№ 4715
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110122576 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на
вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че на 01.12.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника Д. Г. М. за сумата 2128,11 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1,
ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 346,97 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 32,23 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; ответницата М. А. Ц. за сумата 532,03
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г.,
сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г.,
сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; А. А. М. за за сумата
532,03 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м.
април 2021г., сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
1
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м.
април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.
Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е било образувано ч.гр. дело № 66024/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170
състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна
енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. София,
ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********,, като купувачът не бил заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му против Д. Г. М. за сумата 2128,11 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб.
№ ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 346,97 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 32,23 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; ответницата М. А. Ц. за сумата 532,03
2
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г.,
сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г.,
сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; А. А. М. за за сумата
532,03 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м.
април 2021г., сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м.
април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по
ч.гр. дело № 66024/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. Г. М., в
който е изразено становище за недопустимост на иска за установяване вземането на цена на
услугата дялово разпределение. По същество, изразява становище за неоснователност на
исковете. Ответникът развива съображения за нищожност на клаузата за обезщетение за
забава. В отговора е релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.
В срока и реда по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците А.
А. М. и М. А. Ц., в който е изразено становище за недопустимост на иска за установяване
вземането на цена на услугата дялово разпределение. По същество, изразява становище за
неоснователност на исковете. Ответниците оспорват да са потребители на топлинна енергия
и между тях и ищеца да е сключен договор за доставка. Същите развиват съображения за
нищожност на клаузата за обезщетение за забава. В отговора е релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства, чрез представения договор за продажба на
държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните недвижими имоти от
03.10.1980г., се установява, че А.К.М. и Д. Г. М. са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че А.К.М. е починал на
01.10.1998г. и е оставил наследници по закон съпругата си Д. Г. М. и низходящите си М. А.
Ц. и А. А. М..
С молба- декларация от 16.10.1999г. ответницата Д. Г. М. е заявила желание да бъде
открита партида за процесния имот. Същата е декларирала, че имотът ще бъде обитаван от
3
двама човека.
На 23.09.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост,
намираща се на адрес: гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, и “Т.С.” ЕООД, по силата на който
етажните собственици са възложили на посоченото дружество извършването на услугата
дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на
Общото събрание на етажните собственици от 20.09.2002г. От приложения списък към
протокола се установява, че ответницата Д. Г. М. е положила подпис и е удостоверила, че в
процесния имот има пет броя радиатора, с три разпределителя и три термовентили.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен
период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 1684,48 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2021г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1626,98 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период
пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която за отчетния период 2019г.- 2020г. и отчетния период 2020г.- 2021г.
ответниците са осигурили достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и главните
отчети са подписани. Съгласно констатациите на експерта, в процесният имот е
топлоснабден и в него има четири броя радиатори, с уреди за дистанционно отчитане.
Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на един водомер за топла вода.
Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за
отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи. Общият топломер е преминал метрологична проверка, съответно на 20.07.2018г. от
“Аква билдинг сървиз” ЕООД и на 09.03.2022г. от “А.” ЕООД, като и при двете проверки
резултатът е “съответства”. Съгласно заключението на вещото лице през процесния период
за имота е начислена топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността
на доставеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г. е в
размер на сумата 3192,16 лева.
От представения списък на лицата, оправомощени за проверка на средства за
техническо измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях към 21.11.2023г.
се установява, че “А.- Б” ЕООД е получил лиценз със заповед № 2050-16/ 22.08.2022г.
С решение № 112/ 08.02.2023г. по а.х.д. № 349/ 2022г. по описа на Бургаски
административен съд е отхвърлена жалбата на “А.- Б” ЕООД против заповед № 2050- 28/
17.11.2021г., издадена от председателя на ДАМТН, с която е отнет лиценза на
жалбоподателя за оправомощаването му за проверка на водомери за студена и топла вода, и
топломери.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
4
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост по
5
силата на правна сделка- продажба и наследствено правоприемство.
По въпроса “Кои правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката” е постановено
Тълкувателно решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/ 2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1.
Съгласно даденото в същото разрешение, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . В решението
е посочено, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В светлината на изложеното, съдът счита, че между ищеца и ответницата е Д. Г. М. е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същата се явява
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата Д.
Г. М. е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между ищеца и посочената ответница е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
6
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.С.” ООД.
Конкретиката на случая сочи, че в общият топломер е преминал метрологична
проверка, съответно на 20.07.2018г. от “Аква билдинг сървиз” ЕООД. Съгласно
разпоредбата на чл. 43 Закона за измерванията, последваща проверка се извършва на
средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Тя
се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността на
проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Със заповед № А- 616/ 11.09.2018г. на
председателя на ДАМТН е посочено, че последваща проверка на топломерите се извършва
на две години. В настоящия случай топломерът е преминал на проверка на 20.07.2018г.,
поради което и за периода м. юли 2018г.- м. юли 2020г. топлинната енергия е отчитана от
средство за техническо измерване от одобрен тип. Не така стои въпросът със съответствието
на топломера на одобрения тип или на изискванията към него за периода м. август 2020г.- м.
април 2021г. Установява се, че със заповед № 2050- 28/ 17.11.2021г., издадена от
председателя на ДАМТН, е отнет лиценза на “А.- Бг” ЕООД за оправомощаването му за
проверка на водомери за студена и топла вода, и топломери, като дружеството е получило
такъв на 22.08.2022г. (видно от списък на лицата, оправомощени за проверка на средства за
техническо измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях към
21.11.2023г.). Предвид изложеното, че към датата на извършване на проверка на
метрологичната годност на общия топломер посоченото дружество не е имало лицензия за
това, което обуславя извод, че в случая не е установено по категоричен начин, че
количеството топлинна енергия, доставена през периода м. август 2020г.- м. април 2021г. е
изчислено е вярно.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва
че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2019г.- м. април 2021г. Искът е предявен на 01.12.2022г., към която дата давността се счита
7
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. юли 2019г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от м. май 2019г. до м. юни 2019г. са погасени по давност- за последния месец от
посочения период задължението е станало изискуемо през м. август 2019г., като
тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през
които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на исковата молба на
01.12.2022г.
В обобщение, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. юли 2019г.- м.
юли 2020г.
Исковете за цена на услугата дялово разпределение не са погасени по давност.
В настоящия случай, както се посочи, пасивно материално легитимирана да отговаря по
предявените искове за цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение е
ответницата Д. Г. М..
С оглед изложеното, искът за установяване по отношение на ответницата Д. Г.
Младенова на вземането за цена на топлинна енергия е основателен до сумата 299,65 лева, а
на вземането за цена на услугата дялово разпределение- за сумата 32,23 лева. Предявените
искове за установяване по отношение на М. А. Ц. и А. А. М. на вземането на ищеца за цена
на топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За забавата на ответницата в периода м. юли 2019г. до м. юли 2020г., приложение ще
намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ- 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като продавачът начислява обезщетение за забава само за
8
задълженията, неплатени в посочения срок.
В случая лихвата за забава, определена по реда на чл. 162 ГПК, посредством интернет
лихвен калкулатор, е в размер 64,34 лева.
По отношение на вземането на ищеца спрямо М. А. Ц. и А. А. М. за обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия, следва да се посочи, че в настоящия
случай не се установява съществуване на вземането за главница, което обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По отношение на разноските:
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената
част от исковете, в тежест на ответницата Д. Г. Младенова следва да бъдат възложени
разноски в размер на 13,18 лева.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете ответницата Д. Г. Младенова следва да бъде осъдена
да плати на ищеца сумата 50,48 лева.
Относно разноските на ответниците:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ответниците претендират адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания
(противно на застъпеното в отговора на молбата по чл. 248 ГПК становище), като са
представени доказателства за действително извършване на разноските.
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
9
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (в исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
10
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че договореното възнаграждение за защита в заповедното производство в размер на сумата
400 лева, за ответницата Д. Г. Младенова, и на сумата 300 лева, за ответниците М. А. Ц. и А.
А. М., е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата 50 лева (за всеки от
ответниците) напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и на
осъществената защита. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответницата Д. Г.
Младенова следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 42,12 лева. На
ответниците М. А. Ц. и А. А. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 50 лева (за всеки от ответниците).
Договореното адвокатско възнаграждение за защита на ответницата Д. Г. Младенова в
първоинстанционното исково производство в размер на 650 лева и на ответниците М. А. Ц.
и А. А. М. в размер на 400 лева (за всяка от тях) е съответно на фактическата и правна
сложност на делото, което обуславя неоснователността на възражението за прекомерност.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответницата Д. Г. Младенова следва да
бъдат присъдени разноски в размер на сумата 547,47 лева. На ответниците М. А. Ц. и А. А.
М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
400 лева (за всеки от ответниците).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. М., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, за сумата 299,65 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. юли 2019г.- м. юли 2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 01.12.2022г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ, за сумата 64,34 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2020г.- 26.10.2022г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за сумата 32,23 лева,
11
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м.
април 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 01.12.2022г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 3042 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 66024/ 2022г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, против Д. Г. М., с ЕГН
**********, за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. №
********, за периода м. май 2019г.- м. юни 2019г. и за периода м. август 2020г.- м. април
2021г. над сумата 299,65 лева до сумата 2128,11 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 153 ЗЕ, за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер
на законната лихва над сумата 64,34 лева до сумата 346,97 лева, с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и за сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за
периода за периода от 01.12.2019г. до 26.10.2022г, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, против М. А. Ц., с ЕГН
**********, за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 532,03 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
"Д.", бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г., с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ, за сумата 86,74 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, за сумата 8,06 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г.- 30.04.2021г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за
сумата 1,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019г. до
26.10.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед
№ 3042 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело
№ 66024/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, против А. А. М., с ЕГН
**********, за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 532,03 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
"Д.", бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г., с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ, за сумата 86,74 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, за сумата 8,06 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г.- 30.04.2021г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за
12
сумата 1,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019г. до
26.10.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед
№ 3042 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело
№ 66024/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. М., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************,
сумата 13,18 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч.гр. дело №
66024/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съобразно уважената част от
исковете и сумата 50,48 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************, да плати на Д. Г. М., с ЕГН **********,
сумата 42,12 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 66024/
2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски, съобразно отхвърлената
част на исковете и сумата 547,57 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************, да плати на М. А. Ц., с ЕГН **********,
сумата 50 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 66024/ 2022г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски, и сумата 400 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************, да плати на А. А. М., с ЕГН **********,
сумата 50 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 66024/ 2022г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски, и сумата 400 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13