Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 18.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛАДШИ
СЪДИЯ:
СИМОНА УГЛЯРОВА
При секретаря: Мариана Косачева, като разгледа
докладваното от съдия Иван Коев ВАНД № 942
по описа на Софийски градски съд за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХI
от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба от обв. К.Й., чрез адв. Т.Л. – САК срещу решение от 20.11.2020 г.,
постановено по НАХД № 9795 по описа на Софийски районен съд за 2020 г.,
Наказателно отделение, 111-ти състав.
С решение от 20.11.2020
г., постановено по НАХД № 9795 по описа на Софийски районен съд за 2020 г.,
Наказателно отделение, 111-ти състав, обв. К.С.Й., с ЕГН: **********,
е признат за виновен, за това, че на
21.09.2019 г. около 17:30 ч. -
18.00ч., в гр. София, на пазара в ж.к. "Хаджи Димитър" на ул. "Макгахан",
пред денонощен магазин за алкохол и цигари, чрез нанасяне на удар с бутилка в
главата на Е.К.К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
разкъсно-контузна рана в лявата челна и челнотеменна област, кръвонасядане на
горния клепач на лявото око, оток на клепачите на окото, оток на лявата
орбитална област и целия ляв среден лицев етаж, които увреждания реализират
медико – биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди при явно незачитане и
нарушаване на порядките в обществото и правата на личността, тъй като е
осъществено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, обв. К.Й. е осъден да заплати в полза СДВР разноски в размер на
435.41 лв. и на основание чл. 190, ал. 2 НПК в полза на Държавата и по сметка
на СРС сумата от 10.00 лв., съставляваща държавна такса за служебно издаване на
2 бр. изпълнителни листа при липса на доброволно заплащане.
Във въззивната жалба са
изложени доводи, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излагат се твърдения, че в хода на следствието липсват събрани
доказателства, че именно обв. Й. е извършил престъплението, за което е предаден
на съд. Твърди се, че протоколът за разпознаване на лице е негодно
доказателствено средство и се излагат мотиви. Адвокатът счита, че авторството
на престъплението не е установено по несъмнен начин. На последно място се
акцентира, че постановлението на Софийска районна прокуратура, не е
конкретизирано лицето което се предава на съд, като това е довело до съществено
процесуално нарушение.
В проведеното
разпоредително заседание на 29.03.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните
прения обв. Й., чрез адв. Л. поддържа въззивната жалба и излага сходни
аргументи с тези в подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното
във въззивната жалба, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на
събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната
логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в
съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата
на човека. Извършен е задоволителен анализ на събраните по делото доказателства
и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд.
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния
съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата
инстанция. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. В
подадената въззивна жалба не се съдържат никакви съществени оплаквания, които
да не са получили своят отговор в мотивите на районния съд. Въззивната инстанция,
като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото
намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са
приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че
обв. К.С.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: **********.
С постановление за
внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК от 23.07.2020г., внесен в
Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила К.С.Й., в това,
че:
на 21.09.2019 г. около 17:30 ч. - 18.00ч., в гр. София,
на пазара в ж.к. "Хаджи Димитър" на ул. "Макгахан", пред
денонощен магазин за алкохол и цигари, чрез нанасяне на удар с бутилка в
главата на Е.К.К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
разкъсно-контузна рана в лявата челна и челнотеменна област, кръвонасядане на
горния клепач на лявото око, оток на клепачите на окото, оток на лявата
орбитална област и целия ляв среден лицев етаж, които увреждания реализират
медико – биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди при явно незачитане и
нарушаване на порядките в обществото и правата на личността, тъй като е
осъществено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК..
Въззивната инстанция
намира, че авторството на деянието описано в постановлението, от страна на обв.
К.Й. е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на
наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в подадената
въззивна жалба липсват наведени съществени от правна страна аргументи, които да
опровергават постановеното решение, както и аргументи, които вече да не са
получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви.
Софийският градски съд
не може да се солидаризира с релевираните от адв. Т.Л. оплаквания, че е
допуснато съществено процесуално нарушение в постановлението с което обв. Й. е
предаден на съд, като от прочита на постановлението се установява съвсем ясно
лицето което се предава на съд и поради какво извършено деяние от него.
Постановлението е правилно съставено и отговаря на процесуалните изисквания от
една страна, а от друга – не е лишило обв. Й. да разбере за какво е предаден на
съд и да организира в пълен обем защитата си.
Адекватно са ценени приложените писмени
доказателства, т.к. кореспондират с останалите източници по делото и точно
отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета
на доказване. Въззивният съд изцяло се солидализира с мотивите на СРС, че
протоколът за разпознаване на лице е годно доказателствено средство и има
доказателствена сила, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития и извършеното деяние от дееца.
Непосредствен обект на
това престъпление – чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
От обективна страна
изпълнителното деяние се осъществява чрез действие. Предмет на това
престъпление е анатомичната цялост и физиологичните функции на организма на
даден човек. В теорията е дадена дефиниция на понятието‚ "телесната
повреда", като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг
човек, чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка
или страдание. Леката телесна повреда е резултатно увреждащо престъпление, като
в конкретния случай е установено, че обв. К.Й. е причинил временно разстройство
на здравето, неопасно за живота и страдание на лицето Емил Кирилов. По чл. 130,
ал. 1 НК болката или страданието трябва да са от такова естество, от такъв характер,
че да представляват разстройство на здравето. Според константната върховна
съдебна практика, според която под обсъжданата хипотеза попадат всички
увреждания, които са довели до болестно състояние на организма, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Налице е квалифицирания
признак на абсолютно недопустими действия на публично място, които са абсолютно
недопустими и непримирими за едно демократично общество, не дават основа за
каквото и да е допълване или изменение, и настоящият състав ги споделя изцяло.
Въззивният съд се
солидаризира и с доводите за субективната страна на деянието и умисъла на
подсъдимото лице.
Не са налице основания
този съд да се дистанцира и от определеното спрямо обв. Й. наказание. За
извършеното от обв. К.Й. престъпления по 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал.
1 НК, се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок до 2 /две/
години. При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващите се
санкции правилно е установено, че са налице предпоставките за приложение на
института по глава XXVIII
"Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание" по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, като не е имало данни за
причинени от деянието имуществени вреди и не са били налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК.
Подобно на предния съд,
Софийски градски съд е на становище, че наложеното наказание би изпълнило в
достатъчна степен целите на генералната превенция по чл. 36 НК. Тя ще окаже
нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на
дееца, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е
и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото
време, ще се даде възможност на обв. Й. да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
В светлината на
изложеното по-горе, въззивната инстанция приема, че наложеното административно
наказание "Глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева е съответно на степента на
извършеното деяние и личността на дееца.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, СГС, НО, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 20.11.2020 г., постановено по НАХД № 9795 по описа на Софийски районен съд
за 2020 г., Наказателно отделение, 111-ти състав..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.