О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 523
гр.
Кюстендил, 11.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на единадесети
септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 434
по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения К.С.К. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на Затвора-
юрисконсулт Г., упълномощена със
заповед №Л- 685а/ 02.07.2018 г. на Началника на Затвора, изразява становище за
неоснователност на молбата.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за
допускане на УПО.
Служебният защитник на лишения от свобода- адв. Б.И. пледира за
уважаване на молбата.
Лишеният от свобода К.С.К. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за
решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на
страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода К.С.К. е постъпил
в Затвора на 05.01.2016 г. (задържан на 30.12.2015 г.)
Изтърпял е наказание с начало 30.12.2015 г., наложено с протоколно
определение №1029/10.05.2016 г. по ЧНД №171/2016 г. на РнС – Сандански, с което
на основание чл.70,ал.7 от НК е постановено отделно да изтърпи неизтърпяната
част в размер на 1 месец и 10 дни от общото наказание от 1 година ЛС, наложено
по ЧНД №155/2011 г. на РнС –Сандански (включващо НОХД №731/2009 г. и НОХД
№70/2007 г. и двете по описа на РнС – Сандански),от чието изтърпяване е бил
условно предсрочно освободен на
основание чл.70, ал.1 от НК, съгласно протоколно
определение от 21.10.2011 г. по ЧНД №518/2011 г. на ОС – Кюстендил.
Този неизтърпян остатък е изтърпян от 30.12.2015 г. до 10.02.2016 г.
Понастоящем изтърпява наказание, наложено с присъда №100/20.01.2015 г. по НОХД
№247/2013 г. на РнС – Сандански в размер на 5 години ЛС, при първоначален
„строг“ режим, за престъпление по чл.131а, пр.1 вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК.
С решение по ВНОХД №240/2015 г. на ОС- Благоевград, посочената присъда
е потвърдена и е влязла в законна сила на 12.12.2015 г.
С решение №270/27.06.2016 г. по НОХД №456/2016 г. на САС, на основание
чл.425,ал.1, т.3 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК е възобновено производството по
ВНОХД №240/2015 г. на ОС – Благоевград, като посоченото въззивно решение е изменено
в частта относно наказанието. Същото е намалено от 5 години на 4 години ЛС.
Решението е влязло в законна сила на 27.06.2016 г.
С Решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС /Протокол №1/31.01.2017 г.
режимът му е заменен от „строг“ на „общ“ режим.
Със заповед №225/31.03.2017 г. на Началника на затвора е настанен в
ЗООТ „Самораново“.
Със заповед №176/19.02.2018 г. на Началника на затвора режимът му е
заменен от „общ“ на „лек“.
Начало на наказанието:
10.02.2016 г.
Към
датата на произнасяне от КнОС- 11.09.2018 г. е изтърпял фактически – 2 години,
7 месеца и 1 ден; от работа- 7 месеца и 14 дни; всичко – 3 години и 2 дни;
остатък – 9 месеца и 15 дни.
От
затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в
затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по
чл.154 ЗИНЗС, план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и
психологическо изследване. Отчетен е
първоначален риск от рецидив в границите на средния- 68 точки. Като
проблемни зони са отчетени: настоящето правонарушение, отношение към
правонарушението, междуличностни проблеми, умения за мислене. Ресурсите са
наличие на начално образование ина трудова заетост, липса на наркотична
зависимост, липса на емоционални проблеми, възрастта му, доброто му поведение като
цяло, доброто му здраве, отчасти
запазените контакти с близките и нагласата за безпроблемно изтърпяване
на наказанието. Рискът от вреди е нисък за лишения от свобода, висок за
останалите лишени от свобода и персонала и среден за обществото. Препоръчано е
в плана за изпълнение на присъдата да се включат фиксираните проблемни зони.
Видно от текущите доклади на затворническата администрация е, че
лишеният от свобода при настаняването си в затвора не е създавал проблеми с
поведението си, същото е било последователно. Спазва затворническия ред, бил е
старателен и добросъвестен при изпълнение на поставените задачи. Има добро отношение
към служителите, бил е предпазлив в затворническата общност. Работил е като
чистач на I- ва група и във фирма „Пейпър багс“ ЕООД. Показал е
нагласа за ресоциализация в обществото.
На
04.05.2017г. е настанен в ЗООТ. Безпроблемно е протекла адаптацията в условията
на смекчен режим. Няма изразени лидерски нагласи, контактува избирателно с
другите лишени от свобода, избягва конфликтни ситуации.
Бил
е назначен на работа като общ работник
на обект цех „Дърводелски“ в ЗЗОТ Самораново, а по- късно- като чистач на работно място. Показал е
постоянство, трудово усърдие и увереност. Ползва се с подкрепата на близките
си.
След направена ревизия и констатирана промяна в зоните отношение към
правонарушението и умения за мислене, оценката на риска от вреди е намалена на
59 точки. Налице е препланиране на присъдата, като е отбелязано подобрение на
личния му ресурс, но са поставени задачи по съществуващите проблемни зони-
злоупотреба с алкохол и умения за
мислене. Посочено е, че не е постигнат
необходимия резултат по отношение на уменията му за адекватно решаване на
проблемите му и трудностите.
Има няколко награди. Няма наказания.
На
04.06.2018г. е назначен като общ работник във фирма „*****“ ООД.
Видно от справката на Началника
на Затвора и становището на представителя на затворническата администрация е,
че лишения от свобода дава доказателства за поправянето си, но процеса за
превъзпитание не е завършил в цялост и трябва да продължи, доколкото доброто
поведение следва да свидетелства за съзнателно, трайно и цялостно поправяне на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1
лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по
време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав
намира, че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за препланиране на присъдата.
Действително, лишеният от свобода е показал поведение, свидетелстващо за
поправяне, налице е и снижение на риска от вреди, но същото не е пълно и е
необходимо напълно да се постигнат
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с промяна на отношението му към алкохола и преосмисляне на вредни
последици от минало поведение и извличане на поуки от минал опит. В този аспект
следва да бъдат изпълнени поставените задачи по изграждане на критично
отношение към злоупотребата с алкохол и разпознаване и законосъобразно
разрешаване на проблемите, изрично посочени при препланирането на присъдата.
Постигнатите резултати следва да бъдат затвърдени, за да се счете, че са
постигнати целите на наказателната репресия по
чл.36 от НК.
Видно от справката от
затворническата администрация е, че при престоя си в мястото за лишаване от
свобода, К. няма действащи наказания.
Същевременно е награждаван и работи, има изградени трудови навици и е
усърден, но мотива за негативно мнение на затворническата
администрация относно молбата му за УПО е свързан с липсата на умения у
осъдения да предвижда последствията от действията си, склонността към поемане
на едни и същи грешки и към немотивиран риск, свидетелство за което е, че при
предишен престой в затвора е ползвал УПО и настоящето деяние е извършено в рамките на определения от съда изпитателен
срок.
В
този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на лишения
от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието.
Действително, към настоящия момент риска от вреди е снижен, но все още
е във високите стойности на средния
такъв и съдът счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна
на мисленето му и повишаване на уменията
за адекватно решаване на проблемите при лицето следва да продължи. КОС се
солидаризира с мнението на
затворническата администрация, че поради изградения криминален модел на
поведение у К. е необходимо се затвърдят позитивните промени у осъдения по посока необходимост от
извличане на поуки от минал опит и необходимостта от преосмисляне на
последиците от поведението му.
Необходимо е да се продължи
работата по посока запазване на доброто му поведение и минимизиране на
регресивните последствия от престоя в
затвора и реинтегриране в обществото. Налице е необходимост от затвърждаване на
постигнатите резултати и на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне,
неприключил съгласно препланирането на присъдата. Наличието на упоритост в
миналото на К. и склонността към повторение на едни и същи грешки,
необходимостта от изграждане на алтернативи при разрешаване на възникнали
житейски ситуации са факти, които,
преценени в съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за
превъзпитанието и поправянето му по смисъла на чл.439а от НПК и не могат
да мотивират извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е
така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва
да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението
на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по
посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на
осъдения, характер и поведение, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на
заложените цели при препланирането на присъдата.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения К.С.К. за допускане на
условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.С.К.
- роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
женен, с начално образование, с българско гражданство, българин, категория –
РЦ, ЕГН ********** за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на общото
наказание „лишаване от свобода” в размер
на 4 години по НОХД №247/2013 г. на Районен съд – Перник,
изменено с Решение №270/27.06.2016 г. на САС по НОХД №456/2016 г., в сила от
27.06.2016 г.
Предложения или нова молба по чл.
437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в
7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от
НПК.
След влизане в сила на
определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на
Затвора гр.Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: