Определение по дело №262/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20217090700262
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 953

 

гр. Габрово, 12.10.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 262 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В.В.Х. *** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № * от 18.09.2020 година, издаден от Гл. специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Севлиево.

С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № * от 18.09.2020 година, издаден от Гл. специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Севлиево, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ на В.Х. са определени задължения за данък върху недвижими имоти за периода от 2011 година до 2019 година включително. В АУЗ е указано, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред Община Севлиево, като жалбата се подава чрез органа, издал акта.

             Задължението за данък върху недвижимите имоти представлява публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, според действащата към момента редакция на който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на същия член, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в чл. 107, ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно /в определените хипотези/, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция /чл. 107, ал. 4 от ДОПК/.

Следователно, видно от цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци /в случая данък върху недвижими имоти/ е по реда на ДОПК. В конкретния случай установяването на вземанията за местни данъци е осъществено с административен акт - АУЗ, който е издаден от орган на общинската администрация. Относно обжалването на този акт изрично е предвидено обжалване по административен ред в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, към който препраща чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Затова, актът за установяване на местни данъци подлежи на обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Севлиево, който е компетентният по-горестоящ административен орган съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Коректно указание относно това пред кой орган подлежи на обжалване процесния АУЗ не съдържа. Както вече бе отбелязано, указанието е, че подлежи на обжалване пред Община Севлиево.

От представената административна преписка не се установява процесният АУЗ да е бил оспорен по административен ред.

Предвид гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното производство прекратено, като жалбата следва да бъде изпратена по подведомственост за произнасяне на Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Севлиево.

 

Водим от горното и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.В.Х. *** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № *от 18.09.2020 година, издаден от Гл. специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Севлиево.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 262/2021 година по описа на Административен съд – Габрово.

ИЗПРАЩА жалбата на В.В.Х. *** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № * от 18.09.2020 година, издаден от Гл. специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Севлиево, по подведомственост за произнасяне на Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Севлиево.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му от оспорващата страна и от органа, на който делото е изпратено.

 

 

                                   

                                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: