11.2023г.

 

гр. Пловдив, ……………..

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЙОРДАН РУСЕВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА	и с участието
на прокурора	ГИНКА ЛАЗАРОВА	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 2373 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ***представлявано от И.П.-управител, чрез адв. Я.Я., служебен адрес: *** против Решение № 1239/12.07.2023г. по административно-наказателно дело № 6807/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че не е извършил нарушение, че от страна на административно-наказващият орган не е взето предвид депозираното в срок възражение срещу АУАН, както и че ПРС неправилно не е кредитирал представените писмени доказателства, в това число становището от „Стимекс“ ООД.  Възразява се също, че неправилно е преценено от въззивния съд, че не са налице условията за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяната на решението на ПРС и отмяна на НП. Претендират се разноски.

        Ответникът по касационната жалба-ТД на НАП, чрез процесуалния представител *** М. М., в представено писмено становище моли да се остави в сила решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 18.02.2022 г. служителят на НАП П.Г., на длъжност „***“ съвместно със служител на БИМ извършили проверка в обект, представляващ ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Пловдив, „Коматевско шосе“, местност „Динките“, стопанисван от на „ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД.

Служителят на приходната агенция изискала да се изведе от наличната в обекта ЕФСП - Ойл Сис 2.0 Д - KL с индивидуален номер OS 005733, номер на фискалната памет 58005733, регистрирана в НАП с потвърждение № 4288416/28.06.2019г. КЛЕН за дата 17.02.2022г., за да проверят отчитането на зарежданото гориво, тъй като бензиностанцията била ведомствена и се зареждали автомобили, собственост на проверяваното дружество. От изведения КЛЕН проверяващата установила, че по фискална касова бележка (ФКБ) № ***г. в 13:34 ч. са заредени 250,04 л. дизел на стойност 250,04 лв. с карта на управителя на дружеството. Регистрираното зареждане били приключено с вид „в брой“, а не „резерв 2“ - „вътрешно потребление“. Извършена била справка в информационните масиви на НАП относно получени данни за дата 17.02.2022 г. от ЕСФП на обекта, която справка е потвърдила приключването на зареждането.

Понеже във фискалния бон липсвал регистрационен номер на зареденото транспортно средство, управителят на дружеството допълнително представил копия на СРМПС с рег. № РВ8527КС и № РВ3456КТ. Върху представените копия управителят написал, че на 17.02.2022     г. те са били заредени с картата на управителя - 2х125 л. дизел на стойност 250,04 лв., и зареждането е приключено с посочената по-горе ФКБ. За констатациите на място бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 039431 от 18.02.2022г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F648704/13.04.2022 г. за нарушение на чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал. 8 вр. ал. 4 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и представителя на дружеството. Актът е подписан с възражения от негова страна. В седемдневен срок от съставянето на акта не е постъпило писмено възражение от дружеството-жалбоподател. Такова възражение е постъпило на 21.04.2022 г., в което аргументирано са изложени съображенията си против акта, които са идентични с тези от жалбата.

За извършеното нарушение е било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 8 вр. ал. 4 от ЗДДС.

В постановлението не е посочено, че е постъпило писмено възражение срещу акта.

В хода на производството пред въззивния съд е разпитан актосъставителя, който е потвърдил авторството на съставения от него АУАН и поддържа констатациите в него. Посочил е, че проверката е осъществена на място в обекта на дружеството съвместно със служител на БИМ и е изискан КЛЕН, а от представената касова бележка е установено и нарушението, предмет на делото.

ПРС е кредитирал показанията на свидетеля като обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и е приел за неоснователни и недоказани възраженията на дружеството за липсата на нарушение от обективна страна, доколкото по независещи от дружеството причини, каквито са токов удар или спад на напрежение, ЕСФП неправилно отчита зареждането.

Според мотивите на ПРС представените доказателства не могат да се обвържат с конкретния случай, като същите са изключени от доказателствената съвкупност, доколкото е прието, че същите са несъответни на останалия доказателствен масив.

ПРС е приел, че описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, копия на писмени възражения с вх. № 26-Г- 93/21.04.2022 г., протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0379431 от 18.02.2022 г., фискален касов бон № ***г., два броя СРМПС част I, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.

При формиране на фактическите си изводи съдът не е взел предвид писмено становище от „Стимекс“ ООД от 21.02.2022 г. и протокол № 029530 от 06.12.2021 г. за сервиз за абонаментна поддръжка на бензиностанции и газстанции.

Районният съд е коментирал събраните по делото доказателства и е установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.

Посочено е, че липсата на посочване в постановлението на подаденото писмено възражение, депозирано след предвидения в закона срок,  не представлява съществено неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на нарушителя.

Въззивният съд е разгледал възражението на дружеството за приложение на чл. 28 ЗАНН и е изложил мотиви, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Според ПРС правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер.

Решението е правилно.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.

Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.

Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на НП факти относно предявеното административно нарушение са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина.

Съгласно чл. 118, ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.

Съгласно разпоредбата на  чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите регистрирането на зареждане чрез ЕСФП от лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление".

В случая при извършената проверка се констатира, че „Глобал Транс Трейд“ ЕООД не е спазило начина за регистриране и отчитане на зареждане с течни горива за собствени нужди, установен с разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.8 от ЗДДС. Няма данни и НАП да е била уведомена за описания „проблем“ в становището на „Стимекс“ ООД. Както се посочи от приходните органи е била извършена справка в информационните масиви на НАП относно получени данни за 17.02.2022г. от ЕСФП на обекта, която справка е потвърдила приключването на зареждането.

Допълнително представените писмени доказателства не опровергават изводите на административно-наказващия орган, тъй като представения протокол за извършена смяна на компютър на ЕСПФ поради нарушено състояние на базата данни е от 06.12.2021г., т.е. преди датата на констатираното с АУАН нарушение, а в становището от „Стимекс“ ООД не се съдържат конкретни данни за наличие на токов удар или спад на напрежението на компютъра и свързания към нея карточетец, монтиран на колонката на 17.02.2022г., нито от санкционираното дружество са ангажирани конкретни доказателства в тази посока.

Не са представени и други разходооправдателни документи, например фактура, издадена на името на дружеството, с което да се приеме, че разходът не е за лични нужди.

Ето защо липсват основания, от които да са приеме, че се освобождава дружеството от законовоустановеното задължение за спазване на фискалната политика в държавата като бъдат регистрирани всички извършени продажби по надлежния ред, респективно регистрирането на зареждане чрез ЕСФП да се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление.

Необсъждане от административно-наказващия орган на депозираното от дружеството възражение не представлява съществено процесуално нарушение. Само ще се отбележи, че съдебната фаза е централна фаза на процеса, там се предоставя пълна възможност на всяка страна да ангажира съответните доказателства и да изложи доводите си. От право на съдебно обжалване не се установява касаторът да е бил лишен.

Изложените мотиви в първоинстанционното решение, че случаят не е маловажен се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото, съдът намери, че следва да присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

 

                                       Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1239/12.07.2023г. по АНД № 6807/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ ТРАНС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ***представлявано от И.П.-управител, да заплати на Национална агенция по приходите, гр. София сумата от 100,00 лв. /сто лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.