РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Горна О., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120101322 по описа за 2022 година
Установителeн иск по реда чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците И. Д. И.(чрез адв.Н. Ив.К. от ВТАК), твърди в исковата молба, че е обект на системен тормоз от
страна на представители на ответното дружество с адресирани напълно неоснователни парични претенции. В
опит да преустанови недобросъвестните действия и безпочвените претенции спрямо него, ищецът уведомил
писмено ”ЕОС Матрикс”ЕООД, че няма непогасени задължения спрямо дружеството. В отговор, с писмо изх.
№00613/28.03.2022г. ответното дружество е посочило, че И. И. има непогасено парично задължение към ”ЕОС
Матрикс”ЕООД, произтичащо от договор за кредитна карта, сключен на 28.06.2005г. с „Обединена Българска
Банка“АД. В писмото се посочвало още, че на 06.12.2013г., между „Обединена Българска Банка“АД и ”ЕОС
Матрикс”ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането спрямо И. И. било цедирано в полза
на насрещната страна. Към 28.03.2022г. задължението било в размер на 2402.30лв., без да се конкретизира как е
формирана тази сума, в т.ч. и да са посочени основания за това. Твърди, че нямал непогасени задължения към
ответното дружество. Нямал и не бил имал непогасени парични задължения спрямо „Обединена Българска
Банка“АД, произтичащи от Договор за кредитна карта от 20.06.2005г. И. И. никога не е бил информиран, че има
подобни парични задължения, не е бил канен да ги заплати в полза на банката, респективно подобни претенции
не са били предявявани спрямо него нито по съдебен ред, нито извънсъдебно. Ищецът не бил информиран за
сочената цесия - не му било връчвано съобщение от предишния кредитор(с уточнението, че „Обединена
Българска Банка“АД изначално не е било кредитор за процесното вземане, тъй като то не съществува), нито било
изпращано уведомление за прехвърлянето на вземането от новия кредитор. На потребителя не е представен
въпросният договор за цесия и към момента е напълно неясно как е формирана паричната претенция на ”ЕОС
Матрикс”ЕООД. Фактът, че И. Д. И. нямал непогасени задължения спрямо ”ЕОС Матрикс”ЕООД се
потвърждавал и от процесуалната активност на последното по ч.гр.дело№1029/2018г. на ГОРС(заповедно по
заявление на ”ЕОС Матрикс”ЕООД). Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение.
Вероятно осъзнавайки, че няма неудовлетворено вземане спрямо И. И., в указания срок ”ЕОС Матрикс”ЕООД не
предявило установителен иск, в резултат на което издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, а
производството прекратено. От справка по делото се установява, че към подаденото заявление също не били
приложени никакви документи, в това число договор за кредитна карта, сключен на 20.06.2005г. с „Обединена
1
Българска Банка“ АД, договор за цесия, уведомление/съобщение за цесията и пр. Такива документи липсвали.
Правната сфера на ищеца се явявала накърнена, поради което за него е налице правен интерес със сила на
присъдено нещо да бъде установено, че не съществува непогасено задължение спрямо ”ЕОС Матрикс”ЕООД.
Освен това, при кандидатстването за финансиране в банка, на доверителя ми било отказано отпускане на кредит с
аргумента, че от ”ЕОС Матрикс”ЕООД били подадени данни до Централен кредитен регистър за това, че
дружеството имало просрочени и несъбрани вземания от него, а тази информация била недостоверна и не
отговаряла на действителната фактическа обстановка. В писмо с изх.№00613/28.03.2022г. ”ЕОС Матрикс”ЕООД
признавало, че ежемесечно подава информация ЦКР, че И. И. има непогасени парични задължения. Съгласно
чл.17 от Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, БНБ не може да извършва корекции на информацията,
предоставена от банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари в
регистъра. В конкретния случай, ”ЕОС Матрикс”ЕООД, в качеството му на институция по чл.4 ал.1 от
Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, носи отговорност за верността и своевременното подаване на
информацията по тази наредба. Предвид неоснователните претенции на ответника и позицията, заета в писмо с
изх.№ 00613/28.03.2022г., очевидно ответното дружество нямало да подаде коректна информация към ЦКР. В
резултат на всички гореописани недобросъвестни действия на ответника, ищецът търпял ежедневни имуществени
и неимуществени вреди. Подложен бил на системен телефонен тормоз като е набеждаван в неизпълнение на
парични задължения, каквито той никога не е имал. В условията на евентуалност, дори да се приемело, че
подобно задължение някога било възникнало (което категорично оспорва), то същото се е погасило по давност.
Изтеклата в полза на ищеца погасителна давност е отделно основание, сочещо за основателност на предявения
отрицателен установителен иск. Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че И. Д. И. не
дължи на ”ЕОС Матрикс”ЕООД сумата 2402.30лв., представляваща задължение по Договор за кредитна карта от
20.06.2005г. между „Обединена Българска Банка“АД и И. Д. И. и Договор за цесия от 06.12.2013г. между
„Обединена Българска Банка“АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна ”ЕОС Матрикс”ЕООД(чрез адв.Д. К. от ВТАК) оспорва предявения иск. Принципно не
се установявали твърдения за наличие на облигационни правоотношения между ищеца и ответника. В този
смисъл, след като между тях не съществувала правна връзка, за ищеца не бил налице правен интерес от
установяване в отношенията между тях дали дължи или не определена парична сума. Не била налице
допустимост с отрицателен установителен иск длъжникът да искал установяване недължимост на парично
вземане, тъй като това било правно неприемливо с оглед същността на института на погасителната давност. Като
материално правен инструмент погасителната давност е период от време, с изтичането на който отпада
възможността на кредитора да търси по принудителен ред изпълнение на субективното право на което е носител.
В този смисъл, исковата претенция досежно отправеното искане била недопустима, тъй като се искало постигане
на резултат, който не отговаря на правните норми. Безспорно било съществуването на сключен Договор за
издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard, от 20.06.2005г. между И. Д. И. и „ОББ“АД. По силата
на договор за цесия между „ОББ“АД и ”ЕОС Матрикс”ЕООД, вземането на длъжника било цедирано на ”ЕОС
Матрикс”ЕООД и към настоящия момент не било изплатено. Към ”ЕОС Матрикс”ЕООД било отправено искане
за заличаване на вписване в ЦКР по отношение на задълженията на ищеца към цесионера. Спазвайки законовите
изисквания и тези на подзаконовата нормативна уредба, ”ЕОС Матрикс”ЕООД подавал надлежно и своевременно
адекватна информация към ЦКР. На основание чл.10 от Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, възниквало
задължение да бъде предоставена информация до 15-то число на всеки месец за всички кредити на клиенти на
дружеството до окончателното им погасяване. Подробна информация в тази насока била дадена на ищеца в
Отговор с изх.№00613/28.03.2022г. Не съществувало задължение по отношение на дружеството да отписва
служебно, погасените по давност задължения. ”ЕОС Матрикс”ЕООД е изпълнило задълженията си по чл.24 ал.2
от Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, като разгледало молбата на ищеца и върнало писмено становище в
отговор. Спрямо ищеца не бил налице погасителен титул, който да обуславял правния интерес от водене на
делото, както и не били предприемани съдебни и/или принудителни действия по събиране на процесното вземане.
Предложено било уреждане на вземането, чрез сключване на споразумение, доколкото въпреки изтеклата
давност, същото продължавало да съществува. Прави искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест
на ищеца, съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото с поведението си ответното дружество не било дало повод за
завеждане на делото. Извънсъдебните кореспонденции между ищеца и ответника, не били повод за предявяване
на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски. В условията на евентуалност прави
2
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е съществуването на сключен Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa,
Mastercard, от 28.06.2005г. между И. Д. И. и „ОББ“АД със срок на действие на договора – 2години и 2месеца. По
силата на договор за цесия от 06.12.2013г. между „ОББ“АД и ”ЕОС Матрикс”ЕООД, вземането на длъжника било
цедирано на ”ЕОС Матрикс”ЕООД
С Разпореждане по ч.гр.дело№1029/2018г. е била издадена Заповед№1216/30.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение за: сумата 1000.00лв., представляваща просрочена главница по договор за издаване на
кредитна карта GloBui ОББ MasterCard, сключен на 28.06.2005г. между „ОББ“АД и И. Д. И., вземанията на
банката по който са прехвърлени с договор за цесия на „ЕОС Матрикс”ЕООД; сумата 127.83лв., представляваща
договорна лихва върху просрочена главница за времето от 28.06.2005г. до 28.08.2007г.; сумата 893.34лв.,
представляваща мораторна лихва върху просрочена главница за времето от 29.08.2007г. до 28.05.2018г.; законната
лихва върху главницата от 1000.00лв. за времето от 09.05.2018г. до изплащане на вземането; сумата 40.42лв.,
представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на
изпълнителен лист. Във връзка внесеното възражение от 11.06.2018г.(подадено едномесечния срок от страна на
И. Д. И. по чл.414 ал.2 от ГПК, с Разпореждане от 11.06.2018г. съдът е указал на заявителя, че следва да довнесе
дължимата държавна такса, да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, в едномесечен срок, считано
от датата на уведомлението за това, kakто и да представи доказателства по делото, че е предявил иска, в т.ч. и
последиците при непредставяне на доказателства, че е предявил иска в посочения срок - обезсилване заповедта за
изпълнение частично/изцяло съгласно чл.415 ал.5 от ГПК. С Определение№1715/17.07.2018г.(влязло в законна
сила на 25.07.2018г.) ГОРС е обезсилил Заповед№1216/30.05.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№1029/2018г., констатирайки факта, че заявителят не е представил доказателства относно
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Ищецът И. уведомил писмено ”ЕОС Матрикс”ЕООД, че няма непогасени задължения спрямо дружеството.
Към ”ЕОС Матрикс”ЕООД било отправено искане за заличаване на вписване в ЦКР по отношение на
задълженията на ищеца към цесионера. В отговор, с писмо изх.№00613/28.03.2022г. ответното дружество е
посочило, че И. И. има непогасено парично задължение към ”ЕОС Матрикс”ЕООД, произтичащо от договор за
кредитна карта, сключен на 20.06.2005г. с „Обединена Българска Банка“АД. В писмото се посочвало още, че на
06.12.2013г., между „Обединена Българска Банка“АД и ”ЕОС Матрикс”ЕООД бил сключен договор за цесия, по
силата на който вземането спрямо И. И. било цедирано в полза на насрещната страна. Към 28.03.2022г.
задължението било в размер на 2402.30лв.
На основание чл.10 от Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, възниквало задължение да бъде
предоставена информация до 15-то число на всеки месец за всички кредити на клиенти на дружеството до
окончателното им погасяване. Така, ”ЕОС Матрикс”ЕООД подавал надлежно и своевременно адекватна
информация към ЦКР. Подробна информация в тази насока била дадена на ищеца в Отговор с изх.
№00613/28.03.2022г. Не съществувало задължение по отношение на дружеството да отписва служебно,
погасените по давност задължения. ”ЕОС Матрикс”ЕООД е изпълнило задълженията си по чл.24 ал.2 от
Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за ЦКР, като разгледало молбата на ищеца и върнало писмено становище в
отговор.
В отговор на изисканата БНБ Управление "Банково" Дирекция "Регистри" справка, съдържаща
изчерпателна информация от Централния кредитен регистър относно кредитната задлъжнялост на И. Д. И., вкл.
кои банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари са подали информация
в системата на регистъра, по делото е депозирана справка за кредитна задлъжнялост на ищеца И., съгласно
Наредба№22/16.07.2009г. на БНБ за Централния кредитен регистър. Според справката се установява, че ”ЕОС
Матрикс”ЕООД подавало надлежно и своевременно адекватна информация към ЦКР, отбелязвайки, за
сключения договор за кредит на обща стойност 2021.00лв. с дата на разрешаване – 06.12.2013г. и дата на
издължаване – 06.12.2020г., със съответните месечни справки oт 30.09.2017г. до 31.07.2022г. Посочено е, че
усвоената сума е 2021.00лв. и съществува остатък просрочена главница 881.00лв.
3
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за приемане са
установено по отношение на ответника, че ищецът И. не дължи сумата 2402.30лв. – задължение по Договор за
кредитна карта от 20.06.2005г. между „Обединена Българска Банка“АД и И. Д. И. и Договор за цесия от
06.12.2013г. между „Обединена Българска Банка“АД и „ЕОС Матрикс”ЕООД. По допустимостта на иска:
ответното дружество счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. Твърденията са, че
принципно не се установявали твърдения за наличие на облигационни правоотношения между ищеца и
ответника. В този смисъл, след като между тях не съществувала правна връзка, за ищеца не бил налице правен
интерес от установяване в отношенията между тях дали дължи или не определена парична сума. Не била налице
допустимост с отрицателен установителен иск длъжникът да искал установяване недължимост на парично
вземане, тъй като това било правно неприемливо с оглед същността на института на погасителната давност. Като
материално правен инструмент погасителната давност е период от време, с изтичането на който отпада
възможността на кредитора да търси по принудителен ред изпълнение на субективното право на което е носител.
Настоящият състав счита, че принципно интересът от установителния иск е конкретен, а не абстрактен.
Правният интерес от предявяването на установителен иск е винаги конкретен, зависи от обстоятелствата по
делото, трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка трябва да е налице при
всяко положение по делото. Това е така, като ищецът излага твърдения именно за извънсъдебно поведение на
кредитора, който претендира вземането си чрез покани по телефона. С оглед на липсата на висящо изпълнително
дело и на извънсъдебна покана от кредитора, в същото време ответникът не прави признание на иска, а намира и
същия за неоснователен. Следва да се отбележи, че по договора за кредит/кредитна карта задължението не е
погасено към първоначалния кредитор „ОББ“АД и към цесионера „ЕОС Матрикс”ЕООД. Това обстоятелство е
било причина за последвалите действия спрямо ищеца. След подаване на възражение срещу издадената в полза на
кредитора заповед за изпълнение, ответното дружество е ревизирало действията си. За длъжника(ищец в
настоящия процес), не са настъпили никакви неблагоприятни последици, напротив, очевидно е, че кредиторът е
изоставил изпълнението и длъжникът се е възползвал от защитата на чл.414 от ГПК. Правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващ в полза на кредитора изпълнителен титул, какъвто
понастоящем няма. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново/бъдещо изпълнително производство. Следва да се изходи от тезата, че всякога извънсъдебната покана за
плащане на едно вземане, вкл. погасено по давност, предизвиква повод за отричането на вземането по исков ред
от претендирания длъжник. Самият длъжник може да се позове на изтекла погасителна давност, с която лишава
кредитора от възможността да реализира по принудителен ред вземането си, чрез възражение или чрез иск.
Законът не създава задължение за длъжника да предявява възраженията си, вкл. и тези за изтекла погасителна
давност, пред кредитора си извънсъдебно, поради което и негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск
или чрез възражение по предявен срещу него иск.
От събраните по делото доказателства се установи, че вземането произтича Договор за издаване на
кредитна карта от 28.06.2005г., сключен между „ОББ“АД и И. Д. И., което е цедирано на 06.12.2013г. от
първоначалния кредитор на ответника ”ЕОС Матрикс”ЕООД. Кредитът е станал изискуем на 28.08.2007г.(срокът
на действие на договора е 2г.2м.), доколкото няма наведени доводи и представени доказателства да е обявяван за
предсрочно изискуем. Ищецът отрича вземането на ответника, позовавайки се на настъпила в негова полза
погасителна давност, което правопогасяващо възражение съдът намира за основателно. Погасителната давност е
юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен от закона период от време,
след изтичането на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право.
Вземането продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само от доброволното
му изпълнение от страна на длъжника – аргумент от 118 от ЗЗД. Съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По делото не са
представени доказателства, а и в отговора не се съдържат такива твърдения, че ответникът е предприемал
действия, които прекъсват давността. Съгласно разпоредбата на чл.116 б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. При режима на чл.117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването и,
което чл.116 от ЗЗД свързва с: -признаване на вземането от длъжника(чл.116 б.“а“ от ЗЗД); -предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство, освен, ако не бъдат уважени(чл.116 б.“б“
от ЗЗД); -предприемане на действия за принудително изпълнение(чл.116 б.“в“ от ЗЗД) се поставя начало на нов
4
давностен срок, който според чл.117 ал.2 от ЗЗД за установените със съдебно решение притезания е всякога пет
години, и който по правилото на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД спира, докато трае съдебният процес. По делото няма
наведени доводи и възражения, а и от събраните доказателства не се установи да е налице някоя от хипотезите на
чл.116 от ЗЗД, поради което за начало на приложимия петгодишен давностен срок следва да се приеме
28.08.2007г., който е изтекъл на 28.08.2012г. и вземането на ответника е погасено по давност, в т.ч. към
29.05.2018г. датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Така, предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Спорен по делото остава въпросът, в чия тежест следва да бъдат възложени съдебно-деловодните
разноски, като и двете страни са поискали произнасяне на съда в тази насока. Конкретните норми са
обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че
отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска
ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски(ако такива са поискани своевременно) – чл.78 ал.1 от
ГПК, съответно - при отхвърляне на иска, ищцата е тази, която следва да заплати сторените от ответника разходи
– чл.78 ал.3 от ГПК.
В настоящия случай разноските за ищцовата страна представляват внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК –
50.00лв. и адв.възнаграждение – 500.00лв., съгласно договор и пълномощно. Представен е и списък за разноски по
чл.80 от ГПК. Възражението от страна на ответника е, че разноските по делото следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца, съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото с поведението си ответното дружество не било дало
повод за завеждане на делото. Извънсъдебните кореспонденции между ищеца и ответника, не били повод за
предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Приложимостта на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника от разноски
предполага кумулативното наличие на две предпоставки: -ответникът да не е дал с поведението си повод за
завеждане на делото; -да признае иска(само при кумулативното наличие на тези две предпоставки разноските се
възлагат върху ищеца). Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в
отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. В случая
ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска, както и в отговора на исковата
молба не е налице признание на иска, респ. изтичане на погасителната давност. По тази причина съдът счита, че
не са налице предвидените условия в чл.78 ал.2 от ГПК, поради което ответникът не би могъл да се ползва от
процесуалната привилегия на посочената норма.
В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение
за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно към Наредба№1/2004г. минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на
органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, при
прилагането на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали този размер до регламентирания с Наредба№1/2004г.
минималните размери на адвокатските възнаграждения/преди измененията в ДВ бр.88/04.11.2022г./
минимум(Определение№74/07.02.2011г. по ч.гр.дело№46/2011г. – IVг.о. ВКС; Определение№269/04.05.2011г. по
ч.гр.дело№155/2011г. - IVг.о. ВКС). В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение
би следвало да бъде определен съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата/преди измененията в ДВ бр.88/04.11.2022г./
при интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. е 300.00лв. + 7% за горницата над 1000.00лв. Съгласно представения пред
ГОРС договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00лв. Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова и
процесуално представителство в едно съдебно заседание, като не може да се приеме, че делото е изобщо
фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Съдът намира, че заплатеното от
5
ищеца адвокатско възнаграждение от 500.00лв. не е прекомерно. Така, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва
да присъди в полза на ищеца сумата 550.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от стана на И. Д. И. с ЕГН**********, с
адрес: гр.Г.О., ул.... против ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда
„Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.М.-Т., че И. Д. И. не дължи на ”ЕОС
Матрикс”ЕООД сумата 2402.30лв., представляваща задължение по Договор за кредитна карта от
20.06.2005г. между „Обединена Българска Банка“АД и И. Д. И. и Договор за цесия от 06.12.2013г.
между „Обединена Българска Банка“АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, поради погасяването и по
давност.
ОСЪЖДА ”ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда
„Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.М.-Т., ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И. с
ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О., ул......., сумата 550.00лв./петстотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
6