РЕШЕНИЕ
№ 260 8.11.2018 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т
О Н А
Н А
Р О Д
А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав
На девети октомври две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:В.Н.
Като разгледа докладваното от съдия Ралинова
Търговско дело №194 по описа за 2017 година.
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК *********, със седалище:гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, представлявано от С. П. - изпълнителен директори и Н.К. - член на УС на Банката и пълномощник на изпълнителните директори, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.З. срещу „ХЕДА“ ООД,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пазарджик, ул.
„Гео Милев"
№9, ет.1,
ап.2 и Х.С.А.,
ЕГН**********, с адрес ***, в която ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 19.10.2017 г. е получил съобщения от Районен съд - Пазарджик, с които „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е уведомена за подадени от ответниците - „ХЕДА“ ООД, ЕИК ********* и Х.С.А., ЕГН ********** възражения срещу издадената в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 1695 от 2017 г. по описа на IX състав, Гражданска колегия на Районен съд - Пазарджик. Съгласно връчените със съобщенията преписи от Определение № 2424/12.10.2017 г. и Определение № 2426/12.10.2017 г. на ищеца се указвала възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, в изпълнение на които същият е представил и моли съда да приеме настоящата искова молба.Ищецът твърди, че във връзка с цитираните актове на съда и подадените възражения за него се пораждал правен интерес от предявяване на иск по чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК за съществуването на вземане срещу ответниците „ХЕДА“ ООД и Х.С.А..
Като обстоятелства, на които се основава иска се сочат следните твърдения:
Между ищеца
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* - от една страна,
като универсален правоприемник
на „МКБ Юнионбанк“ АД и ответника „ХЕДА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:гр. Пазарджик,
ул.„Гео Милев“ №9, ет.1,
ап.2, представлявано от
управителя Х.С.А., ЕГН
**********, бил сключен
договор за кредит
за оборотни средства
„Бизнес пулс“ овърдрафт
№325-68/02.04.2009 година /„Договор
за кредит“/. По
силата на Договора,
ищецът предоставил на
ответника банков кредит
за оборотни средства
в размер на
103 000 (сто и три
хиляди) лева, усвоен
и отчетен по
банкова сметка ***
***. Срокът за усвояване
на кредита бил
до 30.03.2010 г. Съгласно
т.9 от договора
за кредит формираният
редовен дълг по
кредита се олихвявал
с лихвен процент
за редовен дълг
в размер на
едномесечен SOFIBOR, увеличен с надбавка от
765 базисни точки на
година, но не
по-малко от
15%. Олихвяването на кредита
се извършвало на
25-то число на
всеки месец.Съгласно
т.11 от договора
за кредит наказателната
надбавка при просрочие
и предсрочна изискуемост
била в размер
на 1000 базисни точки
над лихвата по
т.9. Съгласно Раздел
I, т. 14.2.1 от Договора
за кредит ответникът
дължал комисиона на
банката за обработка
и управление, ежегодно
в размер на
1 % върху остатъка по
дълга, изчислен на
годишна база и платим в началото на
всеки едногодишен период
за срока на
договора. Съгласно Раздел
II, т.58. от Договора
за кредит при
забава на плащането
на цяла или
част от погасителна
вноска за главница
или лихва, продължила
повече от два
месеца, както и при забава
на повече от
две поредни вноски
за лихва или
главница, независимо от
срока на забавата,
цялото остатъчно задължение
ставало предсрочно изискуемо.
Съгласно т.63 ищецът
/Банката/ имала право
да обяви кредита
за предсрочно изискуем
в случай, че
кредитополучателят не е погасил изцяло
в срок, която
и да е погасителна вноска
по главница, дължими
лихви, такси или
комисиони. Ответникът /Кредитополучател/ бил задължен да
изплати пълно и незабавно всички
дължими суми, ведно
с лихвите и комисионите и таксите.
Твърди се,
че с Анекс
№1 от 29.03.2010 г. бил изменен крайния
срок за погасяване
на кредита, като
същият се определил
на 25.09.2018 г. Изменил
се и погасителния
план, съгласно който
да се извърши
погасяването, въвел се
гратисен период за
издължаването на главницата.
Изменяли се лихвените
условия по кредита
като договорната лихва
за редовен дълг
станал годишен лихвен
процент в размер
на едномесечен SOFIBOR и фиксирана надбавка в размер на
6 пункта, но не
по-малко от
12,72 %. С анексът било
предвидено в задълженията
по кредита да
встъпи Х.С.А., ЕГН
**********, постоянен
адрес ***, на
основание чл. 101 от ЗЗД,
който да поеме
солидарна отговорност за
изпълнението на задълженията
на Кредитополучателя „ХЕДА“
ООД, ЕИК *********.
С Анекс
№2 от 28.01.2011г. страните били договорили
промяна на застрахователните условия по кредита
и лихвените условия.
Лихвеният процент за
редовен дълг ставал
плаващ лихвен процент
за редовен дълг
в размер на
едномесечен SOFIBOR и фиксирана
надбавка в размер
на 6.07 пункта. С Анекс №3 от 10.06.2011 г. бил изменен крайният
срок за погасяване
на кредита до
25.09.2011 г. С Анекс
№4 от 10.06.2011 г. бил изменен крайният
срок за погасяване
на кредита, като
същият се определил
на 06.12.2018 г. Изменили
се и падежните
дати, на които
да се извърши
погасяването на главницата,
като се въвеждал
гратисен период за
издължаването на главницата
и се разсрочвали
натрупаните дължими лихви
по кредита.
Твърди се,
че отпуснатият кредит
е усвояван и погасяван многократно
по банкова сметка
*** ***, открита на
името на Кредитополучателя в Банката, както
и че кредитът
бил в просрочие,
считано от
10.06.2011 г. - общо
2 155 дни към 04.05.2017 г. - включително.По кредита
били просрочени 46 броя
погасителни вноски по
главница, съгласно Анекс
№4 от 10.06.2011 г., към Договора за
кредит, които са
били дължими на
следния падеж: 06.10.2011 г. вноска по главница
в размер на
300,00 лв., 06.11.2011 г. вноска
по главница в размер на
300,00 лв., 06.12.2011 г. вноска
по главница в размер на
300,00 лв., 06.04.2012 г. вноска
по главница в размер на
1 000,00 лв., 06.07.2012 г. вноска
по главница в размер на
3 000,00 лв., 06.10.2012 г. вноска
по главница в размер на
3 000,00 лв., 06.12.2012 г. вноска
по главница в размер на
2 000,00 лв., 06.04.2013 г. вноска
по главница в размер на
500,00 лв., 06.07.2013 г. вноска
по главница в размер на
4 000,00 лв., 06.10.2013 г. вноска
по главница в размер на
4 000,00 лв., 06.12.2013 г. вноска
по главница в размер на
2 000,00 лв., 06.01.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.02.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.03.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 07.04.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.05.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.06.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 07.07.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.08.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 08.09.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.10.2014 г.. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.11.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 08.12.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.01.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.02.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.03.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.04.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.05.2014 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 08.06.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.07.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.08.2015г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 07.09.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.10.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 06.11.2015 г. вноска
по главница в размер на
1 377,00 лв., 07.12.2015 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 06.01.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 08.02.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 07.03.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 06.04.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 06.05.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 06.06.2016 г. вноска по главница в размер на 1 205,00 лв., 06.07.2015 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 08.08.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 06.09.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 06.10.2016 г. вноска по главница в размер на 1 377,00 лв., 02.11.2016 г. вноска по главница в размер на 35782,00 лв.
Твърди се, че по кредита били просрочени
70 /седемдесет/
броя погасителни вноски по договорна лихва,
съгласно Анекс № 4 от 10.06.2011 г., към Договора за кредит,
които са били дължими на следния падеж:
на дата
5.7.2011 г.
договорна лихва в размер на 957,39 лева,
на дата
5.8.2011 г.
договорна лихва в размер на 1 141,50 лева,
на дата
5.9.2011 г.
договорна лихва в размер на 1 141,50 лева,
на дата
5,10,2011 г.
договорна лихва в размер на 1 104,68 лева,
на дата
5.11.2011 г.
договорна лихва в размер на 1 138,17 лева,
на дата
6.11.2011 г.
договорна лихва в размер на 36,72 лева,
на дата
5.12.2011 г.
договорна лихва в размер на 1 061,63 лева,
на дата
5.1.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 131,52 лева,
на дата
5.2.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 131,52 лева,
на дата
5.3.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 058,52 лева,
на дата
5.4.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 131,52 лева,
на дата
5.5.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 084,30 лева,
на дата
5.6.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 120,44 лева,
на дата
5.7.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 084,30 лева,
на дата
5.8.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 087,19 лева,
на дата
5.9.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 087,19 лева,
на дата
5.10.2012 г.
договорна лихва в размер на 1
052,12 лева,
на дата
7.10.2012 г.
договорна лихва в размер на 70,14 лева,
на дата
5.11.2012 г.
договорна лихва в размер на 985,95 лева,
на дата
5.12.2012 г.
договорна лихва в размер на 1 019,95 лева,
на дата
5.1.2013 г.
договорна лихва в
размер на 1 031,78 лева,
на дата
5.2.2013 г.
договорна лихва в размер на 1 031,78
лева,
на дата
5.3.2013 г.
договорна лихва в размер на 931,93 лева,
на дата
5.4.2013 г. договорна лихва в размер на 1 031,78 лева,
на дата
7.4.2013 г.
договорна лихва в размер на 66,57 лева,
на дата
5.5.2013 г.
договорна лихва в
размер на 926,93 лева,
на дата
5.6.2013 г.
договорна лихва в размер на 1 026,24
лева,
на дата
5.7.2013 г.
договорна лихва в размер на 993,14 лева,
на дата
7.7.2013 г. договорна лихва в размер на 66,21 лева,
на дата
5.8.2013 г.
договорна
лихва в размер на 918,56 лева,
на дата
5.9.2013 г.
договорна лихва в размер на
981,91 лева,
на дата
5.10.2013 г.
договорна лихва в размер на 950,24 лева,
на дата
6.10.2013 г. договорна лихва в размер на 31,67 лева,
на дата
5.11.2013 г.
договорна лихва в размер на 907,34 лева,
на дата
5.12.2013 г.
договорна лихва в
размер на 907,34 лева,
на дата
5.1.2014 г.
договорна лихва в размер на 915,41
лева,
на дата
5.2.2014 г.
договорна лихва в размер на 900,15 лева,
на дата
6.3.2014 г. договорна лихва в размер на 799,25 лева,
на дата
7.4.2014 г.
договорна
лихва в размер на 897,69 лева,
на дата
6.5.2014 г.
договорна лихва в размер на
799,25 лева,
на дата
6.6.2014 г.
договорна лихва в размер на 839,11 лева,
на дата
7.7.2014 г.
договорна лихва в размер на 823,86 лева,
на дата
6.8.2014 г.
договорна
лихва в размер на 782,51 лева,
на дата
8.9.2014 г.
договорна лихва в размер на
844,51 лева,
на дата
6.10.2014 г.
договорна лихва в размер на 702,77 лева,
на дата
6.11.2014 г. договорна лихва в размер на 762,81 лева,
на дата
8.12.2014 г.
договорна лихва в размер на 771,66 лева,
на дата
6.1.2015 г.
договорна лихва в
размер на 685,04 лева,
на дата
6.2.2015 г.
договорна лихва в размер на 717,03
лева,
на дата
6.3.2015 г.
договорна лихва в размер на 633,86 лева,
на дата 6.4.2015 г. договорна
лихва в размер
на 686,51 лева, на
дата 6.5.2015 г. договорна
лихва в размер
на 649,60 лева, на
дата 8.6.2015 г. договорна
лихва в размер
на
698,31 лева, на дата
6.7.2015 г. договорна лихва
в размер на
578,72 лева, на дата
6.8.2015 г. договорна
лихва в размер
на 625,46 лева, на
дата 7.9.2015 г. договорна
лихва в размер
на 629,88 лева, на
дата 6.10.2015 г. договорна
лихва в размер
на
556,56 лева, на дата
6.11.2015 г. договорна лихва
в размер на
579,68 лева, на дата
7.12.2015 г. договорна
лихва в размер
на 564,42 лева, на
дата 6.1.2016 г.
договорна лихва в размер на
531,45 лева, на дата
8.2.2016 г. договорна лихва
в
размер на 568,35 лева, на
дата 7.3.2016 г. договорна
лихва в размер
на 468,45 лева, на
дата 6.4.2016 г. договорна
лихва в размер
на 487,14 лева, на
дата 6.5.2016 г. договорна лихва в размер на
472,37 лева, на дата
6.6.2016 г. договорна лихва
в размер на
472,86 лева, на дата
6.7.2016 г. договорна лихва
в размер на
442,84 лева, на дата
8.8.2016 г. договорна лихва
в размер на
470,87 лева, на дата
6.9.2016 г. договорна лихва
в размер на
399,52 лева, на дата
6.10.2016 г. договорна лихва
в размер на
398,53 лева, на дата
2.11.2016 г. договорна лихва
в размер на
345,38 лева. Ищецът твърди още,че кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 02.11.2016 г. на основание Раздел
II, т.
58 във вр. с т.63 от договора за кредит, чрез покана за предсрочна изискуемост с изх. № 10-13996/17.10.2016 г., по описа на „Първа инвестиционна банка“
АД до „ХЕДА“ ООД, ЕИК ********* и Х.С.А., ЕГН **********. Въпреки поетите задължения, съгласно подписания Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 325-68/02.04.2009 г., Кредитополучателят „ХЕДА“
ООД и Солидарният длъжник Х.С.А. не погасили в пълен размер задълженията си по Договора,
поради което за Банката възникнал правен интерес да се обърне към съда с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с цел предприемане на принудителни действия.
Със заявление по реда на чл.417 и извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“
АД от 05.05.2017 г., Банката била помолила съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството на кредитор по договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“
овърдрафт № 325-68/02.04.2009
г.
Ищецът счита, че Районен съд - Пазарджик на 11.05.2017 г. правилно и законосъобразно е допуснал издаване на заповед за незабавно изпълнение № 1024/10.05.2017 г. и изпълнителен лист № 1349/11.05.2017 г. в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД,
с които е осъдил „ХЕДА“ ООД, ЕИК ********* и Х.С.А., ЕГН ********** да заплатят в режим на солидарност на кредитора „Първа инвестиционна банка"
АД,
ЕИК
*********, с адрес:
гр.
София,
бул.
Драган Цанков № 37, следните суми:
103 000 лева
- просрочена главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс" овърдрафт № 325-68/02.04.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 29.03.2010 г., Анекс № 2 от 28.01.2011 г., Анекс № 3 от 10.06.2011 г. и Анекс № 4 от 10.06.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 05.05.2017 г. /датата на подаване на заявлението/
до изплащане на вземането;
58 399,99 лева - просрочена договорна лихва за
периода от 10.06.2011 г. до 02.11.2016 г. включително;
45 238,51 лева /четиридесет и пет хиляди
двеста тридесет и осем лева
и петдесет и една стотинки/
- просрочена наказателна лихва
за периода от
06.10.2011 г. до 04.05.2017 г. включително; 5150,00 лева /пет
хиляди сто и петдесет лева/
-комисиона за управление
за периода от
09.04.2012 г. до 09.04.2016 г.; 450,00 лева /четиристотин и петдесет лева/
- такси и разноски;
4 244,77 лева /четири хиляди
двеста четиридесет и четири лева
и седемдесет и седем стотинки/
- разноски за платена
държавна такса; 150,00 лева /сто
и петдесет лева/
- юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се,
че задълженията на
ответниците не били
погасени в пълен
размер и към
настоящия момент.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение,
с което съда да приеме за установено,
че ответниците „ХЕДА“ ООД, ЕИК ********* и Х.С.А., ЕГН ********** към 05.05.2017 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК) дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* сумата от общо 212 238.50 лева
от които:
главница
- 103 000,00 лева, просрочена договорна лихва за периода от 10.06.2011 година до 2.11.2016 година в размер на - 58 399,99 лв., просрочена наказателна лихва-
45 238,51 лв. за периода от 6.10.2011 година до 4.05.2017 година,
комисиона за управление за периода от 09.04.2012 г. до 09.04.2016 г. - 5 150,00 лв. /пет хиляди сто и петдесет лева/;
такси и разноски
- 450,00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/,както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
05.05.2017г.
до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство които са в размер на 4 394.77 лева от които
4 244.77 лева
–държавна такса и 150 лева юриск.възнаграждение.
Претендират се разноски и в настоящото производство.
В срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от Х.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, и „Хеда“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул. „Гео Милев“ № 9, ет. 1, ап. 2, гр. Пазарджик, с който ответниците
заявяват, че искът е недопустим и неоснователен, и че не дължат сумите, посочени
в исковата молба
поради изтекла давност
по чл. 110 и чл.111 от ЗЗД.
Твърдят,
че в договор за кредит за оборотни средства „бизнес пулс“ овърдрафт № 325-68/02.04.2009 г. изискуемостта настъпва „при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за главница или лихва,
продължила повече от два месеца,
както и при забава на две поредни вноски за лихва или главница,
независимо от срока на забавата,
цялото остатъчно задължение по настоящият договор,
става предсрочно изискуемо“.
Посочват още, че съгласно т.61 от договор за кредит за оборотни средства
„бизнес пулс“
овърдрафт № 325-68/02.04.2009
г.
„предсрочната изискуемост при забава на плащанията настъпва автоматично,
без да е необходимо размяна на каквито и да било изявления или уведомления между страните“,
както и че съгласно т.62 - било записано,
че „основанията за прекратяване на усвояването и за предсрочна изискуемост настъпват и ако кредитополучателят изпадне в забава за заплащане на задължения към банката,
възникнали на други основания и не ги заплати в дадения му от банката допълнителен срок“.
Посочват се други основания,
а именно:
договор за овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010
г.
и Анекс № 2 към договор за овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010
г.
по описа на „МКБ Юнионбанк“ АД с номер на анекса № 325-667/10.06.2011 г., по които е настъпила изискуемостта на дата 06.09.2011 г., защото се били въздържали от плащане на дата 06.09.2011 г. съгласно Анекс №2 към договор за овърдрафтен кредит №325-32/10.03.2010 г. по описа на „МКБ Юнионбанк"
АД с номер на анекса №325-667/10.06.2011
г.
и по т.8.1.2 от договор за овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010
г.,
цитират:
„предсрочната изискуемост на кредита настъпва когато „кредитополучателят не е погасил изцяло в срок,
което и да е дължимо плащане по главница,
дължими лихви,
такси или комисионна по тарифата на банката“.
Твърди
се, че целият
остатък от сумата
е станал изискуем
на 06.09.2011 г.
и до 06.09.2016 г. петгодишната давност за събиране на вземането била изтекла.
Твърди се,
че ищецът инициирал образуване на ч.гр.д. №1695/2017 год. по описа на Районен съд едва на 05.05.2017 година.
Сочи се, че съдебна практика по въпроса за 5-годишната давност е различна,
като се посочва,
че част от съдебната практика застъпва тезата,
че тази давност е свързана с момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а друга част смята,
че е свързана с момента на завеждане на изпълнително дело,
но и в двата случая
- и към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, и към момента на завеждане на изпълнителното дело,
за ищецът е била изтекла
5-годишната давност.
Навежда се довод,
че след като самият ищец твърдял в исковата молба,
че кредитът е в просрочие от 10.06.2011 г., 5-годишната давност за събиране на вземането е изтекла на 10.06.2016 г.
Като източник,
от който било видно,
че ответниците не са плащали договорна лихва от 05.07.2011 г. се сочи извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“.
Моли се иска да бъде отхвърлен като неоснователен,като съдът приеме,
че на 06.09.2011 г. е настъпила изискуемостта,
през която ищецът
е можел да
пристъпи към принудително
събиране на вземането,
като срокът е 5-годишен, и този срок
е изтекъл до
06.09.2016 г.
Претендират се направените по делото разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба,
с която изцяло се поддържат фактите и обстоятелствата, изложени подробно в първоначалната искова молба, както и направените със същата доказателствени искания, като се правят допълнения и уточнения.Възразява се срещу искането да бъде спряно предварителното принудително изпълнение на вземането, предмет на настоящия иск, като ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 420 от ГПК, във връзка с чл.180 и чл.181 от ЗЗД.Твърди се,че началната дата на изискуемостта е 2.11.2016 година от тогава е обявена предсрочна изискуемост,а началната дата от която течал давностния срок бил 6.12.2018г.,тъй като това бил срока на договора и оттогава се погасявало правото на кредитора посредством публична принуда да реализира вземането си и падежът на кредита.
Подчертава се,че в писмения отговор,ответниците са признали,неизпълнението на договорните си задължения за погасяване на кредита,още през
2011 година.Твърди се,че договорните отношения не са били прекратени през
2011 година и ответниците се опитвали да обосноват права за себе си/погасяване на вземането/
от собственото недобросъвестно поведение.
Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се изразява становище по допълнителната искова молба,като се поддържа изцяло становището, подробно развито с отговора по чл.367 от ГПК.
Възразява се на твърдението на ищеца, че „началният момент, от който започва да тече срокът, с изтичането на който се погасява правото на кредитора посредством публична принуда да реализира вземането си, е крайният срок на кредита - 06.12.2018 г.“
Възразява се и на твърдението, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано в РС-Пазарджик на 05.05.2017 г. е била прекъсната погасителната давност, като се изразява становище, че тази давност няма как да бъде прекъсната, тъй като тя била изтекла още на 06.09.2016 г.
Възразява се и на твърдението на ищеца, че с образуването на изпълнително дело №20179170400465 при ЧСИ С. Д. е прекъсната погасителната давност и е започнала да тече нова.
Навеждат се
твърдения, че ищецът
е трябвало да
се съобрази с датата, от
която са настъпили
условията по изискуемост
на вземането и оттам за
началния период на
давността. Твърди се,
че недобросъвестно ищецът
се е забавил
във времето относно
събиране на вземането
си и неспазвайки
договора.
Окръжният съд,
като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
|
От приложеното ч.гр.д.№1695/17 по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на 9.05.2017 година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1024/10.05.2017 година, с разпореждане, длъжниците
„ХЕДА“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.С.А., ЕГН ********** и Х.С.А. солидарно да заплатят на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК *********,следните суми:главница-103 000 лева,представляваща просрочена главница по договор за кредит за оборотни средства „бизнес пулс“ овърдрафт №325-68/2.04.2009г., просрочена договорна лихва за периода от 10.06.2011 година до 2.11.2016 година в размер на - 58 399,99 лв., просрочена наказателна лихва- 45 238,51 лв. за периода от 6.10.2011 година до 4.05.2017 година, комисиона за управление за периода от 09.04.2012 г. до 09.04.2016 г. - 5150,00 лв. /пет хиляди сто и петдесет лева/; такси и разноски - 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-5.05.2017 година. Установява се,че съобщението до ищеца,че длъжниците са подали възражение,с указание да предяви иска си е връчено на Банката на 19.10.2017г. респ. едномесечният срок за депозиране на иска по чл.422 от ГПК изтича на 20.11.2017г. /19.11.2017г. е неприсъствен ден –неделя/. |
По делото е представен договор за банков кредит за
оборотни средства „Бизнес
пулс“ овърдрафт №325-68/02.04.2009
година ,по силата
на който ищецът
е предоставил на
ответника банков кредит
за оборотни средства
в размер на
103 000 лева, като е уговорен срок
за усвояване на
кредита до 30.03.2010 г. Страните са уговорили
по т.9 от
договора за кредит
формираният редовен дълг
по кредита да
се олихвява с лихвен процент
за редовен дълг
в размер на
едномесечен SOFIBOR, увеличен с надбавка от
765 базисни точки на
година, но не
по-малко от
15%, а в т.11 от договора
за кредит наказателната
надбавка при просрочие
и предсрочна изискуемост
била в размер
на 1000 базисни точки
над лихвата по
т.9.
Установява се
от Раздел I, т. 14.2.1 от договора
за кредит,че
ответникът дължи комисиона
на банката за
обработка и управление,
ежегодно в размер
на 1 % върху остатъка
по дълга, изчислен
на годишна база
и платим в началото на
всеки едногодишен период
за срока на
договора. В раздел
II т.58 от договора
страните са уговорили,че при забава
на плащането на
цяла или част
от погасителна вноска
за главница или
лихва, продължила повече
от два месеца,
както и при
забава на повече
от две поредни
вноски за лихва
или главница, независимо
от срока на
забавата, цялото остатъчно
задължение ставало предсрочно
изискуемо. Съгласно т.63 ищецът /Банката/
имала право да
обяви кредита за
предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не е погасил изцяло
в срок, която
и да е погасителна вноска
по главница, дължими
лихви, такси или
комисиони.
Страните са сключили и три анекса,като с първия анекс №1 от 29.03.2010 г. бил изменен крайния
срок за погасяване
на кредита, като
същият се определил
на 25.09.2018 г. Изменил
се и погасителния
план, съгласно който
да се извърши
погасяването, въвел се
гратисен период за
издължаването на главницата.
Изменяли се лихвените
условия по кредита.Освен това
съобразно този анекс
ответникът Х.С.А. встъпвал
като солидарен съдлъжник.
Между страните
са подписани и анекс №2 и №3,като с анекс №4 от 10.06.2011 г. бил изменен крайният
срок за погасяване
на кредита, като
същият се определил
на 06.12.2018 г.,променя
се и погасителния
план и условията
относно лихви,такси
и комисионни.
Между страните
не са спорни
валидността на договорените клаузи и действителността на договора и предоговарянето им с последващите анекси.
От представената покана получена лично от Х.А. на 18.10.2016 година,се установява,че ищецът е поканил ответниците в седемдневен срок от получаване на писмото да погасят доброволно посочените в исковата молба суми в пълен размер.С поканата са уведомени,че при неизпълнение на задълженията в указания срок,Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
По делото е допусната и изслушана СИЕ,от която се установява,че последната вноска по кредита е направена на 05.08.2011 г., и с нея са погасени
:439.37 лв.
– договорни лихви
:
125.57
лв.
/част от общо
957.39 лв./
с падеж
05.07.2011 г.,
за периода
09.06.2011-05.07.2011 г.
392.77
лв.
с падеж
09.06.2011, за периода
25.05.2011-09.06.2011 година
520.67
лв.
/част от общо
889.87 лв./
с падеж
25.05.11 година,
за периода
26.04.2011-25.05.2011 година.
348.99
лв.
– наказателни лихви с падеж
: 09.06.2011 г.,
за периода
25.05.11.-09.06.2011 година
Установява се още,че след
05.08.2011 г.
не извършвани плащания по процесния кредит и задължения с падежи след
09.06.2011 г.
не са били погасявани.
Вещото лице е установило,че с направените плащания изцяло са погасени месечните вноски с падежи до 10.06.2011 г. включително,както и че месечната вноска с падеж
05.07.2011 г.,
която се състои само от дължима договорна лихва в размер на 957.39 лв. и частично в размер на 125.57 лв. е погасена на 05.08.11 г. а първата не погасена към 05.05.2017 г., дължими по нея са остатъка от 831.82 лв. договорни лихви за периода
09.06.2011-05.07.2011 година.
От заключението се установява още,че погасени са 5 годишни такси за управление в размер на 1% годишно /с падежи
09.04.2012г.,
09.04.2013г.,
09.04.2014г.,
09.04.2015г.,
и
09.04.2016 г.
по
1030 лв. годишно или общо за 5 години в размер на 5150 лв.
Според заключението размера на дълга към 05.05.2017 г. е в размер на 103 000 лева – главница,
53 805.91 лв. – договорна лихва за периода
09.06.2011-02.11.2016 година, 44 670.59
лв.
– наказателни лихви за периода
05.10.2011-04.05.2017 година, 5150 лв. – годишни такси за управление за 2012-2016 г. и 450 лв. – начислена такса,
с падеж
15.01.2016 година.
От допълнителното заключение на вещото лице М.Л. се установява,че в софтуерната информационна система на ищеца е записана за дата на предсрочна изискуемост
-2.11.2016 година и до тази дата са начислявани дължими главници и лихви.На 2.11.2016г. е било осчетоводено задължение за погасяване на непадежиралата част от главницата в размер на 35 782 лева.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане,
основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. Съдът приема,че между ищеца и Банката са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който посоченото дружество се е задължило да предостави на ответника сумата 103 000 лева, при договорени условия и срок, която сума ответниците са се е задължили да върнат по установения между тях начин – чрез равни месечни погасителни вноски.Уговорена е била и възнаградителна лихва по кредита, включена като част от всяка погасителна вноска.
В настоящия казус се установи,че банката е изпълнила поетото задължение да предостави сумата предмет на страните по договора.За ответното дружество е възникнало насрещното задължение в срок до 6.12.2018г. да върне заетата сума/съобр. последния анекс №4/.По силата на постигнатото съглашение между страните по договора и ответника Х.А. отразено в Анекс №2 последният е встъпил като съдлъжник по договора, който институт е уреден в разпоредбата на чл.101 от ГПК.Съгласно последното изречение на цитирания законов текст при това положение първоначалният длъжник и встъпилият съдлъжник отговарят към кредитора солидарно.
По отношение на направените от ответниците възражения,че претендираните размери на вземанията са погасени по давност,съдът ги намира за изцяло несъстоятелни.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Необосновано с оглед законовите разпоредби и сключения договор предмет на делото е становището на ответниците,че забавата е с начална дата 06.09.2011г.когато е извършено последното плащане по договора.
Действително в т.15.2 от договора е предвидено,че неплащането на която и да е погасителна вноска е основание за превръщане на задължението по договора в предсрочно изискуемо. Тази обективна предпоставка за възникване на предсрочната изискуемост е налице,но тя не е достатъчна в случая.На Банката е дадена законова възможност тя да прецени кога да обяви на длъжника тази предсрочна изискуемост,като в случая с оглед удължаване действието на договора до 6.12.2018г.,банката се е възползвала от тази възможност и е обявила кредита за предсрочно изискуем,считано от 2.11.2016г.,а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било депозирано в съда на 9.05.2017 година,респ. не е изминал 5-годишен срок. По своята същност предсрочната изискуемост е предоставена от закона правна възможност в полза на кредитора за едностранно изменение на договора ,при които разсроченото плащане уговорено в полза на длъжника отпада,поради което и възраженията на ответниците са неоснователни.
Предвид изложеното дотук съдът приема,че предявения иск е частично основателен,до размерите установени от СИЕ,за дължими от ответниците суми към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 05.05.2017 година,а именно: 103 000 лева –
главница, 53 805.91 лв. – договорна лихва за периода 09.06.2011-02.11.2016 година,като иска за разликата над 53 805.91 лева до претендирания размер от 58 399.99 лева,следва да се отхвърли като неоснователен,44 670.59 лв. – наказателни лихви за периода 05.10.2011г. до 04.05.2017 година,като иска за разликата над 44 670.59 лева до претендирания размер от 45 238.51 лева следва да се отхвърли като неоснователен., 5150 лв. –
годишни такси за управление за 2012-2016 г. и 450 лв. – начислена такса, с падеж 15.01.2016 година.
По разноските в производството по чл.417 от ГПК.
Направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са общо в размер на 4394.77 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ.
отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не,като съобр.
т.12
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед частичното уважаване на претенциите на ищеца се полагат разноски в заповедното производство в размер на 4287.88 лева.
По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък за общо дължими разноски 4944.77
лева от които държавна такса –
4244.77 лева,депозит на в.л. – 250 лева и юриск.възнаграждение – 450 лева и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответниците „ХЕДА“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от
управителя Х.С.А., ЕГН
********** и Х.С.А. да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на
ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, съобразно уважената част от иска разноски в размер на 4824.50 лева.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
Пo иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД, с ЕИК *********, със седалище:
гр.София, бул.
„Драган Цанков“ №37, представлявано от
С. П. - изпълнителен
директори и Н.
К.- член на
УС на Банката
и пълномощник на
изпълнителните директори, чрез
процесуалния представител юрисконсулт
М.З. срещу „ХЕДА“ ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Гео Милев" №9, ет.1, ап.2,представлявано от управителя Х.С.А. и Х.С.А., ЕГН **********, с адрес ***,ПРИЕМА
за установено по отношение на ответниците „ХЕДА“ ООД,с ЕИК ********* и и Х.С.А., ЕГН ********** ,
че дължат солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД следните суми: 103 000 лева – главница,
53 805.91 лв. – договорна лихва за периода
09.06.2011г.-
02.11.2016 година,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 53 805.91 лева до претендирания размер от 58 399.99 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН,като и 44 670.59 лв. – наказателни лихви за периода
05.10.2011г.
до
04.05.2017 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 44 670.59 лева до претендирания размер от 45 238.51 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и сумата от 5150 лв.
– годишни такси за управление за 9.04.2012-9.04.2016
г.
и 450 лв. – начислени такси,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от 5.05.2017 година/датата на депозиране на заявлението по реда на чл.417 от ГПС в РС Пазарджик/
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ХЕДА“
ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Гео Милев" №9, ет.1, ап.2,представлявано от управителя Х.С.А. и Х.С.А., ЕГН **********, с адрес ***,да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД, с ЕИК *********, със седалище:
гр.София, бул.
„Драган Цанков“ №37, представлявано от
С.П.- изпълнителен директори
и Н. К.
- член на УС
на Банката и пълномощник на
изпълнителните директори, чрез
процесуалния представител юрисконсулт
М.З., разноски съобразно издадената Заповед по реда на чл.417 от ГПК №1024/10.05.2017г. по ч.гр.д.№1695/17 година по описа на Районен съд Пазарджик съобразно уважената част от исковете в размер на 4287.88 лева.
ОСЪЖДА „ХЕДА“
ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Гео Милев" №9, ет.1, ап.2,представлявано от управителя Х.С.А. и Х.С.А., ЕГН **********, с адрес ***,да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД, с ЕИК *********, със седалище:
гр.София, бул.
„Драган Цанков“ №37, представлявано от
С.П. - изпълнителен директори
и Н.К.- член
на УС на
Банката и пълномощник
на изпълнителните директори,
чрез процесуалния представител
юрисконсулт М.З.,разноски направени в настоящото
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 4824.50 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Апелативен съд
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: