РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1390 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 260449/01.09.2020 г., подадена от „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД против С.Д.К., в която се твърди, че ответникът е работил при ищцовото дружество на длъжността „оператор, пътно-строителни машини“ по силата на Трудов договор № 1002/20.06.2018 г. за неопределен срок с уговорено брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 605.00 лв. Ответникът извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 27.05.2020 г. до 29.05.2020 г., включително. На 03.06.2020 г., чрез телепоща, работодателят – ищецът изпратил до работника – ответника искане за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ за излагане на причините, поради които същият не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, което било получено от майката на ответника. Ответникът не посочил обективни или субективни пречки, възпрепятстващи явяването му на работа. Със Заповед № 751/08.06.2020 г. на управителя на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на ответника било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била връчена лично на ответника на 11.06.2020 г. чрез телепоща. Предвид дисциплинарното уволнение ответникът дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, равняващо се на 605.00 лв.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.Д.К. да заплати на ищеца „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, сумата в размер на 605.00 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.К., чрез назначения му особен представител адв. В.К., оспорва исковата претенция по основание. Не оспорва предявения иск по размер. На първо място, изтъква, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка ***ндираната сума. На следващо място, релевира възражение за незаконосъобразност на уволнението. Сочи, че ответникът е ненадлежно уведомен за даване на обяснения по чл. 193 от КТ, заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение не му е връчена надлежно, респ. не е надлежно уведомен за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е опорочена. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Формулира доказателствени искания. При условията на евентуалност, в случай че исковата претенция бъде приета за основателна, ответникът прави възражение за прихващане между претендираното обезщетение в размер на 605.00 лв. и дължимото, но неизплатено от страна на ищцовото дружество, трудово възнаграждение на ответника за месеца, предхождащ този на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно за месец май 2020 г. Формулира доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, чрез процесуалния си представител – адв. В.П., поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът С.Д.К., чрез особения представител адв. В.К., в открито съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и моли да бъде отхвърлен. Изрично заявява, че не поддържа релевираното възражение за прихващане между претендираното от ищеца обезщетение в размер на 605.00 лв. и дължимото трудово възнаграждение на ответника за месеца, предхождащ този на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно за месец май 2020 г. Твърди, че обстоятелството, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е обективирана в бланка на телепоща – Български пощи аргументира извод за липса на заповед за прекратяване на трудовия договор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е обявено и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, а и от представените писмени доказателства – Трудов договор № 1002/20.06.2018 г. и длъжностна характеристика се установява, че на 20.06.2018 г. между ищеца „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, в качеството на работодател, и ответника С.Д.К., като работник, е сключен безсрочен трудов договор, като ответникът е бил назначен на длъжността „оператор, пътно-строителни машини“ с основно месечно трудово възнаграждение от 605.00 лв. Видно от чл. 7 на трудовия договор, страните са уговорили 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
На основание чл. 193 от КТ с искане, получено от майката на ответника на 03.06.2020 г. (видно от представеното по делото известие за доставяне), управителят на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, е изискал от ответника писмени обяснения в срок от два дни, считано от получаване на искането, по повод извършени от него дисциплинарни нарушения, а именно: защо не се явил на работа в продължение на три последователни работни дни – в периода от 27.05.2020 г. до 29.05.2020 г., включително, като посочи и доказателства за твърдените от него факти.
От представената и приета като писмено доказателство по делото Заповед № 751/08.06.2020 г. на управителя на дружеството-ищец „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД се установява, че съществуващото между страните валидно трудово провоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 08.06.2020 г., като на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното: неявяване на работа в продължение на осем последователни работни дни – от 27.05.2020 г. до 05.06.2020 г. без да е посочил нито писмено, нито устно причина за това. В процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ответникът не е представил писмени обяснения на основание чл. 193 от КТ въз основа на искане на роботодателя до работника, изпратено до ответника с телепоща – Български пощи с изх. № 22/03.06.2020 г., получено от майката на ответника на 03.06.2020 г. със задължението да го предаде. В заповедта е отразено, че работникът-ответникът следва да заплати на работодателя-ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Видно от представеното известие за доставяне (л. 22 от делото) ответникът С.К. е получил лично заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 11.06.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
На първо място е необходимо да се посочи, че относно релевираното от ответника, чрез особения представител - адв. В.К., възражение за нередовност на исковата молба, тъй като в нея не е посочена банкова сметка ***ндираната сума, съдът се е произнесъл с Определение № 260528/23.12.2020 г. по чл. 140 от ГПК, с което е изготвил проект на доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание. В посоченото определение съдът е изложил подробни мотиви за неоснователност на инвокираното възражение за нередовност на исковата молба, които намира, че не следва да приповтаря в настоящия съдебен акт. Едновременно с това съдът е дал указания на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да посочи банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда ищецът в първото по делото заседание е представил удостоверение от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД за банковата си сметка.
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
За да бъде уважен иска по чл. 221, ал. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните; надлежно прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ; че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е влязла в сила; размера на последното брутно трудово възнаграждение на ответника и срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, уговорен между страните.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже положителния факт на изпълнението.
В случая не се спори между страните за съществуването на валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по който работникът С.К. е полагал труд на длъжност „оператор, пътно-строителни машини“ при работодателя „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД при основно месечно възнаграждение от 605.00 лв., както и че в периода от 27.05.2020 г. до 29.05.2020 г., включително, не се е явил на работа. Страните не спорят, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово правоотношение е определен в закона и той е равен на размера на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В посочения размер обезщетението се дължи, без да е необходимо работодателят да доказва действителния размер на настъпилите вреди.
Спорният по делото въпрос е относно законността на извършеното дисциплинарно уволнение. Възраженията на особения представител на ответника за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение обаче не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Недопустимо е в производството, в което се претендират последиците от прекратяване на трудовото правоотношение, да се установява законността на дисциплинарното уволнение. Това е така, защото потестативното право на работника да оспори заповедта за уволнение може да се осъществи единствено с предявяването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, което следва да се направи преди изтичане на двумесечния давностен срок, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Ако не бъде упражнено правото на иск за оспорване законността на уволнението, правната промяна няма да настъпи, дори и уволнението да е незаконно. Не е нормативно предвидена възможност правото за оспорване на заповедта за уволнение да бъде релевирано инцидентно с възражение в рамките на друг съдебен спор, по който въпроса дали трудовото правоотношение е прекратено и на какво основание би имал преюдициален характер. Следователно, доводите на ответника относно незаконосъобразно проведена процедура за дисциплинарно уволнение и ненадлежното прекратяване на трудовоправната връзка не следва да се обсъждат в настоящия процес.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че процесният Трудов договор № 1002/20.06.2018 г. е действителен и сключен между страните за неопределено време – като безсрочен, т.е. прекратяването му следва да е с предизвестие. Налице е и другата предпоставка за уважаване на иска по чл. 221, ал. 2 от КТ – наложено е наказание дисциплинарно уволнение на ответника. Ирелевантно за валидността на представената Заповед № 751/08.06.2020 г. на управителя на дружеството-ищец „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение е обстоятелството, че същата е обективирана в бланка на телепоща – Български пощи, тъй като заповедта има необходимата форма и съдържание, съгласно изискванията на чл. 195 от КТ. Въпреки изразеното от ответника, чрез особения представител адв. В.К., несъгласие със законността на дисциплинарното уволнение, няма основание да се приеме, че уволнението е било незаконно. От представеното по делото известие за доставяне се установява, че ответникът е получил лично на 11.06.2020 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Не се твърди, а и няма данни, ответникът в отделен исков процес да е оспорвал законността на уволнението си, а както беше посочено по-горе в настоящото производство е недопустимо установяване незаконността на дисциплинарното уволнение.
По изложените съображения съдът намира, че със Заповед № 751/08.06.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, поради наложено от работодателя – ищец на работника - ответник, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, с оглед на което искът се явява доказан по основание.
Брутното трудово възнаграждение на ответника, което съгласно чл. 228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, е в размер на 605.00 лв., видно от чл. 5 от трудовия договор. Страните не спорят, че последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение е в исковия размер от 605.00 лв. Поради това размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за срока на предизвестието – 30 дни е 605.00 лв.
При тези обстоятелства предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата от 605.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата представлява законна последица от уважаването на иска.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият е претендирал разноски в общ размер на 710.00 лв., от които 50.00 лв. – за държавна такса, 300.00 лв. – за особен представител на ответника и 360.00 лв. – за адвокатско възнаграждение.За реалното заплащане на сторените разноски ищецът е представил по делото писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие и платежни документи. Поради това в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в общ размер на 710.00 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Сердика“, кв. „Б.“, ул. „О.“ № 24, сумата в размер на 605.00 лв. (шестстотин и пет лева), представляваща дължимо от работника обезщетение при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение по сключен Трудов договор № 1002/20.06.2018 г. и наложено със Заповед № 751/08.06.2020 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главницата от 605.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „С.“, кв. „Б.“, ул. „О.“ № 24, сумата в общ размер на 710.00 лв. – разноски по делото.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника С.Д.К. в полза на ищеца „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД по следната, посочена от ищеца, банкова сметка: ***, открита в „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: