№ 8662
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110117849 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са искове с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците М. К. Г. и Й. С. Г. дължат солидарно
на „Т.С.“ ЕАД сумата 1001,39 лева - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
165,75 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г.; сумата
41,82 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата 09,48 лева - мораторна лихва за периода
от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №59168/2022 г. по описа
на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката. Ответникът не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Солидарната
отговорност обосновава с твърдението, че през процесния период ответниците са
съпрузи, на осн. чл. 32 от СК.
Ответникът М. Г., чрез особен представител, оспорва исковете по размер
по съображение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Й. Г., чрез особен представител, оспорва исковете по
допустимост, основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните, вкл. с трето лице ФДР; навежда възражение за изтекла
1
погасителна давност; размерът на претенцията е формиран въз основа на
отменена методика, в т.ч. цената на доставка формирана въз основа на нищожни
нормативни актове; липсват доказателства за солидарна отговорност на
ответниците; общите условия на ищеца са неравноправни; оспорва да е
потребено количеството топлинна енергия на претендираната стойност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Акт за сключен граждански брак от 14.09.1991 г. се установява, че
ответниците са съпрузи, като не се твърди и не се доказва, че бракът е прекратен,
в т.ч. преди исковия период.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№178/29.08.2008 г. по нот. д. №345/2008 г. на Нотариус с рег. №*** на НК се
установява, че ответниците са придобили през време на брака правото на
собственост върху недвижим имот в ************.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Ето защо съдът приема, че през исковия период като собственик на имота
ответниците се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество,
тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота и отговарят за
неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Имотът е придобит през време
на брака им в режим на съпружеска имуществена общност и се съпритежава от
тях. За процесния период е приложима материалноправната норма на чл. 32 от
СК, съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството и възникнали разходи по повод
ползването на вещи, които съпрузите притежават в режим на съпружеска
имуществена общност, а такъв разход безспорно е този за доставяна топлинна
енергия. Солидарността на съпрузите произтича от закона и съществува докато
трае брака им. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът по вземания срещу
солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си и може да
иска изпълнение на цялото задължение от всеки един, а всеки един отговоря за
пълния размер на вземането на кредитора.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е
обитавал имота.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на
чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 1001,37 лв. За сметка
2
на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея
не са включени лихви или стари задължения. Вещото лице установява, че през
целия процесен период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот,
а само топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за доставка на БГВ.
Вещото лице е установило, че през 2018г. е извършена проверка и поставен
изправен топломер с марка и фабричен номер, идентичен на проверения през
2021 г., което еднозначно сочи, че не са установени отклонения в измервателния
уред, монтиран по-рано.
От представените писмени доказателства не се установява, че са ползвани
услугите за дялово разпределение, поради което исковите претенции за главница
и лихва подлежат на отхвърляне.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 31.10.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания
преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал.
1 от ЗЗД) – преди 31.10.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г.,
съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020
г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С оглед на спирането на давността през
2020 г. на това обективно основание в конкретния случай покрито е с давностен
срок вземането за главница за периода 01.05.2019-31.06.2019 г. Предвид това,
исковата претенция за главница за цена на доставка на топлинна енергия е
основателна за периода 01.07.2019-30.04.2021 г. и в размер на сумата 914,01лв.,
определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, предвид
изчисленията на вещо лице СТЕ , с мораторна лихва 150,68 лв. за периода
15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., а за останалата част исковете подлежат на
отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
3
на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. На ищцовото дружество по
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете,
следва да се пресъди общо сумата 1433,06 лева (или по 716,53 лв.) за платени
държавни такси, възнаграждения на вещи лица, на адвокати-особени
представители на всеки един ответник, и юрисконсулт, последното на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения
минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. К. Г., с ЕГН:**********, и Й. С.
Г., с ЕГН:**********, и двамата с адрес: **********, дължат солидарно на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********** и адрес: ***********, сумата 914,01 лева –
главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода от 01.07.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 150,68 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2020-13.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№59168/2022 г. по описа на СРС; като иска за главница за периода 01.05.2019-
30.06.2019 г. и над уважения размер от 914,01 лева до пълния предявен размер от
1001,39 лева; иска за мораторна лихва над уважения размер от 150,68 лева до
пълния предявен размер от 165,75 лева; иска за сумата 41,82 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на
вземането, и за сумата 09,48 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г.
до 13.10.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. К. Г., с ЕГН:**********, и Й. С. Г., с ЕГН:**********, и
двамата с адрес: **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 1433,06 лева или всеки един по 716,53 лева – съдебни разноски по ч. гр.
дело №59168/2022 г. и по гр. дело №17849/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4