Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ
Членове:
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на Зам. Окръжния прокурор Борислав Велков като разгледа
докладваното от съдия
Радославова ВНОХ дело № 558 по
описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимата П. А.П. е обжалвала чрез процесуалния си представител – адв.А.Б.
***5/15.04.2019г.на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1880/18г., в
частта с която е призната за виновна в
това, че на 06.12.2017г. в гр.Русе,
като длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение – Началник
склад в „П. к. - Русе“ ЕАД, след предварителен сговор с Н.И.В. *** - в
немаловажен случай, чрез използване на МПС отнела чужди движими вещи – 18бр.
чували „Биг – Бег“ с изкуствена тор на обща ст.-т 9013,59лв. от владението на „П. к. - Русе“ ЕАД, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5 и т.6 от НК и
чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на две години и шест
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 НК и за такова по чл.234, ал.1,
пр.2 НК съподсъдимия, който не е обжалвал присъдата, а именно Н.И.В.. Наложено
му е наказание на осн.чл.54 НК е в размер на две години и шест месеца за
първото и две години за второто престъпление и на осн.чл.23 НК е определено
общо наказание в размер на по – тежкото – две години и шест месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
като към него е присъединено наказанието глоба в размер на 11 250лв.,
както и лишаване от право да извършва търговска дейност с тютюневи изделия за
срок от три години. Съдът е възложил съразмерно на двамата подсъдими заплащане
на направените разноски по делото, съответно на въведените им обвинения и се е
разпоредил с веществените доказателства.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят, ведно със служебно назначеният й защитник
– адв.А.Б. поддържат жалбата, в която сочат основания за незаконосъобразност на присъдата, породена от необоснованост и
молят за нейната отмяна и издаване на оправдателна такава по отношение на
подс.П.П..
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано
лице и като такава е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. С оглед определения в
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК предмет на въззивната проверка и с оглед
разрешението, дадено в т.4 на ТР №5/21.05.2018г. по т.д.№5/2017г. на ОСНК на ВКС, настоящата инстанция ревизирайки
изцяло правилността на решението, вкл. в необжалваната част, досежно
съвместната деятелност на жалбоподателката и подс.В., констатира, че в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях
районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически (съобразно
съвкупността по чл.378, ал.2, пр.1 от НПК) и правни изводи (неоспорени и съобразно въведеният със
жалбата предмет на въззивното производство), досежно деятелността на подс.П. и
на подс.В., а именно че с действията си на 06.12.2017г. всеки един е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което са били предадени на съд.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, въз основа на което е установил фактическа обстановка, идентична с изложената
в обвинителния акт. По нея страните не спорят, поради което настоящата
инстанция не счита за нужно да я преповтаря. Същата съответства
изцяло на събрания доказателствен материал и въз
основа на него първоинстанционния съд е достигнал до правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, авторството
на двамата подсъдими, които напълно се споделят от втората инстанция.
Доводите в жалбата на подсъдимата,
относно липсата на категорични доказателства за установени липси в склада,
чиито началник към процесната дата се явявала последната, са изначално
неотносими към предмета на разследване, доколкото деянието, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимата е квалифицирана кражба, а не длъжностно
присвояване, в каквато хипотеза от значение би било проследяването и анализа на
складовите наличности и евентуалното разминаване между тях и заприходено
количество с цел установяване по категоричен начин на присвоителна дейност. В
случая обаче, престъплението кражба не налага установяването на такива липси
или излишъци, доколкото противоправното отнемане на чуждите движими вещи с
намерение за своене и без съгласието на
владелеца е установено категорично със всички събрани по делото доказателства,
вкл. тези от експертен порядък, каквито са заключенията на назначените по
делото съдебна икономическа и съдебна аграрнотехническа експретизи, приети безкритично
от страните и въз основа на чиито заключения съдът е обосновал присъдата си.
Пряко уличаващи подсъдимата са освен обясненията на подс.Н.В., с когото тя е
извършила престъплението в предварителен сговор, но и тези на шофьора на
превозното средство, което ги е натоварило от склада – св.Д.М., тези на св.Св.К.
– водач на мотокар, тези на управителя на дружеството – собственик на вещите
св.П.Д., която потвърждава вида и собствеността на опакованата стока – предмет
на престъплението, което пък напълно кореспондира и със заключението на
агротехническата експертиза, изследвала процесните чували. Нещо повече,
обяснение на въпросите, поставени в допълнителните съображения към въззиваната
жалба следва да се търсят в отговорите на вещото лице, изготвило икономическата
експертиза, назначена от съда, която в с.з. на 28.01.2019г. /л.6 от НОХД/ прави
извода, че наличната липса от 3 462кг. тор – собственост на „Б. Л.А.Т.
България“ в склад №2 на „П. к. – Русе“ЕАД е констатирана на 11.01.2018г., но не
при предходната инвентаризация от дата 08.11.2017г., докато последващата такава
– на 01-03.02.2018г. е установила излишък от 5 000кг. тор на тази фирма -
доставчик, разпределена именно в “биг – бег“ чували, идентични на
инкриминираните в настоящото производство. Следователно, липсата на строга
отчетност при заприхождаване на доставките /чували с тор/ и компенсирането
между липси и излишъци при товаро – разтоварителната дейност е позволило на
подс.П. да се облагодетелства с процесната тор, която по никакъв начин не е
била бракувана, нито нежгодна за употреба и е собственост на посоченото
търговско дружество, според наличните складови документи. Същата, видно и от собствените
й обяснения добре е съзнавала всички квалифициращи деянието й обстоятелства,
както и липсата на съгласие у владелеца за отнемане от неговото владение, с цел
противоправно разпореждане в нейна и на съподсъдимия В. лична изгода на
процесните чували с тор.
При направента индивидуализация от
районния съд на наказанието на подс.П. са били отчетени всички смекчаващи и
отгечаващи отговорността й обстоятелства и определеното наказание, ориентирано
над минималния предвиден размер е законосъобразно отмерено, съобразно
предвиденото за извършеното в особената част на НК, следователно не се явява
несправедливо или несъразмерно завишено и правилно е определен минимално
предвидения изпитателен срок при наличие на положителните материално-правни
предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК, а именно – към момента на
извършване на деянието лицето да не е осъждано ефективно на лишаване от
свобода. Аналогични са и констатациите досежно определеното наказание на подс.В..
Липсват допуснати процесуални
нарушения при разглеждане на делото от първата инстанция, поради което въззивният съд счита, че присъдата следва да се потвърди изцяло като
обоснована и законосъобразна.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №65/15.04.2019г.на
Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1880/18г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.