№ 371
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500430 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Й. Г., чрез упълномощените
от нея адвокати С. Т. и М. Д., против решението на Районен съд Русе,
постановено по гр.д.№5486/2022г., с което са отхвърлени предявените от нея
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и исковете-
уважени. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна-„Ф+С-АГРО“ ООД чрез процесуалния си
представител адвокат Б. С. изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението с оглед посоченото в жалбата, Окръжният съд намира за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателката е била в
трудовоправни отношения с ответното дружество „Ф+С-АГРО“ ООД въз
основа на трудов договор от 29.01.2021г., като е била назначена на длъжност
агроном. Със заповед № 220909-01/09.09.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с М. Г., поради
намаляване обема на работа. Въз основа на представените по делото писмени
и гласни доказателства, както и на заключението по приетата и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза, районният съд е приел, че действително са
били налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.3 от КТ и работодателят е издал
законосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, след
извършване на задължителен подбор при спазване условията на чл. 329 от
КТ, оставяйки на работа служителите с по-висока квалификация, които
работят по-добре.
По делото е установено, че въз основа на Протокол-решение от
31.08.2022г., със заповед № 220901-01/01.09.2022г. работодателят е назначил
комисия за извършване на подбор между работещите на длъжности агроном,
специалист земеделие и търговски представител, изпълняващи идентични или
сходни трудови функции съгласно длъжностните характеристики. За
резултатите от подбора е съставен протокол от 01.09.2022г. и Таблица-
Приложение № 1 към протокол за подбор на персонал, в които е отразена
оценката на комисията на квалификацията и нивото на изпълнение на
възложената работа на посочените служители по следните различни по
тежест критерии: образование, среден успех от курса на обучение,
допълнителна квалификация, продължителност на трудовия договор, район
на изпълнение на трудовите задължения /необходимост от поддържане на
агрономи в съответния район, изготвяне справки/, отчети за работата, трудова
дисциплина, умения за работа в екип, умения за извършване на работата,
ниво на изпълнение на преките трудови задължения, брой обслужени
клиенти, оборот без аванси. Комисията е предложила да бъде прекратено
2
трудовото провоотношение със служителя, получил най-ниска комплексна
оценка - М. Г., в резултат на което е издадена процесната заповед за
прекратяване на трудовия договор. Въз основа на така установените факти
районният съд е приел за неоснователни предявените обективно съединени
искове и ги е отхвърлил.
Настоящият състав намира, че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 329 КТ при намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на
работодателя е да докаже законосъобразното упражняване на правото да
прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя. При
условията на главно и пълно доказване той следва да установи следните
факти: настъпилото намаляване обема на работа (относимо не към цялостната
дейност на предприятието, а към дейността, свързана с осъществяваните от
уволненото лице трудови функции), извършването на подбор съобразно
изискванията на закона между всички работници, осъществяващи еднородна
трудова функция по еднакви критерии, определени съобразно разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 КТ и обосноваността на оценките. Критериите, въз основа на
които се извършва подборът съгласно чл. 329 КТ, са квалификацията и
нивото на изпълнение на възложената работа. Понятието „квалификация“ по
смисъла на чл. 329 КТ обхваща съвкупността от знания и умения, които
работникът или служителят притежава и които са необходими за изпълнение
на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. В тази
съвкупност се включват както знанията и уменията, придобити чрез
съответното образование, така и притежаваните практически знания, умения
и делови качества, усвоени и развити от работника в процеса на полагане на
труд. Нивото на изпълнение на възложената работа визира срочното,
количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Преценката на
работодателя не е субективна, а следва да отразява съответствието на
приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с
действителните качества на работника или служителя.
3
Районният съд правилно е установил въз основа на заключението
по приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, че обемът на
работа е намалял, като през 2022г. дружеството „Ф+С-АГРО“ ООД е
реализирало спад спрямо 2021г. в количествата продажби на семена,
препарати и изкуствени торове. Реализираните продажби по количества на
посочените стоки представляват обективен критерий за преценка относно
обема на работа, свързан с изпълняваните от жалбоподателката трудови
функции съгласно длъжностната й характеристика. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че печалбата на дружеството е неотносима към спора,
тъй като същото реализира печалба и от други дейности, които не са свързани
с изпълняваните задължения от страна на служителите, участвали в подбора.
От друга страна, повишаването на цените на продуктите, за което
обстоятелство свидетелстват разпитаните свидетели АЗ РВС и К Р.а-Й., също
рефлектира върху увеличаването на печалбата, поради което печалбата не
представлява обективен критерий за преценка на обема на работата. Съдът
правилно е кредитирал становището на вещото лице, тъй като същото е
компетентно, пълно и обективно и се подкрепя от събраните гласни
доказателства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката относно
наличие на непълноти в експертизата и неправилни констатации,
несъответстващи на обективната истина. Вещото лице е изготвило
експертизата след извършване на проверка в счетоводството на работодателя,
а не единствено въз основа на съставените от ответното дружество справки,
както се твърди в жалбата и е отговорило изчерпателно на поставените му
въпроси. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд процесуалният
представител на ищцата не е оспорил заключението в срока по чл. 200 ГПК и
е изразил становище за неговото приемане. Изводът на първоинстанционния
съд относно действителното намаляване обема на работа не е основан
единствено на констатациите в експертизата, но се потвърждава и от
останалите доказателства по делото - от показанията на свидетелите АЗ и РВ
и от писмените доказателства, удостоверяващи, че работодателят е прекратил
трудовите правоотношения и с други служители, изпълняващи сходни
функции с тези на жалбоподателката, включително на същото основание.
Несъстоятелни са доводите в жалбата за съществено нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с недопускане разпит на свидетели
на ищцата за установяване намаляване обема на работа в ответното
4
дружество. Районният съд правилно е преценил, че посочените обстоятелства
подлежат на доказване въз основа на обективни данни, съдържащи се в
счетоводството на работодателя и представляващи предмет на назначената по
делото експертиза. Във връзка с въпросите за намалението на търсенето на
агрономически консултации и на заявките за есенна кампания е проведен
разпит на свидетел на ищцата – К Й., която е заявила, че не си спомня
поръчаните от „Ф+С-АГРО“ ООД количества семена и че от нейна страна
няма промяна в търсенето на продуктите. Показанията на свидетелката
отразяват нейните лични впечатления от съвместната й работа с ищцата, но
не могат да са източник на информация за цялостната дейност на ответното
дружество или за отношенията на ищцата с други съконтрагенти на
работодателя й, поради което същите не опровергават констатациите на
вещото лице относно общото намаляване обема на работа, свързан с
осъществяваните от М. А трудови функции. От съдържанието на
представения в настоящето производство фиш за изплатена премия на
жалбоподателката през 2021г., не може да бъде направен извод, че не е
намален обема на работа към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение - 09.09.2022г.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата относно липсата
на данни за извършен подбор към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение. Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото,
първоинстанционният съд правилно е приел, че работодателят е изпълнил
задължението си за провеждане на подбор между лицата, изпълняващи
сходни трудови функции, заемащи длъжностите агроном, специалист
земеделие и търговски представител. Според приетото в ТР№ 3/16.01.2012г.
по т. д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, формата на извършване на подбора е
въпрос на работодателска преценка. Работодателят може да извърши
преценката за квалификация и качество на работа, използвайки различни
способи, включително ползване на помощни комисии и не е длъжен да
оформя в писмен вид техните заключения и процеса на оценка. Доказването
на извършения подбор при оспорване, както и на останалите въпроси -
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на
законовите критерии, съответствието на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация на работника
или служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички
5
доказателствени средства. Видно от представените в срока по чл. 146, ал. 3 от
ГПК писмени доказателства от страна на ответното дружество, в изпълнение
на указанията на съда, дадени с Определение № 4804/ 31.12.2022г. –
Протокол-решение от 31.08.2022г., Заповед № 220901-01/01.09.2022г,
Протокол от заседание на комисията по подбор на персонал от 01.09.2022г. и
Таблица-Приложение № 1 към протокол за подбор на персонал, трудови
договори, длъжностни характеристики, както и от представеното във
въззивното производство щатно разписание, работодателят е извършил
подбор между всички служители, осъществяващи сходни трудови
задължения.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че районният съд е
допуснал нарушение на чл. 181 и чл. 193 ГПК във връзка с оспорването от
страна на ищцата на датата на съставяне на документите, свързани с подбора.
Правилни са доводите на съда, че не се касае за оспорване истинността на
документ по чл. 193 ГПК, доколкото не се оспорва авторството на
документите, а тяхното съдържание – датата, на която са съставени. Съгласно
утвърдената съдебна практика /напр. Решение № 41 от 2.06.2023 г. на ВКС по
к. гр. д. № 3873/2022 г./, при оспорване на датата на съставяне на частен
документ, когато оспорващият не е негов автор, датата на съставяне на
документа не може да се счете за установена от самия него, а следва да бъде
доказана от ползващата се от документа страна с други доказателствени
средства, включително свидетелски показания. В конкретния случай, въз
основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля З и
обясненията на управителите на дружеството, първоинстанционният съд
правилно е приел за достоверна датата на съставяне на съответните
документи. Неоснователни са твърденията за неправилно кредитиране на тези
доказателства в нарушение на чл. 172 и чл. 175 ГПК. Безспорно е установено,
че на свидетеля З е възложено задължението да събира и обобщава отчетите
на служителите, с оглед на което е провеждал срещи с тях. Във връзка с
изпълнение на тези ангажименти той е имал наблюдения върху работата на А
и лично е възприел съдържанието на документите, удостоверяващи
извършения подбор, преди връчването на заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение. Обясненията на управителите на ответното
дружество правилно са кредитирани от съда, доколкото те са членове на
комисията, извършила подбора и видно от показанията на свидетелите З и С,
6
са осъществявали оперативно ръководство, изисквали са от служителите
представяне на отчети, провеждали са оперативки /последното обстоятелство
се потвърждава и от показанията на свидетеля ПА/ и са запознати с тяхната
работата. Във въззивното производство е допуснато писмено доказателство-
имейл, изпратен на 07.09.2022г. до А от счетоводителя на ответното
дружество, към който като прикачен файл е приложена бланка на издадена на
02.09.2022г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От
съдържанието на имейла не се опровергава изводът, до който е достигнала
първата инстанция, относно извършване на подбор преди издаването на
заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на районния съд, че
преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, работодателят е
извършил подбор чрез назначена комисия, оценила служителите със сходни
трудови функции въз основа на 11 предварително определени от нея
показатели, релевантни към посочените в чл. 329 КТ критерии, за което е
съставен протокол от 01.09.2022г. Съгласно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС
преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, като в обхвата на съдебната проверка попада преценката основават ли
се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1
КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, ако те не са посочени от
ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в
случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените
обстоятелства в представения от ответника – работодател писмен документ,
обективиращ преценката при подбора.
В настоящия случай районният съд правилно е констатирал, че
ищцата не е оспорила критериите, по които е извършено оценяването и
конкретните резултати от подбора в исковата молба или в хода на делото,
след представяне на протокола от работата на комисията, в съответните
преклузивни срокове. Действително едва в писмените бележки и във
7
въззивната жалба са наведени доводи за неотносимост на показателите към
критериите по чл. 329 КТ и за неправилното им прилагане, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Въпреки това, за пълнота следва
да се отбележи, че критериите за подбора са относими към квалификацията
на служителите и нивото на изпълнение на възложената работа.
Образованието и средният успех от обучението се установяват от
приложените дипломи и сочат за нивото на теоретична подготовка на
служителя спрямо изискванията за заеманата длъжност. Продължителността
на трудовия договор е видна от представените писмени документи – трудов
договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, трудова
книжка и е свързана с установени трайни професионални отношения и
лоялност на служителя. Уменията за работа в екип имат отношение към
приноса на служителя за поддържане на добра работна атмосфера в
предприятието и опазване на престижа му. От показанията на свидетелите З и
С се установява, че жалбоподателката е проявявала несдържаност и е
повишавала тон на колеги, като с някои от тях е преустановила
комуникацията си. Последното обстоятелство се потвърждава и от
показанията на нейния съпруг – свидетеля А. Посочените факти
потвърждават констатацията от подбора по този показател. Изготвянето на
отчети, спазването на трудовата дисциплина, уменията за извършване на
работата, нивото на изпълнение на преките трудови задължения, брой
обслужени клиенти и оборот без аванси са релевантни към изпълнението на
изискванията на работодателя и от показанията на свидетелите З и С, както и
от приложените отчети е видно, че в работата на А са били налице пропуски,
обуславящи коректността на поставените оценки по тези показатели.
Заключението на вещото лице потвърждава, че поставените на А и на
останалите служители оценки са обективни и съответстват на данните по
делото относно техните професионални качества и на постигнатите резултати
от работата им. Жалбоподателката е получила най-ниска оценка при подбора,
с оглед на което работодателят законосъобразно е прекратил трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Въз основа на горепосочените аргументи настоящата инстанция
счита за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Доколкото
основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
8
1 КТ има за правопораждащ факт този на незаконното уволнение, районният
съд правилно е приел за неоснователен и иска за заплащане на обезщетение в
брутен размер 12 576 лева за периода, в който ищцата е останала без работа,
считано от 09.09.2022г. до 09.03.2023г. Ето защо първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и направеното от въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски за въззивното производство, на основание
чл. 78 ГПК в тежест на жалбоподателката следва да се възложат направените
разноски от ответното дружество за адвокатско възнаграждение в размер на
2200 лв.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №700 от 16.05.2023г., постановено по гр.д.
№5486/2022г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА М. Й. Г., ЕГН **********, от гр.Добрич, бул.“*** да
заплати на „Ф + С АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.„Борисова“№52, етаж 5, представлявано от
управителите СС и С. С, сумата 2200 лв. разноски по делото за тази
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9