№ 56
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20235001000028 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Т. М. П. в качеството му на едноличен търговец с
фирма ЕТ „Т. Т. П.“-с.В., о. П. ЕИК ******,против определение №1158 от 16.11.2022
г.,постановено по т.д.№20225300900529/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,
ТО,XXIII-ти състав,с което е прекратено производството по делото и е върната подадената
от едноличния търговец искова молба.
В частната жалба е изразено становището,че обжалваното определение е неправилно
по конкретно развити в същата съображения.Частният жалбоподател счита за неправилни
мотивите на първоинстанционния съд,с които е обоснован извода за недопустимост на
предявения иск,а оттам и за прекратяване на производството по делото.Поддържа довода,че
ищецът притежава качеството на съдлъжник в производството по несъстоятелност на
„М.“ЕООД,съответно на което притежава и качеството на страна в същото
производство,поради което счита за неправилни и противоречащи на закона мотивите на
първоинстанционния съд,че ищецът няма правата по чл.717з,ал.3 от ТЗ.Заявява,че от
обхвата на посочената разпоредба са изключени единствено третите лица,които твърдят
самостоятелни права върху съответния актив,без да са участвали в осребряването и не са
длъжници,но в случая ищецът е страна в производството по несъстоятелност,като е
длъжник заедно с „М.“ЕООД и затова за него несъмнено е налице правен интерес от
обжалване действията на синдика,а такава правна възможност му е предоставена и съгласно
изричното правило на чл.717з,ал.3 от ТЗ.В този контекст,с оглед твърдяното качество на
съдлъжник в производството по несъстоятелност на „М.“ЕООД,частният жалбоподател
1
счита за неправилни и изводите на съда,че ищецът не сочи качество,което да му позволява
извършването на контрол и отмяна на сделки с имуществото на несъстоятелния.Наред с
това развива аргументи за неправилност на изводите на съда и относно това,че ищецът не
посочва как отмяната на продажбата на сочения в исковата молба недвижим имот ще
рефлектира върху патримониума му при реален правен интерес,а не бъдещ житейски
такъв.Поддържа,че посочените от него като ищец пороци на извършената публична продан
обуславят твърдяната недействителност на същата и в този смисъл,“от качеството на ищеца
на съдлъжник в производството по несъстоятелност произтича и очевидния реален правен
интерес от обжалване действията на синдика“.Смята,че ако процесната продажба бъде
обявена за недействителна и като резултат от това се извърши нова продан на имота,при
съобразяване на актуалните цени на недвижими имоти,то имотът би могъл да бъде продаден
на по-висока цена,а това би могло да способства за намаляване на размера на задължението
на ищеца към кредиторите,т.е. последният е пряко засегнат от действията на
синдика,свързани с осребряване на имуществото,а това обуславя и правният му интерес от
депозиране на исковата молба.
Въз основа на горните аргументи,частният жалбоподател моли да бъде отменено
обжалваното определение като неправилно и да се върне делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба не е изпращан и връчван на ответната страна в
първоинстанционното производство,тъй като исковата молба е върната и производството по
делото е прекратено преди да бъде даден ход на същата молба.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частния жалбоподител,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1
ГПК от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното
определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С
оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение №1158 от 16.11.2022 г.,постановено по т.д.
№20225300900529/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО,XXIII-ти състав,е
прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявяването на
иска и е върната исковата молба,подадена от ЕТ Т. П. с ф. ТТП
За да постанови горния краен резултат,първоинстанционният съд е приел в мотивите
на обжалваното определение,че предявеният по делото ск е недопустим поради липса на
правен интерес от страна на ищеца за предявяването на иска,за наличието или липсата на
какъвто интерес съдът следи служебно.В този контекст е прието,че ищецът не е страна по
атакуваната от него сделка и няма правата по чл.717з,ал.1 от ТЗ,тъй като не е участвал в
2
търга и те твърди това обстоятелство,както и не разполага с възможността по чл.717и във
връзка с чл.717г от ТЗ.Прието е още,че предявения иск има за предмет отмяна на
продажба,извършена от синдика в производство по несъстоятелност,като законодателят е
предвидил специални правила за ревизия на сделките по осребряване на имуществото на
несъстоятелния,както и на ограничен кръг лица са дадени права да искат ревизия на
извършените сделки,а ищецът не сочи качество,което да му позволява извършването на
контрол и отмяна на сделки в имуществото на несъстоятелния,както и не посочва как
отмяната ще рефлектира върху патримониума му при реален правен интерес,а не бъдещ
житейски такъв.В обобщение,въз основа на тези аргументи,първоинстанционният съд е
приел,че на основание чл.130 от ГПК производството по делото следва да се пракрати
поради липса на правен интерес и исковата молба да се върне.
Обжалваното определение е правилно.По т.д.№529/2022 г. по описа на ОС-
Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,настоящият частен жалбоподател Г. П. в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Т. - Г. П.“ с ЕИК ****** е предявил против АНН в
качеството й на синдик на „М.“ЕООД с ЕИК ******** и против лицето Т. М. Б. в
качеството му на купувач на недвижим имот с идентификатор **********,представляващ
офис с площ 83.05 кв.м.,находящ се в бизнес-сграда и търговски център „Р.“,на бул.“Х. Б.
***,тяло Б,етаж 6.По повод на предявения иск ищецът е изложил твърдения,че процесният
офис е бил част от масата на несъстоятелността на дружеството „М.“ЕООД и на датата
18.06.2021 г. е била извършена продажбата на този имот с цел удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелното дружество и след тяхното одобрение за сделката,но същата
покупко-продажба уврежда интересите на ищеца и същият я счита за недействителна,тъй
като имотът е бил продаден на цена,много по-ниска от действителната пазарна стойност на
имота и освен това при извършването на публичната продан не е била спазена процедурата
по чл.717а,ал.2 от ТЗ,тъй като липсват доказателства за надлежното обявяване на
продажбата по реда на посочената разпоредба.При тези твърдения ищецът е поискал
атакуваната от него продажба да бъде отменена,а правният си интерес от предявения иск е
обосновал с твърдението,че има качеството на съдлъжник в производството по
несъстоятелност на „М.“ЕООД,понеже съществува договор за кредитна линия от 14.07.2009
г.,сключен между „О.“АД като кредитор и посоченото дружество-като кредитополучател,а
управителят на дружеството-Т. М. П. е конституиран като поръчител по договора и той
наред с това притежава качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „Т. - Г. П.“ и носи
като такъв неограничена отговорност за задълженията на дружеството.
От твърденията,изложени в исковата молба и няколкото уточняващи молби,става
ясно,че ищецът оспорва действителността на продажба на недвижим имот,извършена от
синдика в производството по несъстоятелност на „М.“ЕООД с ЕИК ******** по реда на
глава 46-та от ТЗ-„Осребряване на имуществото“.В този контекст е абсолютно правилен и
законосъобразен изложения в обжалваното определение аргумент,че законодателят е
предвидил специални правила за ревизия на сделките по осребряване на имуществото на
даден несъстоятелен длъжник,както и че е дал на ограничен кръг лица правото да искат
3
ревизия на такива сделки.Такъв извод следва от разпоредбата на чл.717з,ал.3 и ал.4 от
ТЗ,като според първопосочената алинея постановлението за възлагане,издадено от съда
/след проведена продан по реда на глава 46-та от ТЗ/,може да се обжалва пред апелативния
съд от участвалите в търга и от длъжника,а според ал.4-та,изречение първо,ако възлагането
не бъде обжалвано,действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само
при нарушаване на чл.717г и при невнасяне на цената.В случая ищецът не твърди да
притежава качеството на лице,участвало в търга за продажбата на процесния недвижим
имот,а качеството на длъжник в конкретното сочено от ищеца производство по
несъстоятелност има друг правен субект-дружеството „М.“ЕООД.Самият ищец-едноличен
търговец,дори и да има някакви задължения наред с това дружество,произтичащи от
сочения договор за кредит,то това не го конституира автоматично като съдлъжник в
производството по несъстоятелност на „М.“ЕООД и същото производство,както е видно и
от вписванията по партидата на дружеството в ТР,се води именно и само срещу посоченото
дружество.Следователно,настоящият ищец не разполага с процесуална легитимация да
атакува конкретната продажба,било то чрез обжалване на постановлението за
възлагане,било чрез оспорване на действителността й по исков ред.Всъщност,ищецът прави
именно такова оспорване на конкретната продажба с предявения по делото иск,но както
вече се посочи,действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при
нарушаване на чл.717г от ТЗ и при невнасяне на цената.В конкретния случай ищецът не се
позовава на нарушаване на посочената разпоредба,нито излага твърдения,че не е била
внесена цената на продадения имот,т.е. той не са позовава на нито едно от посочените в
чл.717з,ал.4 от ТЗ специални и изчерпателно изброени основания за атакуване
действителността на продажба,извършена по реда на глава 46-та от ТЗ.С оглед на всичко
това,предявеният по делото иск е недопустим и като такъв не подлежи на разглеждане по
същество.Ищецът не сочи качество,което да му дава процесуалното право да атакува по
исков ред действителността на извършената в конкретното производство по
несъстоятелност продажба на недв. имот,нито пък основава иска си на някое от специалните
предвидени в ТЗ основания за атакуване действителността на същата продажба.
Допълнителен аргумент за недопустимост на иска е и обстоятелството,че
междувременно,макар и след предявяването на иска,дружеството „М.“ЕООД,ЕИК
********,е заличено от търговския регистър,както е видно от вписванията по партидата на
това дружество в електронния сайт на същия регистър.Посоченото дружество не е страна по
настоящото дело,но заличаването му от ТР сочи на извод за приключило производство по
несъстоятелност спрямо него,а атакуване действителността на продажба,извършена по реда
на глава 46-та от ТЗ,предполага наличие на висящо производство по несъстоятелност
спрямо длъжника,както следва от коментираните по-горе разпоредби на чл.717з,ал.3 и ал.4
от ТЗ.
С оглед на гореизложените аргументи,настоящият съд счита,че с обжалваното
определение първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по предявения
иск поради недопустимост на иска и е постановил връщане на исковата молба.Съответно на
4
това частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна,а определението като
правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1158 от 16.11.2022 г.,постановено по т.д.
№20225300900529/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО,XXIII-ти състав,с което е
прекратено производството по делото и е върната подадената от едноличния търговец
искова молба.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС от частния жалбоподател в
едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5